- Представянето на първата книга на дългогодишния журналист Йордан Зебилянов „Студена земя“ в Балчик на 14 октомври се превърна в трогателно събитие за хората, обединени от любовта си към литературата и историята. Дълбоко вълнуващ разказ за съдбата на добруджанци по време на румънската окупация.
Той осветява историческите причини зад Добруджанския въпрос и дава представа за трудностите, пред които са изправени преселниците, пречупени през призмата на личните спомени на автора. Чрез своите ярки описания Зебилянов успява да предаде суровата реалност на една епоха, белязана от политически катаклизми и човешко страдание.След Силистра, Русе и Балчик, на 31 октомври – в навечерието на Деня на будителите, книгата ще бъде представена и за читателите в Тервел. Йордан Зебилянов е роден 1943 година и израснал в село Честименско, Добричка област. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Дълги години работи като литературен сътрудник и зав. отдел „Култура“ на в. „Силистренска трибуна“. От 1986 г. живее в Русе и е отговорен секретар на окръжния всекидневник „Дунавска правда“, а след преименуването му във в. „Утро“ до 1993 г. е негов зам.-главен и главен редактор. Публикувал е свои разкази в различни вестници и литературни издания. „Студена земя“ е първата му книга.„Да знаеш повече от много пишещи край теб, но да не се представяш като техен равен или по-голям побратим. И едва в предела на годините, по настояване на близките – да се решиш да споделиш с останалите своите знания.
Причината? Отсъствие на мисъл за изява. Но и – наследствена почтеност.
Затварям последните страници на тази изстрадана книга и неволно се питам: как се пише за минало, натоварено с толкова много съдба? Но чувам отговора, щом си припомням любим диалог от отдавна разказвана приказка:
– Побратиме, от какво беше онова месо що ни даде най-после?
– Побратимовци, срам не срам, ще ви кажа: отрязах го от дланите на ръцете и от стъпалата на нозете, та ви го дадох“ – пише редакторът на книгата Борис Христов.
Много от присъстващите на срещата в Балчик се сдобиха с книгата, чието първо издание е почти изчерпано, а някои зададоха и въпроси, на които все още не намират отговор въпреки преклонната им възраст. Ние сме изселници, а не преселници. Аз съм роден в българска територия, между Бабадаг и Тулча, непримирим е 88-годишният Никола Колчев от Балчик, който на четиригодишна възраст преживява принудителното изселване заедно с родителите си и петимата си братя. Идват в село Войниково с каруците, трети с конете, други с овцете директно през нивите, а той и по-малкият му брат – заедно с майка им, с влака.
„Докато бяха живи родителите ми … Баща ми, събират се вечер на казана, на мелницата и обсъждат политически въпроси, както правим и днес. И като се върне вкъщи, ние сме събрани всички около софрата и той ни внася новина, че в най-скоро време ще ни върнат обратно“ – споделя Колчев какви са били надеждите тогава на хората.
Разказа му потвърди и самият автор на „Студена земя“: „До петдесет и някоя година къщата ни, на някакъв лесничей е била, типично румънска, баща ми не се решавал да прави нещо по нея, а е майстор-строител, защото са вярвали, че ще се върнат отново. Всички са се надявали, че ще бъде спряно това несправедливо решение …но сега Северна Добруджа е напълно обезбългарена.“
Всички, които искат да се докоснат до „Студена земя“, могат да го направят в заемната за възрастни в централната библиотека в Балчик.
Албена Иванова – кореспондент на Радио Варна в Балчик
