© |
Социологът Евелина Славкова в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“ (бел. ред. интервюто е проведено на 13.04.2023 г.)
Парламентът се разпусна след минута работа, а Бойко Борисов поиска кабинет с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. На пряката ни телефонна линия е социологът от агенция „Тренд“ Евелина Славкова. Здравейте.
Здравейте.
Г-жо Славкова, в каква ситуация се намират народните представители, какво би ни казала социологията в този случай?
В момента се на мираме в патова ситуация – нещо, което наблюдавахме в рамките на 48-ото Народно събрание. И не е изненада това, което наблюдаваме, с избора на председател на Народното събрание, може би с някакви допълнителни иновации, като едноминутен работен ден, обща пресконференция между двете големи политически формации, които повече от ясно, предизборно, следизборно продължават да са в конфликт помежду си. Нищо ново. Но какво би казала социологията? Благодаря ви за този въпрос. Със сигурност, ако трябва да дадем оценка в момента на това, което се случва, тя ще бъде с изключително малки дялове положителна, да го кажа така, да не бъда изключително груба. Със сигурност посланията, които излъчват и в рамките на 49-ото Събрание, и в рамките на подобно на 48ото Народно събрание към обществото, не са тези, които хората искат да чуят. Хората вече са твърде уморени и го показват и социологическите данни, не само нашите на „Тренд“, но и останалите социологически агенции, че хората имат очаквания нещо да се случи.
И нека да забележим едно нещо: политиците непрекъснато обясняват колко много важни законопроекти, колко много важни неща трябва да се случат, и в един момент хората, които не следят детайлно политиката, политическите интриги, ако мога дори така да определя, политическите интереси на различните парти, не могат да разберат защо сме свидетели на цялата тази ситуация, в която не се вижда лъч светлина за намиране на някакъв начин да говорят нормално и да търсят някаква конфигурация. Всички изглеждат като да са се запънали пред нещо, и за съжаление продължава да стои актуален въпросът: дали няма да отиде всъщност на 6 по ред избори в рамката и на две години?
И какво от това като отидем?
Ами няма нищо страшно от ходенето на избори, само че след това да не се чудят политиците защо е толкова ниска избирателната активност. Защото на хората вече им омръзна. И имайте предвид нещо друго: това, което видяхме в рамките на 48-ото Народно събрание, на изборите през октомври, така да го кажа, приблизително го видяхме същото на изборите през ноември, без особено разлика и някаква много различна ситуация. На следващи избори за 50-ото Народно събрание ще видим почти сходни политически конфигурации, може вторият да стане първи, или пък първият сега да запази мястото си, някакви детайли, които няма да спомогнат толкова, че да бъде решен големият въпрос как да се разберат партиите, така че да има правителство. И не, аз не споделям мнението на редица мои колеги анализатори, които казват: какво лошо има да ходим на избори непрекъснато? Това непрекъснато ходене на няколко месеца всъщност не позволява в държавата да се случват важни неща, да се решават в законодателно отношение важни въпроси. Ние не може до безкрай да ходим на избори, за да може една или друга политическа сила да бъде доволна от резултатите си.
Г-жо Славкова, вие казахте, че наблюдавате конфликти между партиите все още. Но това, което на мен ми направи впечатление е, че има диалог между ГЕРБ и ПП-ДБ. Те се обединиха за работни групи по ключови законопроекти.
Да, аз затова в началото на първия ви въпрос споменах, че виждаме някакви иновации в парламентарния живот. Започва да си говори за някакви комисии още преди да е започнало да работи Народното събрание. Разбирам, разбира се, напълно наясно съм, че тези комисии не са официалните комисии към Народното събрание между двете големи парламентарни групи, които да обсъдят как да действат, така че да се отблокира дейността на Народното събрание. Но този разговор, разбира се, той още преди това нещо, което днес се случи, беше декларирано от страна и на „Продължаваме промяната“, и от страна на ГЕРБ, че по определени законопроекти може да се разчита на тяхната подкрепа, от едната или от другата страна, просто защото имат сходна визия или поне така твърдят, сходни визи по отношение на редица законопроекти, които се обсъждат в публичното пространство и които те поставят като приоритети. Но пак казвам, това не означава по никакъв начин, че ще има правителство, а пък то това е големият въпрос. Разбира се, отблокирането на дейността на Народното събрание и вършенето на някаква работа докато се разбере ще има ли правителство или не, не е маловажен въпрос. Но големият въпрос остава без отговор.
Г-жо Славкова, кой вариант за управление би бил най-добър към днешна дата според вас?
Трудно е да се отговори на този въпрос, защото имам неприятното чувство, че който и вариант да се каже от който и да било анализатор, му се преписва желание да подкрепи една или друга политическа сила. Казвам го с усмивка. Разбира се, повече от ясно е, че ако двете големи политически формации се съберат, двете големи коалиции ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, това би създало устойчивост на един кабинет, и със сигурност би предопределило по-дълъг живот. Разбира се, това не означава по презумпция, че такава коалиция ще бъде лесна, но смятам, че и от двете страни, и от двете коалиции има достатъчно разумни хора, които могат да я направят работеща. Това обаче е вариант, който е твърдо отричан от страната на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, а повече от видно желан от ГЕРБ. „Продължаваме промяната“ със сигурност с категоричния си отговор целят да провокират, че няма да подкрепят, да накарат ГЕРБ-СДС да направят коалиция с ДПС, с някаква подкрепа неофициална най-вероятно от БСП и „Има такъв народ“. Този вариант, ако изглеждаше на първото изявление на Бойко Борисов възможен – че ще разговаря с всички, че кабинет трябва да има на всяка цена и т.н., в хода на развитието на дните след изборите думите на лидера на ГЕРБ не звучат, както и от страна на други водещи лица на ГЕРБ. Като разбира се, и първият вариант, който споменах, между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ също е много малко възможен да се реализира. Остава един трети вариант – отиване на избори най-вероятно през юли месец, евентуално през септември, но ми се струва малко трудно от темповете, които президентът налага в момента. Струва ми се малко трудно да стигнем чак до септември месец, може би ще вървим към някакви бързи избори. Ако не се намери начин, а знаем в крайна сметка, че тук има конституционно определени срокове, връчването на първия мандат, една седмица гласуване на кабинет, връчването на втория мандат, гласуване на кабинет и връчването на третия мандат, който няма определен срок за връщане, но със сигурност перспективите не изглеждат обнадеждаващи затова, че в рамките на 49-ото Народно събрание ще имаме, съответно ще излъчи редовен кабинет. Разбира се, не е малко пъти сме споменавали, говоря в множествено число, защото съм го чувала от редица други мои колеги, че местните избори по един или друг начин се явяват също спирачка за осъществяването на една голяма коалиция, защото е много трудно, много трудно би било на „Продължава промяната“, които са създадени основно върху анти-ГЕРБ реторика, да обяснят на своите избиратели по места, че ще управляват на национално ниво с ГЕРБ, заедно в коалиция с тях, трябва на местно ниво да се обединят всички примерно срещу кмета на ГЕРБ. Става малко сложен този разказ.
Както имаше и коментари от ваши колеги, че „Продължаваме промяната“ не би оцеляла като партия при едно коалиране с ГЕРБ.
Със сигурност „Продължаваме промяната“ и всяка една политическа формация, която е влязла, и това сме го наблюдавали, в коалиция с ГЕРБ, ще претърпи щети от това нещо. Така че тука несъмнено съм убедена, че те правят правилна равносметка в това отношение. Но има и още една гледна точка, която смятам, че също трябва да се спомене. Представете си хипотезата, защото в момента може да си позволим да работим само с хипотези: отиваме на 6-и избори през септември, нали, няма значение – септември/юли, получават се резултати сходни с тези, които наблюдаваме, което е напълно вероятно, и в крайна сметка не можем да решим въпроса сега нали ще отидем на тези избори, пък да видим на тая рулетка какво ще се случи. И просто в един момент Борисов могат да направят правителство с ДПС. Тогава какъв ще бъде аргументът на „Продължаваме промяната“ – да, наистина, те ще спечелят дивиденти от това нещо, но повярвайте ми, ще спечелят и много негативи, защото в някакъв момент просто електоратът на тази коалиция „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ ще държи сметка на лидерите на коалицията затова, че те не са намерили правилните механизми, че не са успели да спрат ГЕРБ, и не само връщат ГЕРБ във властта, ами и през парадния вход влизат ДПС във властта.
И в един момент просто някак си не излиза сметката – няколко години да се биеш много усърдно и твърдо с тази политическа формацията, уважавам всеки, който има ясно изразени принципи и си ги отстоява, но смятам, че това също би било някакъв резонен въпрос, който ще бъде зададен от техния електорат, ако разбира се, пак казвам, стигаме до такава ситуация, а тя не е ситуация, която е невъзможна. По-скоро очертавам някакви варианти, които са възможни. Така че въпросът за това те дали ще загубят – да, със сигурност ще загубят, но дали ще спечелят, ако ГЕРБ-ДПС влязат във властта – да, може да спечелят в някаква степен, но със сигурност и ще загубят подкрепа от електорати, които няма да бъдат съгласни с това, че „Продължаваме промяната“-„Демократична България са позволили ГЕРБ да влезе отново да управлява, и ДПС да влезе през парадния вход. Тук има две гледни точки.
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
