Първият месец от година предпоследна от президентството на Еманюел Макрон трябваше да протече по предвидим начин. Във вътрешнополитически план на премиера Себастиен Льокорню беше поверена задачата да прокара проектобюджета в парламента по пътя на компромиса и без да задейства член от конституцията, при който законите се приемат без дебати в замяна на вот на недоверие за правителството. На външния министър Жан-Ноел Баро беше поставена задачата да прави по-категорични изказвания по теми, по които Макрон не би искал да се конфронтира с традиционни партньори, като например темата за Сирия, която внася напрежение в отношенията на Турция с Франция. Самият Макрон имаше в програмата си за януари планирани няколко ключови речи – тези пред френските посланици и пред френски военнослужещи, които са традиционни за началото на всяка нова година и които обичайно представят визията на държавния глава за света. Макрон трябваше по програма да произнесе и реч на Световния икономически форум в Давос. В допълнение през януари стартира френското ротационно едногодишно председателство на Г-7, което Франция пое от Канада. През януари Макрон трябваше да продължи и да се занимава с намирането на решение на войната в Украйна.
Заради неочаквани външнополитически и здравословни обстоятелства нещата за Макрон се развиха през отминалия месец януари по различен начин.
Месецът започна с коментари за традиционното новогодишно слово на френския президент, или по-точно с въпроси дали има нужда от такова слово, предвид това, че зрителският интерес към него намалява с всяка година, отбелязва „20 минют“. Преди две години новогодишното обръщение на Макрон, произнесено точно в 20 ч. на 31 декември и излъчвано по редица френски телевизии, беше гледано от 10,2 милиона зрители, а на следваща година го гледаха 9,7 милиона зрители. В края на миналата година 37 процента от французите казаха, че не планират да гледат новогодишното обръщение на един държавен глава, чийто рейтинг, според социологическото допитване „Толуна-Харис“ възлиза на само 25 процента, допълва изданието. В крайна сметка новогодишното обръщение на Макрон беше гледано от едва 8,9 милиона зрители, посочват специализираното издание „Медия лийдър“ и в. „Фигаро“. То продължи само 10 минути и де факто беше най-краткото новогодишно изявление на Макрон от идването му на власт през 2017 г., обобщава Франс прес. В него френският държавен глава се ограничи да обещае на сънародниците си една полезна нова година, през която той ще продължи да работи до последната секунда. Това разочарова онези, които очакваха през 2026 г. той да подаде например предсрочно оставка, коментират Франс прес, „Франс 24“ и Бе Еф Ем Те Ве.
Макрон подчерта, че френската история е научила всички, че когато има единство, всички препятствия и предизвикателства могат да бъдат преодолени. Той очерта и три приоритета за 2026 г. – задействане на доброволната военна служба във Франция, въвеждане на строги регулации за достъпа на деца до социалните мрежи и приемане на закон за края на живота. Макрон също така призова премиера Льокорню да постигне още през първата седмица на 2026 г. компромиси в парламента, за да бъде приет новият бюджет. Той подчерта освен това, че ще направи всичко възможно, за да може президентските избори през 2027 г. да протекат във възможно най-ведър климат и защитени от каквато и да е външна намеса. Макрон освен това подчерта, че понятието „Европа на отбраната“, за която той пледира от дълго време, вече не е само една идея, лишена от конкретно съдържание, а е една реалност, наложена спешно от войната в Украйна и призова работата по тази реализирана идея да бъде ускорена.
Речта на Макрон породи негативни реакции и сред представител на левицата, и сред представители на десницата във Франция. Мнозина коментираха, че поставените в нея цели за 2026 г. са прекалено малки и припомниха, че Макрон така и не е обяснил защо не са били спазени обещанията му от предходната новогодишна реч, а именно да организира общонационални референдуми по важни за французите въпроси, посочват Франс прес, „Франс 24“ и Бе Еф Ем Те Ве.
По трите очертани в тази реч приоритети през януари започна действително работа.
В парламента беше подновен дебатът по законодателството, целящо да се установи „право на помощ за умиране“, припомня Франс прес. Заради вътрешнополитическата нестабилност миналата година обсъждането на този въпрос в пленарната зала беше временно прекратено. Подновените дебати обаче съживиха опозицията срещу това законодателство и в Париж беше организиран „Поход за живота“ по призив на различни асоциации и активисти. Синдикатите на здравните работници припомниха, че имат сериозни изисквания във връзка с разпоредбите на законодателството, така че в бъдеще, ако той бъде приет, да не се налага те да трябва да дават обяснения в съда защо и как са помогнали на някого да умре. Представители на различни вероизповедания пък незабавно припомниха, че винаги са били негативно настроени към приемането на подобно законодателство. А асоциацията „Избираемите“, представляваща инвалидите, изрази опасения, че законодателството, ако бъде прието, може да доведе и до сериозни нарушения заради неясните дефиниции в него. Законодателството за правото на помощ за умиране е съставено от два текста – първия е за развиването на палиативните грижи, а втория легализира механизъм за асистирано самоубийство и евтаназия, въпреки че в него черно на бяло не фигурират тези две понятия. Евтаназия е смърт, предизвикана от медицинско лице по искане на болен, докато при асистираното самоубийство болният взима предписан му медикамент, чрез който той може да сложи край на живота си, припомня Франс прес. Двата текста бяха приети от долната камара на парламента – Националното събрание, но сега в Сената се очертава трудно постигане на консенсус по тях. Ако законодателството в крайна сметка бъде прието, то това ще бъде най-значимата социална реформа във Франция от въвеждането на еднополовите бракове през 2012 г., припомня Франс прес.
По втората очертана от Макрон задача за 2026 г. – тази за въвеждане на строги регулации за социалните мрежи, така че те да бъдат забранени за деца до 15 години – на 26 януари депутатите в Националното събрание дадоха зелена светлина на законодателно изменение в тази насока. Предстои мярката да бъде разгледана в Сената в средата на февруари, посочва Франс прес. Социални мрежи, като „Тик Ток“, „Снапчат“ или „Инстаграм“, които вече са всеприсъстващи в живота на тийнейджърите, вредят сериозно на тяхното ментално здраве, посочва Националната агенция за здравна безопасност. В допълнение подрастващите са изложени в социалните мрежи и на риск от кибертормоз или на съдържание с насилие, а вниманието, което те отделят като цяло на тези мрежи, е в ущърб на съня им, казват експерти, подкрепящи забраната.
Третата очертана от Макрон задача за 2026 г. беше задействана в средата на месеца, когато стартира кампанията за набиране на млади доброволци за създадената миналата година Националната доброволна военна служба, предаде Франс прес. Според Макрон тази национална служба ще укрепи връзките между армията и нацията и ще отговори на потребностите на страната пред многото заплахи. Тя се въвежда 30 години след преустановяването на задължителната военна повинност във Франция и се вписва в една дългогодишна еволюция към един по-хибриден модел на френската армия, поясни френската министърка на въоръжените сили Катрин Вотрен. През 2026 г. армията има намерение да привлече в редиците си допълнителни 3000 души с помощта на доброволната национална военна служба. От тях 1800 ще бъдат в сухопътните войски, 600 във военновъздушните сили и военнокосмическите сили и 600 във военноморските сили. Според плановете амбицията е през 2035 г. във въоръжените сили да бъдат привлечени по този път 42 500 души. Заинтересованите от тази възможност мъже и жени на възраст от 18 до 25 години могат да кандидатстват до месец април, за да се присъединят през есента към въоръжените сили, където ще останат за период от 10 месеца. Гарантира се, че тези новопостъпили млади хора няма изобщо да бъдат пращани зад граница. Всеки кандидат ще бъде подбиран въз основа на мотивацията му, здравословното му състояние и това за кой тип въоръжени сили в крайна сметка е подходящ. Всеки кандидат ще получава по време на 10-месечната военна служба възнаграждение от 800 евро бруто месечно. Кандидатът ще получи и облекло, оборудване и подслон. След изтичането на 10-те месеца във въоръжените сили младежите биха могли да решат да се ангажират на активна военна служба, да станат част от оперативния резерв или пък да продължат образованието си в друго направление. Доброволната военна служба ще коства на държавата 2,3 милиарда евро за периода 2026-2030 г., според първоначални оценки, припомня Франс прес.
Още в новогодишната нощ обаче възникнаха неочаквани проблеми за Франция. Пожарът в бар в реномирания швейцарски курорт Кран Монтана отне живота на 9 френски граждани, а 23 френски граждани бяха ранени, припомнят френските медии. Прокуратурата в Париж започна собствено разследване във връзка с пожара. А на 9 януари Макрон заедно с италианския президент Серджо Матарела, чиято страна също изгуби много граждани в пожара, присъстваха на официална мемориална церемония в град Мартини, който е близо до Кран Монтана. Барът, в който се разрази пожарът, отнел живота на общо 41 души и ранил 116 души, е собственост на двама френски граждани – Жак и Джесика Морети, които са разследвани за убийство, причиняване на телесни повреди и на пожар по непредпазливост. Жак Морети дори беше вкаран в ареста, но после пуснат под гаранция, което породи възмущение във Франция и в съседна Италия. А „Паризиен“ и Франс прес припомниха, че в миналото той е имал проблеми със закона заради случаи за склоняване към проституция и дори през 2005 г. е бил зад решетките.
Неочакваните неща през януари не свършиха с този трагичен инцидент. На 3 януари САЩ извършиха специална военна операция във венецуелската столица Каракас и заловиха венецуелската президентска двойка, която след това отведоха в Ню Йорк, за да бъде съдена тя по обвинения в наркотероризъм, припомнят световните агенции. Това породи надежди у международната общност, у венецуелската опозиция в изгнание и у противници на венецуелския президент Николас Мадуро, че режимът във Венецуела ще бъде трайно заменен и на власт ще дойдат опозиционните лидери Мария Корина Мачадо, нобелова лауреатка за мир за 2025 г. и Едмундо Гонсалес Урутия, кандидатът на обединената венецуелска опозиция за президент на изборите през 2024 г. Опозицията твърди, че Гонсалес Урутия е действителният президент на Венецуела и че Мадуро е останал на третия си президентски мандат чрез широкоразпространени изборни измами и сурови репресии срещу опозиционерите.
Начинът, по който обаче беше променена ситуацията във Венецуела, породи доста критики от страна на международната общност. В качеството й на ротационен председател на Г-7 Франция също се произнесе още на 3 януари и то два пъти. Но ставаше дума за две различаващи се мнения – това на външния министър Баро и това на Макрон. Докато Баро осъди залавянето на Мадуро от американските сили по време на операция, която според него противоречи на международното право и заяви, че трайно политическо решение във Венецуела не може да бъде наложено отвън, Макрон заяви, че народът на Венецуела може само да се радва, че се е отървал от диктатурата на Мадуро и призова за мирен и демократичен преход в латиноамериканската страна. Той пледира и този преход да зачита волята на венецуелския народ и да бъде осъществен възможно най-бързо от Гонсалес Урутия, припомнят „Франс 24“, Франс прес и Бе Еф Ем Те Ве. Това противоречие в позицията на Париж относно станалото във Венецуела породи оживени вътрешнополитически дебати във Франция. Макрон беше обвинен от част от политическите партии, че е прекалено снизходителен към действията на Тръмп в момент, в който дипломат номер едно на Франция твърди, че военната операция на САЩ в Каракас, която е довела до залавянето на Мадуро, противоречи на принципа за неприбягване до сила, който е в основата на международното право и предупреждава, че умножаването на този род нарушения на този принцип от постоянна членка на Съвета за сигурност на ООН ще има сериозни последствия върху сигурността в целия свят.
Два дни по-късно на заседание на френското правителство Макрон заяви, че методът, използван от САЩ за залавянето на Мадуро, не е нито подкрепян, нито поддържан от Франция и припомни, че Франция защитава международното право и свободата на народите. Той обаче отново припомни, че Мадуро е бил диктатор и че това, че той вече не е на поста си е добра новина за венецуелците, защото „той е конфискувал свободата на народа си и е откраднал изборите през 2024 г.“ Макрон пак подчерта, че победителят от изборите във Венецуела – Едмундо Гонсалес Урутия, трябва да играе централна роля сега в родината си.
Но нещата изобщо не се развиха така и много бързо Вашингтон даде да се разбере, че плановете му за Венецуела са малко по-различни. Това стана ясно от изказвания на Тръмп, от негови постове в социалната му мрежа „Трут соушъл“ или от постове на Белия дом в „Екс“, както и от серия от интервюта на министъра на отбраната Пийт Хегсет и на държавния секретар Марко Рубио. Начело на Венецуела застана фигура номер две на режима на Мадуро – досегашната вицепрезидентка Делси Родригес. Ключови фигури от режима на Мадуро запазиха постовете си. Заговори се за покана, получена от Родригес да посети Вашингтон. А вчера в Каракас пристигна и най-високопоставеният американски дипломат в тази страна, което илюстрира подобряване на двустранните отношения. Под натиска на Вашингтон Родригес направи няколко правилни стъпки, очаквани от САЩ – обща амнистия и освобождаване на политически затворници и чужденци, озовали се във венецуелски затвори, сред които имаше и американски граждани. Родригес обяви и реформиране на петролния сектор на Венецуела така, че той да се отвори за частни инвеститори. Тя проведе и няколко телефонни разговора с Тръмп. А опозиционните лидери Мария Корина Мачадо и Едмундо Гонсалес Урутия на този етап си останаха извън Венецуела, въпреки изразеното от тях желание да се върнат бързо в родината си. Мачадо проведе и среща с Тръмп в Белия дом, по време на която му подари Нобеловия медал, връчен й в качеството й на нобелов лауреат за мир. Това стана въпреки предупрежденията на Норвежкия нобелов комитет, че тя няма право да споделя наградата си с някой друг. Тръмп смяташе, че нобеловото отличие за миналата година трябваше да му бъде връчено заради това, че, както той казва, той е прекратил между 6 и 8 войни. Когато Мачадо го спечели, той не скри разочарованието си. Сега той със задоволство прие Нобеловия медал от нейните ръце и твърденията й, че с операцията, разпоредена от него в Каракас, той го е заслужил напълно. Той се изказа много ласкаво за Мачадо, но почти месец след свалянето на Мадуро той не показа, че има намерения да й помогне да се върне бързо в родината си, за да изиграе активна роля в прехода там. А това че прие Нобеловия медал на Мачадо стана повод за подигравки към него в социалните мрежи, че би приел какви ли не подаръци, които го ласкаят, като например кралска корона или императорска титла.
Всичко това предизвика коментари във Франция, където Макрон беше обвинен от негови политически противници, че по венецуелския въпрос се показва прекалено толерантен към действията на Тръмп, който междувременно направи такива изказвания, които породиха коментари и анализи коя ще е следваща му мишена – от Иран, където теократичният режим потушава със сила демократичните протести през управляваните от левицата Куба, Колумбия и Мексико до Канада и Великобритания, заради тяхното сближаване с Китай.
Оказа се, че следващата мишена на Тръмп е Гренландия – най-големият остров на планетата, който е част от Кралство Дания, която пък на свой ред е член на ЕС и съюзник на Вашингтон в НАТО. Тръмп направи още в първите дни на новата година и след операцията в Каракас редица изказвания за придобиването на този остров, дори и чрез сила, което породи силно възмущение от страна и на датските, и на гренландските власти. Силно възмущение дойде и от страна на редица страни членки на ЕС и от други части на света. Тръмп и представители на неговата администрация мотивираха изказванията си с това, че Гренландия и в по-широк план Арктика са един стратегически важен район, който е от интерес за националната сигурност на САЩ и появата там на Русия и на Китай застрашава съответно американските национални интереси.
Франция беше сред първите европейски страни, които още на 6 януари в обща декларация изразиха подкрепата си за Дания пред териториалните претенции на Тръмп, припомнят френските медии, сред които Франс прес, „Франс 24“ и Бе Еф Ем Те Ве. Декларацията беше подписана и от Италия, Германия, Полша, Испания и Великобритания. В нея се подчертаваше, че Дания и Гренландия сами трябва да решават въпросите, които са свързани с тях. В документа се припомняше и принадлежността на Дания към международните организации и това, че от десетилетия Дания е свързана със САЩ и чрез споразумение за отбрана. „Кралство Дания – включително Гренландия – е част от НАТО. Следователно сигурността в Арктика трябва да бъде гарантирана колективно, в сътрудничество със съюзниците от НАТО, включително САЩ“, се казваше в общата декларация, приета на 6 януари. В нея Макрон, Фридрих Мерц, Джорджа Мелони, Доналд Туск, Педро Санчес, Киър Стармър и Мете Фредериксен казваха, че това сътрудничество трябва да спазва „принципите на Устава на ООН, по-специално суверенитета, териториалната цялост и ненарушимостта на границите“. „Това са универсални принципи и ние няма да спрем да ги защитаваме“, добавяха лидерите на водещите европейски държави.
Фрустрацията на Макрон от изказванията и действията на Тръмп намери израз в двете му планирани за първата половина на януари речи на френска територия – тази пред френските дипломати и тази пред френските военни.
В речта си пред френските посланици, произнесена в Париж на 8 януари, Макрон остро разкритикува „новия империализъм“ в международните отношения, визирайки по-специално външната политика на Тръмп, която прогресивно обръща гръб на някои съюзници и се отърсва от международните правила, отбелязват Франс прес, „Франс 24“, „Лез еко“, „Франс енфо“, „Бе Еф Ем Те Ве“. Макрон се обяви в защита на един ефективен мултилатерализъм, който да бъде отговор на „този свят, който излиза от равновесие“. „Ние отхвърляме новия колониализъм и новия империализъм, но отхвърляме също така и васализацията, и пораженчеството“, изтъкна той. „Живеем в свят на големи сили, които са реално изкушени от това да си поделят света“, предупреди Макрон, като това беше изтълкувано едновременно като препратка към действията на САЩ във Венецуела и към многократните претенции на американския президент към Гренландия. Макар да разкритикува също така и Китай и неговата „все по-необуздана търговска агресивност“, и Русия, дефинирана като „една дестабилизираща сила“ в Украйна, именно коментарите на Макрон за САЩ в тази реч бяха най-впечатляващи, отбелязва Франс прес. „САЩ са сила, която постепенно се отдалечава от някои от своите съюзници и се освобождава от международните правила, които доскоро самите те насърчаваха“, заяви Макрон и дефинира това като една все по-осезаема „неоколониална агресивност“. Той призова френските посланици и дипломати да не се задоволяват да бъдат „коментатори“ и „зрители“ на онова, което „правят всички останали“, а напротив да покажат, че Франция също може да действа. Макрон изтъкна пред тях постигнатото в правилната посока по отношение на засилената „стратегическа автономия“ както на Франция, така и на Европа от САЩ и Китай, както в търговията, така и в сферата на сигурността. По отношение на търговията той обаче изтъкна и двойния проблем пред Франция и Европа – китайската агресивност и американските мита. Той призова и за укрепване на европейските регулации на технологичния сектор – нещо, което не се нрави на САЩ, наложили санкции на бившия френски еврокомисар Тиери Бретон, известен като архитект на тези европейски мерки.
В речта си пред френските дипломати на 8 януари Макрон подчерта и желанието на Франция да превърне Г-7 в „място за борба с глобалните дисбаланси“, но не и в „анти-БРИКС клуб“. Той изтъкна, че иска срещата на върха на Г-7 през юни в Евиан да бъде и възможност за Голямата седморка да се опита заедно с развиващите се държави да осъществи „реформа на глобалното управление“ и на ООН.
В речта си пред френските военнослужещи, произнесена на 15 януари във военна база в Истр, в департамента Буш дю Рон, в която са разположени френски ядрени оръжия, Макрон заяви, че 2026 г. е една година, изпълнена с предизвикателства, но Франция е готова да се справи с тях. Той изтъкна, че десетилетията, вложени в превъоръжаване на френските въоръжени сили, дават резултат и подчерта, че, за да остане свободна една страна, то тя трябва да всява страх, а за да всява страх, тя трябва да е могъща. Макрон обеща бюджет за френските въоръжени сили, възлизащ годишно на 64 милиарда евро, който ще влезе в сила още от идната година вместо както беше планирано досега през 2030 г. Той изтъкна и, че запасите на Франция от всякакви боеприпаси ще бъдат увеличени и че страната ще се сдобие с допълнителни средства за гарантиране на суверенитета й. Всичко това ще намали зависимостта на Франция от други страни, подчерта Макрон. Той изтъкна, че „ядреното възпиране“ е „крайъгълният камък“ на френските въоръжени сили, които самите по себе си са „застраховката за живот“ на Франция. Макрон подчерта, че Франция има най-ефикасната армия в Европа и че страната има желание да бъде сила на стабилността на континента и в света, обобщават Бе Еф Ем Те Ве и Франс прес. Всичко това беше възприето като предупреждение към „лошите“ по света, било то Русия, Иран, терористичните групи или Северна Корея. Но в речта си пред френските военни Макрон подчерта и, че „Европа има особена отговорност в Гренландия, където скоро ще бъдат разгърнати сухопътни, военновъздушни и военноморски средства“. „Европа има съперници, които не е смятала, че ще се появят. Понякога има и съюзници, които сме мислели за предсказуеми, непоколебими и винаги на наша страна, но които започват силно да пораждат съмнения и които дори се обръщат към онези, които най-малко са се съмнявали в тях“, заяви Макрон пред френските военни, припомня Франс прес. Това вече беше разтълкувано като директно предупреждение във връзка амбициите на американската администрация, отбелязва агенцията.
И Франция още същия ден обяви, че заедно с Швеция, Германия и Норвегия изпраща малка група военни на разузнавателна мисия в Гренландия, която се провежда в рамките на датски военни учения и чиято цел е да се направи оценка как в бъдеще евентуално тези страни биха могли да допринесат за предоставяне на гаранции за сигурността на острова и на Арктика в по-широк план, припомня Франс прес. Франция освен това обяви, че на 6 февруари ще открие френско консулство в Гренландия.
По същото време представители на САЩ, Дания и Гренландия започнаха дискусионен процес в опит да преодолеят разногласията относно Гренландия, а Тръмп за пореден път подчерта, че САЩ имат нужна от този остров, който е важен от гледна точка на американската национална сигурност, но и е от жизненоважно значение за „Златния купол“, система за противовъздушна отбрана от ново поколение, която САЩ са в процес на създаване, припомня Франс прес.
Появата на малка група европейски военни в Гренландия само нажежи напрежението от двете страни на Атлантика, а Тръмп заплаши да наложи на няколко европейски страни допълнителни мита заради техните позиции за Гренландия. Той визираше не само страните, пратили малък брой военни на острова, но и Финландия, Нидерландия и Великобритания, в допълнение естествено и на Дания. Експерти припомниха, че докато налагането на допълнителни американски мита на Норвегия и Великобритания изглежда лесно, защото те не са страни членки на ЕС, то налагането на допълнителни американски мита на отделни страни членки на Евроблока на практика е напълно неосъществимо, защото много стоки в него са произведени от няколко страни членки. Традиционни съюзници на САЩ като Италия пък определиха американските заплахи за въвеждане на допълнителни мита срещу отделни страни членки на ЕС като грешка, дължаща се на лоша комуникация относно изпращането на малката група европейски военни в Гренландия. Според Рим Вашингтон е възприел това действие като насочено срещу него, докато то е целяло да покаже, че Европа също смята Гренландия и Арктика за стратегически важна и е готова да гарантира сигурността на този регион и че няма да допусне неприятели да присъстват там, отбелязва АНСА. Подобна позиция изрази посланикът на Франция за Арктика и Антарктика Олие Поавр д’Арвор, който каза, че изпращането на европейски военни в Гренландия цели да покаже на САЩ, че НАТО присъства в този регион, предаде Франс прес.
А междувременно френски анализатори започнаха да припомнят какво точно Франция изнася към САЩ, а именно продукти за авиокосмическата и космическата индустрия на стойност 9,7 милиарда евро, парфюми, кожени изделия и дрехи на стойност 6,4 милиарда евро, медикаменти на стойност 3,8 милиарда евро, вино, шампанско и коняк на стойност 4,1 милиарда евро, които биха били застрашени от евентуални американски мита.
При така ескалиралото напрежение относно Гренландия една тема, която остава присърце за Макрон – Украйна, сякаш беше изместена на втори план. А още на 6 януари в Париж Макрон беше домакин на поредната среща на върха на „Коалицията на желаещите“ – група от 35 страни, подкрепящи Украйна, припомнят френските медии. На тази среща съюзниците на Киев обявиха серия от силни гаранции за сигурността на Украйна, в това число и разполагане на многонационални сили след края на военните действия там и влизане в сила на споразумение за мир. Всичко това беше заявено в декларация, приета след края на срещата, в която участваха и двамата емисари на Тръмп – Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. „Механизмът за наблюдение на примирието ще бъде поставен „под егидата на САЩ“, се казваше в декларацията. А Макрон увери след срещата в Париж, че гаранциите за сигурност са „ключът, за да не може никога едно мирно споразумение да означава украинска капитулация и нова заплаха за Украйна“, подчертава Франс прес.
Не всички страни от „Коалицията на желаещите“ ще допринесат обаче за многонационалните сили за Украйна. Италия отказа да изпрати военни в Украйна, защото смята, че вече е станало ясно, че Украйна ще получи силни гаранции за сигурност по модела на член 5 от договора за НАТО, което прави изпращането на европейски сили в Украйна ненужно. Германия пък заяви, че би могла да изпрати сили, но единствено на територията на държава от НАТО, съседна на Украйна. Русия е против изпращане на военни от страни от НАТО на украинската територия. Според Макрон в рамките на подобна мисия в Украйна биха могли да бъдат изпратени няколко хиляди френски военнослужещи, припомня „Франс 2“.
По друга гореща тема – Газа, по същото време Макрон съобщи, че Франция изпраща близо 400 тона хранителна помощ, предназначена за над 42 000 деца в палестинския анклав. Помощта потегли с контейнеровоз от пристанището Хавър до Порт Саид в Египет, откъдето ще бъде вкарана в Газа с помощта на Международната програма по прехрана, предаде Франс прес.
Развоят по темите Украйна и Газа през януари говори, че Франция въпреки разногласията с Тръмп относно други международни досиета, в частност Гренландия, продължи да подпомага международните усилия, в частност тези на администрацията на Тръмп за намиране на трайни решения на двете горещи международни досиета, коментират анализатори.
Именно обаче във връзка с Газа ескалира до ново ниво напрежението между Франция и САЩ, изострено вече от гренландското досие. Администрацията на Тръмп разпрати покани до лидерите на десетки страни по света, да се присъединят към заложения в плана на Тръмп за Газа Съвет за мир. Разпращането на поканите обаче дойде в момент, в който Тръмп намекна, че този съвет може да се занимава не само с Газа, но и с други конфликти и че може да се превърне в алтернатива на Съвета за сигурност на ООН или дори на самата ООН, която Тръмп не веднъж разкритикува за нейната неефективност да спре конфликтите по света. Появиха се и информации, че постоянното членство в този Съвет за мир си има цена – 1 милиард евро, припомня Франс прес.
Франция беше първата голяма страна, която ясно заяви, че няма да откликне на поканата на Тръмп, да се присъедини към „един съвет, който прилича на заместител на ООН и който ще бъде и под контрола на Тръмп“, който според плановете трябва да стане председател на този орган. „Франция, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, не възнамерява на този етап да даде положителен отговор на получената покана да се присъедини към Съвета за мир, иницииран от Доналд Тръмп, който поражда сериозни въпроси“, се казваше в коментар на френското правителство. „На този етап Франция не може да даде ход на присъединяването“, заяви и френският външен министър Баро по време на дебат с френските депутати. „Франция е длъжна да каже „не“, тъй като в сегашния си вид хартата на този Съвет за мир излиза извън рамките на Газа и следователно извън мирния план за Газа който беше одобрен от ООН“, обясни той. „Франция не може да се присъедини и тъй като хартата на Съвета, в сегашната й вид на практика е несъвместима с международните ангажименти на Франция, и по-специално с членството ѝ в ООН, което по никакъв начин не може да бъде поставяно под въпрос“, добави той. „Хартата на тази инициатива надхвърля рамките на Газа за разлика от първоначалните очаквания“, обясниха и от обкръжението на френския президент. „Тя поражда сериозни въпроси, по-специално относно спазването на принципите и структурата на ООН, които в никакъв случай не могат да бъдат поставяни под съмнение“, допълниха от антуража на Макрон. „Въпреки това Франция остава напълно ангажирана в подкрепа на прекратяване на огъня в Газа и на създаването на надежден политически хоризонт за палестинците и израелците“, увери обкръжението на държавния глава.
От всичко това Тръмп чу директния отказ на Франция да се присъедини към Съвета за мир. Той каза, че ако Макрон е заявил подобно нещо, то това няма значение за него, защото Макрон скоро няма да е президент на Франция, тъй като мандатът му изтича догодина. „Никой не го иска, защото той много скоро няма да бъде на власт“, заяви Тръмп по адрес на Макрон. В допълнение той отправи и заплаха за мита от 200 процента върху френските вина и френското шампанско, което обезпокои силно френските производители.
Всички заплахи за мита, отправени от Тръмп, доведоха до това, че Европейският парламент на 20 януари реши да суспендира процеса на ратификация на търговското споразумение между ЕС и САЩ, подписано миналата година. Това беше подкрепено от европарламентарните семейства на Европейската народна партия, на „Социалистите и демократите“ и на „Обнови Европа“ (към което принадлежи партията „Ренесанс“ на Макрон), но не и от „Европейските консерватори и реформисти“, в които е партията на италианската премиерка Мелони. „Европейските консерватори и реформисти“ се обявиха и против задействане на механизма, известен като „базука“, с който разполага ЕС и за чието прилагане срещу САЩ започна да настоява активно и Макрон. Този механизъм е въведен през 2023 г., но все още Евроблокът не е прибягвал до използването му, отбелязва Франс прес. Той цели да се реагира в случай, че някоя страна извън ЕС използва търговски оръжия, за да упражнява натиск върху някоя от 27-те страни членки на Евроблока. Механизмът позволяла по-специално да се ограничи вносът от тази страна, да се ограничи достъпът й до някои пазари или да се блокират някои нейни инвестиции. ЕК може да започне процедурата по задействане на механизма по искане на страна членка или по своя инициатива. След това решението за активиране на механизма може да бъде одобрено от Съвета на ЕС с квалифицирано мнозинство, тоест да бъде подкрепено от най-малко 55 процента от страните членки, представляващи най-малко 65 процента от населението на Евроблока. Ако се стигне до такава зелена светлина, е предвидена фаза на посредничество, която е безсрочна и по време на която ЕК ще се опита да убеди страната, обект на прицела на „базуката“, да се откаже от действията и мерките, които са подразнили Евроблока.
Във Франция идеята на Макрон за задействане на европейската „базука“ срещу Тръмп сплоти изненадващо около него френските политически сили, разделени в последно време по разнородни въпроси, отбелязва „Монд“.
Макрон пък свика на 19 януари заседание на Съвета за сигурност на Франция, по време на което темата за Гренландия беше сред водещите. Заседанието се проведе в навечерието на участието на Макрон на Световния икономически форум в Давос, където той имаше планирана реч. Форумът в швейцарския курорт от обикновена планирана проява в дневния ред на Макрон се превърна в „сблъсък на титаните“, коментират анализатори, визирайки речта на Макрон, произнесена на 20 януари в Давос и речта на Доналд Тръмп, който също участва във форума, произнесена ден по-късно, на 21 януари.
На форума в Давос Макрон заяви, че Франция предпочита уважението и правовата държава пред бруталността и пред онези, които тормозят другите. Той призова да не се губи време с „налудничави идеи, които само ще отворят кутията на Пандора“. „Ние няма да приемем един световен ред, който ще бъде решаван от онези, които претендират, че техният глас е най-силен, или които твърдят, че разполагат с най-голямата тояга“, заяви Макрон на английски език. „Предпочитаме уважението вместо бруталните хора, правовата държава вместо бруталността“, изтъкна той. Макрон също така разкритикува „новия империализъм или новия колониализъм“. Той разкритикува „конкуренцията от страна на САЩ, които чрез търговски споразумения, подкопаващи европейските интереси, изискват максимални отстъпки и открито целят да отслабят и подчинят Европа“. Макрон изтъкна и „абсурдната ситуация“, при която ЕС може да се окаже принуден да използва за „първи път“ търговската „базука“ именно срещу Вашингтон. „Европа вече разполага с много силни инструменти и ние трябва да ги използваме, когато към нас не се отнасят с уважение и когато правилата на играта не се спазват“, настоя Макрон. „Франция и Европа са привързани към националния суверенитет и независимостта, както и към ООН и нейната харта“, подчерта френският президент. Той заяви, че иска да превърне отново Г-7, председателствана тази година от Франция, във „форум за откровен диалог“ и за „колективни и кооперативни решения“.
А в кулоарите на форума Макрон заяви, че още същия ден се прибира във Франция, че не е планирано той да изчака пристигащия едва на следващия ден в Давос Тръмп, за да говори с него. Запитан дали смята Тръмп все още за съюзник на Франция и на Европа, Макрон отказа да даде категоричен отговор и само заяви: „Тръмп трябва да отговори на този въпрос“ и допълни, че поведението на Тръмп не отговаря напълно на квалификацията „съюзник“. „Страните не трябва да бъдат подлагани на агресия или на нападки. Не трябва да се отстъпва на закона на по-силния“, каза Макрон и допълни, че заради трансатлантическите напрежения НАТО е станала по-уязвима и отслабена. Същевременно Макрон пледира и за по-големи преки китайски инвестиции във високотехнологичните сектори в Европа, за да бъде подкрепен европейския растеж и трансфер на технологии, което също беше коментар, насочен към конкурента на Китай – САЩ.
Речта на Макрон беше възприета като истинска контраофанзива срещу претенциите на Тръмп по отношение на Гренландия и поведението му спрямо ЕС като цяло, коментира Франс прес. Тази контраофанзива беше подсилена от едно стечение на обстоятелствата. Заради проблем с кръвоизлив в едното око, Макрон беше принуден да се появи на форума в Давос с мъжкарски авиаторски слънчеви очила. В този му вид, напомнящ на Том Круз от филма „Топ гън“, Макрон именно надигна глас срещу „дипломатическата бруталност на САЩ“, отбелязва Франс прес.
Речта на Макрон и видът му бързо се превърнаха в топ новина за медиите по целия свят и в хит в интернет и в социалните мрежи. Само в акаунт в подкрепа на Демократическата партия в САЩ речта на Макрон беше изгледана над 5 милиона пъти и беше дефинирана като „най-болезненото порицание, отправяно досега от някого към Тръмп“. Мнозина обаче подчертават, че успехът на тази реч нямаше да бъде същия, без очилата, носени от Макрон. Президентът произнесе почти също толкова силна реч пред френските военни в Истр броени дни по-рано, но без да носи очила и със зачервено, налято с кръв и позатворено око. Това не му спечели възхитителни коментари, а подигравки, че е бил шамаросан от съпругата си Бриджит Макрон. Сега тъмните му очила породиха коренно различен прочит на речта на Макрон в Давос и породиха възхищение към нея, подчертават анализатори.
А компанията производител на очилата, носени от Макрон – „Анри Жулиен“, която е френска, но е придобита през 2023 г. от италианската група „айВижън Тех“, благодари в изявление на френския лидер, че е рекламирал по този начин, без да иска, нейния продукт, чиято цена е 659 евро. Моделът буквално започна да се харчи като топъл хляб, а акциите на компанията на борсата се увеличиха. Фирмата поясни, че моделът на очилата се нарича „Пасифик Ес 01“ и че те са произведени във фабриката в Лон-льо-Соние в Юра. Очилата са със синкави огледални стъкла и с рамки с двойно златно покритие, разясни още компанията. Италианският ръководител на фирмата производител Стефано Фулкир, заяви, че за него е чест, че Макрон е избрал точно този продукт, който е част от френската история и който изтъква колко ценни са продуктите във Франция. Фулкир разказа, че Макрон си е купил очилата преди няколко години и е настоял да ги плати, въпреки че компанията му ги е предложила като подарък. Той подчерта, че Макрон е държал да купи очила, които да са изцяло френско производство, припомнят „Франс енфо“, „Евронюз“, „Пари мач“ и „Фигаро“.
Заради речта, произнесена от Макрон с авиаторските слънчеви очила, един инцидент почти беше забравен. Тръмп разкри, че Макрон му е изпратил личен есемес, в който му е казал, че не разбира какво цели с действията му спрямо Гренландия, но е изтъкнал и, че позициите на Франция и на САЩ относно Сирия и Иран съвпадат. Макрон е предложил в това частно съобщение да организира в Париж среща на върха на Г-7, в кулоарите на която да бъдат поканени и представители на Русия. Разкривайки, че е получил такова частно съобщение, Тръмп се подигра с Макрон, когото нарече: „Един от приятелите ми. Един много симпатичен тип, който аз обичам много, но който няма да се задържи дълго на власт, защото мандатът му приключва идната година“. А после отхвърли поканата да участва в среща на върха на Г-7 в Париж след форума в Давос. От антуража на Макрон потвърдиха, че е имало подобен частен есемес, адресиран от него до Тръмп. Самият Макрон заяви пред журналисти, че никаква среща на върха на Г-7 не е предвидена в Париж след форума в Давос, но че той се е показал в есемеса до Тръмп на разположение да организира подобно събиране с цел преодоляване на трансатлантическата криза, припомнят „Франс 24“, Бе Еф Ем Те Ве,и Франс прес и „Монд“. В есемеса Макрон предлагаше в кулоарите на тази среща в Париж да има и разговори с представители на Сирия, на Украйна и на Дания. Не ставаше ясно кога точно Макрон е пратил този есемес на Тръмп. От антуража на Макрон изтъкнаха, че както в частни, така и в публични изявления френският лидер защитава една и съща линия и това се е видяло от разкрития от Тръмп есемес.
По същото време стана ясно и че френските организатори на срещата на върха на Г-7 в Евиан са се съгласили да променят датите й от 14-16 юни на 15-17 юни заради рождения ден на Тръмп, който е на 14 юни.
Противници на Макрон заявиха, че личният есемес, пратен от него на Тръмп и промяната на датите на срещата на върха на Г-7 показват, че той все още се опитва да угажда на американския лидер, въпреки че публично твърди обратното. Поддръжници на Макрон отхвърлиха тази теза.
А френски официални представители изтъкнаха, че речта на Макрон е оказала въздействие. А ден след нея в Давос Тръмп увери, че няма да използва сила във връзка с Гренландия и че има рамка за споразумение относно Гренландия, без да навлиза в детайли. В допълнение той се отказа от въвеждането на мита, с които беше заплашил няколко европейски страни, дръзнали да надигнат глас срещу него във връзка с арктическия остров. В същия ден Тръмп обаче произнесе речта си пред делегатите на форума в Давос, в която изтъкна колко е добре ситуацията в САЩ сега и похвали строгата си миграционна политика. Той отново спомена Гренландия, от която зависи сигурността на САЩ, въпреки че на няколко пъти я сбърка с Исландия. Тръмп отправи и критики към „онези глупаци“, които купуват компоненти за вятърна енергия и обогатяват по този начин Китай, след което заяви на европейците, че днес са щели да говорят немски и малко японски, ако не е била американската намеса през Втората световна война. Тръмп се подигра в речта си и със слънчевите очила на Макрон, казвайки че той ги е носил, за да изглежда по-твърд. Но подигравката му само засили интереса към този аксесоар и в по-широк план към речта на Макрон.
Ден след това, докато Тръмп учредяваше своя Съвет за сигурност, без да се формализира с резервите и възраженията към него изразени от някои страни по света, в това число и Франция, 27-те страни членки на ЕС проведоха извънредна среща на върха за Гренландия. На срещата държавите постигнаха съгласие, че НАТО трябва да има постоянно присъствие в Арктика и около Гренландия. На срещата беше обсъждан и друг въпрос – как да се отговори на Тръмп в случай на нови заплахи и какво да се направи срещу непредвидимото му поведение. Макрон изтъкна, че иска Франция и Европа да бъдат уважавани и приветства завръщането на една много по-приемлива ситуация със САЩ след ескалацията за Гренландия. Френският лидер заяви, че извънредният Европейски съвет е целял да покаже единството на европейците в подкрепа на Дания, на нейната териториална цялост и суверенитет, но също така и да покаже, че когато Европа е единна, силна и бързо реагираща, нещата се връщат в ред и се успокояват. Той обаче предупреди, че всички трябва да останат бдителни и заяви, че всеки път, когато Франция или Европа не са уважавани, европейците ще надигнат глас и ще действат ясно, припомнят Бе Еф Ем Те Ве и Франс прес.
Същевременно министърът на икономиката на Франция Ролан Лескюр изтъкна, че именно твърдостта, засвидетелствана от Макрон по гренландския въпрос е изиграла роля в промяната на мнението на Тръмп, предаде Франс прес. А говорителката на френското правителство Мод Брежон акцентира, че реакцията на Макрон в спора с Тръмп относно Гренландия е била най-силната от Европа и че речта му в Давос е допринесла за завръщането към нормалността. Брежон подчерта и, че французите са късметлии с президент като Макрон в момент, в който други страни имат лидери като Тръмп и Путин. Външният министър на Франция Баро пък изтъкна, че САЩ трябва да престанат с шантажа на митата, нещо, което вече заяви и Макрон.
Още в същия ден дойде поредната илюстрация за непредвидимостта на американския лидер. В интервю за „Фокс нюз“ той подложи на съмнение храбростта на съюзниците от НАТО в близо двадесетгодишната война в Афганистан. В отговор на изказването на Тръмп, че съюзниците са стояли по време на този конфликт далеч от фронта, Макрон изрази отново признателност към семействата на френските военни, които са загинали по време на мисия в Афганистан. А от антуража му определиха думите на Тръмп като „неприемливи изявления, които дори не подлежат на коментар“, припомня „Те Еф 1“. Възмутени реакции и протести дойдоха и от Великобритания, Италия и Дания, всички те загубили също свои военни в този конфликт.
Пак по същото време Тръмп разви и за пореден път тезата, че е накарал лично Макрон да увеличи цената на американските лекарства, продавани във Франция, след като го е заплашил с американски мита върху френския износ. Тази теза той развива не веднъж и миналата година и дори имитира разговора, който уж се е провел между него и Макрон и молбите на английски с френски акцент, отправени от Макрон към него да не увеличава митата. Този път обаче последва гневен туит от Елисейския дворец, в който беше пояснено, че Макрон не определя цените на лекарствата във Франция, които освен това са останали стабилни. Президентството допълни, че твърденията на Тръмп са фалшива новина, предаде Франс прес.
Тези инциденти илюстрираха, че напрежението в отношенията между Макрон и Тръмп продължава да тлее.
На 28 януари Макрон прие в Париж (отново носейки авиаторските слънчеви очила) премиерите на Дания и Гренландия. Пред тях той заяви, че напрежението между Европа и САЩ относно арктическия остров трябва да стане повод за стратегическо пробуждане в Европа и Старият континент трябва да действа по-бързо и по-силно, за да се превъоръжи и да постигне стратегическа автономия, предаде Франс прес. Макрон изтъкна и, че Франция подкрепя засилен ангажимент на НАТО в Арктика и че е готова да се присъедини към такава инициатива. После той изненада гостите си като заговори ясно и отчетливо на гренландски, а след това и на датски, за да увери, че Дания и Гренландия са подкрепяни от Франция, че гренландците са тези, които трябва да взимат решения за бъдещето си и за територията си и че Гренландия не е за продан, нито пък може да бъде превзета, припомнят Бе Еф Ем Те Ве и „Фигаро“.
Това прибягване до чужд език предизвика също толкова голям интерес към Макрон, колкото и речта му в Давос на английски език. Някои топребители на интернет се подиграха на начина, по който френският лидер е говорил гренландски и датски и го сравниха с клиент в ИКЕА, изреждащ списък с поръчки.
А през това време речта на Макрон в Давос продължи „да има поразяващ ефект“ в интернет пространството и по друга причина. В нея на два пъти Макрон призна, че Европа понякога е прекалено бавна и се нуждае от реформи. За да подчертае това, той използва и израза „със сигурност“, който на английски е „For sure“. Макрон го произнесе с френско произношение, така че се получи нещо като „фошю“ и това породи шеги в интернет. Но разнородни френски изпълнители и музиканти, а и обикновени почитатели на музиката съзряха в това произношение мелодичност и набързо трансформираха този абзац от речта на Макрон в песен, издържана в различни музикални стилове, припомнят „Евронюз“, „Монд“, Бе Еф Ем Те Ве и други френски медии. В социалните мрежи се завъртяха и генерирани с изкуствен интелект клипчета в тази насока. Хит беше видео, в което Макрон свири на пиано в пиано бар, а първата дама Брижит пее емблематичния откъс от речта му в Давос, трансформиран в прочувствена джаз мелодия.
На 27 януари британският премиер Киър Стармър реши да имитира Макрон и по време на ток шоу в лондонски театър се появи също със слънчеви очила, с което предизвика фурор. Той поздрави на френски език аудиторията, а после качи видеото от тази шеговита сцена в акаунта си в „Тик Ток“. В коментар малко след това Макрон му написа превърналото се в емблематично „For sure“, припомнят Франс прес, „Фигаро“ и „Бе Еф Ем Те Ве“.
На 30 януари германският външен министър Йохан Вадефул пък публикува в социалните си канали кратко видео, създадено с изкуствен интелект, в което ЕС е рекламиран с откъси от речта на Макрон в Давос, припомня „Хъфингтън пост“. Във видеото се появява и пингвин, който носи раничка на гърба си, върху която между другото фигурира и ликът на Макрон. В клипа Макрон, но също и Стармър, и Мерц, хвалят ценностите на ЕС, а пингвинът започва да се усмихва, когато чува по-специално думите на Макрон, че „Европа е едно добро място“. Пингвинът е същият, който фигурираше и в създадено с изкуствен интелект изображение, публикувано от Белия дом преди седмица, на което се виждаше как Тръмп напредва в Гренландия, хванал пингвин за ръка. Видеото с пингвина и с откъси от речта на Макрон, публикувано сега от Вадефул, бързо беше препостнато от френски министри.
Всичко това рефлектира върху рейтинга на Макрон, който скочи са с два процентни пункта, от 25 на 27 процента, показа допитването „Толуна-Харис“, публикувано на 30 януари, припомня сайтът „Сенюз“.
Но първият месец от година предпоследна от управлението на Макрон не се ограничаваше само до Гренландия и разправии с Тръмп.
Франция нанесе удар по руския сенчест флот, когато на 22 януари залови в Средиземно море петролния танкер „Гринч“. Операцията, в която участваха два хеликоптера, беше осъществена при пълно спазване на правилата на Конвенцията на ООН за морското право, увери Макрон. Същевременно идеята на Макрон, формулирана миналата година, за възобновяване на диалога с Русия, започна да намира последователи в Европа. В подкрепа на нея се обяви и италианската премиерка Джорджа Мелони, припомнят АНСА и Франс прес.
По отношение на Сирия Макрон приветства споразумението, чрез което се предвижда интегриране на Сирийските демократични сили – съюзник на Франция в борбата с ислямистите – в сирийския апарат по сигурността на тази страна, предаде Франс прес.
По отношение на Иран Франция подкрепи Италия в призива й за включване на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция в списъка на ЕС с терористични организации и това стана факт на 29 януари. Макрон също така разкритикува остро заедно с европейски партньори потушаването със сила на протестите в Ислямската република.
По отношение на Африка Макрон призова за повече френски инвестиции на този континент, а френският парламент започна да обсъжда законопроект, който да улесни връщането на чуждестранни артефакти, придобити незаконно от Франция по време на колониалната епоха.
През януари ЕС сключи дългоочакваното споразумение за търговия с Индия, което ще позволи на Франция да изнася продукция към този азиатки гигант. Същевременно Макрон се обяви срещу споразумението между ЕС и Меркосур, но Франция не успя да събере в ЕС достатъчно блокиращо малцинство и договорът беше парафиран на 17 януари от ръководството на Евроблока по време на церемония в Парагвай. Това породи протести на френска територия от страна на френските земеделци, но представители на някои индустрии приветстваха приемането на договора, защото той отваря пред тях нови пазари.
Именно сделката с Меркосур стана повод и за два вота на недоверие срещу френското правителство, внесени в Националното събрание от крайната десница и радикалната левица. При тях кабинетът на Льокорню оцеля. После премиерът не спази обещанието си и прокара в парламента приходната и разходната част на проектабюджета без гласуване, което му навлече още четири вота на недоверие, при които правителството отново оцеля. В петък Льокорню прокара по същата процедура целия текст на проектобюджета и последва внасянето на още два вота на недоверие срещу него от страна на радикалната левица и на крайната десница, които ще бъдат гласувани в утре, като се очаква, че отново правителството ще оцелее, тъй като те отново няма да бъдат подкрепени от консервативните десни и от социалистите.
Междувременно Франция заедно с Италия, Малта, Унгария, Полша, Словакия, Румъния, Австрия и Белгия попадна в списъка на ЕК на „лошите ученици“ в Еврозоната във връзка с прекомерния бюджетен дефицит и срещу нея започна съответната наказателна процедура, отбелязва Франс прес.
