Сергей Лавров: Предложенията на Русия за Украйна трябва да се правят в добро настроение

• Руският външен министър Сергей Лавров в ексклузивно интервю за ТАСС даде оценка на ситуацията в Украйна и развитието на събитията „на място“, говори за кризата в отношенията с Европа и също така отговори на въпроса дали има ядрени оръжия може да се използва от всеки.
• Ръководителят на руската дипломация говори за кризата в отношенията с Европа, ситуацията в Украйна и дали ядреното оръжие може да бъде използвано от всеки

– Основното събитие на изминалата година беше началото на специална военна операция в Украйна, както и последвалото развитие на ситуацията, включително безпрецедентно влошаване на отношенията със Запада. Според вас може ли конфликтът в Украйна да се проточи пет години да речем? За какво да се подготвим? Възможна ли е пряка военна конфронтация със страните, подкрепящи Киев?

– Действията на страните от колективния Запад и подвластния им Зеленски потвърждават глобалния характер на украинската криза. Вече за никого не е тайна, че стратегическата цел на САЩ и техните съюзници от НАТО е „победата над Русия на бойното поле“ като механизъм за значително отслабване или дори унищожаване на страната ни. В името на постигането на тази цел нашите опоненти са готови на много. Основен бенефициент от „горещия конфликт” са САЩ, които се стремят да извлекат от него максимална полза както в икономически, така и във военно-стратегически аспект. В същото време Вашингтон решава и важна геополитическа задача – да разруши традиционните връзки между Русия и Европа и да подчини още повече европейските сателити.

Съединените щати правят всичко, за да удължат конфликта и да го направят още по-насилствен. Пентагонът открито планира поръчки за американската отбранителна индустрия за години напред, като постоянно вдига летвата за военни разходи за нуждите на въоръжените сили на Украйна и изисква същото от останалите членове на антируския съюз. Киевският режим умишлено се помпа с най-съвременни оръжия, включително образци, които все още не са приети от самите западни армии, очевидно за да се види как работят в бойни условия. От февруари тази година обемът на военната помощ за режима надхвърли 40 милиарда долара, което е сравнимо с военните бюджети на много европейски страни. Знаем също, че американските политически кръгове все повече мислят за вкарване на Украйна в НАТО, а не за измиване.

Страните-членки на алианса вече са станали де факто страна в конфликта: западни ЧВК и военни инструктори се бият на страната на Въоръжените сили на Украйна. Американците предават сателитни и други разузнавателни данни на украинското командване почти в реално време, участват в планирането и провеждането на военни операции.

На свой ред режимът се опитва да въвлече американците и другите членове на НАТО още по-дълбоко във водовъртежа на конфликта с надеждата да направи челния сблъсък с руската армия неизбежен. Достатъчно е да си припомним провокацията от 15 ноември с падането на украинска ПВО ракета в Полша, която Зеленски фалшиво се опита да представи за руска. Добре, че Вашингтон и Брюксел бяха достатъчно умни да не се хванат на този номер. Но инцидентът показа, че режимът няма да се спре пред нищо.

Ние не преставаме да предупреждаваме нашите врагове на Запад за опасността от техния курс на ескалация на украинската криза. С контингента, който те подхранват в Киев, рискът от неконтролирано развитие на ситуацията остава много висок. Важно е да се предотврати бедствието.

Що се отнася до продължителността на конфликта, топката е на страната на режима и Вашингтон зад него. Те могат да спрат безсмислената съпротива във всеки един момент.

Нашите предложения за демилитаризация и денацификация на териториите, контролирани от режима, премахване на заплахите за сигурността на Русия, произтичащи оттам, включително нашите нови земи – ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка област, са добре известни на врага. Въпросът е малък: да ги изпълним по възможно най-добрия начин. В противен случай въпросът ще бъде решен от руската армия.

– Въпросът за възможността за използване на ядрено оръжие тази година звучеше особено остро, за това започнаха да говорят дори онези, които изобщо не се интересуват от новини от света на политиката. Трябва ли да очакваме тази „ядрена“ реторика да се засили през 2023 г.?

— Този въпрос трябва да бъде отправен предимно към западняците. Отбелязваме с дълбока загриженост пропагандната вакханалия в САЩ и въобще на Запад около темата за ядрените оръжия.

От една страна, има безотговорни спекулации, че Русия се кани да използва ядрено оръжие срещу Украйна. Има линкове към някои изявления на политическото ръководство на Русия. Но в действителност нямаше такива изявления.

Говорим за нещо съвсем друго: политиката на Запада за тотално сдържане на страната ни е изключително опасна. Носи риск от плъзгане в пряк въоръжен сблъсък между ядрените сили.

От друга страна, сигналите в ядрената сфера, които идват от Запада, са много конфронтационни. Там, изглежда, напълно са зарязали всякакво благоприличие. Особено ярко беше отбелязана небезизвестната Лиз Тръс, която без капка съмнение заяви по време на предизборния дебат, че е напълно готова да нареди ядрен удар. Най-далече обаче стигна Вашингтон – там някакви „неназовани чиновници“ от Пентагона всъщност заплашиха да нанесат „обезглавяващ удар“ на Кремъл, но всъщност става дума за заплаха за физическо ликвидиране на държавния глава на Русия. Ако такива идеи наистина са излюпени от някого, този някой трябва да помисли много внимателно за възможните последствия от подобни планове.

Да не говорим за извънмащабните провокации на киевския режим. Владимир Зеленски постигна споразумение да изисква превантивни ядрени удари от страните от НАТО срещу Русия. Това също надхвърля границите на допустимото. Такива неща обаче не чухме от ръководителите на режима. Не можем да не свържем подобни ескапади с дестабилизиращите елементи на доктриналните насоки на САЩ. Все пак американците си „позволиха“ включително и „обезоръжаващи“ удари. Отчитаме и необятността на критериите, по които Вашингтон сам определя условията за използване на ядрено оръжие. Те говорят за някакви „жизненоважни интереси“, които не са посочени в американската доктрина и, очевидно, могат да бъдат екстраполирани на почти всяко място и обстоятелства, ако е необходимо.

Продължаваме да призоваваме Запада за максимална сдържаност в тази изключително чувствителна област. За да се сведат до минимум ядрените рискове, на практика е важно да се запази привързаността към постулата за недопустимост на ядрена война, потвърден от страните от ядрената „петорка“ в съвместно изявление от 3 януари 2022 г. В съответствие с логиката, изложена в документа, е необходимо да се предотврати всяка военна конфронтация между ядрените сили, тъй като тя е изпълнена с катастрофа.

Освен това обърнахме внимание на тези основни аксиоми в нашето Изявление за предотвратяване на ядрена война от 2 ноември 2022 г.

По-специално се подчертава, че Русия е за формирането на обновена, по-стабилна архитектура на международната сигурност, основана на осигуряване на предвидимост и глобална стратегическа стабилност, както и спазване на принципите на равенство, неделима сигурност и взаимно зачитане на интересите на страните. .

– Отношенията на страната ни с Европейския съюз сега са на изключително ниско ниво. Има ли шанс напълно да се затворим един от друг, да скъсаме всякакви връзки – и хуманитарни, и икономически? Ще назначаваме ли постоянен представител на Русия в ЕС?

– Разбира се, отношенията ни с Европейския съюз сега са на най-ниското историческо ниво. Причините са добре известни. След началото на специална военна операция в ЕС Брюксел, след САЩ и НАТО, на практика те ни обявиха хибридна война. Ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел беше един от първите, които казаха, че Русия трябва да бъде победена на бойното поле.

Виждаме как управляващите кръгове на страните от ЕС действат в ущърб на жизнените интереси и благополучието на своите граждани. Всъщност почти по всички въпроси те безпрекословно следват антируския курс на задграничния хегемон, а понякога дори излизат напред. Тук има много примери. Достатъчно е да споменем забраната на САЩ за европейските държави да поддържат диалог с нашата страна в енергийния сектор, който в продължение на десетилетия осигуряваше на европейците невиждан просперитет.

Разбира се, няма да има повече „бизнес както обикновено“ с такива контрагенти. Нямат намерение да чукат на затворена врата или да инициират съвместни проекти. Слава Богу, за нас светът не се стяга като клин в Европейския съюз, имаме много приятели и съмишленици в други части на света. Ако и когато от европейска страна настъпи горчив махмурлук от сегашния русофобски гняв, а след това и отрезвяване, ако се появят ясно изразени национално ориентирани политици, които разбират предимствата на равноправното и взаимноизгодно партньорство с Русия, уверявам ви, ще има да няма проблеми от наша страна. Междувременно има какво има. 

Що се отнася до назначаването на нов постоянен представител на Русия в ЕС, това не е бърз процес. Ръководителят на делегацията на ЕС дойде в Русия през септември и работи. В сегашните условия е необходимо да се изхожда от реалния обем на контактите на фона на открито враждебните заклинания на лидерите на ЕС за необходимостта от изолиране и поражение на Русия.

– Диалогът със САЩ вече се превърна и в поредица от взаимни обвинения и като че ли двете страни буквално няма за какво да си говорят. Така е? Опитват ли се американците зад кулисите, без да го афишират, да преговарят с нас например за Украйна, за разоръжаването и други въпроси?

– Руско-американските отношения наистина са в изключително плачевно състояние. На практика замразени по вина на Вашингтон. Провежданият от него конфронтационен антируски курс става все по-остър и всеобхватен.

Обективно е невъзможно да се поддържа нормална комуникация с администрацията на Байдън, която обявява за цел нанасянето на стратегическо поражение на страната ни.

Ние последователно обясняваме на американците, че умишленото влошаване на междудържавните отношения не е в нашия стил. Въпреки това, когато изграждаме диалог при всякакви обстоятелства, ние изхождаме от принципа на реципрочност. Тоест, ние действаме като правило според принципа „око за око“, но не непременно симетрично.

На този етап няма да излизаме с инициативи. Това се отнася например за обсъждането на евентуално ново споразумение или споразумения в областта на стратегическите настъпателни оръжия, както и за взаимни гаранции за сигурност. Самите Съединени щати се отказаха от преговорите по последния въпрос под претекста на украинската криза. Ние взехме под внимание това. В същото време ние оставаме ангажирани с Договора СТАРТ, чиито основни принципи се разяждат от Вашингтон.

Предвид особената отговорност на Русия и САЩ като две ядрени суперсили за съдбата на човечеството, изхождам от предпоставката, че нормалните отношения между нашите страни биха били от полза за всички. Въпреки това, предвид открито враждебните действия на Вашингтон, бизнесът както обикновено не работи.

Сега е трудно да се каже нещо за осъществяването на пълноценни двустранни контакти чрез външните министерства. Ние на различни нива, включително и на най-високо, многократно сме подчертавали, че не бягаме от конструктивен диалог, но за да го осъществим, е необходимо да се създадат условия, а евентуалните срещи да не се провеждат показно, както казваме , те трябва да бъдат изпълнени със специфика. Нямаше съществени идеи по този въпрос от американците.

Ние от своя страна сме готови да обсъждаме проблемите на сигурността както в контекста на Украйна, така и на по-широко, стратегическо ниво. Да изчакаме, докато Вашингтон узрее за осъзнаването на непълноценността на сегашния си курс и липсата на алтернатива за изграждане на отношения с нас на взаимно уважителна, равноправна основа, при задължително отчитане на легитимните руски интереси.