В пиесата на Молиер в ролята на измамника е Леонид Йовчев, българският актьор с най-добра мимична техника на лицето
Два часа майсторски клас по актьорство изнася Александър Кадиев в премиерния спектакъл “Тартюф или Лицемерът” на Малък градски театър “Зад канала”. Същият Сашо Кадиев, който не слиза от телевизионния екран и когото някои снизходително наричат “мамин Сашко” заради честите му заигравки с името на майка му Катерина Евро. Не си спомням в последните 10 години да съм гледал друго представление, в което той да е толкова добър, направо феноменален, както тук, в ролята на Оргон. Режисьорката Лили Абаджиева е извлякла и последните късчета комизъм, драматизъм, пластичност и органичност, които той очевидно носи в себе си и които са тлеели, избутани някъде дълбоко под повърхността на водевилни роли.
Кадиев е във вихъра си, непрестанно флиртувайки с публиката, без да прекалява.
Цялото му същество издава
удоволствието от играта
Присъствието му е толкова доминиращо, че спектакълът е можел да се казва вместо “Тартюф или Лицемерът” – “Оргон Измаменият” или “Оргон Наивникът”. А защо не “Оргон Слепецът”.
Пиесата на Молиер, разказваща за лековерния богат благородник Оргон, приютил в дома си и взел под крилото си бедния, представящ се за морален и добродетелен, а всъщност откровен измамник и подлец Тартюф, вече четвърти век се играе по световните сцени. Тя привлича режисьорите, защото манипулацията, маскирана като добродетел, съпътства обществения живот, бита, политиката във всички държави, народи, минали и настоящи поколения и е благодатна тема за режисьорски интерпретации. Както казва Лили Абаджиева: “Живеем в свят, пропит от лицемерие, раздори и мнима добродетел – като параван, който ги покрива”.
В спектакъла на Малък градски театър режисьорката не се интересува от това как Тартюф е успял да влезе до такава степен под кожата на Оргон, че да заслепи напълно здравия му разсъдък. Тя просто стъпва на този факт и показва върха на айсберга, който стремглаво ще започне да се топи в поредица от нелепи случки и ситуации, докато не завлече напълно и удави лековерния и доверчив Оргон. Представлението е решено като екшън, в който сцени на съблазън, опити за прелюбодейство, семейни дрязги преливат динамично от една в друга, за да ескалират до отричане на баща от децата му, до даряване на цялото семейно имущество на един непознат негодник, до тотално падение и фалит. Ще намери ли семейството изход от тази escape room, ще разберем накрая, пак както в добрите екшъни.
Ролята на Тартюф Лили Абаджиева поверява на Леонид Йовчев. Ако бях коментатор на футболен мач, щях да кажа, че игровото време за владеене на топката от Оргон е двойно повече от това на Тартюф. Главният герой, чието име носи пиесата, присъства чисто времево по-малко на сцената, но за сметка на това много атрактивно. Лили Абаджиева се е доверила на
българския актьор с най-добрата
мимическа техника на лицето
и каучукова гъвкавост на тялото. Сякаш самата челюстно-лицева структура на Леонид е такава, че той може да пресъздаде само с мимика както дълбокия драматизъм на Хамлет, така и специфичния израз и тебеширената белота на световния експериментатор Марсел Марсо, до комично-фарсовото поведение на Тартюф. Езикът на тялото допълва тази уникална дарба на Лео Йовчев и Лили Абаджиева е заложила не толкова на текста и речта, колкото на мимиката и жестовете, за да представи подмолното и користно поведение на героя, маскирано като добродетел.
Останалите актьори в ансамбъла от действащи лица са Цветина Петрова, Георги Кацарски, Магдалена Бучкова, Богдан Бухалов, Христо Пъдев, Христина Караиванова, Владимир Димитров, Александър Карасански, Таня Пашанкова и Калина Георгиева.
Музиката и танцът са много важен компонент в структурата на спектакъла. Лили Абаджиева ги използва майсторски и в пълна синергия с текста. Има много спектакли, в които режисьорите миксират елементи от различни изкуства, но в 90% от случаите песните, танците, хореографията са като отделни части, някак сами за себе си и оставят впечатление, че режисьорът иска да ни покаже колко е оригинален, колко много знае и колко мултиарт е подходът му. При Лили Абаджиева актьорите дишат с ритъма на музиката, говорят в тоналността на музиката, сливат се с нея в пълен синхрон.
Абсолютен връх е любовната сцена между дъщерята на Оргон Мариана и нейния любим Валер, принуден да отстъпи любимата си на Тартюф по волята на бащата. Танцът на любовта и тъгата от раздялата са толкова находчиво и оригинално поставени, че изтръгват бурни аплодисменти от публиката.
Костюмографията и сценографията на Васил Абаджиев пресъздават великолепно
стила и живота в благородническата
къща в Париж от XVII век
Костюмите, гримът, прическите и перуките – до последната букла и фиба в косата, са изпипани детайлно. Мебели на сцената почти няма, освен един диван и два стола. Целият интериор е изграден от картини, проектирани на екран, които създават усещане за елегантност и стил. Играта с осветлението допълнително подсилва естетическия ефект, особено в последната сцена, където всички герои са като оживели експонати от изложба. Картини, които слизат от стената и тръгват към зрителите за финален реверанс. И за да не забравяме, че това е комедия, накрая едно ярко червило ще “мацне” лицата на забъркалите този фарс.
