- Последната статистика на Евростат ни дава 11,6% икономически скок заедно с Южен Централен район – това е най-големият ръст в Европа, казва Костадин Димитров
- Една от гордостите на града – ул. „Иван Вазов“, ще се превърне в пешеходна, започваме я
- Разширението на парк „Хан Крум“ в район „Тракия“ трябва да е готово до края на мандата
– Г-н Димитров, точно една година остава до края на мандата ви. Какво можете да започнете от този момент нататък и да го довършите, за да остане трайно в Пловдив и да се помни?
– Трябва да имаме ясно постижими цели. Всичко, с каквото се захванем от този момент, е добре да се знае, че трябва да приключи до края на мандата. Това го казвам като кмет.
Хората обаче искат повече. И са прави. Но е важно да се знае доколко е реалистично.
Когато станах кмет, заварих много започнати, но недовършени обекти. Това не го казвам с упрек. Напротив – трябва да има приемственост. Успяхме да довършим повечето от тях, на други вече им се вижда краят. Предстои да имаме напълно завършен стадион „Локомотив“. Дали сме възможност да се работи и по стадион „Христо Ботев“.
Завършихме една от най-важните входно-изходни артерии на Пловдив
– разширението на „Голямоконарско шосе“, което води към магистрала „Тракия“. Довършихме „Кукленско шосе“, по него се минава безпроблемно с изключение на едно кръстовище.
Приключваме и друга входно-изходна артерия – „Рогошко шосе“. Преустройството на кино „Космос“ върви към финал.
– И все пак – имате ли готовност да захванете нов обект и да го предадете завършен за срок от една година?
– Напълно постижимо е превръщането на улица „Иван Вазов“ в пешеходна. Извървян е пътят от проектната документация до избора на изпълнител.
– Този обект от години се подготвя. Ще го видят ли пловдивчани готов?
– В държавния бюджет имаше целеви средства за отделни обекти на общините. Реконструкцията на улица „Иван Вазов“ беше включена. Но поради смяната на правителството тези средства бяха спрени. За Пловдив сумата беше 100 млн. лева на година.
В момента търсим вариант да започнем работа по „Иван Вазов“ – тази улица е една от гордостите на Пловдив. Тя трябва да стане пешеходна в частта от Народната библиотека, която носи името на патриарха на българската литература, до площад „Централен“.
Затваря се напълно за автомобили и се превръща в пространство за разходки. С тази отсечка
пешеходната зона в Пловдив, която е най-дългата у нас, става още по-голяма
Както виждате, в близост са обновени улиците „Г. М. Димитров“, „Цанко Дюстабанов“ и зоната около Пловдивския университет и около Техническия университет. Продължаваме и в другите участъци край Сточна гара.
Друг важен обект е реставрацията и експонирането на югоизточната част от Римския форум. Поръчката е в Комисията за защита на конкуренцията. Няма осигурено финансиране, но ще търсим, за да започне работа по древната агора.
Това са двата обекта, напълно реалистични да бъдат изпълнени, ако бъде намерено финансиране.
– Не по ваша вина през септември община Пловдив ще се сдобие с бюджет в размер на 401 млн. евро. Една четвърт от него – около 100 млн. евро, са предвидени за капиталови разходи. Кои обекти влизат?
– Спецификата на този бюджет е, че се приема сега, а по-голямата част от финансовата година е минала. Реално имаме бюджет за три месеца. Съществуват много неразплатени разходи за свършена работа – за ремонта на Хуманитарната гимназия и други учебни заведения. Предстои ни разплащане и по още проекти.
Не очаквайте до края на 2026 г. да имаме 100 млн. евро, с които тепърва да се прави нещо
С тях финансираме извършени вече дейности.
Благодаря и на общинските съветници, и на администрацията, че в тази ситуация заради независещи от нас обстоятелства работата не спря.
– Хълмовете на Пловдив напоследък се прочуха в недобра светлина, а тяхното благоустрояване е включено в инвестиционната програма. Какво ще се прави по тях?
– Най-важното – да имат поливна система, за да се поддържа растителността. Стартираме поръчка за проектиране на напоителни съоръжения по Младежкия хълм, Бунарджика и Сахат тепе. В годините много се е говорило, но не е осъществено.
По-възрастните пловдивчани помнят, че тепетата някога са се поливали. Но старите етернитови тръби до такава степен са компрометирани, че не стават. Купихме помпа за Младежкия хълм, пуснахме водата, но тя изчезна в скалите, защото старите тръби реално не вършат работа.
Наехме фирма за хидроложко проучване, за да установи къде са пробойните. Оказа се кауза пердута – ще похарчим повече средства за ремонт, отколкото да изградим нова поливна система, осветление, залесяване и сигурност. Работим в тази посока.
– Да се спрем на сигурността. Какво предвиждате за спокойствието на хората, когато се разхождат по тепетата?
– Започнахме инициативата за сигурен град. Набелязани са конфликтни зони, които да бъдат наблюдавани със сензори не само визуално. Те могат да бъдат слухови, да проследяват времето, запрашаването на въздуха.
Ще бъдат концентрирани в система, която следи за всичко в града. Интересна е разработката. Започнахме да търсим финансиране преди година и половина по европейските програми. Не трябва да спираме. Тази система ще е ситуирана на едно място, може би в предприятието „Организация и контрол на транспорта“, там вече има изграден видеоцентър.
– Кога виждате това да стане?
– Мисля, че до края на годината може да стартира обществената поръчка.
– Напоследък Пловдив повече се откроява сякаш с туризма и фестивалите си. Това ли е най-силната му страна?
– Туристическият ръст на чуждестранните туристи бележи 20%, с толкова са нараснали и нощувките.
Те са свързани до голяма степен с няколко конкретни събития от културния календар. Имаме уникален Hills of Rock, очакваме догодина още по-силен Phillgood, големи световни звезди участват в Opera Open. Международният фолклорен фестивал е традиционно силен. Предстои биреният фест в парк „Лаута“.
Няма посетител – чужденец или българин, който да не харесва Пловдив
Това е показателно как се развива градът. Най-много го усещат хора, които не са идвали няколко години – като дойдат, откриват нещо ново.
– А икономически как се развива градът?
– Последната статистика на Евростат дава на Пловдив 11,6% икономически скок заедно с Южен Централен район. Това е най-големият ръст в Европа. Имаме най-много заводи и индустрия.
– Някои ще ви опонират, че заводите са на териториите на съседни на Пловдив общини.
– Всички, които работят в тези предприятия, ползват по някакъв начин даденостите на големия град. Мнозина посещават театър, концерти, децата им учат в Пловдив. Все пак тук е центърът на образованието, културата, здравеопазването. Затова и
имаме голям миграционен прираст, който обаче натоварва инфраструктурата
Основното решение за извеждане на трафика е Околовръстното шосе на Пловдив, чието разширение трябва да започне най-после. Мостът над Марица трябва да се проектира, вътрешният ринг – също. Предстои да пуснем поръчката за връзката на районите „Южен“ и „Тракия“. Започва и продължението на ул. „Царевец“ от „Пещерско шосе“ до бул. „Свобода“.
Разширението на парка „Хан Крум“ в район „Тракия“ трябва да е готово до края на мандата. Той е над 79 декара. Разполага със зелени площи и над 1000 нови дръвчета, храсти, обособени са кътове за игра на децата и зони за спорт. Ще стане един от най-големите и привлекателни паркове.
– В навечерието сме на Съединението. Пловдив отново ще събере погледите на цяла България. Какъв ще е фокусът на тържествата тази година?
– Съединението винаги е било повод за гордост от пловдивчани. Благодарение на тяхната саможертва я има днес България – такава, каквато е. Ще се радваме да посрещнем всички в прекрасния ни град.
Нека всички покажем, че „Съединението прави силата“ не са само думи, а може да се доказват с дела. Програмата е богата – включва задължителните поклонения пред паметниците на дейците на Съединението, има възстановка, тематична изложба в Историческия музей и заря.
ВИЗИТКА
Костадин Димитров е кмет на Пловдив първи мандат. Преди това 12 години без прекъсване беше избиран за кмет на район „Тракия“. Завършил е математика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Дългогодишен треньор и международен съдия по таекуондо, един от малкото майстори с 8-и дан. Семеен, с две дъщери.
