Министерският съвет определи „Подземното газово хранилище Чирен” за „национален обект”
Подземното газово хранилище (ПГХ) “Чирен“ е “национален обект“ по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание.
Решението се налага във връзка с Делегиран регламент (ЕС) 2020/389 на Европейската комисия от 31 октомври 2019 г., с който проектът за разширение на газовото хранилище е потвърден като проект от общ интерес. За неговото изпълнение се въвежда специфичен режим, който включва задължително даване на най-висок приоритет съгласно националното законодателство.
С получаването на статут на “национален обект“ ПГХ Чирен ще може да разчита на ускорено издаване на разрешения, правила за ОВОС и запознаване на обществеността на най-ранен етап от тяхното изпълнение, регулаторни стимули, правила за трансгранично разпределение на разходите и механизми за финансова подкрепа.
Проектът за разширение на ПГХ „Чирен“ предвижда поетапно увеличаване на капацитета на единственото на територията на България газово хранилище. С изпълнението му се очаква удвояване на обема съхраняван газ до 1 млрд. м3 и на дебита на добив и нагнетяване до 8 – 10 млн. м3/ден.
ПГХ „Чирен“ е ключов инструмент за функционирането на газовия пазар в България, чрез който се компенсира сезонната неравномерност в потреблението на природен газ в страната. С проекта за неговото разширение се цели от една страна да бъдат създадени условия за гарантиране сигурността на газовите доставки, а от друга – интегрирането на хранилището в един взаимосвързан регионален и общоевропейски пазар.
Проектът за разширение капацитета на ПГХ „Чирен“ е включен в Общностния Десетгодишен план за развитие на мрежите, разработен от ENTSOG и фигурира в газовите регионални инвестиционни планове за Централна и Източна Европа и за регион Южен коридор. Проектът е част от националния десетгодишен план за развитие на мрежата на „Булгартрансгаз“ ЕАД за периода 2021-2030 г. Той има статут на приоритетен проект по инициативата „Три морета“.
Правителството направи промени в Списъка със стратегическите обекти и дейности
Правителството на Република България прие Постановление за изменение на Списъка със стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност.
С постановлението се внасят промени в раздел V, сектор „Икономика“, където името на определения стратегически обект „Експал България“ АД – гр. Габрово се изменя на името – ,,ЕЛОВИЦА 1895″ АД – гр. Габрово.
Промяната в името се налага от факта, че „ЕЛОВИЦА 1895″ АД – гр. Габрово е регистрирано в Агенцията по вписванията и регистъра на ЮЛНЦ със същия ЕИК, предмет на дейност и се явява правоприемник на „Експал България“ АД.
Одобрено е създаването на „Специализирана болница за активно лечение на очни болести Просперитас“ ООД, гр. София
Министерският съвет прие Решение за одобрение създаването на „Специализирана болница за активно лечение на очни болести (СБАЛОБ) Просперитас“ ООД, гр. София, съгласно регламентирания нормативен ред за целта в Закона за лечебните заведения.
В проекта и тригодишния бизнес план на „Специализирана болница за активно лечение на очни болести (СБАЛОБ) Просперитас“ ООД, гр. София се предвижда изграждане на специално проектирана самостоятелна сграда в гp. София. Проектирането на всички етапи на болницата е приключило с влязло в сила Разрешение за строеж, а завършването на сградата на болницата и въвеждането й в експлоатация, както и обзавеждане и оборудване с необходимата апаратура и техника за осигуряване на дейността се предвижда да продължи до девет месеца след решението на Министерския съвет.
Сградата ще се състои от 5 надземни етажа и 2 етажа сутерен, както и подземен гараж с хидравлична платформа, разположен на втори сутерен. Организационната структура на болницата включва Отделение по очни болести с 5 легла. Осигуряването на съвременно оборудване и технологии и квалифицирани специалисти ще подобри достъпа на пациентите с необходимост от болнично лечение в обхвата на медицинската специалност „Очни болести“ до качествено медицинско обслужване и иновативни технологии, ще благоприятства лечението, успешния изход и последващо възстановяване.
Съгласно нормативните изисквания е определен срок до девет месеца, в който управителят на дружеството да подаде заявление до министъра на здравеопазването за издаване на разрешение по чл. 47 от Закона за лечебните заведения.
Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, общинска администрация Банско и областна администрация Софийска област
обявяват стипендиантски позиции
Правителството прие Списък на специалностите, за които съществува недостиг на експерти в администрациите и за които могат да се предоставят стипендии през 2022 г.
Пета поредна година продължава стипендиантската програма в държавната администрация, регламентирана в Закона за държавния служител. Основната цел е администрациите да привличат нужните им кадри още преди да са завършили образователно-квалификационната си степен, а веднага след това да им предоставят възможност за работа по служебно правоотношение.
Процедурата по подбор се провежда от комисия от съответната Администрация на три етапа – подбор по документи, писмен изпит и интервю. Размерът на месечната стипендия се определя от съответната администрация и не може да надхвърля 330 лв., а срокът, за който стипендиантът се задължава да работи в съответната администрация след завършване на висшето си образование, е най-малко 3 години.
През 2022 г. стипендиантски места ще обявят от Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, общинска администрация Банско и областна администрация Софийска област в областите медицина, архитектура, строителство и геодезия и право.
Правителството избра нов представител на Министерството на финансите в Управителния съвет на Сребърния фонд
Министерският съвет избра Дамян Стайков, началник на отдел „Емисии“ в дирекция „Държавен дълг“ на Министерството на финансите за член на Управителния съвет (УС) на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. ,,Сребърен фонд“).
Дамян Стайков заменя бившия заместник-министър на финансите Виолета Лорер съгласно изискванията на Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за излъчване на членове на УС от Министерството на финансите.
Ръководството на Сребърния фонд се осъществява от УС с 8 членове. Негов председател е министърът на финансите, а заместник-председател – министърът на труда и социалната политика
48 447 земеделски стопани са подпомогнати през изминалата година по краткосрочни схеми от ДФЗ
48 447 земеделски стопани са подпомогнати през изминалата година по всички действащи схеми за краткосрочно финансиране от Държавен фонд „Земеделие“Разплащателна агенция. Това сочи одобреният днес от правителството Годишен отчет за дейността на фонда за 2020 г. Общо договореният и изплатен ресурс по мерките на краткосрочно кредитиране и субсидиране е 237 587 441 лв.
По Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) са сключени 582 договора през изминалата година се посочва още в отчета. Изразходваните средства по мерки от ПРСР 2014-2020 г. са общо 815 200 421 лв., като 663 396 610 лв. са средства осигурени от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони.
Изразходваните средства през 2020 г. по директни плащания по линия на Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) възлизат на 1 577 665 323 лв. Националните доплащания към директните плащания през 2020 г. са на стойност 270 826 450 лв., като общият брой на приетите заявления по администрираните схеми и мерки е 102 808.
Изплатените суми по пазарните мерки по линия на селскостопанските пазарни механизми през миналата година възлизат на 52 953 336 лв.
По Програма за морско дело и рибарство извършените плащания са общо 27 044 956 лв.
По инвестиционните схеми за подпомагане към 31 декември 2020 г. са постъпили плащания в размер на 1 331 183 лв. През отчетния период са отпуснати 126 нови кредита на стойност 572 694 лв.
Работещите и самоосигуряващите се във временно затворените заради Ковид бизнеси ще получават компенсация от 75% от осигурителния им доход до края на 2021 г.
Работещите и самоосигуряващите се във временно затворените с акт на държавен орган заради Ковид икономически дейности ще получават компенсация в размер на 75% от осигурителния си доход за юли за времето, през което са ползвали неплатен отпуск заради наложените ограничения. Това реши правителството с приемането на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и реда за изплащане на този вид финансова подкрепа до края на 2021 г.
Когато договореното работно време в месеца, за който се изплаща компенсация, е по-малко от договореното работно време в месеца, от който се определя размерът й, тя ще се изплаща пропорционално.
Месечният размер на компенсацията на самоосигуряващите се е 75% от определения със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване минимален осигурителен доход за тази категория за месеца, за който се изплаща компенсацията.
Сумите за компенсации са допустими от датата на издаване на заповедта за неплатен отпуск за работниците и служителите или датата на акта на държавния орган за самоосигуряващите се лица, но не по-късно от 31 декември 2021 г.
Финансовите средства, необходими за изплащане на компенсациите ще бъдат осигурени авансово с бюджетни средства за сметка на Министерството на труда и социалната политика. В последствие средствата могат да бъдат възстановени от очакваната допълнително пренасочване на средства за България през 2022 г. по линия на инструмента на ЕС за подкрепа на засегнатите от кризата с Ковид държави – REACT EU.
4,1 млн. лв. за строителство и ремонт на детски градини и училища
Кабинетът отпусна малко над 4, 1 млн. лв. за строителство и ремонт на 24 детски градини и училища. Средствата са по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020 – 2022 г.
Програмата цели да намали недостига на места в детски ясли и градини, да създаде условия за въвеждане на задължително предучилищно образование на децата, навършили 4-годишна възраст. По отношение на училищата целта е да се увеличи броят на тези с едносменен режим на обучение и да се намали недостига на места в тях.
Средствата ще бъдат разпределени между 15 общини и една държавна професионална гимназия. Общините са Банско, Благоевград, Белица, Гърмен, Бургас, Поморие, Айтос, Несебър, Велико Търново, Габрово, Кърджали, Троян, Правец, Казанлък и Свиленград.
За реконструкцията на държавната Неврокопска професионална гимназия „Димитър Талев“ в Гоце Делчев се отпускат 69 190 лв. Близо 15 000 лв. се отпускат за изграждане на допълнителен корпус на Профилираната Природа-математическа гимназия „Никола Обрешков“ в Казанлък. За реконструкцията на Основно училище „Г. Бенковски“ в Кърджали кабинетът отпусна 30 000 лв., а за Начално училище „Христо Ботев“ в Троян – близо 54 000 лв.
Над 10 000 ученици влизат в клас в музеи и галерии
Над 10 000 ученици ще имат уроци в културни институции в страната като музеи, галерии, театри и др. За целта Министерството на образованието и науката отпуска 486 000 лв. на 238 общински училища и още 75 000 лв. на 38 държавни. Средствата са от Националната програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“ за 2021 г. в частта й за културните институции като образователна среда.
С финансирането могат да се провеждат задължителни, избираеми и факултативни учебни часове по общообразователни предмети и теми, свързани с изкуства в музеи и галерии. Училищата могат да организират посещения на театрални постановки или на концерти (или представянето им в училище), свързани с конкретно учебно съдържание, срещи с актьори и музикални дейци. Кандидатстването е само с един проект-за начален, за прогимназиален или за първи гимназиален етап до 10 клас. Максималният размер на средствата за един проект е до 2500 лв.
По националната програма се провежда и конкурс за най-добър урок в културните институции. Тази година той беше спечелен от преподавателката Васка БелчовскаНеделчева от Професионалната гимназия по селско стопанство „Никола Пушкаров“ в Попово. Темата на нейния урок е културното наследство и бизнесът в града през първата половина на ХХ век – част от обучението по иновативния предмет „Зелена кариера и креативност“ от разширената професионална подготовка на деветокласниците.
На второ място в конкурса са Йорданка Сиракова и Боряна Ангелова от ОУ „Яне Сандански“ и Лора Христозова от Регионалния етнографски музей с урок във втори клас за традициите на кукерството, Баба Марта и Сирни Заговезни. Трети се класираха преподавателите от СУ „Христо Ботев“ в Карнобат Елена Янкова и Никола Петров с интердисциплинарен урок по български език и литература и история и цивилизации за девети клас на тема „Българското възраждане“, проведен в Музея на котленските възрожденци.
Одобряват се допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2021 година.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., (Обн. ДВ, бр. 77 от 2021 г.) в сила от 16.09.2021 г., в чл. 1, ал. 5, т. 13 се осигуриха допълнителни разходи за Министерството на културата в размер до 16 700 000 лева за сметка на средствата от резерва по ал.2, раздел II, т.5.4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., предвидени по централния бюджет за допълващи и компенсиращи мерки във връзка с COVID-19 и други.
Допълнителни разходи по бюджета на Министерство на културата за 2021 г. са предвидени по „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование“, Бюджетна програма Национален Фонд „Култура“.
Целта на предложения проект на Постановление е осигуряване на средства за финансова подкрепа на артисти -изпълнители в областта на театралното, танцовото, цирковото, визуалните изкуства, упражняващи свободни професии; на частни професионални организации в областта на изкуствата и в областта на любителското творчество; на творчески проекти в областта на визуалните изкуства и други в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка; за компенсиране на увеличени разходи за електрическа енергия на държавни, общински и регионални институти.
Одобряват се допълнителни разходи и трансфери по бюджета на Министерството на здравеопазването
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2021 г. в размер на 19 300 000 лв.
Одобряването на допълнителни разходи и трансфери се налага поради удължения срок на извънредната епидемична обстановка до 30 ноември 2021 г. и необходимостта, на основание чл. 15a от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, да се осигури устойчивост на мярката за предоставяне на допълнителни възнаграждения на медицинския и немедицинския персонал, пряко зает с изпълнение на дейностите, свързани с мерките за превенция и борба с COVID-19.
Осигуряването на ежемесечно допълнително възнаграждение за медиците на първа линия в размер на 1 000 лева нетно е ефективна и устойчива мярка за справяне със ситуацията с разпространението на COVID-19 и съществен фактор за мотивация на медицинските кадри.
Одобрени са 25 000 000 лв. допълнителни трансфери по бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2021 г.
Със свое постановление правителството одобри допълнителни трансфери по бюджета на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за 2021 г. Допълнително до 25 млн. лв. ще бъдат предоставени на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за 2021 г. на основание чл.196, ал.2 от Закона за водите.
Необходимите средства ще се осигурят за сметка на разчетените приходи в размер на 25 000 000 лв. и разходи по централния бюджет за 2021 г., от които 16 300 000 лв. са за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи за 2021 г. по централния бюджет в частта на допълващи и компенсиращи мерки във връзка с COVID-19 и други по чл. 1, ал.2, раздел 11, т. 5.4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и 8 700 000 лв. са за сметка на разходите по централния бюджет за 2021 г.
Одобрени са вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2021 година
Със свое постановление правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на финансите за 2021 г. Увеличават се утвърдените разходи по „Политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси“, бюджетна програма „Защита на публичните финансови интереси“ с 13 500 000 лева, за сметка на намаляване на разходите по други политики на Министерството. Промените са в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2021 г.
„БДЖ-Пътпически превози“ ще отдаде под наем открити и закрити площи и съоръжения
Кабинетът даде съгласието си „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД да отдаде под наем открити и закрити площи и съоръжения чрез пряко договаряне.
Обектите, разположени в София, ще бъдат наети от дружеството „БДЖ-Булвагон” ЕАД, чийто едноличен собственик на капитала е „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД. Дейността на „БДЖБулвагон“ ЕАД включва организация на производството, модернизация и ремонт на пътнически железопътен подвижен състав, както и производство и ремонт на резервни части за него и за други промишлени изделия.
В тази връзка с наемането на открити и закрити площи и съоръжения ще се подпомогне дружеството в извършването на основната му дейност.
Правителството одобри намерението на България за присъединяване към тринадесет препоръки на ОИСР в областта на околната среда
Правителството одобри намерението на Република България за присъединяване към: Препоръка на Съвета за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, Препоръка на Съвета за индикатори и информация за околната среда, Препоръка на Съвета за засилване на политиките за намаляване на шума, Препоръка на Съвета за околна среда и туризъм, Препоръка на Съвета за докладване за състоянието на околната среда, Препоръка на Съвета относно политиките за намаляване на шума, Препоръка на Съвета относно принципите, свързани с крайбрежното управление, Препоръка на Съвета относно принципите за трансгранuчно замърсяване, Препоръка на Съвета относно прилагането на принципа „Замърсuтелят плаща“, Препоръка на Съвета относно ръководните принципи за международните икономически аспекти на екологичните политики, Препоръка на Съвета относно предотвратяването, готовността и реакцията при химически аварии, Препоръка на Съвета относно прилагането на принципа „Замърсuтелят плаща“ при случайно замърсяване, Препоръка на Съвета за установяване на насоки по тношение на процедурата и изискванията за предвиждане на въздействието на химикалите върху човека и околната среда.
Решението упълномощава министъра на околната среда и водите да подпише и изпрати молба за присъединяване до генералния секретар на ОИСР.
С присъединяването към изброените правни инструменти ще се повиши видимостта на България сред останалите държави, ще бъде изпратен положителен сигнал към държавите-членки и страната ни ще демонстрира постоянството, ангажираността и последователните си усилия за пълноправно членство.
Одобрена е позицията на управителя за България в Съвета на управителите на МИБ относно предоставяне на правомощия на Управителния съвет за провеждане на официални преговори с Република Сърбия за присъединяването и към банката
Със свое решение правителството одобри позицията на управителя за Република България в Съвета на управителите на Международната инвестиционна банка (МИБ) относно предоставяне на правомощия на Управителния съвет за провеждане на официални преговори с Република Сърбия за присъединяването и към банката.
По този начин ще се разшири присъствието на банката в Централна и Източна Европа и в Западните Балкани, което ще допринесе за повишаване на възможностите за инвестиции и диверсифициране на кредитния портфейл на МИБ.
Международната инвестиционна банка е многостранна финансова институция за развитие, в която членуват България, Виетнам, Куба, Монголия, Унгария, Румъния, Русия, Словакия и Чехия. Дейността й е свързана с финансиране и съфинансиране на икономически обосновани инвестиционни проекти и програми на страните членки, които са с приоритетно значение за развитието и диверсификацията на икономиките им, както и други проекти, които отговарят на целите на банката.
Правителството одобри проект на Споразумение между България и Швеция
Правителството одобри проект на Споразумение между двете правителства за прекратяване на договор за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 19 април 1994 г. в София.
Дългогодишна позиция на Европейската комисия (ЕК) е, че двустранните инвестиционни договори, сключени между държавите-членки на Европейския съюз (ДИД) се препокриват и влизат в противоречие със законодателството на Съюза, тъй като дискриминират инвеститорите в ЕС въз основа на националност. След влизането в сила на Договора от Лисабон (декември 2009 г.) Комисията стартира инициатива за прекратяването на двустранните инвестиционни договори (ДИД).
През май 2020 г. в Брюксел, Белгия беше подписано многостранно споразумение между 23 държави-членки на ЕС, с което участващите държави се съгласиха да прекратят сключените помежду им ДИД.
Законът за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите-членки на Европейския съюз бе приет през октомври 2020 г. и е публикуван в Държавен вестник.
След подписването, Споразумението за прекратяване на инвестиционния договор между България и Швеция, следва да бъде ратифициран от Народното събрание на Република България.
Одобрен е проект на споразумение за безвъзмездна финансова помощ между България и Международната асоциация за развитие относно деветнадесетото захранване на ресурсите на Асоциацията
Министерският съвет одобри проект на Споразумение за безвъзмездна финансова помощ между правителството на Република България и Международната асоциация за развитие относно деветнадесетото захранване на ресурсите на МАР (MAPl 9).
Намерението за участие на страната ни като донор в МАР 19 е одобрено с решение на Министерския съвет през 2019 г. и е заявено от българска страна на среща на Асоциацията със страните членки същата година в Стокхолм, Швеция.
Проектът предвижда България да предостави безвъзмездна финансова помощ на МАР в размер на 2,7 млн. евро, като средствата ще бъдат използвани за отпускане на финансиране под формата на безвъзмездни помощи и гаранции в допълнение към заемите за финансиране на проекти, одобрени от изпълнителните директори на Асоциацията през периода на МАР 19.
Деветнадесетото захранване на МАР представлява всеобхватен пакет от мерки в подкрепа на развитието на най-бедните и уязвими страни в света. Приоритетните теми, по които е постигнато съгласие да бъде фокусирана дейността на Асоциацията, са работни места и икономическа трансформация, въпроси, свързани с равенството между половете и развитието, климатични промени, уязвимост, конфликти и насилие, управление и институции.
Международната асоциация за развитие е организация от Групата на Световната банка, създадена през 1960 г. с цел допълване дейността на МБВР чрез насърчаване на икономическото развитие, увеличаване на производителността и повишаване на стандартите на живот в по-слабо развитите територии на света. Асоциацията подпомага най-бедните страни чрез предоставяне на заеми при субсидиарни условия, безвъзмездни помощи и техническа помощ, а също така се ангажира с облекчаване на дълг по линия на различни инициативи.
Одобрена е българската позиция за неформално заседание на министрите по телекомуникации
Правителството одобри позицията на Република България за участие в неформално видеоконферентно заседание на министрите по телекомуникации. Форумът ще се проведе на 14 октомври 2021 г. По време на заседанието ще бъде дискутиран проектът на законодателен акт за изкуствения интелект. Целта на документа е да се подобри доверието в изкуствения интелект, като се зададе единна правна рамка за разработване и ползване на иновативни технологии в единния пазар при спазване на ценностите на ЕС.
Правителството одобри резултатите от заседанието на Съвета „Общи въпроси”
Министерският съвет одобри резултатите от заседанието на Съвета „Общи въпроси”, което се проведе на 21 септември 2021 г. в Брюксел. България бе представена от Иванка Ташева, заместникпостоянен представител на Република България към Европейския съюз.
Министрите обсъдиха дневния ред и темите на предстоящото на 21-22 октомври 2021 г. редовно заседание на Европейския съвет. Предварително предложените теми, които получиха подкрепа от министрите, са COVID-19 , цифровизация и външни отношения.
Сред темите, дискутирани на заседанието, бяха също така координираните действия на ЕС в противодействие на COVID-19, развитията в отношенията на Съюза с Великобритания, както и провеждането на Конференцията за бъдещето на Европа. Словенското председателство на Съвета на ЕС представи приоритетите за второто полугодие на 2021 г., а ЕК представи основните приоритети, залегнали в писмото й за намерение относно законодателната програма за 2022 г., както и Доклада за стратегическо прогнозиране за 2021 г. СОВ беше запознат и с развитията в отношенията между ЕС и Швейцария, както и с информация за срещата на върха на средиземноморските държави от ЕС (EU-MED), състояла се на 17 септември в Атина.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Сметната палата за 2021 г.
Със свое постановление правителството одобри допълнителни разходи в размер на 414 500 лв. по бюджета на Сметната палата за 2021 г. за изпълнение на дейностите по Туининг проект МК 18 IP А FI 03 20 „Подобряване на външния одит и парламентарния контрол”.
Туининг проектът се осъществява съвместно със Сметната палата на Република Хърватия, ръководител на проекта. Бюджетът на проекта е на обща стойност 1 500 000 евро. Неговото изпълнение стартира на 1 февруари 2021 г. и е със срок на изпълнение 21 месеца.
Средствата се осигуряват за сметка на разчетените приходи и на предвидените разходи по централния бюджет за 2021 г.
Правителството одобри допълнителен разходи от 100 млн. лв. по бюджета на МРРБ, осигурени с актуализацията на държавния бюджет
Правителството одобри допълнителни разходи от 100 млн. лв. по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2021 г., които се осигуриха с актуализацията на държавния бюджет, приета от 46-то Народно събрание.
Средствата ще се използват за изплащане на дейности по подготовка за зимно поддържане и дейности по зимно поддържане на републиканските пътища.
Допълнителният финансов ресурс е осигурен по централния бюджет за 2021 г. за допълващи и компенсиращи мерки във връзка с COVID-19 и други с приетите изменения и допълнения на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
С друго правителствено решение се одобряват вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерския съвет за 2021 г. Промените са в рамките на утвърдените разходи по бюджета на МС за настоящата година.
Одобрена е позицията на България за Съвета на ЕС по заетост и социална политика
Правителството одобри позицията на България за заседанието на Съвета на Европейския съюз по заетост и социална политика, което ще се състои на 15 октомври 2021 г. в Люксембург.
В рамките на заседанието са планирани два ориентационни дебата – ,,Бъдещето на Европейския семестър със силна роля на Европейския стълб на социалните права“ и ,,Безопасността и здравето в основата на бъдещето на труда“.
По време на форума България ще подкрепи Основните послания на Комитета по заетостта и на Комитета за социална закрила, на Заключенията относно интегрирането на принципа за равенство на половете в бюджета на ЕС, както и приемането на Решението на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки.
Министерски съвет одобри допълнителни разходи за по бюджета на Министерството на правосъдието
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на правосъдието за 2021 г. в размер на 858 000 лв. за осигуряване на финансовите средства във връзка с увеличена обща численост на персонала в Главна дирекция „Охрана”, определена с ПМС от 21 януари 2021 г.
Осигуряването на финансовите средства се налага за обезпечаване на дейността на Главна дирекция „Охрана“, с което ще се осигури доизграждане на структурата на дирекцията, с оглед ефективното изпълнение на функционалните особености при реализиране на конкретните й дейности.
Бройките за задочно обучение по право няма да се увеличават по предложение на правосъдния министър
Броят на студентите, които ще се обучават задочно по специалност „Право“, ще се определя в план-приема за обучение на студенти и докторанти в държавните висши училища и научни организации за съответната академична година. Той няма да може да бъде увеличаван впоследствие по предложение на министъра на правосъдието. Тази нормативна промяна одобри днес Министерският съвет.
До момента министърът на образованието и науката, след предложение на правосъдния министър, можеше да предлага допълнителни бройки за задочно обучение по право. Мярката беше заложена временно, но с отмяна на друг нормативен акт придоби трайно действие.
От следващата академична година задочното обучение по право ще се регламентира по действащата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“. Досега този документ определяше правилата само за редовно обучение по право.
Остава възможността държавните висши училища да предлагат за утвърждаване от правителството бройки за задочно обучение по право.
Тодор Ванчев е определен за председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Правителството прие решение, с което освобождава Илия Гюдженов като председател на Държавната агенция за българите в чужбина. За председател на Агенцията е определен Тодор Ванчев.
Тодор Ванчев в периода от 2010 до 2016 г. е бил експерт в ДАБЧ, като същевременно е и член на Съвета по гражданство към Министерството на правосъдието. От 2016 г. до момента е главен експерт в Дирекция „Висше образование“ на Министерството на образованието и науката. Притежава образователноквалификационна степен „магистър“ по специалностите „История“ и ,,Етнология и културна антропология“ от СУ „Св. Климент Охридски“.
С друго правителствено решение вицепремиерът Бойко Рашков е определен за председател на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към МС.
Николай Ненков е освободен от длъжността заместник-председател на ДАНС по негово искане
Правителството прие решение за предсрочно освобождаване на Николай Ненков от длъжността заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Освобождаването на Ненков от поста е по негово искане.
За заместник-председател на ДАНС е определен Венелин Димитров. Той е бил дългогодишен служител на МВР и на ДАНС. От 2019 г. до момента е служител по сигурността на информацията в „Булгаргаз“ ЕАД.
Красимир Симонски е новият председател на Държавна агенция „Електронно управление“
Със свое решение правителството определи Красимир Симонски за председател на Държавна агенция „Електронно управление“. Решението е взето поради изтичане в края на месец септември 2021 г. на определения в Закона за електронното управление мандат на председателя на агенцията, който г-н Симонски довършва.
Красимир Симонски е инженер по специалност „Изчислителна техника“ от Техническия университет-София и доктор на науките на БАН. От 1991 г. до 2002 г. е заемал длъжността директор компютри и комуникации в Американския университет в Благоевград.
Работи по редица проекти за ИТ-обучение и развитие на ИКТ-умения на АУБ в Благоевград, Програмата на ООН за развитие (ПРООН, 2006-2008 г.), включително по проекта iGovernment, в рамките на който са обучени в базови компютърни умения над 65 хиляди служители в държавни институции. В периода 2004-2007 г. ръководи проекта „Телецентрове“ на ПРООН и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). По проекта са изградени 120 телецентъра в цялата страна.
От 2007 г. е ръководител и координатор на българските екипи по проекти на Европейската комисия, сред които са тези за развитие на националните програми за развитие на широколентов интернет достъп в Европа и GEANT2, GNЗ – най-големият проект по Седма рамкова програма за изграждане на научно изследователска инфраструктура в Европа.
В периода 2007-2009 г. е заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения с ресор „Информационни технологии“. От началото на 2013 г. Красимир Симонски е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ до назначаването му за заместник-председател на новосъздадената Държавна агенция ,,Електронно управление“.
От юни 2021 г. е избран за председател на Държавна агенция „Електронно управление“ и като такъв отговаря изцяло за мисията, управлението и оперирането на агенцията.
Правителството одобри позицията на България за Съвет „Общи въпроси“
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвет „Общи въпроси“, което ще се проведе на 19 октомври 2021 г. в Люксембург.
Съвет „Общи въпроси“ ще подготви октомврийското заседание на Европейския съвет, като ще обмени мнения по проекта на заключения, който се очаква да включва темите COVID-19, цифровизация, цени на енергията и миграция. В частта външни отношения ще се направи преглед на подготовката на срещите на върха ЕС-АСЕМ и ЕС-Източно партньорство, както и на Конференцията по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата в Глазгоу и Конференцията на ООН по биоразнообразието в Кунмин, Китай.
Министрите ще обсъдят епидемиологичната ситуация и степента на ваксинация срещу COVID-19 в ЕС. България продължава активната разяснителна кампания за ползите от ваксинирането и броят на българските граждани, които желаят да се ваксинират се покачва. Полагаме усилия чрез предприемане на мерки, фокусирани върху насърчаване на доброволното ваксиниране, повишаване на информираността и осигуряване на разнообразни възможности за достъп.
Специално внимание ще бъде обърнато на въпроса за ускоряване споделянето на ваксини с трети страни, за да може ЕС да изпълни вече поетите ангажименти в това отношение.
Държавите-членки ще проведат дискусия по втория годишен доклад на ЕК за върховенството на правото в Съюза, обхващащ четири тематични направления – правосъдие, антикорупционна рамка, медиен плурализъм и принципа на взаимен контрол между властите.
Министрите ще бъдат запознати и с последните развития, свързани с Конференцията за бъдещето на Европа.
Изменя се Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ
Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с Постановление № l 19 на Министерския съвет от 2006 г.
С промените се гарантират правата на българските граждани за ползване на медицински услуги, както като задължително здравноосигурени лица, така и при ползване на медицинска помощ, заплатена от други източници – договори за медицинска застраховка по чл. 82, ал. l от Закона за здравното осигуряване и други случаи на лечение на пациенти срещу заплащане, извън заплащането от НЗОК. Прецизирани са текстовете, свързани със задължението на лекуващите лекари да издават амбулаторен лист и направление за хоспитализация, независимо дали пациентът ползва медицинска помощ в обхвата на здравното осигуряване или медицинска помощ, която се заплаща от друг източник. По този начин ще се гарантира документирането на всички извършени на пациента медицински дейности, което ще осигури пълнота на медицинската документация и ще улесни последващото проследяване и лечение на пациента. Направени са и промени, с които се цели оптимизация на дейностите, свързани с организацията на листите за планова хоспитализация в лечебните заведения, както и отпадане на регламентирания максимален срок от 2 месеца, за който може да бъде планиран приемът за хоспитализация, като с това се създава възможността планирането на лечението да бъде отложено неограничено във времето. Направени са уточнения относно ангажиментите на лекаря, извършил конкретна манипулация или интервенция на пациент да предоставя при необходимост консултации и да взаимодейства с лекарите, които го лекуват и наблюдават през цялото време на престоя му в лечебното заведение.
Изменя се Устройственият правилник на Министерския съвет
Правителството прие промени в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
В изпълнение на Закона за управление на системата за защита на националната сигурност се обезпечава числеността на предвидения в закона Секретариат на Съвета по сигурността. С промените се осигурява щатна численост от 7 бройки на Секретариата, като се запазва общата численост на Администрацията на МС и се намалява числеността на политическите кабинети на заместник министър-председателите.
С промените в Устройствения правилник се осигурява също по-добро изпълнение на функциите на дирекциите в АМС. Отстраняват се също несъответствия в нормативния списък на второстепенните разпоредители с бюджет към МС.
Одобряват се проектите на програми по Инструмент за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика
Министерския съвет прие Решение, с което одобри проектите на програми на Република България по Инструмент за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, фонд „Вътрешна сигурност“ и фонд ,,Убежище, миграция и интеграция“ и представянето им пред Европейската комисия.
С Решение на Министерския съвет № 196 от 11 април 2019 г. Министерството на вътрешните работи е определено за водещо ведомство за разработване на програмите на България по фонд „Вътрешна сигурност“, Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика и фонд „Убежище, миграция и интеграция“ за периода 2021-2027 г.
Одобряването на програмите по посочените фондове и инструмент на Европейския съюз ще позволи осигуряването на финансиране за изпълнение на политиките на национално ниво в областта на граничния контрол и наблюдение, противодействието и борбата с организираната и тежката престъпност, опазването на обществения ред и сигурност и убежището и миграцията.
Одобрението на проекта на Решение ще позволи на Управляващия орган да представи програмите на Европейската комисия за разглеждане.
Правителството одобри състава на българската делегация за участие в Конференцията по климата
Правителството одобри състава на българската делегация за 26-та Конференция по изменение на климата, която ще се проведе от 31 октомври до 12 ноември в град Глазгоу, Шотландия.
Очаква се страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата да постигнат напредък по редица въпроси, свързани с финансиране на дейности по изменение на климата в развиващите се държави, пазарни механизми за сътрудничество, докладване на поетите ангажименти, свързани с климатичните промени.
След откриването на Конференцията държавните глави ще вземат участие на Срещата на държавните ръководители, на 1-2 ноември 2021, където се очаква основните участници в международните преговори да обсъдят постигнатия напредък и предизвикателствата пред глобалната политика по климата в условията на световна пандемия.
Правителството одобри Националния план за възстановяване и устойчивост
Правителството прие Решение на Министерския съвет, с което одобрява Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, съгласно Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) на ЕС и възложи на заместник министър-председателя Атанас Пеканов да го представи на Европейската комисия в съответствие изискванията на Регламент (ЕС) 2021/241.
Одобреният с Решение № 411 на Министерския съвет от 5 май 2021 година проект на Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България бе надграден, допълнен и качен на страницата https://www.nextgeneration.bg/14 на 20 юли 2021 г., като по този начин стана достъпен за широката общественост. При неговата преработка бяха проведени повече от 70 срещи с представители на институциите на службите на Европейската комисия, посланици, представители на международни институции в страната, представители на гражданското общество, Националния съвет за тристранно сътрудничество, работодатели и синдикати, както и на Икономическия и социален съвет.
Изпратен бе като проект на ЕК на 21 юли 2021 г., в резултат на което в периода септември – октомври 2021 г. бе проведен нов кръг от преговори по политически и технически теми и въпроси. В резултат на направените консултации бе постигната висока степен на съгласуваност на документа с ЕК.
За да бъде изпълнена основната цел на Плана за възстановяване и устойчивост, а именно, да способства икономическото и социално възстановяване и да гарантира устойчивост след кризата, породена от COVID-19 пандемията, предложеният вариант на Плана предвижда 59 инвестиции и 46 реформи, както и редица промени в над половината от заложените преди това проекти.
Ключови промени спрямо предишните версии на проекта на План включват: Значително засилване на фокуса върху декарбонизация; Засилена подкрепа за бизнеса, при въвеждане на финансови инструменти и частично заместване на предвидената по-рано безвъзмездна финансова подкрепа; Засилен инвестиционен фокус в социалната сфера (образование, здравеопазване, социална подкрепа); 13 нови инвестиционни проекта; Реформи в сферата на здравеопазването, елекгромобилността, социалната сфера, върховенството на закона и правосъдието, бизнес средата и енергетиката.
Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка. Зеленият преход заема водещо място в Плана, като концентрира 45.8% от общите предвидени разходи. Дигитализацията също присъства над изискуемите по Регламент 20%, като формира 22.5% от общите предвидени разходи.
Одобрен е меморандум между България, Албания и Република Северна Македония за развитието на Коридор VIII
Кабинетът одобри Меморандум за разбирателство между Република България, Република Албания и Република Северна Македония за сътрудничество в изграждането на инфраструктурата по протежението на Коридор VIII.
Основната цел на стратегическия документ е да потвърди волята и готовността на страните за дългосрочно планиране и координирано развитие на връзката между Адриатическо и Черно море. Акцент е поставен върху инвестиционните проекти с висока добавена стойност за региона и мерките за изграждане на липсващите връзки между трите държави, в това число и проектите на територията на всяка от тях.
