Разходите са с почти 3 млрд. повече от проекта на кабинета „Желязков“. Това заяви бившият финансов министър Теменужка Петкова във фейсбук.
Ето целия пост на Петкова:
С интерес проследих брифинга на министъра на финансите, на който бяха представени част от параметрите на проекта за бюджет за 2026г. Меко казано, съм изненадана от това, което чух. Заложените приходи са 49, 561 млн. евро.
За сравнение, приходите в проекта за бюджет на кабинета „Желязков“ бяха 50 402, 3 млн. евро. Разходите, които правителството на Радев предвижда да извърши, са 56, 800 млн. евро, или с 2 749 млрд. евро повече от заложените в проекта за бюджет на кабинета „Желязков“( 54 051, 9 млн. евро). Дефицитът, който правителството на Радев предвижда, е 5,7% от БВП, или малко над 7 000 млрд. евро.
За сравнение, бюджетът, заради който беше поискана оставката на кабинета „Желязков“, предвиждаше дефицит от 3 649 млрд. евро, или 3% от БВП, така както изискват правилата на ЕС.
Изводът, който можем да направим въз основа на тази непълна информация за Бюджет 2026г. е, че разходите прогресивно се увеличават, дефицитът прогресивно нараства, а с него прогресивно расте и дълга.
А управляващите днес от „Прогресивна България“ твърдяха, че знаят, могат, готови са и ще успеят. Фактите обаче показват точно обратното.
Днес финансовият министър Гълъб Донев представи проектобюджета за остатъка от 2026 г., който предвижда нов дълг от общо около 6 млрд. евро. Целта е да се овладее нарастващият дефицит, който според плановете трябва да бъде свален постепенно до 3% от БВП през 2027 г. Приходите са заложени на 49,5 млрд. евро, а разходите – 56,8 млрд. евро, като част от финансирането ще дойде чрез облигации на вътрешния и външния пазар.
Сред основните мерки са премахване на автоматични обвързаности на заплати с минималната и средната работна заплата, както и поетапно въвеждане на осигурителни вноски за държавните служители. Предвижда се повишаване на максималния осигурителен доход, увеличаване на винетките с 30%, разширяване на тол системата и облагане на хазартните печалби. Част от администрацията и системите в МВР и МО ще бъдат засегнати поетапно, като се обещава запазване на нетните доходи чрез компенсиращи механизми.
Правителството залага и на засилен контрол срещу сивата икономика – чрез електронно фактуриране, по-строг мониторинг на електронната търговия и горивния сектор, както и блокиране на нелегални хазартни оператори. Капиталовите разходи възлизат на 9,3 млрд. евро, но около 500 млн. евро проекти с висок корупционен риск няма да бъдат финансирани.
Проектобюджета на кабинета „Желязков“ предизвика масови протести из страната и в крайна сметка доведе до оставката на правителството. Премиерът Росен Желязков обяви оттеглянето на кабинета след напрежение в управляващата коалиция между ГЕРБ, ИТН и БСП и под натиск от улицата, където демонстрациите срещу бюджета събраха десетки хиляди граждани. Основният конфликт беше свързан с обвиненията, че бюджетната рамка за 2026 г. нарушава фискалната стабилност и социалния баланс, като увеличава разходите и дефицита.
Протестите срещу бюджета започнаха в края на ноември и достигнаха своя пик на 1 декември 2025 г., когато в София и в другите големи градове из страната се събраха огромни тълпи с искане за изтегляне или сериозно преработване на бюджета.
На 1 декември миналата година, когато хиляди хора изпълниха пространството около „Триъгълника на властта“ в София, а демонстрации имаше и в Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Велико Търново и други градове. Протестът започна мирно, но впоследствие се стигна до напрежение и отделни сблъсъци с полицията, особено около ключови институции и партийни централи. Имаше хвърлени предмети, пиратки и временни блокади на булеварди, а органите на реда използваха кордони и в някои случаи лютив спрей, за да ограничат ескалацията.
Впоследствие правителството на Росен Желязков излезе с решение за временно спиране на бюджетната процедура. Тогава премиерът Росен Желязков и финансовият екип обясниха публично, че решението е взето, за да се „възстанови диалогът“ и да се търси консенсусен вариант, включително с опция държавата да влезе в 2026 г. с удължителен бюджет, ако не бъде постигнато съгласие навреме.
След това последваха нови демонстрации, на които искането за преработване на бюджета окончателно беше заменено с настояване за оставка на правителството и предсрочни избори.
Междувременно беше внесен и вот на недоверие срещу правителството – шести подред. Той беше внесен от ПП-ДБ и подкрепен от МЕЧ и АПС, с мотив „провал в икономическата политика“. Минути преди неговото гласуване Желязков обяви оставката на кабинета. В изявлението си той посочи, че въпреки очакваната парламентарна подкрепа за кабинета и вероятното му оцеляване при вот на недоверие, политическото напрежение и общественото недоволство са достигнали ниво, което налага оттегляне на правителството преди самото гласуване.
Самият вот беше гласуван в Народното събрание минути след обявяването на оставката. Той не събра необходимото мнозинство и беше отхвърлен със 106 гласа „за“. В залата се регистрираха 108 депутати от опозицията, а един депутат от БСП също подкрепи вота, който беше иницииран от ПП-ДБ и подкрепен от част от опозиционните сили.
