© |
Проф. Михаил Константинов, дългогодишен заместник-председател на ЦИК, в интервю за аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
Какви перспективи дават за местните избори резултатите от вота на 2 април? В епизод 42 питам проф. Михаил Константинов – дългогодишен заместник-председател на Централната избирателна комисия (ЦИК), който е наш гост сега. Проф. Константинов, сигурно много поздравления вече сте получили, че бяхте от малцината анализатори, които почти точно прогнозираха резултатите от тези избори. Как успяхте?
Човек следи процесите и когато няма някакви извънредни събития през последните дни преди изборите, тенденциите са ясни. Тия тенденции бяха същите даже месец преди изборите. И току-що виждам, че наистина много малки промени има в сравнение с това, което беше предсказано. Проблемът беше, дали ще бъдат пет или шест участниците в парламента, т.е. тези, които ще прескочат бариерата. Оказаха се шест. „Има такъв народ“ е шестият участник, който взима 11 мандата и в някакъв смисъл ги дръпва от първите партии, които бяха според прогнозата 70-70. Те в момента са 69-64, защото загубиха няколко мандата поради навлизането на шестия участник. Но това не е интересно. Въпросът е, какво може да се направи отсега нататък.
Още няколко въпроса около резултатите по вота, ако позволите. Коя е голямата изненада?
Няма голяма изненада. Аз казах вече, че тия неща бяха съобщени още преди месец като числа. Почти се потвърдиха. Така че аз не виждам изненада.
А това, че ДПС печели от вота в чужбина 7 мандата, не е ли изненада?
Нека да уточня – те бяха 7 при 70% обработени протоколи. Сега се оказа, че са 5 след окончателния резултат. ГЕРБ губи и БСП губи по мандат. Първоначално пристигнаха почти всички протоколи от Турция и затова ДПС изглеждаше, че печели 7 мандата – това е при 70% обработени протоколи. При 99% обработени протоколи ДПС печели 5 мандата. То мисля, че миналата година успя да спечели 6 на един от изборите. Това е големият победител от вота в чужбина. Всичките тия, дето се тръшкаха през 2021 г., умно-красивите, да правят секции в чужбина, го докараха до това, че ДПС редовно получава 5-6 мандата от Турция. А пък, както виждате, тази, тяхната коалиция, дето се нарича ПП-ДБ, тя губи гласуването в чужбина, в смисъл, и с гласуването в чужбина, и без гласуване в чужбина, щеше да си има 64 мандата, колкото има в момента.
Въпреки фрагментираната политическа система, възможно ли е партиите да направят стабилно правителство?
Доколко стабилно, поне от формална гледна точка за правителство може да се говори само ако първите две направят коалиция под една или друга форма, защото тази коалиция ще има 133 депутати. Това е абсолютно достатъчно. Няма изобщо да се интересуват от другите четири партии, защото те са в момента шест. Сега това, разбира се, е свързано с огромни проблеми и за едната, и за другата партия. По-големи проблеми са за ПП-ДБ, защото те влязоха в изборите с много червени линии, както е прието да се казва, и затворени валенции към други връзки. Те казаха така: ние, ако сме първи, ще предложим правителство и който иска – да го подкрепи.
Ако не сме – няма да участваме.
Да. Е, видя се, че не са. Те губят, с 5 мандата в момента са по-назад от ГЕРБ. И тук искам на нашите слушатели да кажа още две-три интересни числа. Нека да сравним тези резултати, които се получиха на 2 април, с резултатите, които бяха от по-предишния парламент, от 48-мия. В 48-мия парламент ГЕРБ имаше 67 мандата. Сега има 69. Значи има малко подобрение. Само че двете партии – ПП и ДБ, сумарно в предишния парламент имаха 73 депутати, а сега имат 64. Т.е. докато ГЕРБ печели 2, те губят 9. В тоя смисъл разликата се увеличава с 11 между тях. Но това не са все пак някакви катастрофични разлики. Общо взето се запазиха резултатите от предишния парламент.
Дали ще може да се състави правителство между първите два блока, между първите две коалиции, при положение че компромисите пред „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ ще бъдат трудни за прекрачване?
Сега аз разбирам, че докато при ГЕРБ това, което е лесно, е, че те са абсолютно монолитна партия и засега Борисов държи пълен контрол там, т.е. те нямат проблеми вътрешни за самата партия. Докато коалицията ПП-ДБ и специално нейната част ПП е в много тежко положение. Там вече се говори открито за тежки конфликти. Един бивш техен министър призова някои хора да си ходят направо, да напуснат партията ПП – знаете кои са, не искам да споменавам имена. Т.е. това не е партия в добра кондиция или коалиция в добра кондиция, която да води стабилни преговори, защото тя самата е пред разпад. Но това пък означава, че може част от депутатите от там да избягат и да търсят контакти с ГЕРБ.
Подозират за това „Демократична България“?
„Демократична България“ като цяло може да напусна коалицията, а може частта, наречена ПП, депутатите, излъчени от ПП в тая коалиция, поединично също така да напуснат и тогава ще се получи едно ядро около ГЕРБ с група депутати, които между впрочем ще бъдат доста верни на тази комбинация, защото те на следващите избори няма да имат шанс да влязат в парламента или ще имат малки шансове. Така че има достатъчно много начини да се направи управление. Аз изключвам практически управление от системните партии, защото системни партии са ГЕРБ, БСП и ДПС. Те също имат мнозинство в момента формално, но тази комбинация ще бъде смъртоносна за първите партии, за ГЕРБ и за БСП. За ДПС това няма значение. Първо, защото ще предизвика тотални протести, отново ще напълним жълтите павета с протестиращи, а пък на местните избори и ГЕРБ, и БСП ще понесат катастрофални загуби. т.е. няма начин системните партии да играят заедно в тоя случай. Пак повтарям – шансът е за коалиция между първите две сили и евентуално, ако втората се разпадне, с парчета от нея.
Т.е. вие допускате коалиционно правителство, а не правителство на малцинството?
Правителство на малцинството просто няма как да стане, защото никой не е такъв идиот да го направи, защото ще загуби просто много. ГЕРБ, между другото, ясно вече казаха, че няма да подкрепят така, на честна дума някой. Ако те подкрепят някакво управление, искат да участват в него, което е най-естественото нещо. И тук вече ще се постави въпроса за двете фундаментални министерства. Във всяка държавна структура има две най-важни министерства – това са вътрешните работи и финансите. Трябва да се види как ще си ги разделят.
А правителството ще бъде коалиционно, партийно, с преобладаващо участие на ГЕРБ или тип „Габровски“?
Ако това правителство се подкрепи от двете основни формации, то автоматически е коалиционно, все едно кои са лицата, които участват вътре. Тоя термин – „експертно правителство“, аз не го знам, какво означава, защото няма такова нещо. Всяко правителство е политическо. Във всяка една държава във всеки един момент правителството е най-политическият орган. А това, че вътре може да участват експерти, е много хубаво, защото ние в крайна сметка няма да слагаме дилетанти на министерските постове, ще сложим хора, които си разбират от работата. Така че то от една страна ще бъде може би от експерти и от политици – няма значене, но то е политическо като цяло и то се подкрепя от тези, които ще го гласуват. Точка, това е. Може да бъде, разбира се, и правителство на малцинството, но в случая не очаквам такова.
Вие казахте, че няма да слагаме дилетанти за министри, но видяхме в един четворен кабинет немалко дилетанти, чиято попара сега сърбаме.
Да, така е, така е. Интересно е, между другото, че тази комбинация, която беше предишната четворна коалиция, в момента, ако осе съберат отново, имат около 118 депутата. Така че и това да не го забравяме като хипотетична възможност, защото това е цялото ПП-ДБ, от двете партии, от двете формации, плюс партията на Слави, плюс БСП. Тази комбинация в момента мисля, че е 118 мандата. Но аз не й давам големи шансове, защото те такива думи си изприказваха, че просто няма как. Все пак това трябва да са хора без всякакво чувство за достойнство и за гордост, ако след тия приказки, които си ги изприказваха, влязат в едно легло отново. Аз това не го разбирам.
Проф. Константинов, а кои са управленските решения, които едно предстоящо правителство неотложно трябва да предприеме?
Те са общо взето ясни, какви са. Първата група решения са свързани с вътрешната политика в страната – веднага приемане на бюджет, с много детайлно разписване на бъдещи заеми, за да не продължаваме катастрофата, в която навлязохме. И взимане на всички мерки от типа на въпросния „Шенген“, еврозоната и т.н. И разбира се, фундаменталният въпрос е въпросът за мира и за войната – как ще се държи България във връхлитащата геополитическа буря, от която вече не можем да избягаме. Тоя път няма как да снишим, трябва да кажем какво правим. Аз, впрочем, може би преди четири-пет месеца, като ме питаха, какво е най-тежкото решение за България за следващата година – тя тогава беше 2023 г,. тогава казах, че най-тежкото решение за България е дали и под каква форма ще изпрати войски на Източния фронт, както казват.
И как ще стане това? Дали ще изпрати? Може би ще изпрати, но под каква форма?
Надявам се да не изпрати. Но пък от друга страна представете си, че трябва да се появи една група от 5-6 000 души или 10 000 души, които казват „Ние сме доброволци“. България не може да ги спре, нито трябва да ги спира. В момента на въпросния Източен фронт се бият и от двете страни т.нар. „доброволци“. В момента не знам, дали знаете, хонорарите на наемниците и от двете страни достигат до 10 000 евро на месец, а за специалисти, като летци и т.н., достигат до 100 000 евро. Това е една сума, за която много хора биха си жертвали живота. Има си хора авантюристи, за тях войната е начин на живот. Така че ако се намерят отнякъде пари и се получи това привлекателно заплащане, направо виждам достатъчен брой хора, които ще отидат да се бият на фронта.
Проф. Константинов, а как резултатите от тези избори и действията, които политиците ще предприемат, ще повлияят на местните избори?
Местните избори, всъщност са така да се каже слонът в стаята, който всички се правят, че този слон не го виждат. Местните избори са изключително важни, защото те избират органи, които са устойчиви. Вие като си изберете Общински съвет, т.е. като е ваш Общинският съвет, когато кметът е ваш, вие контролирате финансовия ресурс на общината, да се надяваме за добро, в следващите 4 години. Няма кой да ви го вземе, освен ако не направите някакви пълни глупости и да ви тикнат в затвора, нали. Т.е. това е едно 4-годишно спокойствие за провеждане на политики и за усвояване на средства. В този смисъл те са страшно важни местните избори. А пък местните избори в София, това е без всякакво преувеличение са да не казвам половин, но горе-долу толкова – половин България. Там ресурсът, който се разпределя в Столична община е такъв, че това, което казах, е просто очевидно. И другата голяма община – Пловдив, също ще бъде дискусионна на тези избори през октомври тази година, защото не се знае, кой ще спечели Пловдив. И така, София и Пловдив са на кантар. Да не говорим, че кантарът в София е неприятно наклонен в обратна посока на ГЕРБ, защото ГЕРБ за съжаление не успява да спечели повече гласове в София. И там ще бъдат хвърлени всички сили. Това е, което мога да ви кажа, то е очевидно. Така че парламентарните избори в този случай не са толкова важни, колкото местните.
С какво да си обясним, че на тези парламентарни избори коалицията „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ спечели в София и е в паритет с ГЕРБ в големите градове, а малките градове и страната останаха за ГЕРБ? Ако така върви и на местните избори, каква картина ще се оформи?
Знаете, че който спечели София на местни избори, той не ги е загубил като цяло. Значи, печелите ли София, всичко останало да го загубите, не сте загубили тези местни избори. Така. Сега, защо се обърнаха градовете? Очевидно може много да се разсъждава по този въпрос. Аз бих обърнал внимание и обръщането на възрастта на избирателите. Това според мен е по-важно. В големите градове живеят по принцип по-млади хора, защото младите хора отиват да търсят работа в големите градове. В малките градчета и по селата работа за младежите няма. Т.е. ние в случая говорим не толкова за големи градове, а за младите избиратели.
За обръщане на вота?
Значи, младите избиратели категорично са за ПП-ДБ и не са за ГЕРБ. Това е. Сега, това си е техният избор. Кой е виновен за това, кой не е, е съвсем отделен въпрос. Факт е, че вероятно в съотношение 2:1 може би сред хората до 40-годишна възраст настроенията са срещу ГЕРБ. ГЕРБ вероятно взима 1/3 от тези гласове, а пък другите сили, включително ПП-ДБ, взимат 2/3. Това е истината, тя се случи вече. 30 години беше друго, сега се обърна. Просто поколенията рязко се смениха, за сегашните млади хора комунизмът е някакъв исторически факт, нещо като турското робство. Това е. Тъжно е да го кажем, но така. Просто младите хора идват, взимат властта – имат право на това, те са нашето бъдеще. И така. Може много да се говори по този въпрос, но това са фактите.
Остава само и да имат компетенциите и капацитета, и както се казва, ще цъфнем.
Да, ще цъфнем, а после кога ще вържем?
Кога ще вържем. Проф. Константинов, не мога да не ви попитам и за още един горещ картоф, който ще се премята дотогава поне, докато се формира правителството – главния прокурор. Дали неговата позиция, неговата оставка няма да бъде основата на компромиса, който ще слепи управленската коалиция?
Сега, ако съдебната власт наистина е независима, каквато е по Конституция, този въпрос изобщо не би трябвало да се поставя. Защото ние как си представяме сега: идват едни политици и махат главния прокурор? Как точно става това? Сега, верно е, че те се събраха едни политици и закриха специализирания съд, сега друг е въпросът, дали това беше удачно действие – според мен, не, но те го направиха. Как сега ще махнат главня прокурор? Ще махнем всички съдебни съвети, и висшите, ще ги разделим отново, ще изберем наш съдебен съвет, този съдебен съвет ще махне главния прокурор, ще сменим Конституцията или пък само ще сменим Закона за съдебната власт? Това не е толкова проста работа: идваме и махаме Иван Гешев. Просто не става така в цивилизована държава, други неща трябва да се случат. А виждате, че като гледате резултатите от изборите, това не предполага някаква бърза смяна на главния прокурор. Най-малко ние трябва да действаме като цивилизована европейска държава. Всичко трябва да бъде само по законов път, трябва да се види там какви закони трябва да се сменят, трябва да се види, дали нашият главен прокурор е свръховластен, и само ако наистина е свръховластен, просто да отменяме тази свръхвласт, която има, за да може да действа съдебната система. Но абсолютно наивно е да мислите, че като махнете главния прокурор, всичко цъфва и връзва. Да не забравяме, че все пак съдиите са тези, които в крайна сметка управляват съдебния процес. Ние сигурни ли сме, че всичките наши съдии или по-голямата им част са някакви абсолютно света вода ненапита. Като една система е дефектна в една своя част, тя най-вероятно е дефектна в повече свои части. Да не говорим за т.нар. „гнили ябълки“, които знаете откъде тръгнаха и за какво става въпрос. Така че ние не може само махайки един човек, да мислим, че някаква работа вършим, от типа „дай да махнеме вашия, да туриме нашия“. Това не само, че това е подигравка с реформата, това не е никаква реформа. Или реформираме органите бавно и постепенно, така че да ги накараме да работят ефективно и в полза на народа, или изобщо не се заемаме с тази работа. Т.е. това означава, че като дойде отново смяна на управление, пак така да махаме и да го разхвърляме този проблем. Има и предложения прокуратурата да кажем да излезе от съдебната система, което иска много сериозна промяна на Конституцията. Изобщо това не е проста работа. Тук наблюдавам някакви абсолютни лаици, които се упражняват на темата „Главен прокурор“, като първо, показват пълно незнание на тази тематика, и второ, просто се вижда как те искат в лична полза да го направят. Не трябва да се действа така: в полза на един или друг човек или в полза на едни или други хора, трябва да се действа в полза на българския народ, който е суверенът на тази държава. Във всеки случай промяната в Главната прокуратура не е тривиална задача, от днес за утре, тя трябва да бъде направена така, че да се стигне до разбирателство, да се видят световните практики, и да не се изхожда само за конкретния човек. Трябва да се изхожда от интересите на българския народ.
И ако големият слон в стаята са местните избори, има един по-малък слон, който обаче предполага не малко капани, а именно отношението към президента. Чуха се идеи за импийчмънт. Това дали е реално, дали е възможно и какво ще ни донесе?
Такива идеи се чуха и на времето за президента Георги Първанов, ако помните, щото там имаше някакви негови действия, които бяха на ръба на закона, включително и един много интересен казус: той беше преизбран г-н Първанов, заедно с г-н Ангел Марин, и те направиха така, че всъщност Марин да работи известно време без да има издаден указ за неговите правомощия. Защо? Защото той имал указ от първите избори от 2001 година. Да де, ама 2006 година, той, човекът може да е същият, обаче постът е друг, той е избран е на други избори. И според всички юристи тогава е трябвало да има нов указ на президента, с който се оформят правомощията на вицепрезидента Марин, който междувременно беше назначавал, давал гражданство, взимал гражданство и т.н., което в случай, че признаем, че той е бил незаконно действал, всичките укази увисваха. И според някои юристи това беше много тежко нарушение на Конституцията, защото поставят под съмнение действията на цялото Президентство. Въпреки всичко тогава общото съгласие беше, че няма да се разнищва този случай. Т.е. виждате, че едни такива случаи могат да се решават по един друг начин. Тогава е било възприето, че е по-добре за обществения интерес да не се разбутва този казус. По същия начин трябва да се действа и тук. Значи, няма такова понятие като чиста, абстрактна, идеална законност. Законността винаги е конкретно нещо. В крайна сметка се гледат интересите на народа. Отново мога да го повторя това, но мисля, че то е очевидно.
Цоня Събчева
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
