Проф., д.ф.н., Васил Проданов е директор на Тракийския научен институт. Преподавател в УНСС. Главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989). Директор на Института за философски науки (1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН (1995-2010 г.). Автор на повече от 21 книги.
– Проф. Проданов, политическата ситуация у нас е много динамична, вървят сериозни промени. Как оценявате служебното правителство, първите му заявки и първите му стъпки?
– Служебното правителство е вкарано в контекста на конфликта, който съществува между президента/опозицията от една страна и и Борисов/ГЕРБ от друга.
То ще търси начини да покаже слабостите на предишното управление, корупция, ако има такава. Това има значение както за следващите парламентарни избори, така и за президентските. Допълнителни удари върху ГЕРБ ще бъдат удари и върху кандидата на ГЕРБ за президент, който и да е той.
Това служебно правителство има специфична роля, каквато предходното, назначено от Румен Радев, нямаше. То ще бъде и част от предизборната кампания, която се водеше и в рамките на 45-ото Народно събрание.
– Несъставянето на кабинет в рамките на 45-ото НС ще се отрази ли негативно върху така наречените протестни формации?
– В най-висока степен това ще зависи от предстоящите два месеца и предизборната борба.
Ако предизборната борба се насочи по-силно към ГЕРБ и изведе на преден план нови разкрития, като инерция е възможно спадащото влияние на партията да се превърне в актив за другите играчи. Първите действия на служебното правителство дават заявки точно в тази посока.
– А какво според Вас трябва да предприеме основния конкурент на ГЕРБ – „Има такъв народ“? Трябва ли да продължи със загадъчното мълчание и да остави всичко на служебното правителство или трябва да изведе идеи за управление, да общува с електората?
– Активната им реакция би била нож с две остриета. Най-крайните версии на критичното отношение към ГЕРБ ги виждаме при Мая Манолова и нейната платформа. „Има такъв народ“ не могат да предложат повече. Могат да се люшнат в посока, която да им донесе негативи.
Говорим за политическа сила, свързана със специфичен тип шоуиндустрия и появила се на сцената както се появиха и други партии по света. Това е индикатор за тежки кризисни процеси на либералната демокрация. Там, където шоумени влязоха в политиката – Тръмп, Бепе Грило или Зеленски, това е израз не само на тежка криза на либералната демокрация, но и на това, което стои зад нея – силно поляризирано общество, в което имаме ненавиждащи се социални групи. Кризата води до намаляване на влиянието на системните партии.
– Румен Радев представи кабинет, в който влизат и леви, и десни, и центристи. Добре ли се справи президентът в сегашната политическа ситуация?
– Мисля, че удачно подбра състава на този кабинет. За него това има стратегическо значение, тъй като така си осигурява по-широка подкрепа за собствения избор. Той беше избран не само с гласовете на левицата, но и от хора от най-различни социални слоеве и партии. Спомняме си, че дори представители на електората на ГЕРБ гласуваха за него. Румен Радев иска да запази широката територия на избиратели, подбирайки хора с позиции, специалисти, с опит, с позитивен имидж.
– Може ли тази формула да се приложи при съставяне на редовен кабинет, ако на 11 юли постигнем приблизително същите резултати?
– Трудно е да се прогнозира, тъй като сме в ситуация с висока степен на неопределеност.
Може да се каже обаче, че готовността да се направи кабинет ще бъде по-висока, отколкото в 45-ото Народно събрание. Втори провал в съставянето на правителство няма да облагодетелства нито една от политическите сили, които ще бъдат в 46-ото НС.
– На мода на центристките партии тип „big tent” или catch-all-party, които взимат избиратели от целия спектър. Това ли е наистина бъдещето?
– Понятието catch-all-party се появява още преди две-три десетилетия в контекста на промяна на социалната структура на обществата, когато и левите партии изоставят силната социална ангажираност с наемния труд. Чрез сегашните медии партиите се опитват да привличат избиратели от много посоки. А при кризисни ситуации се появяват политически сили, които може да са със съвсем друга идеология, но успяват да отнемат електорат от кризисната системна партия.
Ще ви дам пример, който е краен, но е типичен в това отношение. В края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век, когато имаме световна икономическа криза, една съвсем различна от традиционните партии формации, на човек, който се държи в голяма степен като шоумен, отнеме социалната база на основните партии. Казват, че ако не е било радиото, Хитлер никога е нямало да дойде на власт.
Сега се намираме в ситуацията на неопределеност, когато щом системните партии започват да губят от своите избиратели, се появяват нови сили. Първоначалната им идеология няма значение – обикновено тя е неопределена, отива се в различни посоки. Типично за тях е, че печелят избиратели на основата на отрицанието на съществуващото състояние, на основата на конструирането на враг. В такива случаи хора от различни прослойки могат да бъдат привлечени като гласоподаватели към съответната партия.
– На 20 май Институтът по философия и социология към БАН организира научна конференция на тема „Ще сложи ли Китай край на световното господство на Запада?“ Има ли кратък отговор на този въпрос?
– Има огромна дискусия, която върви през последните години, и променя световната геополитика.
От началото на нашия век ускорено върви една тенденция и има немалко прогнози, които говорят за промяна в световното съотношение на силите.
От една страна тези прогнози са теоретически, опиращи се на световни исторически процеси. От друга – на актуални тенденции като промяна в БВП, в световната търговия, въоръжаването. Според една от прогнозите до 2030 година по БВП САЩ ще останат на трето място след Китай и Индия.
Това радикално ще промени света, както се е случвало в историята. През XX век на определен етап доминираща световна сила е била Великобритания. След това започва битка с възхождаща Германия и с Русия, със САЩ. Но все е бил Западът.
През Първата световна война Освалд Шпенглер пише знаменитата си книга „Залезът на Запада“. Тя не се реализира, но сега тези прогнози са много повече.
Самата Китай е била водеща по БВП сила до 20-те години на XIX век.
Когато в контекста на битката със Съветския съюз, Кисинджър и американците сключват споразумение за промяна на отношенията помежду им, за признаване на Китай, те не очакват това, което ще стане. Те предполагат, че страната ще се развива в посока, подобна на Япония и други страни, и постепенно Китай ще промени своята социално-икономическа система. С появата на значима средна класа, както е било в западния свят, тази средна класа ще поиска по-голяма свобода на словото, повече демокрация и ще се появи либералната демокрация. Това не се случва.
Има и други прогнози, според които при достигане на едно средно равнище на развитие, ускорението спира. Това засега също не се получава.
Още американският президент Барак Обама провъзгласи, че променя външната политика, насочвайки основните усилия по посока на азиатско-тихоокеанския регион. При Тръмп започна конфликтът с Ктиай. Сега тенденцията се засилва и в контекста на пандемичната криза и последствията за икономиките.
– Преформатира ли се американската политика след смяната Тръмп-Байдън? Към кого ще насочи стрелите си новата администрация на Белия дом – към Русия или към Китай?
– В момента – и в двете посоки. Това ражда тревога в ред наблюдатели, включително и сред представители на американската политика. Обвързването на Китай със САЩ помогна на САЩ да се концентрират в атаките си срещу Съветския съюз и да доведат до неговото срутване. Сега има опасения, че това може да доведе до противоположната посока. Затова новият американски президент първоначално тръгна в едната посока, след това обяви, че ще се среща с Путин, ще търси промени в политиката, включително в контекста на международните договорености за ядреното оръжие, за ракетите със среден обсег на действия и т.н.
Засега в контекста на кризисните процеси се люшкат от едната в другата посока. В Русия това засилва тенденциите за търсене на изход от атаките, които идват от САЩ, в посока на азиатския регион, който се превръща във водещ в икономически план. Русия насочва своя износ и взаимодействие в тази посока, независимо от опасенията, че силното обвързване с Китай може да я подчини на мощен икономически субект и до доведе до нежелани за Русия последствия.
В САЩ има възход на страха от Китай. Американските и световните медии напоследък много пишат за това, че в Щатите се наблюдава вълна, която по-рано я нямаше – негативизъм, нападения и расизъм спрямо азиатците и хора с азиатски произход.
Ключова институция, чрез която Китай се опитва да налага така наречената „мека сила“, са институтите „Конфуций“. Чрез тях се разпространява китайска култура, учи се китайски език. Атака срещу тях започна още по времето на Обама – прекъсват се споразуменията, разглеждат се като места, пълни с китайска агентура, има нарастващ страх от китайски студенти. Милиони са завършили американски университети.
Китайското разузнаване е обвинявяно в кражба на интелектуална собственост и американски технологии.
Тоест, имаме засилваща се тенденция, типична за Студената война в най-острите й периоди, която води до нова ситуация.
Тръмп започна реофшоризация, тоест създаване на условия за връщане на американските компании в САЩ, след като голяма част от индустриалното производство напусна страната в резултат и на илюзорната концепция за постиндустриалното общество. Според тази концепция ние отиваме към много по-развито общество, а индустриалното е с по-ниска степен на развитие и ще го изнесем. Сега видяха, че са сбъркали.
Студената война, която започна с Китай, е технологична война. След пандемията тя доведе до недостиг на чипове, което рязко удари серия индустрии. Всички сфери се дигитализират, особено автобомилната индустрия, където отиваха голяма част от чиповете. Щатите сега започнаха да хвърлят и усилия, и пари за създаване на собствена индустрия за чипове.
Битката се разгръща на много фронтове – от чисто идеологическия, външнополитическия и пропагандния до технологиите.
– Как се противопоставя Китай?
– Китай е древна империя, която се опитва да ползва опита на хилядите години история. В Китай, например, има голям институт, който изследва причините за провала и разпада на Съветския съюз. Това са изучава внимателно и в детайли.
Неслучайно, Китай се отвори към света в едни отношения, но в други остава затворен и държи на своя суверенитет. Сега американците си скубят косите за нападението на хакери над петролните тръби, докато Китай няма такива проблеми.
Още в началото на развитието на дигиталните технологии Китай разви концепцията за цифров суверенитет и не пусна големите дигитални компании. Вместо Гугъл и Амазон създадоха свои компании. Така са много по-осигурени не само срещу хакерски атаки, но и срещу гигантската пропаганда, която се развива.
Тези дни гледах голямо международно изследване, което даваше данни за отношението на населението на водещи страни към своето правителство. В Китай е най-високият дял на хора, които оценяват положително действията на своето правителство.
– Промяната в света след коронавируса е значителна, което подхранва конспиративните теории, че е изкуствено създаден в Ухан. Спечели ли Китай от развитието на коронакризата?
– Китай спечели в много посоки. Икономиката е по-малко ударена и по-бързо се възстановява. Няколко водещи страни в Азия имат опит от предходни пандемии и там реагираха много по-рязко, използвайки съвременни технологии – не само Китай, но и Виетнам, Южна Корея, Сингапур, все държави, свързани с китайската традиция.
Спечелиха и в така наречената ваксионационна дипломация – в износа на китайски ваксини, демонстрирайки превъзходство на своята система.
– Защо България стои на дистанция от тази издигаща се сила? Защо не привличаме китайски инвестиции, защо тук няма големи инфраструктурни проекти?
– Много са факторите, а роля играят и традициите. Но има и друг важен момент. Китай полага специални усилия в страни и региони, които играят в различни посоки. Например – Сърбия. Или в региони, които са важни от гледна точка на инфраструктурата във връзка с проекта „Един пояс, един път“. Знаете, че в съседна Гърция китайците взеха пристанището в Пирея и то е посредник в огромното движение на стоки към Европа. Китай надмина САЩ като търговски партньор на Европейския съюз и Гърция играе ключова роля в това отношение.
При нас е налице много по-силната зависимост от западните съюзници и особено от САЩ и това се засили в последната година. Самите китайци стигнаха до извода, че тук трудно могат да заемат сериозни позиции. Ние сме свързани както със западните партньори, така има и силно русофилско население, готово да тласне страната в тази посока. Така прецениха, че към Западна Европа е по-удобно да минат през Гърция и Сърбия.
Фактор е и нашата пасивност. Външната ни политика беше насочена в други посоки. След провала на „Южен поток“ Борисов се концентрира в „Балкански поток“.
Освен това у нас нямаме експертност и традиции в отношенията с Китай.
Китай се насочва активно към колебаещи се страни, които са на границата на зависимостта от различни съюзници. Много усилия са концентрирани в Африка, в момента засилва ангажиментите си в страни от Латинска Америка и даже напоследък се налага тезата, че тези страни ще напуснат зависимостта си от САЩ.
http://epicenter.bg
