24 x 24 е рубриката, с която “24 часа” влиза в дълбоките, понякога спокойни, друг път бурни води на човешките отношения. В нея каним известни “дуети” – в живота, на сцената, на екрана, в бизнеса. Общото между тях е едно – те са умни, талантливи и стойностни хора, които имат какво да кажат. И не се страхуват да бъдат искрени.
Всеки от двамата отговаря на общо 24 еднакви и лични въпроса – една забавна, но и провокативна възможност човек да забави темпото и да си припомни защо обича другия или какво не харесва у него. А за любопитните ни читатели – шанс да ги опознаят по отблизо.
Този път гости са певицата Мариана Попова и актьорът Веселин Плачков, които са заедно от 10 години.
– Какво най-много цените в половинката си?
Мариана Попова: Честността, лоялността и любовта, която изпитва към мен.
Веселин Плачков: Всичко, но наистина най-много ценя предвидимостта. Аз знам как ще реагира тя и в целия несигурен свят, в който живеем, Мариана ми дава сигурност в реакциите, в точността и добрината, която носи.
– Какво най-много ви дразни в половинката ви?
Мариана: Няма как с две думи да кажеш какво те дразни и какво ти харесва. С течение на годините идва критичен период, в който са се натрупали неща, които те дразнят. Тогава или се разделяте, или си свиквате и продължавате заедно напред. Така че свикнах с нещата, които ме дразнят. А за нещата, с които не съм свикнала, просто сменям темата или излизам на разходка с кучетата. Може би ме дразни, че е по-красив от мен. И има сини очи, но това по-скоро е завист.
Веселин: У Марианка най-много ме дразни първичността, това, че е изключително откровен човек. А в лицемерния свят днес хората не обичат да им казват истината. Освен това не ѝ пука от нищо.
Другото, което ме дразни, е, че пуска кучетата да се качват по диваните и по леглата. И ако я оставиш, ще напълни къщата с животни.
– Кои са трите най-любими негови/ нейни неща?
Мариана: Колата. Въдиците и риболовът. Театърът.
Веселин: Сънят. Испанската музика и талантливите хора. Кафето с вкус на лешник.
– Коя е случката с половинката ви, която никога няма да забравите?
Веселин: Няма случка с нея, която да не помня. Може би първия път, когато се целунахме. Помня го до ден днешен – беше зад един гараж в тъмното в колата. И си казах: “Ей сега стана страшно”.
Мариана: Раждането на детето ни. Моментът, в който родих Екатерина, излязох от операционната и за първи път се прегърнахме тримата. И после той се върна в студиото на “ВИП Брадър”.
СНИМКА: КОСТАДИН КРЪСТЕВ-КОКО
– Кой избира храната, филмите, музиката, пътуванията?
Мариана: Храната избирам аз, защото си готвя вкъщи. За музиката сме 50 на 50. Филмите избира той и аз му се доверявам, има доста добър вкус. Пътуванията – повече той, защото те доста често са свързани с работата. Но когато е за почивка, аз много обичам морето и Веси се съобразява изцяло с това.
Веселин: Така е, да.
– Кое е най-любимото ви време на деня и годината, когато сте заедно?
Мариана: Коледа. Най-любимите ми пет дни са между Коледа и Нова година. Прекрасно, романтично ни е тогава – украсяваме си, пускаме си Майкъл Бубле. А за време от деня – следобедната разходка с кучетата.
Веселин: Най-любимите дни са ни около Коледа, защото обичаме да сме сгушени вкъщи. Най-голямото напрежение тогава – свързано с пазаруването, не си го причиняваме, не купуваме подаръци.
Иначе моята любима част от деня е сутринта, когато съм сам – между 5 и 8 ч, но и вечер, когато децата са си легнали, а ние излизаме да разходим кучетата. Това е времето, в което можем да си поговорим на спокойствие, да се видим наистина.
– Какво помните от първия път, в който я/го видяхте?
Веселин: Първия път, когато я видях, бях зает по рекламната кампания на марка уиски, бях още студент по актьорско майсторство. А Марианка пееше с групата си в един клуб. “Леле, как пее!”, казах си тогава – страшна рокендрол мацка. Много я харесах и оттогава ми е останала в очите. Така ще я помня, докато си отида от тоя свят.
Мариана: Аз помня, че той беше почерпен първия път, когато го видях. Моя колежка беше много влюбена в него и не спираше да ми говори колко е як Плачков. Казах ѝ, че той не е добра партия, а една година след това станахме двойка. Това ми е първото впечатление от г-н Плачков. Видя ми се хубав.
– Кога разбрахте, че го/я обичате?
Мариана: Когато започнахме да си пишем в месинджър много интересни неща. Веднъж, когато той беше в единия край на София, аз – в другия, се разбрахме да вървим пеша и да се срещнем по средата. Тогава наистина исках да изляза от вкъщи и да извървя целия този път, за да го видя. Казах си: “Ох, айде пак ще се влюбваме сега, пак започват историите”. Сещате се за онзи момент, в който се чувстваш много слаб и много щастлив и влюбен едновременно…
Веселин: Ние бяхме дълго време приятели – повече от година, преди да станем двойка. Първо държах на нея като приятел, а после разбрах, че без нея не ми се живее този живот, няма смисъл иначе.
– Знаете ли кой е любимият ѝ/му филм, книга, цвят?
Веселин: Тя се влюбва във филмите по музиката. Затова и много харесва “Пианото”. Онзи ден слушахме саундтрака на “Невероятната съдба на Амели Пулен” и се оказа, че не е гледала филма, ще ѝ го пусна. Харесва и “Странният случай с Бенджамин Бътън”.
За книгите – харесва доста различни от тези, които аз чета. Любима ѝ е например “Не пипай тази книга!”. Много обича и стихове. А за цвят – синьо. Обича морето, обича небето. Никога не сме си говорили за любим цвят, но когато пътуваме, тя от време на време ми казва: “Подарявам ти това небе” или “Подарявам ти това море”. Марианка може да стои на плажа, да гледа морето и да мълчи с часове.
Мариана: Любим филм му е “Портокал с часовников механизъм”. За книгите – обожава Уилям Шекспир, затова му подарих красиво издание в превод на Валери Петров. Той няма любим цвят – сиво, черно, нали обича метъл музика.
– Кое е най-голямото различие в характерите ви?
Мариана: Още не се е състояло.
Това, което аз успях да променя у него, е той да се чувства много по-сигурен, защото бе живял, без да усеща подкрепа, любов. Получи ги с мен и като че ли стана по-спокоен, по-уверен, а с годините вече и по-мъдър.
Веселин: Знаете ли, колкото по-еманципирани са жените, толкова повече те са раними и искат да бъдат обгрижвани. Мариана най-сетне успокои топката, защото усети, че до себе си има истински мъжкар.
– По какво си приличате най-много?
Веселин: По много неща. По усета за справедливост и за естетика. За двама ни е важно да има естетически красиво изкуство, каквото и да е, трябва да бъде в естетически рамки. Приличаме си и по любовта към природата и животните.
Мариана: По чувството за справедливост. И по непоносимостта ни към бруталния първичен сексизъм, към грозното поведение на човешките същества, които според мен са създадени с по-възвишена идея.
– Болка или преживяване, което бихте отнели от другия, ако можехте?
Мариана: Ей сега бих му взела болката от счупения крак, че ми писна да тичам за всичко. Най-лошото нещо, което можеш да направиш на Веселин Плачков, е да го обездвижиш, защото той е изключително динамичен. Не му пречи толкова, че го сърби или го боли счупеният крак, а че не може да се движи. Това го съсипва.
Веселин: Бих отнел повечето фалшиви хора около нея. Била е лъгана през годините от близки хора, които тя истински обича, въпреки че знае предателствата им. И си страда за тях до ден днешен.
– Как се променя любовта ви във времето?
Веселин: С времето става улегнала, спокойна. Осъзнавам колко много го обичам тоя човек, но и кое ми е наистина важно, защото не е важна само любовта, а и грижата, отношението. Ако Марианка се чувства добре, тогава и аз съм добре. Говорим за свързаност, за истинска обич – да живееш през любимия човек.
Мариана: В началото любовта е тръпка, секс, лудост, невероятна емоция. После се появяват децата, които, общо взето, ограбват голяма част от тези неща – започва изпитанието, наречено любов. И тук идва въпросът дали обичам този човек заради това, че ни е готино само двамата, или го обичам, защото искам да създам с него нещо по-голямо в живота си, по-смислено. Любовта е, когато с общи усилия изградим общ дом, отглеждаме своите деца, тичаме по задачи и въпреки всичко това намираме време да си кажем “обичам те”. Това вече е по-интересната част от любовта. Ако тя оцелее, ще остане.
– Как се променихте в тази любов?
Мариана: Не знам защо хората си мислят, че да имаш деца и семейство, е най-лесното нещо. За мен любовта се превърна в много сериозна отговорност. Сега чакам да дойде моментът, в който децата са пораснали и ние да можем отново да се посветим на себе си – това очакване е сладко. Така че любовта не е за всеки и не е лесна. Всеки я разбира по различен начин. Някои я изтърпяват две години, други – 20, трети – 50. Аз съм привърженик на последните.
Веселин: Някои си казват: “Аз съм мъж, ще имам жена, ще имам семейство, ще я обичам, но в един момент всичко това ще започне да ме ограбва”. За тях свободата е в това да могат да отидат за риба, да гледат мач или да се събират с приятели, когато си пожелаят. Това са глупости! Свободата е да правиш грешки, за които знаеш, че трябва да си понесеш отговорността. Да си казваш, че зад теб има жена, деца, които обичаш и не можеш да предадеш в грешните си избори. Това е много по-задължаващо от всичко останало. Желанието да ги обичаш те задължава да вземаш правилните решения.
– Как бихте описали партньора си на друг човек?
Веселин: Като ценен, интелигентен, отговорен и мъдър човек, на когото може да се разчита.
Мариана: Ако съм в приятелски разговор и ме попитат: “Защо Плачков?”, единственият възможен отговор е: “Това е моят човек”.
– Какво не бихте простили на другия?
Мариана: Може би всичко бих му простила. Само да е около мен.
Веселин: Не бих ѝ простил, ако предава себе си, ако се самозаблуждава.
– Какво не бихте простили на себе си в отношенията с другия?
Веселин: Не бих си простил, ако я предам.
Мариана: Същото – предателството.
– Защо я/го обичате?
Веселин: Това е все едно да отговоря на въпроса защо слънцето изгрява, защо има вечер и защо е създаден така светът. Обичам я просто защото я обичам. Говорихме преди малко за любими автори – Шекспир, Дебелянов, Яворов са писали за любовта, всеки се опитва да намери формулата ѝ. Това е малко по-голямо от мен и няма как да отговоря.
Мариана: Защото е той, защото е готин. Защото, за нещастие на всички останали, той е най-добрият актьор в България. Защото е красив, защото си е моят човек и защото вярвам силно в него.
– Как посрещате партньора си, когато се прибира у дома вечер?
Мариана: Гледам винаги да му е уютно, да е чисто, подредено, защото той е типичен Рак. Дори и да е късно, съм приготвила нещо да има да си хапне.
Веселин: Рядко излизаме разделени, така че няма как да я посрещам. Аз повече пътувам, тъй като съм шофьорът вкъщи, Марианка по-често си остава вкъщи. Но я посрещам сутрин – като се събуди, винаги с кафе и с усмивка. И умирам от щастие, като я видя, че е усмихната, и дойде и ми каже “здравей”.
– Какво обичате да правите заедно и какво всеки предпочита да върши сам?
Веселин: Обичаме да правим всичко заедно, дори да гледаме мачове. А сам – да слушам музиката, която харесвам, защото тя не ѝ е любима. И да гледам рибарски филми – то ми е като вид медитация.
Мариана: Трудно ми е да разгранича кое правя сама. Обичам да спя сама – така да си лежа на голямата спалня, защото сънят е много важен за мен. Май и за всяка майка.
– Чувствате ли се свободни във връзката си, да бъдете себе си, да имате свой приятелски кръг и занимания?
Мариана: Какво значи “свободна”? Аз съм свободен човек, и двамата сме такива. Почти 10 години сме заедно, така че и приятелите са ни общи. Странно ни е да излизаме поотделно, но напоследък в квартала се събрахме няколко майки и си позволяваме веднъж – два пъти месечно да излизаме по женски.
Веселин: Ние сме били един без друг дълги години и сега се радваме на времето заедно. Никой не ограничава другия. Но така, както тя излиза по женски понякога, аз се виждам с момчетата да си поговорим за казарма, за риба, за футбол.
– Как реагира партньорът ви, когато му съобщавате лоши новини?
Веселин: Реагира в зависимост от това дали нещото е много тежко, или не чак толкова. Случвало се е – имам някаква тежка новина, голяма драма, прибирам се вкъщи и разказвам какво е станало, а тя да ми каже: “Какво толкова, няма драма!”. Или да си помисля, че нещо не е толкова важно, а за нея е точно обратното. Това е жената – тя е извън рамките. Не знам докъде е и как ще реагира. Това е сложно, малко като любовта – не можеш да го отгатнеш.
Мариана: Преди малко говорих с една дама на плажа и ѝ казах че дъщеричките ми са много добри деца, че кучетата ми са много добри и че мъжът ми е добър. А тя само ме погледна и възкликна: “Ти си голяма късметлийка!”. Не знам за лошите новини. Родителите ни са живи и здрави, с изключение на моя баща, който отдавна си отиде. Досега не ни се е налагало да си казваме такива тежки новини. Но ако има нещо, той винаги казва: “Спокойно, ще оправим всичко”, защото е оперативен човек – силата му е в действието.
– За какво се карате най-често и как решавате споровете?
Мариана: Най-често се караме заради децата.
Веселин: Така е, спорим заради децата и заради кучетата. Понякога и заради миялнята.
– Има ли навик, който бихте искали другият да промени?
Веселин: Да, пушенето – това е отрова. И двамата пушим като комини, но искаме да спрем. Ходихме на някакво експериментално лечение в клиники. Нямаме проблем с алкохола, с хазарта, но цигарите ни разказват играта. Аз искам жена ми дълги години да е жива и здрава и да не се трови с цигари.
Мариана: Да, и аз казвам същото. Искам да спрем цигарите и да живеем малко по-здравословно.
Мариана Попова и Веселин Плачков:
Тя е една от най-талантливите ни поп певици. Има издадени няколко албума, сред които New Religion, “Предай нататък” и “Истина”. Сред най-запомнящите ѝ се песни са Let Me Cry, с която представи страната ни на Евровизия, “Дъжд”, “Чуй ме”.
Той е сред актьорите със силно присъствие и в театъра, и на екрана. Става широко известен с ролята на Апостола на свободата във филма “Дякон Левски”. Двамата с Мариана са едно от най-харесваните артистични семейства у нас. Имат два общи спектакъла – “Виновни” и “Невинни”, но най-голямата гордост са трите им деца.
