При официалните ни посещения в България усетихме истинността на добрите чувства към нас и благоговението и любовта на клира и народа на тамошната Църква към Майката Константинополска църква, радвайки се винаги на топъл прием и забележително гостоприемство. Това каза Вселенският патриарх Вартоломей, който днес отслужи тържествена света литургия заедно с българският патриарх и Софийски митрополит Даниил в храм „Св. Георги Победоносец“, намиращ се в истанбулския квартал „Фенер“.
Събитието поставя началото на втория ден от първото мирно посещение на българския патриарх Даниил във Вселенската патриаршия в Истанбул.
„Сред тази велика радост на Църквата от светото Раждане на Богочовека Господ и Спасител наш Иисус Христос, което от вчера празнуваме, владичицата света Христова Църква в Константинопол има още една, втора причина да ликува радостно – това е мирното посещение при нея на Негово Блаженство Софийския митрополит и патриарх на цяла България господин Даниил“, каза още Вселенският патриарх Вартоломей.
По негови думи, „свещените връзки на Вселенската патриаршия с българския народ са древни, достигащи до IX век и до славното патриаршество на забележителния Вселенски патриарх свети Фотий Велики, който показал особена дейна грижа за християнизирането на славянските народи. Тогавашният княз на българите Борис, покръстен и получил името Михаил, е бил духовно чедо на свети Фотий, който го нарича „неговия най-прославен и възлюбен син, благородно и истинско чедо на собствените му духовни родилни мъки“.
„Същите точно думи на патриарх Фотий към Борис-Михаил може да изрече украсената с почит Константинополска църква за целия благочестив народ на България“, отбеляза патриарх Вартоломей.
„Въпреки че в различни времеви периоди, поради завистта и действието на лукавия, е имало смущаващи колебания в междуцърковните ни отношения, всяко от които твърде мъчително, дължащи се обикновено на извънцърковни фактори и намеси, мярата на Христовата любов ни най-малко не е накърнена, а душевната връзка между нас никога не е преставала да съществува“, допълни той.
„Заедно с апостол Павел сме уверени, че „ни смърт, нито живот, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.“ (Рим. 8: 35 и 38-39). Непрестанните молитви и ходатайство към нашия Бог от страна на Пресвета Богородица, чийто Събор честваме днес, както и молитвите на свети Фотий Велики, на светите равноапостолни Кирил и Методий, Борис, Енравота, Климент Охридски, Наум Преславски, Теофилакт Български, Евтимий Търновски, Йоан Рилски и на всички останали общи наши светии и небесни закрилници, след оная бурна велика радост през 1945 г., тоест възстановяването нашето църковно общение чрез вдигането на болезнената схизма при приснопаметния наш предшественик Вселенския патриарх Вениамин и по-късно, до пълно каноническо признание на патриаршеското достойнство на светейшата Българска църква при патриарх Атинагор“, каза още Вселенският патриарх.
Той обясни, че „заключение на всички онези велики и радостни събития беше официалното мирно посещение на блаженопочиналия български патриарх Кирил тук през 1962 г. и съслужението с приснопаметния Вселенски патриарх Атинагор. Последваха благословените патриаршески служения на приснопаметните български патриарси Максим и Неофит, при които нашите добри междуцърковни връзки се разшириха и затвърдиха още повече“.
„Когато вътрешно разделение смути, както не биваше да се случва, благостоянието и единството на Българската църква, поканени по компетентност от приснопаметния патриарх Максим, побързахме по дълг да свикаме през 1998 г. под наше председателство, съгласно със свещеноканоническите установления и привилегии на този апостолски и Вселенски престол, разширен и надюрисдикционен свещен събор на православните църкви за разрешаване на този крайно остър въпрос. Нещо, което с Божията помощ беше постигнато и раните от онзи разкол са вече зараснали, възцари се боголюбив мир в любов, в България има вече едно паство, един пастир, способен, боголюбив и достоен – Ваше почитаемо Блаженство, многовъзлюблени брате господин Данииле“, каза Вселенският патриарх в обръщението си към българският патриарх Даниил.
В обобщение Вселенският патриарх Вартоломей каза, че „до днес, когато живо продължава да звучи ангелското песнопение: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“, двамата предстоятели заедно, подобно на онези смирени пастири във Витлеем, принасяме с благоговение нашето поклонение и поклонението на църквите, които ръководим, пред новородения Емануил, пред Бога на мира и на любовта, в тази мислена ясла на пресветия патриаршески храм „Свети Георгий.“
В своето слово Вселенският патриарх коментира и темата, че от 1 януари идната година България влиза във финансовата зона на еврото. „Радостна изненада у всекиго от нас предизвика фактът, че евро монетите на Вашата страна ще носят релефното изображение на свети Йоан Рилски. Това свидетелствува по най-тържествен начин и подчертава неразкъсваемата връзка на българския народ с нашата света православна вяра“.
