През новините на БТА може да се види устремът, отдадеността и усещането за мисия, с които започват своята дейност първите наши вестникари, издатели и печатари. Условията, в които възниква българският печат, са тежки – България не е свободна страна, а по света вестникарството и книгопечатането вече имат своите успехи и последователи. Това каза отговорният редактор на сп. ЛИК Яница Христова на представянето на ноемврийския брой на списанието, посветен на 180-годишнината от излизането на първия български вестник „Български орел“ и развитието на печата у нас.
„В ноемврийския брой на списание ЛИК през архива на БТА могат да се прочетат любопитни факти за развитието на журналистиката, печата и книгоиздаването у нас. В хронологията може да се прочете мнението на проф. Иван Маразов, който през 2014 г. казва, че българската журналистика е по-стара от българската политика. Десет години по-рано Любомир Пеевски заявява, че българската журналистика е успяла за 160 години да изживее това, което журналистиката в другите цивилизации е изживяла за повече от 2000 години. Той допълва още, че в миналото всеки български вестник е бил като един малък университет“, разказа Яница Христова.
По думите й ролята на печата в България се утвърждава бързо при „моделирането на гражданите“ – не само на техния бит, а и на мисленето им.
„В продължение на десетилетия отношението към книгите и печата е на високо ниво – почти всяко домакинство има абонамент за вестник или списание и създава лична библиотека. Затова и тревожно звучат новините за „затвор на книги“, които не отговарят на идеологията и биват унищожени, за да не стигнат до читателите“, обясни Яница Христова и допълни, че „новините на БТА разказват и за появата на хумористичния печат у нас, както и за любопитни явления като говорещ или светлинен вестник“.
„Публикациите от 80-те години пък показват, че журналистите вече са с нова роля – на „активни преобразователи на обществото“. В края на десетилетието настъпва така желаната промяна и журналистите са част от хората, излезли на протест с демократични искания. По това време четем и за първите компютри, които навлизат в производството на книги. В началото на новото хилядолетие вече започва да се говори за нови проблеми, пред които се изправя печатът, резултат от новите технологии и новия обществен ред“, каза още отговорният редактор на сп. ЛИК и припомни думи, казани през 40-те години, когато един от лекторите на Втория международен конгрес на Съюза на европейските журналисти заявява, че „бъдещата история ще впише не само имената на големите държавници и на големите водачи, но и имената на големите журналисти“, които са били „носители на истината, когато на карта е съдбата на човечеството“.
„Истината би могла да бъде най-силното оръжие, но преди всичко трябва да е най-голямата ценност за един журналист“, каза в обобщение Яница Христова.
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Ноемврийския брой на тема „Печатът – 180 г. от „Български орел“ можете да откриете на следния адрес: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine.
