ПРЕДСТАВИХА ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ ЗАРКИН В ДОБРИЧ

0
176

ПОДЗ. Любомир Заркин показа апокрифни тетрадки и вещи на баща си Георги Заркин

 Текст и снимки: Румен Николаев

 Фоайето на зала „Зорница“ на НЧ „Йордан Йовков – 1870“ се изпълни с гости и ученици при представяне на творчеството на Георги Заркин. Той  като свободомислещ журналист е бил дисидент, явен противник на тоталитаризма. Протестирал е срещу влизането на войски от Варшавския договор в Чехословакия в 1968 г. Писал е позиви и протестно писмо до Тодор Живков. Част от неговите творби са четени по радио „Свободна Европа”. Убит е (по разпореждане на зам.-министър на министерството на вътрешните работи заради несломимия му дух)  без съд и присъда през 1977 г. в затвора в навечерието на писателски форум в София. Той е автор на стихосбирки, проза и пиесата „Апостола“, посветена на Васил Левски. Самият Георги Заркин е син на убит след 9 септември 1944 г. земеделец от Самоковско.

Водещият Кирил Бързаков представи поетичния свят на твореца, останал несломен в килиите на Държавна сигурност и в затвора. Румен Москов от филиала на Съюза на независимите писатели говори за делото на Васил Левски и в трагедията в 5 действия на Георги Заркин, и извън нея. Секретарят Красимир Масурски от читалище „Йордан Йовков“ показа на присъстващите символа на добричкия клон на Общобългарския комитет „Васил Левски“. Той подари на учениците и на гости фотоплакети с лика на Апостола. Учениците, заедно с преподавателя си Станислав Колев и негова колежка, бяха от 8 и 10 клас на Професионалната гимназия по ветеринарна медицина в Добрич. Близко до тяхното образование в аграрно училище в Ихтиман е имал и Георги Заркин, който по-късно става журналист, поет, писател, фотограф във вестник „Земеделско знаме”.

Синът Лъчезар Заркин, педагог по професия, разказа за краткия и достоен живот на своя баща и неговото творчество. Част от него е било унищожено още в килиите. Стиховете на Георги Заркин са изнесени нелегално от затвора в тънка хартия, навита в цигари при излизане на освободените. За огледалце на затворника, мечтал за свободна и демократична България, е служил станиол в тефтерчето.

Лъчезар Заркин раздаде автографи на свои творби.