Предизвикателствата от изкуствения интелект (ИИ) за хората с увреждания – това обсъдиха експерти по време на дискусия в София на тема „Хората с увреждания и развитието на новите технологии – възможности, рискове и перспективи“.
Събитието беше организирано от Глобалното движение на хора с увреждания. Според някои от участниците ИИ може да е подкрепа на нуждаещите се в тяхното всекидневие, но може и да ги ощети, особено в сферата на заетостта. Във фокуса на обсъждането беше как хората с увреждания могат да са ценен ресурс в икономиката. Участниците изразиха мнение, че тези хора са трудолюбиви и амбициозни и могат да подпомогнат икономиката.
В Европейския съюз само 50,8% от хората с увреждания са в заетост, в сравнение със 75% от тези без увреждания, коментира председателят на Европейския икономически и социален комитет Шеймъс Боланд. Той каза, че има опит в това да намира истинска трудова заетост за хората в увреждания, затова смята, че реалността е по-различна от записаните политики от европейските институции, включително одобрения пакет за стимули за работа на хората с увреждания, приет през 2022 г. от Европейската комисия.
По отношение на новите технологии експертът каза, че трябва да внимаваме как ИИ ще се отрази на хората с увреждания и дали те няма да бъдат засегнати по негативен начин. По думите му, алгоритмите на ИИ могат да ощетят тези граждани, ако например ги отсеят от обявите за работа. ИИ може да бъде положителен, но има и рискове и ние трябва да се уверим, че няма да бъде дискриминационен, посочи Боланд. Работодателите, властите и синдикатите трябва да работят заедно, за да премахнат бариерите пред трудовата заетост за хората с увреждания, каза още той.
Опитваме се да помагаме колкото можем, заяви президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. По думите му, от ИИ може да сме вдъхновени, но може и да сме заплашени. Той смята, че тази технология не може да вложи емоция, не може да покаже етика и морал, каквито проявяват хората.
Важно е работното място да бъде приобщаващо, каза посланикът на Ирландия в България Катрин Банън. Тя разказа, че като служител в паспортната служба в страната си преди години е работила с няколко души с увреден слух. Те са комуникирали помежду си на жестов език на ирландски, а останалите – на английски. Когато осъзнахме, че всъщност ние не комуникираме заедно, решихме да отидем на курсове по жестов език, разказа Банън. Тя посочи, че обучението не е било лесно, но след няколко месеца са можели да казват „Здравей“ и „Как си“ на колегите си с увреждане. По думите на посланика, трябва да питаме хората с увреждания от какво се нуждаят и как можем да им помогнем.
При по-ускорен темп на развитие на технологиите може да се стигне до разделение между хората, смята Морел Фурман, бивш представител на Boeing за Балканите и Централна Европа и сътрудник на Глобалното движение на хората с увреждания. Той изрази надежда, че иновациите няма да изключат хората с увреждания. Най-важното съображение трябва да е достъпността, посочи Фурман.
Политиците и обществото все още дължим много на хората с увреждания в България, каза председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова. Ще подготвим становище, което е своеобразна оценка на Закона за социалните услуги, който би трябвало да гарантира по-добър достъп до социалния и икономически живот на хората с увреждания, посочи тя. Русинова добави, че предстои анализ и за ролята на изкуствения интелект на пазара на труда, включително за застрашаването на работните места и на правата на хората.
Трябва да се учим да живеем заедно и да си помагаме, независимо колко сме различни, каза Ваня Кастрева, началник на Регионалното управление на образованието – София град.
Форумът беше открит от Иван Карагьозов от Глобалното движение на хора с увреждания и Диана Инджова от Центъра за психологически изследвания.
