Тя ще е изградена върху римските редове, но ще трябва и заменка за съседен имот
Част от амфитеатъра на София да се превърне в лятна сцена. Това влиза в плана на Министерството на културата за разкриването и запазването на част от античния обект, който от години тъне в забрава. Това съобщи министърът на културата Мариан Бачев във фейсбук.
Плановете включват и използване на съседен имот – чрез отчуждаване или замяна, за да се създаде сценично пространство, вдъхновено от европейските примери. Това ще е лятна сцена, изградена върху римските редове, където древността и съвременното изкуство ще се срещат в едно живо културно преживяване, обяснява министърът. Не уточнява кой е съседният имот.
Бъдещето на Римския амфитеатър излезе на дневен ред покрай скандала със списъка от над 4400 държавни имота за продажба в края на юни. В него тогава изненадващо попадна и един от терените на “Националната електрическа компания”, която е част от “Българския енергиен холдинг”. Последваха вълна от недоволство и петиция от гражданите театърът на стара Сердика да бъде запазен. Паралелно общински съветници от ПП-ДБ поискаха имотът да бъде прехвърлен на Столична община, която пък да започне с план за разкриване и реставрация на обекта. Кметът Васил Терзиев е изпратил писмо до премиера, министри и областната управа за прехвърлянето му.
Оказа се обаче, че още от началото на мандата на Бачев екипът му “активно работи за това Римският амфитеатър в София да бъде спасен, развит и превърнат в жива част от културния живот на столицата”. Министърът коментира, че в публичното пространство са се появили инсинуации, че върху античния амфитеатър на Сердика щяло да се строи, което не е вярно.
От над 20 г. не са предприемани реални действия за бъдещето на този уникален обект. Затова вече повече от месец и половина водим разговори с Министерството на енергетиката, лично с министър Жечо Станков и с ръководството на БЕХ, за да бъде прехвърлена собствеността на терена към Министерството на културата,
Мъдрият народ е казал: “Не казвай хоп, преди да си скочил”. И затова досега не съм казвал и дума с изключение на един брифинг в Министерския съвет, където потвърдих тезата си”, обясни Бачев.
По думите му историята не е място за забрава или за застрояване.
Заместникът му доц. Тодор Чобанов пък припомни, че още преди 10 г. заедно с тогавашния кмет Йорданка Фандъкова изготвиха ПУП на зоната, предвиждащ експониране във всички незастроени терени, но той бе отменен след дългогодишни съдебни дела. Още тогава били направени усилия за получаване на терена на НЕК за нуждите на резервата, но поради финансовото положение на дружеството нямаше законен начин имотът да бъде отписан от активите му.
Теренът на НЕК/БЕХ е върху амфитеатъра и се намира в режим на съсобственост с основния акт за изключителна държавна собственост на целия резерват “Сердика – Средец”. И върху него няма да се строи, а ще се работи за експонирането на древната ценност в духа на най-добрите съвременни практики, обясни доц. Чобанов, който в мандата на Фандъкова бе зам.-кмет по култура и образование.
Римският амфитеатър е един от най-големите в Европа, но колко точно е голям, все още не се знае. Теренът на НЕК е само един от многото, които са върху него. Другите са хотел “Арена ди Сердика”, сграда на БАН, частният имот на ъгъла с ул. “Будапеща”, който също пустее, бирарията на бул. “Дондуков”. Върху него е и Гьоте институт, който пък е недвижима културна ценност и не може по никакъв начин да се бута.
Руини от арената на Сердика са разкрити случайно през 2004 г. при изкопни работи за изграждането на хотела на ул. “Будапеща”. При проучванията на обекта, които продължават до 2006 г., са разкрити източната и западната част на късноантичния амфитеатър, както и по-ранна сграда, върху която е построен. Според учените тя е била римски театър, който е датиран от средата на II век и вероятно е бил унищожен през първата готска война от 269 г. сл. Хр. Изграден е от тухли и камъни, споени с бял хоросан.
Самият амфитеатър е с капацитет 20-25 хил. места и е изграден в края на III век.
По време на проучванията, които са замразени, след като през 2006 г. НЕК като собственик на част от терена спира финансирането, са открити 18 каменни седалки, нападали по сцената. Такава е намерена и при разкопките под бул. “Мария Луиза”, но била използвана за уличната настилка.
