Той беше издател на един от най-старите вестници в САЩ след 90-те
Един от най-старите и уважавани български имигранти в Чикаго Хамид Русев е починал, научи BG VOICE от негови близки. Той си е отишъл на 8 август т.г. През последните години Хамид, както го наричаха всички в Чикаго, се бореше с усложнения след преживян инсулт, а от няколко месеца беше в болница. Хамид Русев беше на 85 години. Тленните му останки ще бъдат положени до съпругата му в Чикаго. През септември ще има възпоменателна служба в памет на забележителния българин. След себе си той оставя син и племеник, които живеят в Чикаго.
Хамид Русев бяга от комунистическия режим в България през 1963 г. заедно с Шефкет Чападжиев, с когото ги свързва огромно приятелство и до днес. Години наред Хамид посреща генерации български емигранти в Чикаго, където създава първия български ресторант “Родопа”. Дълги години е издател и спонсор на вестник „България“, който престана да съществува по време на пандемията от COVID-19. Впечатляваща е огромната любов, с която Хамид говори за България, въпреки трудностите, през които е преминал по време на тоталитарния режим. Любовта му към отечеството е пренесена към многото български емигранти, на които е помогнал. „Мисля, че трябва да се създаде една махала, един квартал, да бъдем обединени българите в Чикаго, в САЩ. Не да се чудим как да се разделим, а да гледаме как да се обединим. Това е, което българите трябва да направят… Това е моето послание към всички“, каза за BG VOICE Хамид Русев през 2022 година когато получи награда от Държавната агенция за българите в чужбина.
„Българската общност тук много се е променила. Всички правим грешки, но ще стане това обединение. Ще бъде много хубаво комшията ни да е сънародник, от нашата кръв, българска“, допълни успелият българин.
В края на 2022 г. Хамид Русев получи награда от Държавната агенция за българите в чужбина за приноса към развитието на общността. „За мен беше огромна чест да връча Златна значка на Изпълнителна агенция за българите в чужбина на г-н Хамид Русев за цялостния му принос към българската емиграция в САЩ“, каза генералният ни консул в Чикаго Светослав Станков, по чието предложение е дадена и наградата.
Най-ценният урок, който ми даде емигрантският живот, е да бъдеш честен, да се трудиш, да създадеш, независимо къде си, не да рушиш, а да твориш. „Наградата за мен е някакъв вид признание за моя труд и поведение.
„Дали я заслужавам, не знам. Надали съм много заслужил да получавам награди, но я приемам с благодарност и уважение. На всички сънародници пожелавам здраве и щастие. Да бъдем заедно, да се уважаваме, а не да се мразим…“, си пожелава Хамид.
Той има забележителна съдба. Роден е на 5 май 1939 г. в родопското село Горна Арда, където живее с родителите и трите си сестри до 1947 г., когато семейството му с десетки други е интернирано от Родопско в Северна България, където той завършва училище. Девет месеца спят в една плевня, без тоалетна, без вода, без баня. Години по-късно семейството се връща в родопския град Мадан. Една книга преобръща живота на двама приятели Хамид и Шефкет – Алековата „До Чикаго и назад“. Изведнъж планът за бъдещето им става ясен – напред към Чикаго.
Мисълта за спасение чрез бягство не напуска Хамид. За рискованата авантюра го подкрепя неговият приятел Шефкет Чападжиев. Двамата правят два неуспешни опита да избягат от зорките очи на граничарите. Едва третия път съумяват да се промъкнат под телените мрежи и да се озоват невредими в Гърция. Следва тежката участ на бегълците, живот из различни бежански лагери, докато пристигнат в САЩ. След няколко месеца се качват на парахода „Олимпик“ за Америка. С билети, платени от една католическа църква,
Хамид и приятелят му Шефкет се озовават в Ню Йорк
през 1964 г. Малко по-късно вече са в града на мечтите си – Чикаго. След също така познатите първи изпитания на имигрантския живот Хамид Русев започва с малък ресторант, където се стабилизира и в продължение на тридесетина година има успешен бизнес. През 2001 година участва в създаването на първия български седмичник „България“. През 1981 г., цели 17 години след бягството им, Хамид се връща за първи път в България. Не успява да види родната си къща в Горна Арда, защото няма необходимия документ като пропуск, за да премине огражденията. През 1987 г. за първи път отново вижда родния си дом. Само спомени – тъжни и зловещи с пустошта в родното му място… Но помни уроците, които е научил от майка си и баща си, и самият той споделя, че й е много благодарен за възпитанието си. Днес двамата приятели са известни, богати и уважавани не само в българските емигрантски среди, но и в американската общност. Основните приноси на Хамид Русев са пропагандиране на българските традиции и ценности и запазване на българския дух сред стохилядното българско Чикаго. bgvoice.com/
