Постът е благоприятно време за спечелване на духовни добродетели и универсално средство за възпитаване на човешката душа. Това изтъкнаха в интервю за БТА Дилян Цветков – иконом, енорийски свещеник и протойерей в храм „Св. пророк Илия“ в столичния квартал „Княжево“, и председателят на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС) на Мюсюлманско изповедание Ведат Ахмед.
Тази година Велик пост и месец Рамазан съвпаднаха почти в едно и също време. Рамазан започна на 1 март и приключва на 29 март, като на 30 март мюсюлманите посрещат Рамазан Байрам. Велики пост започна на 3 март и приключва на 20 април, когато православните християни празнуват Възкресение Христово.
Постът в православието изисква от нас една самодисциплина, която обичайно виждаме като въздържание от по-силна храна, месни и млечни продукти. Постът като вид служение е винаги нещо, което е спрямо Бога, отношение и уважение към Бога, разказа протойерей Дилян Цветков.
Постът изисква от нас да проявим смирение. Както се казва в богослужението, постът е благоприятно време за спечелване на добродетели, духовни подвизи и духовно благородство, каза още Дилян Цветков. Той посочи, че времето на пости изисква от християните външни прояви като това да бъдат по-внимателни, да се обличат по-семпло, да се избягва пищността и помпозността. А освен това и да обърнем внимание на вътрешното си състояние, посочи Дилян Цветков.
В свещеното писание се говори, че човек е създаден по Божи образ и това изисква от нас първо да разтребим „вътрешната стая“, тоест да се позамислим за онези неща, които поради ежедневието трупаме като лоши привички, неща, от които всъщност нямаме нужда, каза енорийският свещеник.
Когато говорим за самите нас, постът има акцент върху душата. Но тъй като сме психофизични същества, имаме не само дух, имаме и тяло и двете са свързани по много сложен начин – състоянието на едното води до промяна на състоянието на другото, поясни Цветков.
Лишаването от силна храна, промяната на начина на хранене води до промяна и на духовното състояние. Човек обикновено е много добър, когато се е нахранил, когато всичко му е наред. Но когато всичките тези неща не са в наличие, започваме да виждаме в самите себе си разни дефекти, които винаги са били там, но не сме им давали възможност да се проявят, обобщи той.
Като погледнем религиозните ни източници, виждаме, че във всички религии има своеобразен пост или говеене, както вече се разделят тези неща, каза председателят на Висшия мюсюлмански съвет Ведат Ахмед.
Ислямската религия повелява говеенето през Свещения месец Рамазан. В Свещения Коран се посочва „О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас“, посочи Ведат Ахмед и продължи: Това ни показва, че говеенето или постът е универсално средство за възпитаване на човешката душа.
Защото според ислямското разбиране човешката душа, ако не бъде възпитана и превъзпитана тя повелява злото, но когато чрез различни способи душата бъде възпитана, тя се превръща в източник на добрини. Това възпитание е дълъг процес и една част от него се реализира чрез говеенето през месец Рамазан, както и през другото време, но през Рамазан е задължително, каза Ведат Ахмед.
Ако не бъде възпитана душата, тя има тези способности постоянно да нашепва на човека и да повелява лоши неща. Но когато бъде възпитана, тоест оставена един вид гладна, и бъде ангажирана с различни положителни дейности, душата започва да се усъвършенства. Всъщност самият човек започва да се усъвършенства, посочи Ведат Ахмед.
Чрез говеенето се придобиват положителни качества, едно от които е търпението. Защото голяма част от бедите, които съпътстват човека, идват именно от нетърпеливостта му. С укрепването на волята си човек става по-силен, по-издръжлив срещу нашепванията на душата, по-издръжлив на социалните проблеми, по-издръжлив на предизвикателствата, коментира Ведат Ахмед.
С повелята за говеенето се цели да се изгради един добър човек, който да бъде съпричастен, състрадателен, чувствителен към проблемите на обществото, обясни Ведат Ахмед.
През месец Рамазан по-видима става благотворителността в мюсюлманската общност и това повлиява на общественото развитие, защото се стига до споделяне на благата. Знаем, че несправедливото използване на благата води до сътресения в обществото. Месец Рамазан е месец на споделянето на благата, коментира той.
Основната цел на говеенето е да усъвършенства духовно човекът, да го превъзпитава, и в резултат на това да стане съпричастен със социалните проблеми на обществото, изразяващи се в материално естество, тоест да не останат гладни хора, да бъдат нахранени хората – през този месец се дава и задължителната милостиня „фитре“, изтъкна Ведат Ахмед.
Протоерей Дилян Цветков продължи, че чрез поста човек започва да опознава своята негативна страна и се опитва да я промени. Тъй като това е действие спрямо Бога, ние се опитваме да поправим себе си не само чрез физическо възпитание, но и посредством молитва, обясни Дилян Цветков и добави: в това време е редно да оставим житейския шум от ежедневието и по-често да посещаваме храма.
Когато човек влезе в храма, усеща спокойствие, мир и когато търсим причината за това спокойствие, обикновено се акцентира върху Божието присъствие. Когато се събираме на богослужение, както казва в Евангелията нашият Спасител Христос – където са събрани двама или трима в Негово име, там е и Той посред тях, поясни енорийският свещеник Дилян Цветков.
Той обясни, че в храмовете, където е имало постоянно богослужебен живот, се усеща спокойствие, а то е породено от много молитви в продължение на много години.
Храмът „Св. пророк Илия“ е посещаван и от мюсюлмани, защото в двора на църквата се намира гробът (тюрбето) на ислямския мистик Бали Ефенди. И когато мюсюлманите посещават гроба, те посещават и църквата, разказа свещеникът. В София не се натъкваме много на такива неща, но когато отидем в светите места виждаме, че това е техният ежедневен живот, коментира протойерей Дилян Цветков.
Храмът „Възкресение Господне“ в Йерусалим се поддържа от мюсюлмани, по същия начин тези места, които са свещени за мюсюлманите, понякога са в стопанисването и поддържането на християни, продължи той.
Така че това е много добра картина как нещата трябва да бъдат в мир. Защото ние можем да се различаваме, но това не е причина да се мразим един друг – различието не трябва да бъде повод за отхвърляне, каза протоерей Дилян Цветков.
Проявата на уважение е и на институционално ниво между Софийска митрополия и Главно мюфтийство, каза Дилян Цветков и добави: Защото трябва да има разбирателство кое как да се случва в залата на гробницата, за да бъде всичко спокойно.
Председателят на ВМС Ведат Ахмед също сподели, че мястото, в което се намира тюрбето на Бали Ефенди, е изпълнено с духовна енергия.
Това е разбираемо, защото стотици години в текето – мястото на днешното тюрбе, се е споменавало името на Всевишния Аллах, което се отразява дори в сградите и елементите на постройките, които се намират там. Мястото винаги е било отворено за хора, изпаднали в беда, хора в нужда, пътници и, естествено, това поражда една положителна, позитивна енергия, която по някакъв начин „се заселва“ в това място, коментира той.
Ненапразно през вековете последователи на различни религии са изграждали своите храмове на места, където преди това е имало други храмове. Това са места, където се усеща духовна енергия, посочи той.
Ведат Ахмед разказа, че в ислямската религия няма разбиране за „светци“ така както е в християнството. Но и в ислямската религия има духовно извисени личности, които са пример за обществото и за мюсюлманите. Един от тези хора е именно суфистът Бали Ефенди от София, посочи той. Той е родом от град Струмица, в днешна Северна Македония, но почти целия си осъзнат живот е прекарал в София. Получил много високо образование, преподавал е в авторитетното за времето си медресе „Зейрек“ в Истанбул. Със задълбочаването в ислямските науки е имал възможността в продължение около 10 години да получава и духовно възпитание от известния в неговото време наставник шейх Касъм Челеби в едно теке в Истанбул, разказа Ведат Ахмед.
След като е получил съответното възпитание и достигнал определено духовно ниво, наставникът му възлага задачата да открие теке, обител за духовно възпитание в София и сам да предава духовните познания на хората. Първо учредява малко теке в центъра на София. След няколко години се премества в известното място, където сега е неговият гроб – тюрбето на Бали Ефенди. Днес то се намира в двора на църквата „Свети пророк Илия“ в квартал „Княжево“, посочи той.
Ведат Ахмед разказа, че Бали Ефенди е бил много активен учен за времето си, преподавал религиозни дисциплини, а от друга страна пишел книги, с които предавал на разбираем език суфитските ценности и идеи. Живял е заедно с българи в София, бил уважаван и обичан – и от мюсюлмани, и от християни, посочи Ведат Ахмед.
Посещението на тюрбета в ислямската религия е позволено дотолкова, доколкото не се придават на лежащия в гробницата качества, присъщи на Аллах. Това означава, че не се отправя директна молба към тази личност за някаква помощ, а молбата трябва да се отправя към Всевишния. Тюрбетата се посещават, за да покажем уважение към тези духовно извисени личности и да се обогатим духовно от наследството, което те са завещали, коментира Ведат Ахмед.
За нас е много важно, че Православната църква и свещениците, които служат в църквата „Свети пророк Илия“, имат много добро отношение към тюрбето на Бали Ефенди, посочи председателят на ВМС.
Днес тюрбето на Бали Ефенди в двора на църквата е наистина хубав пример за добро съжителство в българското общество между мюсюлмани и християни, между различните етнически общности, обобщи Ведат Ахмед.