Пиратството в Черно море

• Мъже от кол и въже връхлитали търговските кораби
• Затова водите на Евксински Понт са наречени “черни”

(Пиратството е традиционен поминък в Черно море. От дълбока древност мъже от кол и въже връхлитали търговските кораби. Изпразвали товара и ги пращали на дъното. Затова водите на Евксински Понт са наречени “черни”.

Опасният занаят тръгва от така нареченото “крайбрежно пиратство”. Разбойниците използвали плитчините, където засядали платноходите, и ги плячкосвали. По-късно измислили уникално зловещо хоро.

При буря наклаждали на брега огън и почвали да танцуват около него. Телата им пресичали светлината и откъм морето тя наподобявала фар. Изпадналите в беда съдове се заблуждавали, потъвали в пясъка или се разбивали в скалите. Авторите на капана са хитроумните траки. Ксенофонт, който е обикалял земите им, пише:

“Траките, населяващи областта, си поделили бреговата ивица със стълбове и всеки прибирал това, което попаднело в неговата част. Говорело се, че по-рано, преди да си разделят брега, те се избивали едни други при събиране на плячката. При тях се намирали много легла, сандъци, свитъци и разни неща, които моряците носят в своите сандъчета.”

На мраморна плоча, намерена в Несебър, е изсечен договор от III век преди новата ера. В него тракийският цар Садала гарантира мир на гръцките колонизатори. По-точно, опазване на техните галери, изхвърлени на подвластия му бряг.

“При цялата фрагментарност на надписа – отбелязва изследователят Й. Б. Брашински – може все още да се предполага, че договорът на месембрийците със Садала е съдържал и пунктове, насочени срещу пиратството. Но тук, както изглежда, по-скоро може да се говори не толкова за борба срещу пиратите, а повече за разбирателство с тях.”

Римска империя ликвидира разбойничеството

Пиратите са приковавани към веслата на императорските галери. Други са продавани в робство.

Стара снимка на Созопол. В дъното се вижда остров Свети Иван, “пиратска република” през XVII столетие.

Средновековието връща на нехранимайковците титлата “господари на морето”. Според Божидар Димитров Созопол е управляван от пиратската фамилия на Кривич или Кривия. През 1287 г. го регистрират във венецианските архиви като морски разбойник. През 1352 г. негов наследник е самодържец на бившата гръцка колония.

Българските царе използват пиратството, както по-късно го правят английските и френските крале. Притискат врага със сили извън закона, за да постигнат законни резултати. Френсис Дрейк и Хенри Морган са епигони на Кривия от Созопол!

Старото име на Тюленово е Калъч кьой, в превод Селото на сабята. Маркирана е хайдушката принадлежност на тази географска точка. Брегът с височина 30 метра е удобен за илюзорния “спасителен фар”. Заблудените срещали скалите и голите саби на пиратите.

В съседство е нос Калиакра, също страховита твърдина. През XIV век е столица на деспот Добротица. Той изгражда флот от 14 галери, първият в морската ни история. Флотилията опъва платна до Трапезунд в подкрепа на император Йоан V Палеолог, стига и Константинопол.

В друга посока на хоризонта Добротица е на страната на Венеция срещу Генуа. Води наказателни експедиции и превзема генуезкия аванпост Ликостомо в делтата на Дунав. Подчинява го на Варненската епархия.
През XVII столетие морски разбойници превръщат остров Свети Иван край Созопол в “пиратска република”.

Като прочутата Тортуга на Карибите

Казаци, омешани с всякаква измет, се настаняват в манастира “Св. Йоан Предтеча”. Той е един от най-големите по българските земи. От години археолози разкопават светата обител и вадят свидетелства за пиратското битие.
В манастирската църква излизат чаши, съдове и кости – документи за някогашни оргии. Гюлета от корабна артилерия говорят за люти крайбрежни битки. През 2010 г. сред находките беше намерен реликварий с мощи на свети Йоан.

Черноморските хайдуци плячкосват крайбрежието на Османската империя и васалното на султана Кримско ханство. В “Летопись событий в Югозападной России в XVII веке” на Самоил Величко има сведения за погроми над Созопол, Варна, Балчик, и други пристанища.

През 1629 г. на империята є дотяга пиратският тормоз и падишахът решава да ликвидира въпроса. Лятото праща наказателна ескадра от 15 галери. Във всяко корито лъскат ятагани по 300 еничери.

Пиратите отблъскват атаката. Тогава към острова опъват платна още 14 кораба. Турците го намират обаче запустял, разбойниците са драснали на север. Веслените им ладии са натежали от антични предмети, църковна утвар, златен и сребърен обков.

Хайката ги настига при Несебър, където пиратската флотилия е потопена. Осем ладии с 260 души екипаж отиват на дъното. Малцината оцелели доживот опъват веслата на османските галери.

“Експедиция на Националния исторически музей локализира през 1994 г. една от тези лодки и я засне със сонар, но тя е на 55 метра под водата. Дълбоко е за нашите възможности”, съжаляваше покойният Божидар Димитров.

Вълчан войвода вдига черен флаг

Родом от лозенградското село Паспалево, той води дружина в края на XVIII и началото на XIX век. Висок, едър, с дълга черна коса, с гайтанлий мустаци и светли гълъбови очи. Така го портретуват старите хроники.
Вълчан прави засади по пътя Цариград-Виза-Силистра, откъдето минавали богатите търговски кервани. Хайдутува обаче и по море. Флотилията му контролира района между Кюприя (Приморско) и турското пристанище Мидия. Вълчановите гемии дебнели в затулените заливчета, изскачали изневиделица и плячкосвали корабите.

Златото морският харамия криел в тайник при Зейтин бурун, сега Маслен нос. Търсачи на съкровища не спират да дирят имането. Според легендата седем казана жълтици, три медника бели пари и още един с цванчове чакат да излязат на светло. В отделно ковчеже са накитите и брилянтите.

Дошло от дълбините на времето, “крайбрежното пиратство” е препитание дори през XX век. Този занаят упражнявали обитателите на Свети Влас. Антон Страшимиров пише за селото с име на светия:

“Когато в тъмни нощи тук забучи морската стихия и издалеч се понесат страшните скрибучения на късове от разбита гемия, тези навъсени и сурови хора излизат из своите скривалища и хищно се попиляват по морския бряг.”  https://trud.bg/