Не е оксиморон, а тип управление – съпричастно лидерство. Но то изисква и съпричастно служителство
„Точният човек“ е специален проект на „24 часа“ за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
От училище помните, че оксиморон е например „дървено желязо“. Точно така ви звучи и „шеф слуга“. На подчинените си. На по-висшестоящи шефове може би си е в реда на нещата.
Това обаче е концепция за управление, която дава отлични резултати. В теорията на мениджмънта се нарича съпричастно лидерство. Принципите му са формулирани преди повече от 50 години, доразвивани са и е доказано, че водят до висока ефективност на екипа и до изключителен психологически комфорт за всеки в него.
В практиката обаче съпричастното лидерство не се прилага много често. Причината е, че се изискат специални качества и специална нагласа на шефа.
Той не може да е авторитарен тип. Освен това трябва едновременно да постига целите и да се грижи подчинените му да са щастливи.
Както разбирате, нужни са много интелект и енергия, за да балансира между тези два приоритета. Вярно, че ако съумее, служителите му са много по-ангажирани с работата и успехът е много по-голям. Но е трудно, мнозина се отказват от този стил на управление, защото им струва твърде скъпо лично на тях или защото подчинените им не се оказват подготвени за шеф слуга.
Ако имате такъв началник, вие сте абсолютни късметлии. Трябва да направите всичко възможно, за да останете в този екип поне докато ви се отвори възможност за стъпка нагоре в йерархията.
Можете да познаете шефа слуга по това, че той отлично е изучил служителите с техните силни и слаби страни. Направил си е труда да разбере нуждите и желанията им, какво ги удовлетворява и към какво се стремят. Проявява интерес към тях като личности, не само като работници. Така е в състояние винаги да бъде съпричастен. Ще рече не да им съчувства, а да им възлага задачите, за които са най-подходящи. А подчинените му дават всичко от себе си, за да постигнат максималното. Естествено, шефът обръща внимание на всеки член на екипа и показва, че оценява неговия принос. Служителите не се чувстват като безволеви зъбни колела в машина, чиито емоции, мисли, идеи не са важни. Чувстват се значими. Това ги мотивира и вдъхновява.
Другото основно за шефа слуга е, че той се стреми да развива хората си. Осигурява им условия и за професионален, но и за личностен растеж. Дава им възможности да сбъдват мечтите си дори да не са пряко свързани с работата.
По този начин мениджърът полага грижи за тяхното цялостно благополучие. Те са по-щастливи, по-креативни и по-продуктивни.
Шефът задава стила на отношения и между подчинените си. Те също са съпричастни помежду си, работят в колегиална атмосфера, сътрудничат си. Създават общност, изпълват се с лоялност, чувство за принадлежност и много трудно се решават да напуснат дори при изключително примамливи оферти за пари и постове от други компании.
Така в крайна сметка се оказва, че усилията на шефа слуга си заслужават.
Изглежда като идилия, само че не се обърквайте, защото нищо на този свят не е идеално.
Съпричастното лидерство изисква ответ от подчинените в пълен размер.
Както разбирате, думата „слуга“ не бива да се схваща буквално. Особено пък в силно отрицателния й български смисъл. Тъкмо обратното – за да работите с такъв шеф, трябва да имате съответните качества и нагласа. И не само това – често е по-трудно с мениджър от този тип отколкото с безцеремонен командир.
Всъщност съпричастното лидерство води до огледалното поведение – съпричастно служителство. Трябва бързо да се адаптирате, ако отскоро имате такъв шеф, понеже той е нов или вие сте нови в екипа. Нужни са ви много повече интелект, енергия и отдаденост.
На първо място да не забравяте кой кой е и защо сте се събрали. Той е началникът, вие сте подчинените. Не правете грешката да го помислите за слаб и да се опитате „да му се качите на главата“. Щом е избрал да бъде съпричастен лидер, той осъзнава, че има сили за такъв тип управление. В момента, в който разбере, че служителите му не са готови за него, ще се върне към по-класическа мениджърска концепция.
Събрали сте се заедно да постигнете поставени цели – пред екипа и пред компанията. Не забравяйте, че за шефа слуга това е приоритет редом с вашето благополучие. Следователно трябва и да работите, и да се чувствате щастливи. Мениджърът подтиква хората си към желаното поведение без насилие, стреми се към съгласие. Но ако се опитате да клинчите, несъмнено ще изпаднете от екипа. Вие сте в нова роля – в голяма степен да се самоуправлявате и в пълна степен да носите отговорност за действията си. От вас се искат повече всеотдайност, труд, креативност, инициативост и дори визионерство, отколкото ако сте поставени в положение да изпълнявате нареждания и просто онова, което е записано в длъжностната ви характеристика.
Трябва непрекъснато да анализирате вашите силни и слаби страни, приноса, който можете да дадете за екипа и компанията като цяло. Бъдете честни в разбирането за себе си и се постарайте да набавите онова, което ви липсва като умения. Особено след като шефът ви осигурява условия за развитие. Но не може само той да ви подтиква да израствате. Трябва вие да пожелаете и да оползотворите максимално възможностите.
Съпричастно служителство означава и понякога да правите жертви – заради постигането на общата цел да положите допълнителни усилия, да помогнете на колега, да сте рефлективни за нуждите на всеки от екипа. Ако не искате или не умеете да сътрудничите, да допринасяте за сплотеността, да се държите с останалите не като с конкуренти, а като със съдружници, не шефът, а те ще ви изхвърлят от своята общност.
В „Точният човек“ можете да прочетете още:
Как високият коефициент на позитивност води към успех
Трик да се учите от грешките си, без да страда егото ви
Как да работите с невъзпитан колега
Техники да излезете от армията на „компетентните тихи“ и безстрашно да се саморекламирате
Тактики за умно измъкване, като не можете или не искате да отговорите
Перфекционизмът е път към неуспех. Колко да се стараете, за да не се престаравате
Щом на шефа не му пука за личния ви живот, с него не ви чака и успех в работата
Вместо доброта – стратегическо използване на гнева за успех в кариерата
Как да се сработвате с колега некадърник
Индивидуалист или конформист? Цивилизационен избор, който определя успеха
Не завиждайте на колеги, възхищавайте им се и ще сте по-успешни
