Възможностите за регистриране на родопската каба гайда съгласно европейския регламент за географските указания е сред дискутираните теми на проведената днес в Областната администрация в Смолян информационна среща. Това съобщи за БТА д-р инж. Момчил Караиванов, координатор на Регионалния академичен център към БАН за област Смолян. Информационната среща е по инициатива на областния управител Захари Сираков, като Смолян е първата област, която организира представяне на географските указания пред занаятчии от района и представители на общини.
Актуална информация относно възможностите на новия регламент представиха Мая Филипова-Демирева – заместник-председател на Патентно ведомство, Радослава Господинова – изпълнителен директор на Национална занаятчийска камара и д-р инж. Момчил Караиванов, информира пресцентърът на Областната администрация в Смолян. Идеята е да могат да се използват максимално добре потенциално силните страни на нашия район под формата на традиционни занаяти и производства, допълни инж. Караиванов.
На срещата е посочено, че новият регламент за географските указания (ГУ) е в сила от 1 декември 2025 г. За първи път тази защита, която отдавна е налична за храни и напитки, обхваща и занаятчийски и промишлени продукти, с което се завършва единният пазар на ГУ, уточнява областният пресцентър. Новата система защитава емблематични стоки, чиято репутация и качество са неразделно свързани с мястото на произход, както и всички други изделия, които отговарят на необходимите изисквания.
Участници в срещата са обсъдили възможностите да се защити именно каба гайдата, която е не само уникален музикален инструмент, но се произвежда като занаятчийски продукт само в Родопите. Гайдата със специфичното каба звучене може да кандидатства за регистриране съгласно европейския регламент, а подобна инициатива би обединила представители на Занаятчийската камара, Община Смолян, гайдарската общност на Смолян и Читалище „Христо Ботев“, част от което са „101 каба гайди“ и вписаният като живо човешко съкровище гайдар Костадин Илчев, коментира инж. Момчил Караиванов.
Инж. Караиванов е представил на днешната среща резултати от проведените през 2019 г. изследвания на академик Генадий Маклаков от Института за космически изследвания на Българската академия на науките (БАН) относно влияние на биоенергийните зони в Родопите. Част от изследването на акад. Маклаков е свързано със заключението, че музиката на родопската каба гайда има изключително влияние върху психиката на човека. В проучването се посочва, че Родопите са една от 40-те планини на планетата с най-благоприятно въздействие върху човешкото здраве, което вече се използва в туристическия бранш в Пампорово и региона, посочи инж. Караиванов. Според него бъдеща регистрация на каба гайдата би се основала на безспорното признание за музикалния инструмент на Родопите, който звучи и в Космоса като акомпанимент на песента „Излел е Дельо Хайдутин“, а вписването на българската гайда в списъка на ЮНЕСКО е подкрепящ аргумент.
На информационната среща днес са обсъдени и възможностите да се защитят изчезващи занаяти в Родопите, основавайки се на новия европейски регламент.
