- Докато лекарите традиционно проверяват как окото реагира на светлина, истинският отговор се крие в реакцията към внезапната тъмнина
- Изследването дава надежда за по-точни прогнози в реанимациите и може да сложи край на мъчителната неизвестност за близките
Един от първите и най-рутинни прегледи на пациент с тежка мозъчна травма е светването с фенерче в очите. Този добре познат “зеничен рефлекс на светлина” показва на лекарите дали определени нервни пътища в мозъка са здрави. Това е един от най-важните неврологични показатели –
ако зениците реагират, това
означава, че нервните пътища
между окото и мозъчния
ствол са непокътнати
Тестът разкрива дали пациентът е в състояние на мозъчна смърт и дали мозъчната травма е фатална.
При тежки мозъчни травми лекарите често не могат да кажат още в първите дни дали пациентът има шанс да възвърне съзнанието си, или уврежданията са необратими. Прогнозата при пациенти в кома остава едно от най-трудните предизвикателства в съвременната неврология и реанимация. Част от болните изглеждат напълно неконтактни, но след време започват да реагират на глас, движение или болка и постепенно се събуждат. При други обаче част от основните рефлекси остават запазени, въпреки че мозъкът не успява да се възстанови.
До момента в изследванията с пупилометър – устройство, което изследва много прецизно реакцията на зеницата, специалистите обръщат внимание само на реакцията към светлина. Това дава ценна информация за състоянието на пациента “тук и сега”, но не казва почти нищо за шансовете му за дългосрочно възстановяване.
Още в миналото пионери в изследването на окото като Ирене Льовенфелд установяват, че след силно осветяване зеницата реагира на внезапната тъмнина със силно и плавно разширяване.
Оказва се, че именно този “невидим” за простото око процес – как зеницата се разширява в тъмното, може да даде отговор на най-тежкия въпрос в реанимацията: ще се събуди ли пациентът?
Съвсем скоро лекарите ще могат да прогнозират с голяма точност кои пациенти имат шанс да възвърнат съзнанието си броени дни след тежка мозъчна травма. Бързият тест на очите не е нищо иновативно и не изисква AI апаратура – повечето болници вече разполагат с нужната техника. Въпреки това откритието може да направи истинска революция в интензивните отделения.
Тайната на иновативния метод се крие в отчитането на една специфична и досега пренебрегвана фаза от реакцията на зеницата към светлината. Медиците я наричат
късен отговор при изключване
на светлината (LOR)
Ново проучване, представено на Европейския конгрес по неврология, обръща внимание, че само за 13 секунди зеничната реакция на внезапна тъмнина може да предскаже и как ще протече възстановяването на пациента.
Екип от учени от Копенхагенската университетска болница “Ригсхоспиталитет” и Датския технически университет решават да проверят дали този “късен отговор” на зеницата крие ключа към бъдещето на пациента.
Учените изследвали 250 пациенти с нарушено съзнание след травми и други мозъчни увреждания, както и 30 здрави доброволци за сравнение. В продължение на 20 дни пациентите са подложени на ежедневно сканиране на зениците и неврологични оценки, за да се проследи състоянието им.
Оказва се, че
времето за реакция
при късния LOR отговор
прогнозира събуждане и
подобрение в съзнанието
цели седем дни по-рано
Този показател работи безотказно дори след като се вземат предвид фактори като първоначалното състояние, изминалото време от инцидента, поставените упойки и видът на самата травма.
Най-впечатляващото за учените е, че отговорът на окото не е свързан с това колко контактен е пациентът в същия ден. Според изследователите тестът може да открие скрит потенциал за възстановяване дори когато прогнозите са негативни. Откритието работи най-добре при пациенти, които не са на силни успокоителни, както и при такива с мозъчна травма вследствие на липса на кислород.
“Настоящите тестове ни показват как мозъкът реагира в момента, докато новият метод подсказва какъв е капацитетът му да се възстанови в следващите дни”, обяснява водещият автор на проучването д-р Поул Лайгаард.
Макар откритието да е изключително важно, специалистите предупреждават, че са нужни още мащабни международни проучвания, преди методът да стане масова практика в болниците.
Добрата новина е, че нужната апаратура вече е налична в повечето болници. Ръчните апарати за измерване на зениците, наречени пупилометри, са често срещани в съвременната реанимация. Тъй като тестът отнема само 13 секунди, лекарите са убедени, че той може лесно и бързо да стане част от ежедневната рутина в борбата за човешкия живот.
Това не е първото проучване по темата на датските изследователи. През 2024 г. те доказват, че това с колко се разширяват зениците при тъмнина е знак за състоянието.
Проучването включва 100 души – половината са здрави доброволци, а другата са пациенти в интензивно отделение. 25-има от пациентите са в пълна кома, другите 25 са с минимални признаци на съзнание. Наблюденията на изследователите доказали, че при здравите хора зеницата се разширява с цели 67%, при пациентите с минимално съзнание увеличението е 47%, а тези в дълбока кома имат едва 20%.
