Казват, че агресивни на улицата са тези, които не тренират. Затова окуражавам връстниците си да се занимават с бойни изкуства в зала. Тренировките там дисциплинират,
треньорът ни учи
да не сме агресори,
гледа да няма изцепки. Да, аз мога да се бия и бих се намесил на улицата, ако се наложи, но засега не си спомням такъв случай. Неотдавна участвах в Деня на розовата фланелка в моето училище – това е ден срещу насилието, тормоза и агресията в училищата, който се отбелязва всяка последна сряда на месец февруари.“
Това казва пред „24 часа“ Мартин Петков – 16-годишният ученик от десети клас на Природо-математическата гимназия „Гео Милев“ в Стара Загора, който вече има в актива си две европейски и една световна титла по смесени бойни изкуства при юношите до 18 години в категория 77,1 килограма. И 7 републикански титли.
Той е състезател на бойния клуб „Атила“ в Стара Загора от 4 години.
Треньорът му там Ивайло Георгиев, който тренира и националите на България в този спорт, е живият му пример за доброта, на която учи и възпитаниците си. Насърчава ги да помагат на другите. Младият мъж често е инициатор на благотворителни акции в помощ на хора с увреждания, на хора в нужда, тези дни е организирал и акция по кръводаряване.
Само че Мартин няма право да участва в нея, защото още не е навършил пълнолетие – 18 години. Все още е много млад – ще стане на 17 години сега през април, а на тази възраст не може да има шофьорска книжка, няма право и да гласува на избори.
Което
далеч не му пречи да има завидна спортна биография
Втората европейска титла на ученика от Стара Загора е от първенството за всички възрасти в Белград, което се проведе през февруари тази година. На финала там българското момче победи с 2:1 съдийски гласа украинеца Олександър Рошак. Преди това побеждава коравия ирландец Кайл Хийли, който минавал за един от фаворитите като притежател и на син колан по жиу-жицу.
Самото участие на Мартин в Белград е истински подвиг, защото дойде само след 45 дни тренировки след тежка операция на киста в началото на ноември. За успешната операция Мартин и семейството му са благодарни на д-р Георги Димитров, завеждащ хирургичното отделение в медицинския център „Берое“ в Стара Загора.
„Два месеца след операцията се възстановявах и не ходех на училище и на тренировки. От 5 януари поднових заниманията в залата, бях излязъл от форма. Но нямах голям избор и се стегнах, за да направя, каквото мога. Та това е“, разказва простичко Мартин.
Златният му медал от световно първенства е от Абу Даби, когато Мартин бил само на 15. Тази година през юли световното първенство по смесени бойни изкуства отново е в Абу Даби, а с европейската си титла от Белград Мартин вече има квота за него. Амбициран е пак за златен медал и за убедителна победа на финала. Знае, че ще му е трудно, защото покрай подготовката си за битките в Абу Даби трябва да вземе и матурите си по математика и български език в училище, но е уверен, че ще се справи.
Ще се справи, защото е много добър ученик. Профилът му в гимназията е „математически науки“ – математика, информатика и английски език, които са и сред най-интересните му предмети в училище. Все още Мартин не знае дали ще продължи обучението си у нас, или в чужбина, но е сигурен, че един ден ще се занимава с компютри.
И със спорт. Засега се е фокусирал върху това да тренира редовно и да надгражда, за да подобрява начина си на игра, за после – ще види накъде ще тръгнат нещата.
Към спорта като цяло и към бойните изкуства го насочил баща му Йордан, който навремето също ги тренирал. Записали го на джудо още в първи клас. След 6 години му омръзнало и се отказал, но
баща му не го оставил, държал да спортува и да бъде във форма,
затова му предложил да види една тренировка на треньора Ивайло Георгиев в боен клуб „Атила“, с когото се познавал. Мартин го послушал, отишъл и останал – вече 4 години.
„Помня, че след първата тренировка, в която участвах, ми стана лошо, физическите натоварвания бяха големи. Сигурно това беше най-тежката тренировка, която съм имал. Но тя не ме уплаши, останах изумен след нея и бях мотивиран да продължа“, разказва още Мартин.
Сега, когато не наближава голямо състезание, момчето тренира между 3 и 5 пъти на седмица. Почти всеки делничен ден по един път поне по час и половина, че и малко повече. Преди голямо състезание
седмичните му тренировки стават 10 – по две на ден, плюс още една в събота или неделя
Набляга еднакво и на физическата, и на техническата част от подготовката си.
Дали да се тренират смесени бойни изкуства е опасно?
„Във всеки контактен спорт можеш да получиш контузия, но в контролирана среда това не е толкова опасно. От доста време тренирам и нямам оплаквания от контузии“, отговаря боецът. И допълва: „С времето се каляваш да търпиш на болка и да понасяш удари, преживява се. Всичко е поносимо, макар че много хора ги е страх от нашия спорт тъкмо заради това. Ударите не са толкова силни, при тренировка дори не се играе с пълна сила. Под 18 години в ММА няма удари в главата, над 18 вече може. При нас се бием с ръце и крака, но в клетката сме боси“, смята той.
А времето на Мартин между училищните занятия и вечерните тренировки е за учене вкъщи. Старае се да слуша повече в час, за да му е по-лесно след това.
В училище не се чувства звезда, поддържа нормални отношения със съучениците си. Излиза понякога с тях, но в името на режима не ходи по дискотеки. Не пие и не пуши. Сам си е наложил да контролира хранителния си режим – приема до 2500-3000 калории дневно. Не се е съветвал с диетолог, но е научил много от момчетата в залата за тренировки, от баща си и от интернет.
Обича да слуша енергична музика, експулсивна, и така се зарежда, особено преди състезание. Слуша с удоволствие и изпълненията на български рапъри – например на старозагореца Владислав Керанов. Извън спорта и училището играе понякога на електронни игри, прави разходки с приятелката си, която е негова съученичка от гимназията.
Но за разлика от много свои връстници не гледа и не се интересува от футбол. По тази причина не знае нищо за своя съименник от „Левски“ футболиста Мартин Петков. Това име – като неговото, му е излизало в „Гугъл“, но нищо повече.
Мартин е благодарен и на ръководството на математическата гимназия, защото приемат с разбиране, че понякога заради спорта му се налага да отсъства от училище. Класният му ръководител Стоян Тодоров е от тези, които го разбират най-добре.
Но в гимназията има още една причина за това – спортът в нея е на почит. Само в класа на Мартин имат и други изявени спортисти: Александър е участвал в европейско първенство по кикбокс, Самуил, с когото седят заедно, е баскетболист, друго момче е с много висок шахматен коефициент…
