- Измамнички от класа, първата впряга в далаверите чара си, нашенката – ъкъла
- Търсена под дърво и камък, суетната французойка се дъни със снимка в инстаграм
През тези дни Франция живее с мита за Орели’ Бард. Така се казва 39-годишната знойна красавица от Бордо, която в безбройните си CV-та се е изписвала като модел, счетоводител, PR-специалист, мениджър и т. н.. И никога като измамница, каквато всъщност е, но именно заради това превъплъщение сега франсетата ѝ се кефят, къде открито, къде под сурдинка.
Ами как да не се радваш на едно нежно съзнание, което само с един замах успява да задигне 100 милиона евро от мощната верига за дамска и мъжка конфекция „Киаби“? И да си ги харчи на воля за живот в лукс, а полицаите от поне два континента да я търсят с месеци под дърво и камък, ама напразно. Накрая егото ѝ и извечната женска суета я дънят, защото има неблагоразумието да публикува в инстаграм снимка от шеметно парти на гръцкия остров Миконос. Прекрасна е, лъчезарна и безмилостно сексапилна в рехавата си рокля с дълбоки цепки и всевъзможни изрезки, разкриващи влудяваща вирилността плът. Но постваната фотография в „мачо компания“ ще се окаже грешната стъпка на Орели’, защото тя изведнъж се натресва в полезрението на преследвачите си. И когато след авантюрата в Миконос личният ѝ джет каца преди няколко седмици на о. Корсика за друга веселба, ченгетата от Хексагона вече са обсадили летището и я закопчават.
Фотографията в „мачо компания“ ще се окаже грешната стъпка на Орели’, защото тя изведнъж се набърква в полезрението на преследвачите си.
После медиите във Франция и в съседна Германия, където Орели’ завихря далаверата „Киаби“, започват да дълбаят в миналото ѝ на оправна шарлатанка, съблазнителка и прелъстителка, превръщайки я в легенда. А на подстъпите към мита наистина родената в Бордо и учила там за счетоводителка изящна брюнетка, решава все пак да се заеме със сметки, но не в прашния офис на някоя фабрика или търговска кантора. А в дома на младата футболна надежда Тео (името е измислено от сп. „Ел“ – б. кор.), на когото бързо пристава някъде през 2005 г. и започва да управлява финансите му. В неговите очи и в тези на околните му, тя се самовъзвисява като произхождаща от стабилно буржоазно семейство, а всъщност е от съвсем обикновена, едва свързваща двата края фамилия. Изписва си и блестяща кариера като младши одитор, с която покорява наред, но зад тази фасада Орели’ крие друга реалност. „Първата ѝ жертва бях аз, с нея преминах през най-лошите моменти в живота ми“ – казва Тео пред в.„Паризиен“ в броя му от миналия 15-и октомври, все още зашеметен от удара, който му е нанесла бившата възлюбена.
По простата причина, че от 2005-а до 2010-а година, когато се разделят, тя не се задоволява с поднесените ѝ на тепсия дизайнерски дрехи, елегантни вечери и воаяжи с частни самолети, а откъсва повече от 140 чека без негово знание и прибира парите, възползвайки се от пълното доверие, което той ѝ е гласувал. С напредването на връзката им, влиянието, което Орели’ има върху Тео, се засилва до степен, в която той не осъзнава нищо от случващото се и затова е ударен с гръм от ясно небе – след случайна банкова проверка младият футболист разбира измамата, но от сметките му вече липсват стотици хиляди евро.
Аферата е можело да бъде избегната, ако банката била проверила поне парафите под чековете, които според парижкия вестник младата жена дори често даже не подписвала. Тази банкова небрежност, съчетана със способността на Орели Б. да плете мрежа от лъжи, ѝ позволява да плува в лукс в продължение на няколко години, под погледа на мъжа, който смятал, че споделя живота си с честна и любяща жена. Иначе са му откраднати над 600 хил. евро, но крадец няма, тъй като пилеенето на парите е ставало с неговото безгласно съгласие, а според банката те са и непроследими. „Това е хубава сума, за да започне Орели живота си на практика отначало, но изглежда тя не е достатъчна за нея“ – отсича „Льо Паризиен“ и в броя си от 21 октомври хвърля втора бомба.
Ами вестникът разкрива друга, следваща афера на сластната брюнетка – тя свива малко под 100 хил. евро от първия си истински работодател – дизайнерската компания от Бордо – „Култура“, където се закотвя от 2013-а до 2015 г. Шефовете ѝ този път са предупредени овреме от банката, че тяхна служителка си позволява съмнителни и необичайни за ранга ѝ разходи. Отприщва се спор, който обаче е разрешен дискретно и без виновни, тъй като първо Орели’ си признава харчовете, а второ – оказва се, че тя понякога била много, ама много мила с голям началник. Но младата жена е работлива, амбициозна, не пада духом и през 2017 г. каца в Париж, където се свързва с мощна хедхънтинг агенция, набираща високо квалифициран персонал за международни компании. Шефът на една от които я описа така пред „Льо Паризиен“: „Тя показа първоначално известно безразличие, беше трудна „за четене“, но притежаваше силен емоционален контрол и внимателно анализираше рисковете и възможните последствия“. За нула време се издига до поста финансов директор, но заплатата ѝ от 4400 евро на месец със сигурност не може да стигне за поддръжка на карания луксозен „Мерцедес“ и непрекъснато пълнения с маркови дрехи гардероб.
И за да поддържа високия си стандарт, финансовата директорка започва да бърка във фирмените сметки, от които си гушка в течение на 3 години към 800 000 евро. Разкрита е, осъдена е за измама условно и уволнена, ама през 2021 г. тя все пак успява да получи нова работа, пак в същата роля, само че с още повече права. Те са ѝ предопределени от холдинга „Киаби“, който невероятно и безразсъдно ѝ поверява 100 млн. евро.
Така стигаме до последната, най-сензационната част от легендата, с която сега се занимава прокуратурата в Дюселдорф. През 2023 г. в качеството си на финансов мениджър на „Киаби“ Орели’ убеждава ръководството на холдинга, че може да спечели много пари, ако ги вложи в печеливш германски фонд. Исканите за целта 100 милиона евро ѝ се дават, тя отваря бизнес сметка във „Volksbank Düsseldorf Neuss“ и ги депозира там. Но за нула време Орели’ премества парите в нейна лична сметка в Турция, а след това с поредица от светкавични операции ги препраща в данъчни райски кътчета също като в роман на Джон Гришам, за да не остане от тях и следа.
А когато година по-късно френската компания най-накрая пожелава да види какво се случва с парите й, в германската банка не е останало нищо. Жълтата немска преса вдига страхотна олелия, тъй като нито един финансов репортер не може да проумее, как дюселдорфската банка е оставила без контрол 100 млн. евро – толкова, колкото е приблизително собствения капитал на кредитната институция. А Орели изчезва вдън земя, като едва тези дни се разбира, че се била установила в Маями, където основава компания след компания, все фиктивни. Като една от тях носи гръмкото име „Haute Design by Aurélie Bard“ – на практика това е студио за интериорен дизайн, базирано на булевард „Biscayne“, точно в центъра на Маями. Предлага консултации за обзавеждане, „където луксът среща елегантността и изтънчеността“, илюстрациите в каталога са ослепителни, защото се оферира обзавеждане с бял мрамор, месинг, тъмно дърво. Тоест екстремен лукс, предлаган на хора, които не си знаят парите и списъкът на екзотичната Орели’ с омаяни от нея клиенти бързо набъбва. С няколко от тях тя се отправя към далечния, но култов гръцки остров Миконос…
Сега медиите на Хексагона сравняват Орели’ Бард с други две велики мошенички на новото хилядолетие – омагьосалата преди десетина години Ню Йорк с лафове и източила много сметки рускиня Ана Сорокина, както и с българката Ружа Игнатова. Но в интерес на истината като измамничка французойката не може да стъпи на малкото пръстче на нашенката. Ами Орели’ притежава доста повече чар от българката, на който залага, но не може да се мери с нея нито по образование, нито по бизнес авантюри, нито по размах, камо ли по ъкъл. Освен това Орели вече е закопчана и я чака нелека присъда, докато Ружа, казват, от 2017-а и чак до днес, е все още е на свобода. Освен това е номинирана за световна криптокралица – как да не се радваш, да не се гордееш и да не натриеш носа на франсетата?!
https://trud.bg
