Пътят на Александра Свиленова, Александра Василева, Анета Иванова, Василена Винченцо и Гергана Змийчарова до най-голямата ни трупа
Александра Свиленова е част от новата постановка “Малката Англия”.
Новите диви на Народния театър.
Признавам, че плагиатствам заглавието. В театралната си библиотека имам книга, която всеки ден ми боде погледа с вкусното си заглавие – “Дивите на Холивуд”. С очерци за живота и ролите им са включени Ава Гарднър, Рита Хейуърт, Грейс Кели и Елизабет Тейлър. Обичани, почитани от милионите зрители, извървели шеметен и противоречив живот, тези актриси оставят завинаги имената си в пантеона на киноизкуството. Жените, които включвам в настоящия очерк, нямат световна слава, но са достатъчно велики в пространството на своето творчество, често определяно като техен втори дом – Народния театър. Друг поглед сигурно би допълнил или променил тези имена, но това не е моя грижа.
Ще направи впечатление, че избраните актриси са млади, постъпили в Народния през последните години. В този случай залагам повече на интуицията, която дава бонус на избраните актриси. Започвам с
Александра Свиленова,
която спечели популярност
с ролята си на Лита
в биографичния филм
за футболната звезда Георги Аспарухов – Гунди.
На известните нейни снимки в мрежата няма противоречия, че виждаме красиво симетрично лице с чувствени устни, украсено с вълниста шоколадова коса. Погледът ѝ е леко уплашен, което ни намеква, че може би младата актриса не е бунтар или недоволник, а дисциплинирано приема възложените ѝ задачи. Днес тя играе в цели четири постановки на Народния, макар че е приета в трупата едва от миналата година.
Алекс Свиленова влиза в екипа на театъра веднага след като завършва НАТФИЗ през 2025 г. През последната година от следването си получава наградите “Стипендията на Ламбо” и “НАТФИЗ Най-най-най”. Може би външният наблюдател ще отмине тези награди със снизхождение, отдавайки ги на вътрешния живот на театралната академия. Но и двете награди са тачени от възпитаниците на НАТФИЗ и Алекс Свиленова с право се гордее с отличията.
След академията младата актриса опитва старт на кариерата си с роли, които днес изглеждат като стъпки на лутане – Сесил Воланж в “Опасни връзки” на Младежкия, режисирана от Станка Калчева; едната от двете любовчийки в “Отблизо”, спектакъл на Антон Угринов в “Театро отсам канала” (на ул. “Върбица”), където замества Любомира Башева; в спектакъла, режисиран от Ованес Торосян, “Недовършена пиеса за механичен нож”, където участва заради менторството на Ивайло Христов – нейния професор в академията; в пловдивския спектакъл “Влюбеният дирижабъл”, примамена от името на режисьорката Диана Добрева. Но когато през 2024 г. излиза филмът за Гунди, Алекс Свиленова влиза в полезрението на театралните ловци, така че през следващата година на широка известност идва предложението от Народния театър.
Днес тя е в представленията на “Театър”, “О, ти, която и да си…”, “Малката Англия”, “Скъперникът”.
Все още е пред очите ми
Александра Василева
в агресивното поведение
на своя персонаж от
спектакъла “Есенна соната”
в Народния театър.
В ролята на нейната опонентка е Жорета Николова – майка ѝ според текста на Бергман. Диалогът им е напоен от омраза, обвинения, отричане. Силно представление, което не забравяме, след като си тръгнем от театъра.
Александра Василева е ученичка на Коко Азарян и след НАТФИЗ опитва в различни театри – Благоевград, Пловдив, софийския “Българска армия”, Сатирата. Нейната ексцентричност, която проличава в тежкия втренчен поглед на популярните ѝ снимки, я прави трудно вградима в която и да е трупа. Но ето че през 2012 г., единайсет години след дипломирането ѝ от НАТФИЗ, Александра Василева е приета в Народния. Хищно я използват – на тукашните сцени тя изиграва Камий от “С любовта шега не бива” на Мюсе, Валерия от “Лов на диви патици” на Вампилов, “Маря Антоновна” от “Ревизор” на Гогол, мисис Куикли от “Веселите уиндзорки” на Шекспир, Жижи от “Терапевтът” на Елена Алексиева, Клер от “Слугините” на Жьоне, Анет от “Богът на касапницата” на Ясмин Реза, Олга от “NEOДАЧНИЦИ” по Горки, Сезония от “Калигула” на Камю, “Грушенка” от “Братя Карамазови” от Достоевски.
Александра Василева доказва, че не е случаен персонаж на театралната територия, когато отнася няколко национални награди – “Аскеер” през 2004 г. за изгряваща звезда, “Аскеер” през 2014 г. за водеща женска роля, “Икар” през 2024 за поддържаща роля, както и няколко номинации за “Аскеер”.
Някак си
Анета Иванова избягва
афиширането,
саморекламата, перченето
Името ѝ почти не се споменава в жълтите медийни хроники. Може би се е заразила от стила на своя учител в НАТФИЗ проф. Атанас Атанасов, който предпочита скромността в оценките на сценичното правене. Като срещнем за първи път Анета, ще се впечатлим от доминацията на еротичните ѝ устни. Но общото излъчване на лицето ѝ е с някакво неочаквано и странно покорство. Сякаш е напрегната в готовността да помогне, да услужи. Професорът ѝ очевидно я цени, защото я взема в спектакъла си “Среща в Санлис” по пиеса на Ануина на сцената в Народния театър, след като вече е разбрал как тя работи в екип от своята предишна постановка Papas in Motion в НАТФИЗ.
Анета е изпробвана в театър “София”, в спектакъла “Колекционерът” по Джон Фаулз, както и в “Сфумато” в спектакъла “Антитъга” по текстове на Стефан Иванов с режисьор Антон Угринов. Все пак нейната отзивчивост и свръхсериозно отношение към работата ѝ впечатляват и Народният театър ѝ предлага място в екипа.
Василена Винченцо има лице
с агресивна красота, което
масовият зрител би класирал
в рубриките “модели”
или “носителки на титлата “Най-красиво женско лице”. Италианското ѝ име се прикачва от името на баща ѝ, кръстен на композитора Винченцо Белини в семейство, в което музиката е бог. И Василена предпочита бащиното име да ѝ стане фамилно.
Преди да кандидатства в НАТФИЗ, Василена завършва Националното училище за танцово изкуство със специалност “Класически танц”. Събират ѝ се 13 години танц, които ѝ помагат, за да впечатли зрителите с ролята ѝ на духчето Ариел в представленията на “Бурята” на Народния театър.
Освен красота тя притежава неукротима воля за печелене на лидерски места в трудни проекти. Завършва НАТФИЗ през 2012 г. в класа на професорите Маргарита Младенова и Иван Добчев. През същата година впечатлява журито на турския фестивал “Арда Капула” и печели приза за най-добра чуждестранна актриса. Ролята ѝ е в спектакъла “Стълбище” по текстове на Людмила Петрушевска. Друга ценна награда Василена печели на международния фестивал в Македония “Отело 2020”. Тя изпълнява няколко роли в постановката “Кокошка” на нашумелия Николай Коляда.
Същата година Народният театър предлага място на Василена. Тя изиграва Раиса в “Животът е прекрасен” на Ердман, Коробкина в “Ревизор” на Гогол, Котката в “Синята птица” на Метерлинк, една от трите героини в “Три високи жени” на Олби. Забелязват я и журитата на националните конкурси и Василена печели номинация за “Аскеер” през 2019 г. за водеща роля в “Кокошка”. Амбициозна, колкото красива, тя не се страхува от трудностите в пазара на актьорския труд и заедно със съмишленика си, режисьора Васил Дуев-Тайг, намират и организират мястото за представления, известно като “Ялта клуб”.
Гергана Змийчарова
трогва душите на театралните
експерти с ролята на Милкана
от традиционната българска драма “Майстори” на Рачо Стоянов.
Тя модернизира психологията на момичето, оставено в центъра на старовремския конфликт по хвалба кой е повече велик между двамата майстори.
Театрите в провинцията поставят тази пиеса в репертоара си, когато имат двама изявени актьори, хубавци, с отлична дикция и голяма популярност сред местната публика. Някак си Милкана остава полузабравена, изолирана, обект на мъжки конфликт, а не субект със своя природа, в която повече е загатнато, отколкото афиширано. Гергана Змийчарова показва, че не напразно нейни учители в Нов български университет са били Цветана Манева, Възкресия Вихърова и Снежина Петрова.
Не ламти да играе на някоя софийска сцена и до 2017 г., когато постъпва в Народния театър, среща публиката в Габрово (по-важните роли са Мег Маграт в “Престъпления на сърцето” на Бет Хенли, Лила в “Българи от старо време” на Каравелов, Севдана в “Халосник” на Цанко Церковски), както и в театъра на Благоевград (Хуана в “Голямата печалба” на Кинтеро, Йовка в “Гераците” по Елин Пелин), където дори приема да стане член от екипа.
След силна и всеотдайна любов се омъжва за режисьора Петринел Гочев и дава простор на впечатленията от местата, през които пътешестват. Толкова интересно разказва, че Гала, при която веднъж гостува, я навива да поддържа рубрика в предаването ѝ “На кафе”.
Гергана има меко, добросърдечно лице с красиви устни и сякаш винаги е готова да се притече на помощ. Тя печели две номинации “Икар” (дебют и водеща роля) и е време да вземе статуетката. От 2017 г. е в трупата на Народния театър и не спира да се труди (“Скъперникът”, “Различният”, “Бележките под линия“, “Безкрайните сцени”, “Един безумен ден”, “Теремин: музика, любов и шпионаж”, “Бурята”, “Компания”, “Калигула”, “Големанов”, “Орфей”).
