Доклад на KPMG: ЕС губи 16,7 млрд. евро от нелегални цигари
Нелегалната търговия с цигари в Европа навлиза в нов етап. Ако преди години проблемът се свързваше основно с контрабанда през граници, днес все по-голяма част от незаконните продукти се произвеждат вътре в Европейския съюз. Това показва последният доклад на KPMG за незаконното потребление на цигари в Европа, представен на специално събитие в Брюксел с участието на представители на институции, правоохранителни органи и индустрията.
Данните очертават тревожен парадокс. Общото потребление на цигари в Европа намалява, но нелегалният пазар расте. През 2025 г. в 38-те изследвани държави са потребени 55,3 милиарда незаконни цигари – с 3,1 милиарда повече спрямо предходната година. Загубените данъчни приходи за държавните бюджети достигат 22,4 млрд евро. Само в Европейския съюз незаконното потребление възлиза на 41,8 милиарда цигари, а пропуснатите приходи се оценяват на 16,7 млрд. евро.
Най-голямата промяна обаче е в структурата на пазара. Фалшивите цигари вече формират близо половината от незаконото потребление и постепенно изместват традиционната контрабанда. Според данните на KPMG фалшификатите достигат 24,7 милиарда цигари в изследваните европейски държави, което показва, че Европа все по-често се сблъсква не с външен внос, а с нелегално производство на собствена територия.
Докато Франция, Ирландия, Великобритания и Белгия отчитат едни от най-високите нива на незаконно потребление, България остава сред държавите с най-нисък дял на нелегалния пазар – около 1,5%. Според авторите на доклада това е резултат от комбинация между последователен контрол и относително предвидима данъчна политика.
По този повод разговаряме в Брюксел с Христос Харпантидис от Филип Морис Интернешънъл (ФМИ) за новото лице на нелегалната търговия, връзката й с организираната престъпност, ролята на регулациите и защо според него проблемът вече трябва да се разглежда не само като икономически, а и като въпрос на сигурността.
– Г-н Харпантидис, последните данни на KPMG показват значително ниво на потребление на нелегални цигари в Европейския съюз. Как бихте описали най-тревожната тенденция, която се откроява в тазгодишните данни?
– Размерът на загубените приходи е най-впечатляващото число. Става дума за около 17 милиарда евро. Това е основният извод, който трябва да задейства алармата тук, в Брюксел, както и във всяка европейска столица. Но има и няколко други важни извода. Първият е продължаващият ръст година след година. Имаме наистина тревожна тенденция. Видяхме в доклада на KPMG какво се е случвало преди 20 години, знаем данните от предходните години и виждаме, че проблемът продължава да расте.
Вторият фактор е увеличението на фалшивите цигари. Виждаме ръст от около 20 %, а тези продукти вече представляват почти половината от всички нелегални цигари. Това означава, че производството вече е в сърцето на Европа.
Третият извод е, че това се превръща в сериозен въпрос на сигурността.
– Да, така е, нелегалната търговия не е само икономически проблем, а е свързана и с организираната престъпност и по-широки рискове за сигурността. От гледна точка на ФМИ как се е развила тази заплаха през последните години?
– По време на дискусиите чухме интересни примери от Литва за случващото се по границите с Русия и Беларус. Виждаме как един проблем, който непрекъснато увеличава мащаба си, е свързан с организирани престъпни групи и с дейности в региони, където има конфликти или напрежение. Той може да бъде използван и като инструмент за оказване на натиск върху сигурността. Това е важно развитие, което европейските правителства трябва да вземат предвид.
– Смятате ли, че настоящите дискусии в ЕС по отношение на промяната в регулацията на тютюневите и никотинови изделия отразяват адекватно реалностите на нелегалната търговия?
– Отговорност на всяка държава членка е да постави този въпрос на масата и да му даде тежестта, която заслужава, защото той е част от днешната реалност. Нелегалната търговия трябва да бъде взета предвид както при продуктовите политики, така и при фискалните политики.
– И преди сте призовавали за по-предвидими регулации. Как би изглеждало това на европейско ниво днес?
– Това вече се случва в редица европейски държави и България е един от примерите, редом с Гърция, Италия, Кипър и други страни, където съществува подход, основан на риска. Регулации, които отразяват спецификите на отделните категории продукти. В момента на европейско ниво се обсъждат както Директивата за тютюневите изделия, така и Директивата за акцизине на тютюневите изделия. Именно при оформянето на тези политики трябва да се проведе правилният разговор. Важно е да стартираме диалог, основан на здрав разум и на опита, който вече имаме в различни държави. Трябва да изграждаме политики, които са полезни за общественото здраве и за европейските граждани, а не да се ръководим от стари идеологически схващания, че всички продукти са еднакви.
– ФМИ заявява, че ключов приоритет за компанията е осигуряването на достъп до бездимни алтернативи за пълнолетните пушачи, когато те не се отказват напълно. Кои са най-големите пречки за това в Европа?
– Според мен една от основните пречки са забрани на някои пазари на определени продуктови категории, без достатъчно ясно обяснение на въздействието. Ако погледнем ситуацията във Франция, там действително има сериозен проблем с нелегалната търговия – около 41% от пазара е незаконен. А в същото време нивата на тютюнопушене се увеличават.
И какъв е отговорът? Забраняват се цели категории нови продукти, като никотиновите паучове. Аз лично не мога да разбера тази логика. Това е един показателен пример за необходимостта от по-добро разбиране както на новите категории продукти, така и на потребителското поведение. Само така могат да се създават политики, основани на здрав разум.
– Смятате ли, че сегашната европейска регулаторна среда постига правилния баланс между общественото здраве, избора на потребителите и пазарните реалности?
– Не мисля, че сме постигнали този баланс. Имаме различни динамики и множество външни фактори, които влияят върху политическите решения. Но проблемът не е, че днес балансът липсва. По-важното е, че имаме задължението да проведем правилния разговор и да изградим правилните политики, така че да постигнем този баланс в бъдеще.
– Къде виждате добри практики в Европа днес?
– Има много примери както на ниво държави, така и в отделни сектори. Швеция е отличен и вече станал знаков пример как една държава може да следва последователна политика, дори когато общата тенденция е различна, и да постигне значителни резултати за общественото здраве. Днес нивото на тютюнопушене там е около 5 %. Виждаме и държави, които се борят с тютюнопушенето, но като признават ролята на новите категории продукти и постигат напредък. Сред тях смятам, че са България, Румъния, Гърция, Италия и Португалия. Примерите за успешен подход съществуват. Нужно е просто да се учим един от друг и да ги следваме.
Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България
