Какво е общото между шевната машина, структурата на атома и романа „Мизерия”? Всички те са мечтани от техните създатели! Събрахме тези и други невероятни открития, направени насън.
Докато спим, мозъкът обработва преживяванията, които сме преживели, и разработва необичайни решения, които се отхвърлят от съзнанието. Ето защо прозренията често се случват в сънищата.
Ярък пример е периодичната таблица. Но той далеч не е единственият. Ето още шест също толкова впечатляващи истории.
Нилс Бор и атомният модел
Датският физик Нилс Бор успя да опише съвременния модел на атома благодарение на сън за слънчевата система.
Бор мечтае за слънце, направено от горящ газ, около което се въртят планети, свързани с него с тънки нишки. Изведнъж газът се втвърди и слънцето и планетите се свиха по размер.
Ученият тълкува съня по следния начин: слънцето е ядрото на атома, а планетите около него са електрони.
Лари Пейдж и Google
Един ден 22-годишен студент от Станфордския университет сънувал странен сън. Той успя да изтегли всички интернет страници в света и да проучи как са свързани. Когато се събуди, той записа какво е видял.
Впоследствие идеята от съня се трансформира в алгоритъм за търсачка. И Лари Пейдж стана един от основателите на Google.
Елиас Хау и шевната машина
Айзък Сингър често е наричан бащата на шевната машина, въпреки че всъщност много изобретатели са имали пръст в нейното създаване. Един от тях беше Елиас Хоу.
Опитваше се да разбере къде трябва да е ухото на иглата в механизма. Първоначално тя беше разположена в тъпия край, като обикновена игла, но това затрудни издърпването на иглата през тъканта.
Една нощ Хау сънувал, че е сред диваците, които поискали да създадат шевна машина за своя лидер. Туземците го заплашвали със странни копия – с дупки на върховете, точно на върха.
На следващата сутрин изобретателят осъзнава, че в машината окото на иглата трябва да е в острия край на иглата, а не в тъпия край, както преди.
Ото Леви и нервният импулс
С помощта на нервната система мозъкът получава информация за това какво се случва в тялото и в света около нас. Германският учен Ото Леви се опита да разбере как точно се предават тези сигнали от една нервна клетка към друга.
Имаше два варианта: електрически импулс и химическа реакция. Самият Леви беше склонен към втората идея, но не можа да излезе с експеримент, който да докаже неговата хипотеза. Експериментът му дойде насън и беше проведен върху… сърцата на жаби!
Събуждайки се, Леви повтори идеята от съня. Той постави сърцата на две жаби в различни контейнери с хранителен разтвор: в него те продължиха да бият отделно от тялото. Тогава ученият стимулирал с ток нерва на едното сърце – то започнало да бие по-бавно.
Но най-интересното беше след това: когато Леви добави разтвора от първата колба във втората, второто сърце също забави ритъма!
Така германецът доказа, че нервен импулс се генерира с помощта на вещество, което се появи в първия разтвор след реакцията. По-късно той разбра, че едно от тези вещества е адреналинът.
Стивън Кинг и Мизери
Не само научните открития – идеите за произведения на изкуството идват и в сънищата. Например, Стивън Кинг мечтаеше за сюжета на романа Misery. В съня си видял история за това как известен писател е бил заловен от садистичен фен.
Според Кинг той сънувал самотна жена с илюзии за преследване. В обора тя отглеждаше различни животни, включително любимото си прасе Мизери (от английски „страдание“). Луд фен кръсти животното на героинята от романите на своя идол.
По-късно по романа е заснет едноименен филм. Кати Бейтс, която изигра фена, спечели Оскар за него.
Джузепе Тартини и „Дяволската соната“
Италианският композитор Джузепе Тартини мечтаеше за… музика! Насън той продал душата си на дявола и в замяна го помолил да свири на цигулка. Сатаната изпълни красива мелодия – и пробуденият композитор я записа. Тартини нарича творбата си „Сонатата на дявола“.
