Днес стартира сезонът в световната купа по биатлон, който ще е олимпийски, което определено му дава различен нюанс. За най-добрите ни състезатели Милена Тодорова и Владимир Илиев, които са двойка в живота, кампанията ще е с различен ракурс. През миналата Милена направи пробив в елита с 2 качвания на подиума в световната купа (второ и трето място на масов старт и спринт), както и 5-а позиция в масовия старт на планетарния шампионат. В генералното класиране Тодорова завърши на 15-о място.
С оглед на това очакванията към нея за новия сезон ще са големи. За Владо пък най-вероятно предстои последен сезон. Малко след игрите в Милано и Кортина през февруари той ще навърши 39 г. Със сигурност световният вицешампион от Йостерзунд 2019 ще иска да се представи подобаващо на 5-ата си и последна олимпиада.
Именно в шведския зимен център започва днес световната купа. Преди старта Милена и Владо бяха любезни да дадат интервю за “24 часа”, в което, естествено, е спомената и тяхната дъщеричка Ивайла, която на 30 октомври навърши 2 г. През пролетта на 2023-а пък биатлонистите ни влязоха в своя нов дом в Троян, откъдето са родом.
– Предстои олимпийски сезон с различен акцент за двама ви. Милена, наясно си, че след успехите през миналата кампания сега ще има и големи очаквания. Как приемаш това и с каква нагласа тръгваш?
Милена: За мене лично случилото се през миналия сезон бе едно положително и стимулиращо преживяване. Сега обаче идва нов. Всичко започва отначало, така че резултатите от миналия нямат значение, вече те са занулени. Започвам наново и гледам резултатите от миналата година да не ми носят притеснение и големи очаквания. Искам, както тогава, да съм по-спокойна, с положителна нагласа. Ще гледам да прехвърля тези неща в новия сезон.
В него, разбира се, главната цел са олимпийските игри. Ако там се получат нещата, бих била много щастлива.
– Владо, ще бъде ли този последен за теб? Имаш ли категорична позиция по въпроса?
Владо: По принцип не казвам, че нещо е за последно, но в случая има голяма вероятност. Целя се изцяло в добро представяне на олимпиадата. След това ще седнем семейно да помислим как да продължат нещата.
Има и доста странични неща, както е и в спорта, който в една голяма част е политика. Има някои неща, които ще се доуточняват с федерацията през пролетта. Така че решението ми зависи от много неща.
Ако ме попитат обаче дали съм се уморил или нещо такова, не съм, нито се чувствам стар. Тренировките ми понасят много добре. Даже бих казал, че ги издържам много по-добре от млади спортисти. И това няма да е причината, заради която ще спра. Съвсем други са нещата – семейни и лични. Ще седнем след олимпиадата и ще отговорим на този въпрос на себе си първо и после вече ще решим за по-нататъшни действия. До олимпиадата обаче няма да мисля за такива неща.
– По какъв начин позитивни резултати или обратното от олимпиадата ще ти се отразят на решението? В смисъл какво търсиш ти там за себе си?
Владо: Аз винаги търся най-добрия резултат. Нашият спорт е такъв, че невинаги зависи всичко от спортиста, за съжаление, и миналата година това се доказа при мен, защото смяната на треньора не ми повлия много (Роберт Кабуков пое националите от лятото на 2024-а). Доста по-малка комуникация имахме първия сезон.
Сега нещата са значително по-различни и треньорът се запозна с нас и с нашите възможности и мисля, че в момента подготовката ми е на много по-добро ниво, отколкото миналата година. Всеки един резултат в топ 10 би бил добър за мене. Като си там, имаш шансове и за медал. Но да тръгне сезонът и ще видим как са нещата. Доста силни спортисти има. Ние имахме възможност да тренираме с шведите и видяхме как са подготвени. Моята лична цел е олимпиадата, така че за началото на сезона нямам нещо конкретно, което да гоня. Но се чувствам доста прилично, така че ще видим съвсем скоро каква е ситуацията.
– Това, че се чувстваш много добре физически, е чудесно. Все пак не може да не ти се върти в главата, че рано или късно ще сложиш край на нещо, което правиш вече близо 20 години. Отделяш ли внимание на тази мисъл?
Владо: Да, със сигурност я има в главата ми. Моят живот е биатлонът, винаги е бил и занапред ще бъде. Милена си има нейна кариера, тя ще си реши сама колко ще продължи. Но докато тя е в спорта, и аз трябва да съм покрай него. Както казах обаче, това зависи от федерация, от треньори и от много неща.
Краят обаче идва и аз го знам. Затова ще се наслаждавам на всеки един старт тази година, защото може да е последен на това място, което сме в момента, и на следващото и така нататък. След олимпиадата ще седнем вече да говорим сериозно по тези теми, защото сега само има някакви виждания за бъдещето, но нищо конкретно. За мен това ще е 5-а олимпиада и искам да се представя на максимално високо ниво. Аз и за предните се бях подготвял в такава насока, но там нямах късмет. Така е било писано засега, но смятам, че бих могъл сега да покажа един добър резултат в Антхолц (там ще са състезанията в биатлона от игрите в Милано и Кортина).
– Кажете по няколко думи за подготовката.
Милена: Тази година имахме много лагери. Почнахме доста рано подготовката. Всичко беше много добре организирано. На мен лично ми натежа това, че доста време прекарахме в чужбина. Нямахме нито един лагер в България.
Отделно почивките между самите лагери бяха много малки и постоянно бяхме на път. Пътувахме със самолети, което, разбира се, е добре, но въпреки това много време прекарахме в път да се приберем до вкъщи за 3-4 дни, после отново. А ние имаме малко и не ни е лесно.
Но в крайна сметка този сезон изисква такава подготовка и се надявам, че наистина сме я направили по най-добрия начин. Бих казала, че всичко мина почти перфектно. Разбира се, имах и контузии, леки разболявания, дори сега точно преди сезона. Малката първо хвана някакъв вирус, след това аз го изкарах и не беше много лек. Всеки спортист преминава през такива неща, така че сезонът е дълъг и дори в началото да не се получат нещата, се надявам, че по-нататък ще стане.
Владо: Ние обичаме всичко да е организирано, а и треньорите сега също. Пихлер (германската легенда Волфганг Пихлер е консултант на националния отбор) също така доста държеше на тези неща при подготовката за олимпийския сезон и смятам, че всичко се проведе професионално. Липсата на България при нас като семейство с малко дете наистина тежи много. Само за по няколко дни сме си били у дома. Но целите изискват жертви.
Хубавото е, че имахме възможност и Ивайла да пътува с нас при по-голямата част от подготовката. Дано не ѝ е било толкова тежко, но това е нашият живот в момента. Надявам се всичко направено да даде резултат през февруари на олимпиадата.
– Имахте ли колебания дали да не тренирате пак сами, както бе преди?
Владо: Всяко едно такова отделяне има плюсове, има и минуси. За момента с този екип, с който работим, не сме имали колебания, защото треньорите са добри и смятам, че нашето място е тук, но винаги може отново да се отделим в един момент, когато преценим, че вече не е така. Това зависи също и от федерацията, от това дали треньорите за следващия сезон ще са същите.
– Явно комуникацията се е подобрила спрямо първия сезон.
Владо: Да, да. То и тогава имаше комуникация, просто не се познавахме. Аз смятах лично за мене, че имах проблем с подготовката, защото в България съм стигал до много неща чисто сам на принципа проба-грешка в годините. Имам свое виждане за нещата и то съвпада доста с това на Пихлер, но първата година беше трудно. Просто трябваше да се опознаем и да видим как да работим по-добре заедно, което сега се получи.
– Волфганг Пихлер е светило в треньорската професия. Какво дава той в ролята си на консултант на вас двамата, а и на отбора?
Милена: Той съставя изцяло програмата. Всъщност ние затова имахме толкова много лагери в Германия в Руполдинг (германски център на биатлона), защото той живее там и така може да следи процеса, да бъде физически там с нас и да вижда какво се случва.
Той обича така всичко да бъде под негов контрол. И това е нормално. Когато човек е работил по един начин и той е бил успешен, действа по него. Особено сега преди олимпийски сезон искаше всичко да е под пълен негов контрол, всичко с тренировките да е изрядно организирано. Той отговаря за тази функционална част, Роберт Кабуков – за стрелбата. Михаил Клечеров беше с нас през по-голямата част от подготовката лятото и помагаше всичко да се случи максимално добре.
Владо: Аз бих казал няколко думи за човека Волфганг Пихлер, неговите постижения като треньор са добре известни. Пихлер е много всеотдаен и много добър. Излъчването му е съвсем друго, но аз не съм виждал човек като него.
Обикновено с годините хората, ако работят една работа, почва да им омръзва или не я вършат със същия живец.
Докато този човек кипи от сутрин до вечер за този спорт. Аз толкова емоционален и всеотдаен човек не съм виждал на такава възраст. Той все пак е на 70 години. А работи, все едно е млад треньор на 35-36 години. Наистина такова нещо не съм виждал.
И това за мен лично е важно, защото този импулс трябва да се предава на състезателите, а не да става всичко едно монотонно в тренировъчния процес и състезанията. Пихлер гори за тези неща и много умее да надъхва спортистите. Това му е основният плюс.
Неговата програма е една от най-тежките за изпълнение, но за мене лично импулсът и самото отношение към спортистите и към резултатите им са по-важни, самата нагласа, която той умее да я предаде на състезателите.
– Да завършим с подготовката. Доколко тя се приближи до високите стандарти на баитлона, които налагат големите сили? Стесни ли се дупката?
Милена: В Германия направихме няколко тренировки с Филип Наврат, поговорихме си. Там си имат буквално всичко. Аз съм говорила и с Пихлер на тази тема, защото това с детето да пътува с нас чисто организационно вече няма как да се получава с толкова дълги лагери и постоянно в чужбина. Сега, като е малко, е по-лесно.
Все още може без детска градина, социална среда за нейната възраст. Но оттук насетне нещата за нас чисто като родители няма да са толкова прости, а в крайна сметка ние на първо място сме родители. Затова неминуемо си помислих, че ако живееш на едно такова място като Руполдинг, не би ти тежало съчетаването на кариера с това да си родител. Докато в България това е много трудно.
Примерно ние живеем на хубаво място – в Троян, и можем да практикуваме доста от тренировките, които са подходящи за биатлон. Обаче това няма как да е толкова добре организирано, както в Германия, а там има такъв център, който работи цяла година. И въобще почти нямат нужда да ходят на други места, освен на лагери за височинна подготовка. Хубаво е, че ние си имаме Белмекен. Ако в България имаме поне малко близки до тези условия, би било хубаво. Едва ли обаче може да се изградят в близкото бъдеще.
В Германия, Франция, Италия, Швейцария и Скандинавието имат по няколко такива центъра, подготвят се у дома и след това тръгват за сезона със свежи сили и много добре заредени. Ние компенсираме с лагерите на такива места, което е добре за нас.
– Владо, слушайки Милена – има ли вариант да потърсите вариант с за живот в чужбина?
Владо: Не, за такъв вариант не сме мислили никога. Аз също смятам, че едно дете трябва да расте сред други, детска градина и така нататък. Това време идва и аз ще съм човекът, който ще се занимава с тези неща, щом се откажа. Имаме някакви идеи да направим така, че Милена да може да се подготвя през по-голямата част в Троян. Но както тя казва, много е сложно това в България. Просто за такива спортове, вече не знам как да ги нарека, може би бутикови, няма необходимите условия.
А даже е срамно да се говори на фона на историята на българския биатлон. Да, сега имаме алпиец, много добри сноубордисти, скачач, но ние сме общо 10-15 зимни спортисти в България, а няма един читав национален център, както във всяка една държава с шанца, с трасе за биатлон, ски бягане, с пързалка, за шортрек и фигурно пързаляне и така нататък, както всяка една държава го има това нещо. За алпийските ски не говорим. Там има бизнес гледна точка и винаги ще има и има писти, където, да се тренира.
Нашите спортове не са като борбата и щангите, за които можеш да тренираш във всяка зала. Трябва център и организация. Да, биатлонът е скъп спорт, но винаги в годините е имал резултати. С паузи между тях, но просто не мога да разбера как държавата не отпуска повече пари, а за други спортове ги покачва всяка година. Обидно е. Говорили сме си, че аз, ако съм в Германия, мога да тренирам, докато не падна от колелото и ролките (ролкови ски за летен биатлон). Всичко им е организирано. Сутрин идва служебна кола, тренират, връщат се, обядват, почиват и пак тренировка. Иначе ние държим на България и не бихме отишли да живеем другаде. Иначе аз преди 15 години с радост бих заживял временно в чужбина.
– Милена, това лято получи покани, участва в авторитетни градски състезания в Дрезден и Мюнхен. Това бе атестат за направеното от тебе през миналия сезон. Усети ли по-различно отношение, въобще как те приеха в елита?
Милена: В Мюнхен бе организирано от IBU (Международния биатлонен съюз) и всяка държава имаше право да участва с брой състезатели според класирането по нации.
Иначе за Дрезден получих лична покана и бях и много щастлива, но и притеснена просто защото не бях участвала в такъв тип състезания. Обаче всичко беше много, много професионално. Но иначе атмосферата първоначално я усещаш като за шоу, но после ти става ясно, че нещата са сериозни. Ти си сред 10-те най-добри биатлонистки на света.
Всичко там бе много положително за мене и много се радвам, че ме поканиха. Останалите момичета ме приеха много добре. При загрявка, ядене, подготовка за състезанието, буквално навсякъде бяхме заедно. След това между самите квалификации и състезанието тичахме заедно или просто си говорехме и беше много приятно. Усети се, че съм им направила впечатление, което за мен беше интересно преживяване.
– Владо, и най-големите фенове на биатлона, които би трябвало да са наясно какво представлява този спорт, се ядосват при пропусната стрелба и първосигнално хокат любимците си. Как би описал накратко каква трансформация трябва да преживееш от това след скоростно ски бягане изведнъж да можеш да стреляш спокойно и има ли някаква подобна житейска ситуация, с която може да сравниш това нещо.
Владо: Сложно е да го сравня с житейска ситуация. От моя опит имам следната философия. Смятам, че ски бягането е даденост в голяма част. Стрелбата може да се научи, разбира се, при нея има даденост, като за някои е по-лесна.
Много е сложно след силно ски бягане да направиш добра стрелба и затова в годините единици го правят. Имам предвид не еднократно. Говоря за наистина бързо бягане и скоростна и точна стрелба. За мен това е истинският биатлон.
Наистина е сложно. Много е тънък моментът и трябва да овладееш много емоции и други неща за твърде кратки моменти. Още от влизането в стрелбището започва това. Ето например тук в Йостерзунд стартовете са на осветление. Хиляди се нещата, които се тренират в процеса да ставаш по-добър. Ние вече говорихме, че в България няма такива условия и търсим близки до тях.
В живота наистина не се сещам за подобна ситуация, но наистина да си на върха в биатлона е много, много трудно и затова малко хора са го постигали – Йоханес Бьо, Мартен Фуркад, Оле Ейнар Бьорндален.
Може един ден да бяга добре, а в друг – да стреляш добре. Цаката е да се получи едно временно. Аз съм имал шанса да го преживея със сребърния медал от световното.
– Милена, прави впечатление, че и с другите момичета (Лора Христова, Мария Здравкова, Валентина Димитрова) в националния сте доста задружни. Явно добре се разбирате. Може ли да доведе това до едни добри резултати на щафетата?
Милена: Надявам се. С Мария сме от още от моите юношески години. Лора и Валя са един набор, вървят си заедно. В щафетата е важно вие между вас да се нагласите, а треньорите да преценят коя на кой пост да поставят според силните страни.
– Владо, след твоето близко или не чак толкова отказване как виждаш нещата в мъжкия български биатлон?
Владо: Не мога да преценя точно, но според мен се редуват поколенията. Сега е ред на женското. Ако покажат още развитие, предполагам, че след време ще дойде и отново ред на мъжко поколение. Тези момчета, които са тук, имат още доста да тренират. В смисъл – може би не са разбрали още истинския биатлон, колко много трябва да дадеш, за да ти се върне. Трябва да се проумее това нещо и максимално бързо да се реагира. В един такъв спорт трябва да си интелигентен – да знаеш какво правиш, да знаеш защо го правиш.
За съжаление, днешната младеж, както я виждам аз, идват доста изучени от телефоните, питат ги разни неща, идват ми малко като минипрофесори. И става все по-сложно за треньорите. При нас нямаше такива неща. Имаше дисциплина, дори да не си съгласен с нещо, го изпълняваш. Вече след това, ако имаш възможност да го промениш, го правиш. Но като цяло имаше и доста дисциплина. Сега нещата са малко по-различни. Има повече свобода на говорене. Според мен се четат много грешни неща. Няма как Норвегия да си напише в интернет или в инстаграм методиката. Това са пълни глупости, а те си мислят, че това е истина и едва ли не че им е достатъчно, за да почнат да тренират като тях. За ме това не е много редно и ако продължава така, младежта няма да стигне до нищо добро.
– Споменахте няколко пъти вашето момиченце Ивайла, което на 30 октомври стана на 2 г. Тя пак ли поема с вас в световната купа?
Милена: Сега си е у дома. Ще я вземем за Коледа. Миналата година беше добре, надявам се и тази да е така. Единственият проблем с пътуването с нея е, ако евентуално се разболее, както стана сега в Идре (зимен център в Швеция), но бих казала, че за 2 години това е единственият път, когато се разболява, и беше абсолютно изолирана, не се е срещала с никой от отбора, така че да не застрашава тяхното здраве. За първите 3 кръга от световната купа няма да е с нас, защото са по-отдалечени и се пътува със самолет.
След това ще сме заедно и преди олимпийските игри ще си я пратим у дома. Иначе тя го понася много добре и пътуването, и престоя по хотелите. Не е имала проблем с адаптацията към тези места и даже сега мисля, че ще ѝ е още по-интересно, защото разбира повече. Другите в отбора ѝ обръщат внимание, занимават се с нея. Смятам, че успяваме да направим така, че да се чувства добре.
– А всъщност вие като тренирате и се състезавате кой се грижи за нея?
Владо: Миналата година бе майката на Милена, която бе взела нейното майчинство, а сега ще е баба ѝ. Прабабата на Ивайла. Тя е пенсионерка и работеше, но се отказа. Ще дойдат при нас в Италия за Коледа. Около празниците ще тренираме на стадиона, където ще са олимпийските състезания.
Милена: Тъй като ще е с нас, не сме подавали документи за детска градина. В България също така тя е по-изолирана, няма особен контакт с деца и външни хора въобще, за да я предпазим от разболяване. Един вид е на режим, но н пролет вече ще е съвсем друго.
Тогава ще обсъдим как ще ни продължи животът, за да може и за нея да е по̀ по детски.
– Владо, но получава ли така от съвсем малка Ивайла биатлонна закваска.
Владо: Тя ще си реши накъде да поеме. Аз не съм от тези родители, каквито съм виждал в нашия спорт – с фикс идея децата им да стават големи спортисти. Със сигурност сме решили да ѝ покажем основата на спорта – плуване, каране, колело, бягане, гимнастика, да избере нещо, за да има активен живот, а оттам нататък тя ще си прецени. Но пък и някои неща са неизбежни. В смисъл, ако нашият живот продължи с биатлона и тя е постоянно е покрай нас, всичко ще си дойде от само себе си. Ще видим дали ѝ харесва. Пробвахме я на ски, но беше много мъничка. Сега ще видим като по-голяма. Времето ще си покаже. Не бързаме с тези неща.
– Милена, за теб със сигурност предстоят още години в биатлона. Как ще се справиш след отказването на Владо, а и след поемането по детския път на Ивайла?
Милена: Това ще го обсъждаме напролет. Ако с Владо съчетаем максимално добре нещата, защото примерно ние сега също прекарваме 20 дена, най-много месец разделени от нея, и в бъдеще този период не се налага да е по-голям, за мен няма да е проблем. Както каза Владо обаче, ние винаги зависим от решенията на други хора и след това трябва да вземаме нашите.
– Владо, може ли да се каже, че едно решение, което ще е удачно, би било ти дори при край на кариерата по някакъв начин да останеш в отбора и съответно до Милена?
Владо: Всичко е възможно, но пак казвам, че зависи от федерацията, от треньорите, с които ще се работи, защото аз съм бил в тази федерация прекалено дълго. Имало е несполучливи треньори и това за един елитен спортист като Милена е доста пагубно. Ще направя всичко възможно да не си губи годините с такива. Имам доста контакти вече с годините и много врати са отворени за нас в чужбина. Смятам, че при нужда ще намеря най-добрия вариант тя да се подготвя. За да показва тези добри резултати, тя трябва да продължи да се развива. Знам, че Милена има бъдеще, така че ако се изисква от мен да съм до нея, ще съм там.
– За финал – какво би ви накарало да се чувствате доволни в края на този олимпийски сезон?
Милена: Всеки се надява на медал. Затова тренираме, а и с олимпийските игри завършва един цикъл. Всяко едно добро класиране на игрите ще е добре за нашата малка страна. Миналата година, като имах възможност да участвам почти на всички стартове от световната купа и да се боря за едно по-предно класиране в световната купа до краяр гем чувствах едно напрежение, хем усещах, че съм сред елита на биатлона и това много ми хареса.
Владо: Медал звучи чудесно, но и едно добро класиране на олимпиадата би ми харесало.
