Даниел Лавоа от мюзикъла „Парижката Света Богородица“ е изиграл Фроло 1400 пъти. „И все още, всеки път намирам нови неща в него. Ако той беше твърде обикновен, може би нямаше да го преоткривам през цялото време“, казва пред БТА артистът. Той е роден през 1949 година в канадската провинция Манитоба и е своеобразен доайен в екипа на шоуто, което гостува от 6 до 11 февруари в зала 1 на НДК по покана на Spectacolis BG.
Продукцията по либретото на Люк Пламондон и музиката на Рикардо Кочанте има своята премиера в Париж през 1998 г. Досега е посетена от над 12 милиона зрители, над 11 милиона продадени албума, над 5000 представления в над 20 страни. Преведена е на девет езика. Сценичните декори тежат над 200 тона и се транспортират по световните сцени със седем мегатрейлъра. В екипа са над 70 души артисти, танцьори, акробати и технически лица.
„Най-красивото и неочаквано нещо, което се случва навсякъде по света, е когато хората пеят с нас. Много често, заради слушалката в ухото, ние не можем да чуем много добре публиката. Но, когато тя пее силно, е нещо прекрасно. Или когато ръкопляска по средата на песен. Най-красивото е, че и в Азия, и в Канада, и в Европа, в края на шоуто, всички пеем заедно. Изненадващо е, но е нещо, което обединява хората“, казва пред БТА Елхайда Дани, в ролята на Есмералда. Тя става известна, след като на 16-годишна възраст печели Star Academy (2009) в родната Албания. Три години по-късно става победител в „Гласът на Италия“ с над 70 процента зрителски вот.
Анджело дел Векио, в ролята на Квазимодо, разказва пред БТА за емоцията да работиш с колеги от цял свят: „Това е един красив културен обмен, който идеално описва мултикултурния аспект на самото шоу. Прави го още по-реалистично. Първоначално е имало предимно френски и френско-канадски певци. Но сега вече не е така. Аз дори не говорех френски, когато за първи път започнах да пея на френски. Затова бих казал, че в моя случай „Парижката Света Богородица“ ми даде шанса да науча нов език и да пътувам по света“.
По думите му успехът на „Парижката Света Богородица“ се дължи на факта, че това е попшоу, което разказва универсална история, близка на всякакъв вид публика. „Извън самата красива история, написана от Виктор Юго преди години, имаме страхотен композитор, който е бил попзвезда в Италия, и точно как да спечели сърцата на хората“, допълва Анджело дел Векио. „Говори се за любов, страст, желание за власт – все неща, които са ни добре познати и сега“, посоча Елхайда Дани. „Историята е страхотна, макар и стандартна. Простичка, без усложнения, с образи, които лесно се поставят, почти анимационни. Нищо е сложно, но в същото време е много цветно. Освен музиката, текстовете, сценарият и сценичното шоу, които са чудесно събрани, има една отдаденост на всеки един от нас – нашите сърца са в шоуто всеки път, когато го представяме. И това е много важно“, обобщава Даниел Лавоа.
В екипа на „Парижката света Богородица“ са също Жил Махо – режисьор, Мартино Мюлер – хореограф, Кристиан Рац – сценограф, Ален Лорти – осветител. Участват още Джан Марко Шиарети, Ализе Лаланд, Джей, Фло Карли, Джейми Боно, Лоран Морен, Филип Трембле, Ерик Жетнер, Майк Лий и др.
Елхайда Дани, Даниел Лавоа и Анджело дел Векио пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за ролите им в мюзикъла и техните лични съдби, за неочакваните и странни реакции от публиката по света, за успеха и дълголетието на „Парижката Света Богородица“.
Даниел, защо Ви наричат поетът-пианист?
Даниел Лавоа: Защото съм композитор. Цял живот пиша музика на пианото и свиря повече от 70 години. Започнах на четири години. Мисля, че не съм класически пианист, не съм и концертиращ пианист, но съм на ти с пианото. Пиша и текстове…
Елхайда, Вие пеете от 4-годишна. Как поддържате интереса към работата си? Понякога усещате ли инерция?
Елхайда Дани: О, хубав въпрос! Желанието да пея е нещо, за което никога не трябва да се тревожа, защото, за щастие, никога не съм имала този проблем. Желанието, както и талантът, са неща, с които човек се ражда, и за които съм работила много, за да ги запазя, да ги направя още по-големи и по-силни. Щастлива съм, че превърнах страстта си в моя работа, затова никога не се отегчавам и не губя интерес към работата си. В това отношение съм голяма късметлийка.
Всеки ден е различен, защото всеки ден пееш с различни емоции. Понякога се налага да повтаряме една и съща сцена по няколко пъти, но това също е вид израстване. Аз мисля, че израснах на сцената, което също е голям късмет.
Анджело, пял сте по целия свят, но започвате кариерата си от Арена ди Верона. Това ли е най-вълнуваща сцена?
Анджело дел Векио: Всяка сцена има различно значение. Всяка държава и култура има различно усещане, но бих казал, че първата ми сцена беше най-значимата. Арената за мен е един от най-големите театри, на които някога съм играл – това голямото открито пространство. Бях на 15 години. Тогава подписах и първия си договор – за друго шоу на Рикардо Кочанте и за първи път излязох на Арена ди Верона пред 15 000 души. Така че никога няма да го забравя. След това, на същата сцена съм излизал, може би, още 20 пъти, включително с италианската версия на „Парижката Света Богородица“.
С какво героите, които представяте, спечелиха сърцата Ви на артисти?
Даниел Лавоа: Фроло е трогателен, любопитен, страстен, честен, праволинеен. Той е силен, но и малко прецакан, защото никога не е знаел как да се справи с определени емоции – като любовта, която идва и се изправя срещу него. За първи път в живота си той има проблем и всичко отива на зле. Но ми се иска да мисля за него като за един от нас, като теб и мен. Всеки от нас носи у себе си по малко от Фроло. Всички имаме проблеми със самоконтрола или със себе си…
Аз харесвам Фроло, защото е сложна личност, и като такъв е интересен за пресъздаване на сцената. Играл съм го 1400 пъти и все още, всеки път намирам нови неща в него. Ако той беше твърде обикновен, може би нямаше да го преоткривам през цялото време.
Елхайда Дани: При мен не става дума само за Есмералда, а за целия мюзикъл – за музиката, текстовете, хореографията – за всичко. „Парижката Света Богородица“ е нещо много специално. Това е един от най-красивите мюзикъли, съществували някога. Есмералда е част от този свят, в който има много емоции и много заложби. Тя, в началото на мюзикъла, е младо момиче, което тепърва открива себе си и живота. Тя е много чиста и невинна, но израства и се превръща в една много силна жена, която се бори за своите вярвания и е много последователна в това. Аз съм вдъхновена от нея и мисля, че младите момичета трябва да са като нея.
Анджело дел Векио: Има толкова много красиви неща, които биха могли да завладеят сърцата на публиката, но и на артиста.
Квазимодо е доброто момче в историята, така че всички се привързват към мен като певец. Бях много, много впечатлен от самото начало – от първия път, когато чух музиката на „Парижката Света Богородица“. Това беше персонажът, който бих искал да изиграя. Това беше моят мечтан герой, защото има много за изразяване чрез песните и чрез самото представление. Квазимодо разказва история – за несправедливост, и израства заедно с шоуто. Има голяма еволюция на характера – това е най-вълнуващата част от пресъздаването на тази роля.
Разкажете за неочаквана или странна реакция от страна на публиката.
Елхайда Дани: Най-красивото и неочаквано нещо, което се случва навсякъде по света, е когато хората пеят с нас. Много често, заради слушалката в ухото, ние не можем да чуем много добре публиката. Но, когато тя пее силно, е нещо прекрасно. Или когато ръкопляска по средата на песен. Най-красивото е, че и в Азия, и в Канада, и в Европа, в края на шоуто, всички пеем заедно. Изненадващо е, но е нещо, което обединява хората.
Даниел Лавоа: Най-много ме трогна, когато бяхме в Китай и цялата публика започна да пее Le temps des cathédrales („Времето на катедралите“, песен от мюзикъла – бел. а.) на френски, с нас. Цялата публика, не само трима-четирима души. Всички пееха! Това е много, много вълнуващо, особено, когато знаеш, че си в страна, в която никой не говори френски или поне много, много, много малко хора говорят френски. А тогава всички пееха – на френски! За мен това беше много трогателно.
Анджело дел Векио: Реакциите всеки път са различни. Разбира се, „Парижката Света Богородица“ не е опера. По-скоро е нещо като рок концерт. Спомням си, че веднъж бяхме в Брюксел и докато пеех Les cloches (Камбаните, песен от мюзикъла – бел. а.), хора започнаха да пляскат в темпо. Това ме накара да се почувствам по-скоро като на концерт, отколкото в мюзикъл.
Бях в София преди две години, в същия театър (НДК – бел. а.) и контактът с публиката беше много красив. На излизане от залата, не очаквах толкова много хора да ми говорят на френски. Няма как да не уважиш този интерес към френската култура, затова нямах търпение да се върна тук с „Парижката Света Богородица“.
Лесно ли се работи, когато в екипа имаш колеги от цял свят?
Анджело дел Векио: Това е един красив културен обмен, който идеално описва мултикултурния аспект на самото шоу. Прави го още по-реалистично. Има много италианци сред певците и особено сред танцьорите, но има и хора от цял свят.
Първоначално е имало предимно френски и френско-канадски певци. Но сега вече не е така. Аз дори не говорех френски, когато за първи път започнах да пея на френски. Затова бих казал, че в моя случай „Парижката Света Богородица“ ми даде шанса да науча нов език и да пътувам по света.
Каква според Вас е причината за успеха и дълголетието на „Парижката Света Богородица“?
Елхайда Дани: Мисля, че тайната на успеха е в красивата музика, текстове и историята, която, въпреки че описва един много, много стар Париж, е нещо, което можете да намерим и в днешния живот. Говори се за любов, страст, желание за власт – все неща, които са ни добре познати и сега. Това е причината за успеха, който продължава вече четвърт век. Актьорският състав е невероятен. Танцьорите също дават енергия на сцената, която е несравнима. Всички зад кулисите са не по-малко отдадени и пристрастени към „Парижката Света Богородица“.
Анджело дел Векио: Това е попшоу, което разказва универсална история, близка на всякакъв вид публика. Много е просто, и мисля, че извън самата красива история, написана от Виктор Юго преди години, имаме страхотен композитор, който е бил попзвезда в Италия. И той знае точно как да спечели сърцата на хората. Има красиви текстове, много прости и дълбоки – всеки е изпитвал поне веднъж в живота си някои от чувствата, за които говори представлението – несправедливост, любов, ревност, бунт… Това е вълшебната рецепта.
Даниел Лавоа: Мисля, че има много, много причини… Историята е страхотна, макар и стандартна. Простичка, без усложнения, с образи, които лесно се поставят, почти анимационни. Те са много прости, много стереотипни. Има любов, омраза, ревност. Нищо е сложно. И в същото време е много цветно. Освен музиката, текстовете, сценарият и сценичното шоу, които са чудесно събрани, има една отдаденост на всеки един от нас – нашите сърца са в шоуто всеки път, когато го представяме. И това е много важно.
Автор – Даниел Димитров
Оператори – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева
