Националната научна конференция „Априлското въстание и националноосвободителните борби на българите в Македония“ събра учени в Разлог. Модератор в първия ден беше доц. д-р Слави Славов, а събитието започна с доклади, посветени на дейци, участвали в революционните комитети, на връзките между въстанията и на значението им в националноосвободителното движение.
В началото на форума доц. Александър Гребенаров от Института за исторически изследвания към БАН разгледа връзката между Априлското въстание, Разловското въстание и Кресненско-Разложкото въстание като последователни етапи от българската националноосвободителна борба. Той обясни, че Априлското въстание има не само военен, но и силен политически ефект, тъй като привлича вниманието на Европа към българския въпрос. Специално внимание бе отделено на Разложкия край – важна роля в подготовката играят местни революционни комитети, създадени в селища като Банско, Добринище, Белица и Долно Драглище, посочи още доц. Александър Гребенаров. Той открои имената на Георги Чулаков, Георги Докторов и Кузман Поптомов – Шарланджията, близък съратник на Васил Левски.
Основен стимул за мен е желанието ми да се даде повече гласност на Разловското въстание и извън историческите среди в България, каза докторантът Крум Митов към Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В своя доклад той разказа за избухването на въстанието, героизма на местните дейци и символиката на знамето, извезано от сопотските учителки Неделя Петкова, известна като баба Неделя и дъщеря ѝ Станислава Караиванова.
В своя доклад доц. д-р Слави Славов от Института за исторически изследвания към БАН определи черешовите топчета като символ на приемственост между Априлското въстание и Илинденско-Преображенското въстание. Той обясни, че макар тези оръдия да имат ограничена военна стойност и често да се разрушават още при първите изстрели, тяхното значение е преди всичко морално и символично. Според него черешовите топчета, използвани в Крушево и района на Бигорския манастир, са пряка препратка към традицията на Априлското въстание и показват приемствеността в българското националноосвободително движение.
Уредникът в Историческия музей в Разлог Илия Тантилов представи документ от 1874 г. – заем, даден за закупуване на оръжие, което показва реална подготовка за въстание по линия на комитетите на Левски. Той разгледа ролята на Иле Марудин като военен ръководител на чета в Разложко, както и съдбата му след въстанието – емиграция, преследване и вероятна гибел. Тантилов акцентира върху нуждата този почти забравен участник да бъде върнат в историческата памет и да се проучи по-задълбочено дейността му.
По време на форума д-р Георги Тренчев от Македонския научен институт разгледа административната и политическата обстановка в Разложко през 1876 г. и причините въстанието там да не избухне своевременно – липса на информация, отдалеченост и объркване около началото му. По думите му след събитията в Батак османската власт предприема масови арести и жестоки репресии срещу заподозрените революционери, включително участници в четите на Бенковски и Ботев. Той разказа за различните съдби на затворници от региона и посочи, че част от тях биват освободени срещу откуп. Д-р Георги Тренчев допълни, че макар въстанието да не се реализира в Разложкия регион, репресиите са тежки и показват мащаба на подготовката и страха на властта.
Коста Говедаров, местен краевед, разказа за подготовката за Априлското въстание в село Долно Драглище и цялата Разложка котловина. По думите му създадените комитети, събраните средства, обучението на млади хора показват силния стремеж към свобода и самостоятелност в региона. Говедаров завърши своя доклад описвайки значимия принос на непримиримия дух на българите към общото освободително движение.
Научният форум „Априлското въстание и националноосвободителните борби на българите в Македония“ продължава и утре с доклади на учени от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Института за исторически изследвания към Българската академия на науките (БАН), Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Историческия музей – Разлог, Регионалния исторически музей – Благоевград и Македонския научен институт.
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
