Много се е изписало на тази тема и вероятно ще се пише още много. Има ли такова нещо, като прераждане, или не. Какво е то? Какво се преражда, какво умира и какво не, къде се намираме, като живи същества? Какво представлява вселената и къде сме ние сред целия този безкрай? За някои хора тази тема влиза в езотеричните или приключенски истории, без съществена доказателствана стойност. За други, такава тема не съществува, още повече, че религията отрича прераждането като част от човешкото съществуване. Да не говорим, че темата изглежда отдалечена от забързаното ни ежедневие и обсъждането й често води до ирония и насмешки от невярващите или до активно защитаване на позицията, че това е част от нашето съществуване. Иначе темата е приятна за коментар и обсъждания, особенно в приятелско обкръжение и най-вече, ако човек е „разбрал”, че в „миналия си живот” е бил принц или принцеса, или някаква друга важна персона. Интересно, нали? А каква е истината? Какво е това прераждане? Съществува ли то и може ли да влияе на нашия живот?
Има много случаи – на границата на реалното и нереалното, в които хората разказват за минали преживени събития и спомен от неоспорими факти, преди човек да се е родил. Но как да повярваме на това, след като никой от нас /е, почти никой/ не си спомня нищо от тези минали преживявания? За какво прераждане говорим, след като моето биологично тяло е обречено на остаряване и смърт? А аз, точно с това тяло, с тези сетивни органи, имам усещането за себе си и света около мен. И тук започват различията в мненията между реалното и нереалното. Защото, ясно и категорично е, че човек не е само биологична маса, а и нещо повече. И това повече е нашата духовна същност – моята душа. Иначе не бихме се различавали много от животните. И тя – душата е тази, която вдъхва живот, сили и насочва нашето животинско тяло в определена посока. Колкото и парадоксално да звучи, но според науката Кабала, човек усеща себе си не с тялото си, а чрез своята душа. До тук нищо ново, нали? Чували сме и сме чели какви ли не истории с приключенски привкус относно душата и тялото на човек. И все пак, всички се вълнуваме от въпроса, какво се случва с мен, с моята душа след смъртта на тялото? Дори и да отричаме възможноста, че след мен нещо остава, дълбоко в себе си се надяваме, че частица от това мое съществуване „блуждае” някъде в пространството. Иначе какъв е смисълът от съществуването на всеки един от нас? Раждаме се, живеем и умираме… и толкова! Замисълът обаче на Природата е много по-висш и скрит от нас. Душата, чрез тялото, изразява и развива своята същност.
Душата си остава душа, там, където тя е съществувала – в своята духовна област. А тялото си остава, като материален субект, в нашия видим материален свят. Любопитният въпрос е – преминава ли тя в друго тяло, или не, кога и по какви критерии, и по какъв план става това?
Има какви ли не теории и предположения за това. Но каква е истината? Това безкраен процес ли е, или има предварителен замисъл? И ако има замисъл, до къде ни води той? Колкото повече отговори получаваме, толкова повече въпроси възникват, до като не достигнем до основния въпрос – какъв е смисълът на съществуването ни? По такъв начин постепенно идва разбирането и осъзнаването, че съществува реалност, която е извън рамките на материалното ни възприемане на света, в която се крие „тайната” на нашето съществуване. И понеже говорим за душата, като невидима частица в мен, то според науката Кабала, всички души представляват една единна душа. Както нашето тяло се състои от отделни органи и клетки, така и единната душа се състои от отделни органи и клетки. Всеки от нас представлява една частица от тази обща душа. И замисълът на съществуването на всички души, на нивото на материалния свят е в това – да се обединим, въпреки егоистичната ни същност в тази единна система, в един изправен /неегоистичен/ жив организъм, в една обща душа. Методиката на Кабала ни разкрива цялата висша реалност, замисъла и пътя, как това трябва да се случи.
Ние все още не сме наясно с параметрите на земното и духовното време и съотношението между тях, но може да се каже, че всяко поколение представлява една редица от тела, зад които стоят душите, които движат тези тела. И когато тялото отработи своето, то умира – ражда се ново тяло, а душата продължава да се реализира чрез него и така всяка душа преминава през множество тела. Не всички сме били принцове и принцеси в миналото, но това няма никакво значение, защото за душата тялото е само външна форма за нейното реализиране.
Така обяснено, всичко изглежда лесно реализуемо, но на практика – няма човек, който да не се страхува от смъртта на биологичното си тяло. Не за друго, а защото всеки един от нас отъждествява себе си с материалното си тяло и изобщо не се замисля за своята душа, още повече – да очаква с нетърпение следващия кръгооборот, а и това не е необходимо.
Ако човек умира, тоест, ако неговото тяло умре, душата се освобождава, тя е извършила определена функция в този свят, чрез това тяло, извършила е някаква работа, осъзнато или не, по съединението с всички останали души. Тук, разбира се, ще има много противоположни мнения и снизходителни усмивки, защото няма видими доказателства за това. Но защо е всичко това, ще попитате? Знаем, че Природата е перфектна по своята същност и строеж и в нея няма нищо излишно и нищо, което да е непълно. Става въпрос не само за видимата природа, а и за невидимия за нас Висш свят – този, който не се усеща с нашите пет сетивни органа. И ето тук Кабала казва -за да успеем от нашия свят да се издигнем на нивото на духовната реалност, това може да се случи, когато се намираме във физическите си тела. Защо? Защото само намирайки се в телата си, ние притежаваме свобода на волята по отношение на висшата духовна същност. И тук вероятно ще възникне въпросът – защо ми е необходимо всичко това? С какво това ще ми помогне в моя живот, по какъв начин мога да усетя Висшия свят, как да се адаптирам към него…? Когато всеки един от нас си задава тези въпроси и когато започнем да работим с тези въпроси, ще достигнем до разбирането за тази невидима висша реалност, изхождайки от своето желание.
Но защо на Природата и е необходимо това? Какво от това, че моята душа преминава през всички тези преживявания и поправяния.
Според Кабала, душата е „част от Твореца свише”! А нашата задача, е да влезем в хармония с природата., Да достигнем до подобие по свойства със законите на Природата, със закона за абсолютната любов и отдаване. И, за да доведе човека до осъзнаването на необходимостта за реализацията на този закон върху себе си, Природата е създала нашия материален свят. Цялата предишна история на човечеството е била само подготовка за изпълнението на този закон, чрез натрупване на отрицателен и положителен опит, когато човекът се опитвал през цялото време сам да измисли как да живее в нашия свят, как да съществува и защо. Измислял е всевъзможни цели и теории и в резултат на това е преминавал през много преживявания, включително удари и болка.. И така, от поколение на поколение, та до ден днешен. В наше време ние, като че ли, започваме да осъзнаваме, че много от нашите идеи са се оказали погрешни, а егоистичните ни планове не са ни направили щастливи – напротив. Съзнателно или подсъзнателно, започваме да разбираме, че насила ние нищо няма да измислим и да наложим един на друг и на себе си. Започваме да осъзнаваме, че в света е възможно да съществуват невидими закони и от нас се изисква да ги разберем, а не да изграждаме себе си и човешкото общество като по директиви, идващи отгоре. Днес светът, най-после, започва да разбира това, като все повече хора си задават въпроса за смисъла на живота. Все повече хора изпитват вътрешна необходимост да открият себе си и да си отговорят на въпроса „Кои сме ние и защо съществуваме, от къде сме дошли и към какво ни води Природата”?
Георги ГРАДИНАРОВ
