Човекът е като дърво в полето
Вероятно ще попитате какво е това? Някакво философстване или наивна премъдрост. Дори самата мисъл „Човек е като дърво в полето” ми изглежда самотно. Да не говорим, че според науката Кабала се празнува и Нова година на дърветата. Интересно нали?
На фона на Китайската Нова година обаче, това може би изглежда неясно, несериозно и доста непознато! Все пак, по друг начин изглежда, като се каже, че сега навлизаме в годината на Металния Вол, който идва след годината на Металния Плъх и преди годината на Водния Тигър.
В годината на Белия Метален Вол всички ще се чувстваме длъжни да изпълняваме задачите и отговорностите си. Това е и период, в който ще трябва да удвоим усилията си, за да постигнем каквото и да било. Не че разбирам нещо от това, но вероятно за китайците този лунен календар и всички животни в него са символ на надеждата и развитието.
Волът според този календар, а и според това, което е написано, е мощно животно, което има способността да трансформира негативните предизвикателства от ужасната Година на Плъха в положителни резултати през 2021 г. Той може да ни спаси от бедствия и да помогне за възстановяването, защото е строител. Написано е още, че годината на Белия Метален Вол е период на разрешени проблеми, но само, ако сме дисциплинирани и добре организирани.
Смята се, че за да имаме късмет, трябва винаги да носим със себе си нещо метално. Милиард и половина празнуват това събитие с надежда и вяра, че следващата година ще е по-добра от предходната. Почти няма месец или сезон от годината, в която да не се празнува някъде в света Нова година. И всеки влага в това ново начало, надежда за по-добър живот и щастие.
За съжаление, голяма част от тези традиции и явления в света изобщо не ги разбираме или, ако се опитаме да ги разберем, влагаме чисто егоистичен подход, тъй като нашето възприятие определя само това, което е добро или лошо за нас. Което е в наша полза или във вреда. Нищо друго не забелязваме. Дори Новата година на дърветата ни изглежда далеч от реалността. Но ако си зададем въпроса – каква е реалността, в която съществуваме, трудно ще се намери еднозначен отговор. Защо?
Защото, ако това, което идва отвън като въздействие, не се улавя от моите егоистични сензори като положително или като отрицателно, то аз изобщо не го усещам. Може около мен да се случват всякакви неща, но аз нищо да не виждам и усещам, защото възприемам действителността само по един тясно приложим параметър: „чувствам се добре”/“чувствам се зле“. Оказва се, че цялата „реалност” се ограничава само в рамките на примитивните ни егоистични интереси. За това и не можем правилно да усетим смисъла на празниците, които се празнуват по света и тяхната вътрешна същност.
Нова година на дърветата… какво е вложено в този празник? Той символизира плодовете на нашето израстване и развитие.
Кабалистите са написали, че „Човек е като дърво в полето“. По примера на дървото е илюстриран целият растеж на човека – формирането на личността, реализираща целия си потенциал. Вкоренявайки се в подходяща почва, „нашето дърво”/човека/ развива широка корона, издига се над земята и върховете му „галят небесата”. Но най-важното е, че то дарява плодовете от своето развитие за другите и в това вижда своето предназначение. Интересно и сложно като съпоставка, нали?
Кабалистите казват, че за да израснем в правилна посока, е необходимо да „подготвяме почвата” около нас! Какво всъщност означава това?
Представете си, че в ръцете си имаме семе от дърво. Ясно е, че първо трябва да намерим добра почва, от която да му предоставим необходимите хранителни вещества. По същия начин и на човек му е нужно добро обкръжение, което да осигури правилното му развитие.
След това е необходимо да се „разкопае и разрови” земята наоколо, за да покълне семето и да пусне корени. Така и човек „копае“ в себе си, изследва себе си в търсене на смисъла, на същността на своето развитие. Свързва се с корените си, със силата на Природата, която му въздейства така, че да направи наистина смислен живота си. Търси помощ, необходима за развивитието си в близкото и по-далечно обкръжение – обществото, страната и всичко което ни заобикаля. Тези въпроси стоят незабелижими зад икономическата и политическа „фасада“, но ние изобщо не се фокусираме върху тях, ограничавайки в твърде тясна рамка егоистичните си желания.
И ако продължим със символиката и сравнението на израстването на дървото и човека, то е необходима следваща стъпка, а именно „подхранването” на почвата. Ако приемем, че почвата за човека е обществото, то истинските, добри отношения в него ще бъдат катализатор на неговия растеж.
За съжаление обаче, ние не се замисляме за това. Потънали сме в делнични грижи и възприемаме растежа ни като нещо естествено. Даже не се и замисляме за това. Благодарение на обкръжението ни обаче, отхвърляме излишното, а с истинските, с правилните хора, развиваме себе си. Както необходимата за растежа на дървото тор го подхранва, така и обкръжението ни подхранва и поддържа. То облагородява средата за нашето развитие и ни дава сили. Тези съждения и съпоставки може би за някои ще изглеждат банални, но това също е част от нас и нашето отношение към заобикалящия ни свят.
Следващата стъпка, според терминологията в ботаниката, е да „покрием корените”. Какво означава това? На този етап е прието да се загърлят дърветата, покривайки откритите корени, за да ги предпазим от увреждане.
Както обяснява великият кабалист Рабаш, „корените“ са нашите мисли, включително и предателските. Всяка задача, всяко предизвикателство изисква от нас да преодолеем трудностите, да излезем извън монотонността на съществуването си. Ние обаче често бездействаме. Неувереността, страховете, съмненията са естествени спътници на човека и трябва да умеем правилно да работим с тях, да ги „покриваме“ с решителност и целеустременост. В противен случай „разумните” оправдания и „основателните” компромиси ще ни оставят без нищо.
Продължавайки да съпоставят дървото с човека, кабалистите казват, че следващата стъпка в нашето развитие е да прочистим и отделим „сухите клони”!
Защо и какво означава това?
Още в детските си години попиваме нравите и възгледите на средата, в която ни възпитават и в която растем. Разпространените ценности и стремежи, общоприетите стандарти и предразсъдъци често ни насочват към временни, преходни резултати, в които не намираме истинско удовлетворение и щастие. Тези вече остарели ценности и приоритети се наричат „сухи клони“. „Сухи“, защото на тях няма да израстат плодовете на развитието, няма да набъбнат пъпки – зародишите на нови степени на нашите отношения, на ново качество на живот.
Както законът има буква и дух, така и пътят на човек може да бъде „главен“ или „духовен“, сух и безплоден, или жив и плодоносен. За да изберем втория вариант, трябва да се откажем от първия. Изрязвайки дървото, ние му помагаме да расте. Така и човек трябва по малко да се освобождава от това, което е изсъхнало, закостеняло в него, което му пречи да достигне до същността на живота и да го реализира с пълно отдаване.
Това са общите контури на вътрешното ни съзряване. Тази грижа за „дървото в себе си“ е само част от големия път, чрез който човек става като „дърво, посадено до воден поток“. Само в благодатна почва, само сред доброто обкръжение можем да съзреем, да разцъфтим и коренно да променим живота си към по-добър. И тогава „Новата година на дърветата“, а и всички празници, които празнуваме, ще се превърнат в ново начало.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по Кабала
Офис Добрич, тел. 0898731112
