Да дадеш определение за приятелство в днешно време, изглежда лесно. Влизаш в “чичо Google” или в „Уикипедия”, или където и да е в интернет и си готов. Копираш написаното там и го слагаш на стената си до теб, за можеш до го четеш и впечатляваш всеки. Има и десетки поговорки и пословици за приятелството и може да се каже, че всичките са верни. Можем да се учим от мъдростта, вложена в тях. Но на теория е едно, а в живота – друго. Написаното може да ни впечатлява, но без чувственост, без сърдечна близост, приятелството не може да бъде изпълнено със съдържание. Всъщност, някои приемат формулата за приятелство като, „аз на тебе, ти на мен”, други свързват приятелството с работата и бизнеса, трети с политката и с какво ли още не! Различни хора, различно отношение към съдържанието, наречено приятелство.
Житейската практика казва, че „Колкото повече са приятелите ни, толкова по-голяма болка можем да понесем”. Има и такива цитати като: „Който е приятел на всички, не е приятел на никого”, или „Кажи ми кои са ти приятелите, да разбера какъв човек си”.
Понякога приятелите са по-скъпи и от роднините и семейството, защото – за разлика от тях, приятелите можем да си ги изберем. С тях ни свързват обикновено общи интереси, хобита, сходно мислене, общи цели в живота и всичко, което би могло да ни обедини. Причините да се радваме, че ги имаме, са много. Приятелският ни кръг ни помага в много отношения – както емоционално, така и физически.
Но кои са най-важните ползи от това, да имаме добри приятели? Изобщо, човек търси ли полза от приятеля си, или това е емоционална, вътрешна връзка, без користни цели?
Казват, че приятелите помагат за намаляване на стреса. Когато се чувстваме близки с някого, според изследване на учените, това помага за намаляване на тревожността и безпокойството. Социалните връзки са ни необходими не само на физическо, но и на емоционално ниво, защото хормоналните изменения в положителен план са свързани с привързаността към приятел и предизвикват подобряване на здравословното състояние – намаляване на депресията, наднорменото тегло, предпазват от сърдечносъдови заболявания.
Приятелството е един от най-искрените и точни начини да се огледаме в очите на другите, да разберем повече за поведението си и това как се отразява то на околните. Да разберем недостатъците си и да осъзнаем от какво наистина имаме нужда. Приятелите дават възможност да се свържем със себе си по начин, по който не сме подозирали, че е възможен.
Изследванията показват, че нивото на ендорфините /хормоните на щастието/ е свързано със социализацията. Колкото по-високо е тяхното ниво, толкова повече и по-добре си общуваме с другите. Приятелството може да въздейства обезболяващо.
Всички сме изцяло взаимосвързани в една система и затова, доколкото поддържаме междуличностните връзки, дотолкова можем да споделяме както добрите, така и лошите усещания.
Ако имаме добри връзки, тогава неприятните усещания напълно изчезват. А ако се грижим за другите, вместо за нас самите, несъзнателно се освобождаваме от мислите за себе си, от егоизма и можем да усетим Природата като интегрална положителна система.
Човешките отношения са богати, комплексни и сложни. Те изискват търпение, толерантност и готовност за компромис.
Чрез науката Кабала човек изучава условията, които му помагат да осъзнае и почувства интегралността, в която се намираме и към която ни води Природата. Чрез взаимоотношенията с хората и особено с приятелите, започваме да проверяваме върху себе си методиката на Кабала. Отначало просто четем и се опитваме да разберем написаното. Постепенно, навлизайки чувствено в написаното, започваме осъзнато и практически да работим с този метод. Започваме да развиваме в себе си своето отдаващо желание и разбираме, че за да се чувстваме щастливи, искаме да отдаваме на приятелите и на обществото. Готови сме да се съединим с всички, но вече на друга, алтруистична основа. Такова състояние не се достига изведнъж, изисква се време, като постепенно човек започва да усеща внезапни подеми и падения. Отначало това се изразява просто в приповдигнато настроение, въодушевление, вътрешни преживявания. Това е подобно на възторга на обикновения човек, който се е вдъхновил от победата на любимия си отбор или от внезапна голяма печалба. А след това изведнъж настоението му рязко пада, като че ли е загубил акции на борсата. Именно за това обикновено казваме в такива моменти, че „Истинският приятел е този, който идва, когато целият свят си отива „. Ето за това са ни необходими близките, роднините и приятелите.
Ако приятелите са истински, намиращи се вътре в нас, тогава ще видим, че те са част от нас. Приятелите всъщност са моите свойства, които усещам извън себе си като чужди. Аз се свързвам с тези мои свойства, като че ли те се намират извън мен, в приятелите. През цялото време се опитвам да работя с тези свойства, желая да ги присъединя към себе си, да осъществя правилна връзка с тях. Така ни е устроила Вселената. За да почувствам свойствата, намиращи се в мен, те ми се представят като картина извън мен. Това е част от усещането за интегралността на мирозданието. На иврит „приятел” идва от думата (хавер), означаваща „съединение” (хибур). Интересно, нали?
За приятелите и приятелството винаги може да се говори с приповдигнато настроение. Какво ли няма написано, изпято и рецитирано за любовта и приятелството. Каквото и да се напише още, то ще е недостатъчно и винаги ще има какво да се добави.
За съжаление, в живота често се случва така, че хора, които са били близки и са споделяли еднакви мечти и цели, поради някакви, дори и дребни причини, развалят отношенията си. Не е рядкост човек, когото сме смятали за близък, неочаквано да ни „забие нож в гърба”, поради собствен интерес или просто да се отдалечи и отчужди. В такива моменти преосмисляме цялата история на познанството си, търсим грешките в себе си и в другия, и причините за разрива. Мислим си дали отношението на приятеля към мен се е променило, или той просто си е свалил маската на лицемерието? Маската, с която е прикривал „истинското си лице” или характер. В такива случаи казваме, че той ни е предал. Предал е вярата, че е имало добри взаимоотношение между нас, отношение на безкористна връзка, без егоистичен разчет. Разбира се, че всеки преживява по различен начин предателството, но каквото и да кажем, предателството си остава предателство. Както и да се помъчим да го оправдаем, в нас остава привкус на нещо неприятно, разочарование, горчивина. Оптимистите ще кажат – „Всяко зло за добро. Този приятел не е трябвало да ни е приятел!” Или обратното, ако излезем извън емоцията и премислим „трезво”, ще видим, че чрез това „приятелство” ние научаваме нещо за себе си. Започваме да търсим причините за случилото се и дори се заричаме, че няма да допускаме вече такива грешки. Да, разочароващо е, но от гледна точка на развитието на всеки един от нас, това всъщност е урок! Труден урок! Дори болезнен! Разочароващ! С времето, обаче, болката намалява и ние продължаваме, до следващото приятелство и… вероятно до следващото разочарование.
И все пак, може ли да има вечно приятелство? Разбира се, че не всичко е черно и бяло. Има и такива приятели, с които и да не си говориш често и да не се виждаш всеки ден, се чувстваш спокойно и сигурно. Тези приятели ти дават увереност, че все пак природата се е погрижила за всичко. За близките, роднините, приятелите. И всички те са ни дадени, за да осъзнаем, че „морето не е до колене”, но с връзките и взаимоотношенията помежду ни можем да го преплуваме. Иначе ще си останем затворени в нашето егоистично вътрешно състояние, изолирайки се от всякаква комуникация и взаимоотношение с другите, под страха да не бъдем за пореден път разочаровани.
Природата ни е дала усещането за интегралност, която в днешно време все повече започва да се проявява и чувства вътре в нас. Чрез всички тези усещания за приятелство и предателство, тя ни разкрива картината на света и нашето отношение към него. Учи ни как да се отнасяме към всичко това – емоционално, чувствено и реалистично! Дава ни непрекъснат урок, който трябва да усвоим в течение на живота!
Георги ГРАДИНАРОВ – Офис Добрич, тел. 0898731112
