на кантара е (без)отговорността при загуба и рязко качване на теглото при победа

В една конституционна хипотеза – вторият продължава мандата на първия, подготвената Илияна Йотова вдигна сама летвата и показа, че след години на истерично партийно противопоставяне може да се управлява и възпитано

В политическия календар на България за тази година едно нещо е по-сигурно от това ще се приеме ли редовен бюджет за остатъка от 2026-а – след 3 месеца стартира кампанията за президентските избори.

Три особено горещи месеца не заради екстремните температури, които вече усещаме. А защото партиите трябва да се подготвят за рубикона президентски вот на фона на голямото пренареждане на политическия живот в ерата “Радев”.

Трескавата подготовка тече, въпреки че още няма официални кандидати, което само по себе си е малко странно на фона на краткия оставащ срок. Очакванията са

чак в първите дни на септември да има официално обявени имена

Най-необичайното обаче е, че фигурата на вицепрезидента се превръща в по-големия залог кой ще е държавен глава. Нова, непозната игра за партиите, през която те ще мерят тежестта си и ще опитват да върнат загубени позиции. Но и да отдалечат от лидерите си политическата отговорност за евентуална загуба на изборите за президент.

Защото

партиите вече не са това, което бяха

– най-малкото над половината избиратели отказаха да гласуват през април за системните формации. Големият победител спечели смразяващото си мнозинство без партия (учредената впоследствие “Прогресивна България” току-що бе вписана в регистрите – виж на 6-а стр.), а и предишните 7 вота за пет години показаха трескаво търсене на различни нови герои.

Явно назад в годините остава схемата, когато партия издига кандидата за президент, той си е “неин” и електоратът дисциплинирано го подкрепя, защото така е наредила централата. Не само защото отдавна приключи тази работа с дисциплинирания електорат.

Вицето бе по-скоро

за разкош

и някак за политическите сили този пост не провокираше апетит.

Инициативният комитет, фигурите в който дават друга посока, самочувствие и допълват посланията към обществото на самия кандидат, са новият формат, през който става издигането за държавен глава. Това

прави кандидатите все по-еманципирани

от партиите, с които са били свързани, а подгласникът в двойката – единствената фигура, през която политическите формации могат да си “вземат” роля.

Така че изобщо не е случайна суматохата вдясно около неизреченото, но май предизвестено издигане на Андрей Гюров за президент.

Първият, който публично го потвърди, бе лидерът на ДСБ Атанас Атанасов по телевизията – обясни, че ще стане с инициативен комитет, а партията му ще го подкрепи. Като на няколко пъти направи уговорката, че не знае дали доскорошният главсек на МВР Георги Кандев ще е кандидатът за вице.

И правилно, защото генералът, който (според вътрешния министър Иван Демерджиев) имал да изплаща ипотека, се бил ориентирал към частния бизнес, вече не е вече така харесван от партиите вдясно. Като бивш шеф на контраразузнаването Атанасов вероятно знае какви са тревогите сред бивши и настоящи съюзници. Още повече че самият лидер на ДСБ е във вътрешна предизборна кампания и скоро може да се окаже бивш водач на своята партия.

Ако оставим настрани реакциите без ентусиазъм откъм “Продължаваме промяната”, които според различни техни говорители не знаели за бъдещо издигане на Гюров, очевидно има игра за надмощие около определянето кой да е втори в тандема.

Не просто защото една добра кандидатура може да разтвори ветрилото – да не забравяме, че за да отиде една двойка на балотаж, са ѝ нужни към 1 милион гласа, а сама градската десница пряко сили може да мобилизира половината от тази бройка. А може би и защото това ще покаже кой колко тежи, ще е разменна монета между партньорите в преговори и пазарлъци по други неизяснени въпроси между тях.

Още повече че като вицепрезидент Илияна Йотова осмисли тази иначе второстепенна роля на “Дондуков” 2. Преди нея поста са заемали Блага Димитрова (напуснала след Боянските ливади на Желю Желев и разрива на СДС с него), Тодор Калайджиев (коалиционната квота на Петър Стоянов), генерал Ангел Марин (същата роля при Георги Първанов) и Маргарита Попова (при Росен Плевнелиев). За някои от имената днешният избирател трудно ще се сети от раз, както и за особено запомнящи се техни изяви.

В първия

президентски мандат на Радев той говореше повече за самолети, тя – за политика

Във втория вече беше по-различно. Защото президентът получи възможността за реалната власт – изпълнителната, и почти две години управлява чрез служебните правителства, макар накрая с поорязани правомощия.

Така се подготви да излети към изпълнителната власт, а Илияна Йотова все по-често доказваше, че надгражда всичко, което е правила до този момент. От новините на БНТ и влизането в политиката в най-критичния за БСП период (когато всички я загърбваха) през престижното висше френско училище за политика (завършено от лидери като президента Митеран) до работата ѝ като евродепутат – зам.-председател първо на антикорупционната, а впоследствие и на ключовата комисия по граждански права, правосъдие и вътрешен ред.

Нека не забравяме, че тя се яви на терена с непознатия Радев откъм БСП след тежка вътрешнопартийна битка кого да изберат социалистите – обраната Йотова или емоционалната Мая Манолова. Втората впечатли като обмудсман, но не ѝ стигнаха сили и нерви за самостоятелна политическа кариера.

И така чрез Йотова за първи път една конституционна хипотеза, на която се гледаше като на формалност – вицето продължава мандата на държавния глава, който влезе в политиката, бе проиграна, при това по убедителен начин.

След години на истерично противопоставяне първата жена президент показа, че на държавния връх може да се проявява възпитание и да се води етичен диалог, речи да се произнасят без омраза и без заплахи, на “Дондуков” 2 опоненти да се изслушват взаимно и дори с усмивка, вместо да се подемат атаки във всички посоки. А журналистите да имат заглавие от иначе протоколни срещи, церемонии, визити, което не просто потвърждаваше опита на Йотова в медийната игра, но и че тя се е готвила усърдно през тези почти два мандата на Радев да покаже, че

може и по друг начин да се общува със свои и чужди

Така стигаме и до нейното име като кандидат за нов, вече редовен мандат – също неизречено, но заредено с очаквания и политическа логика.

Периодично се появяват публикации, че Радев може да не предпочете Йотова, а пък политолози започнаха да ѝ дават публични съвети да се еманципира от министър-председателя.

Може да се предположи, че ако спечели президентския вот, Йотова ще е по-различна от ролята на човека, довършил втория мандат на Радев. И със сигурност има съветници край него, които вероятно го убеждават за доказано “свой” кандидат. А

някои дори сами предлагат себе си

с подобни аргументи.

Йотова е вече на терена. Политик със собствен път и тежест и преди да стане вице, така че подкрепа за нея през инициативния комитет, който ще я издигне, би била по-умен ход за новите управляващи. Да застанеш зад действащия президент, е различно послание към обществото от това да издигнеш нов свой и така да заявиш, че власт няма да споделяш. Лозунгът на опозицията – обединена зад един кандидат или не, ще бъде именно да не се дава еднолична и неограничена власт на Румен Радев.

Рубикон ще са изборите през октомври и за ГЕРБ. На тях и в най-силните им години президентският вот им беше ахилесова пета, а сега партията е в процес на ронене и отлив на част от актива по клиентелистки подбуди. Дилемата ще е издигане на техен кандидат или подкрепа за десен, защото е ясно, че наративът ще е геополитическият избор срещу риска от “Орбанизация” на България.

Андрей Гюров обаче – ако наистина остане името откъм ПП и ДБ, не е точно автентичната десница. Самата “Промяна” демонстрира

опит да се дистанцира

от него, видим още преди да бъде посочен за служебен премиер. Идеята е да бъде приеман най-вече за гражданска, не за партийна кандидатура, за любимеца на просветения градски избирател, обясниха неофициално откъм ръководството на ПП. Но все пак преди 4 г. Гюров бе шеф на парламентарната ѝ група – същите, които казваха, че няма ляво, няма дясно. Сега “пушът” от Иван Костов, че неговият кандидат е Гюров, може и да не стигне за голямо дясно въздигане.

А пък Борисов, както е известно, до последно няма да говори дали партията му ще издигне кандидат-президент, или ще търгува с десни (или с Радев) поста на вицето. Настоящият му коалиционен партньор от СДС Румен Христов, от когото по принцип не зависят нещата, потвърди, че още нищо не е решено. Все пак Борисов като опитен футболист сигурно разбра, че разиграването на топката не му носи успех. Справка – неочакваният избор да издигнат проф. Анастас Герджиков и скоростното дистанциране на ГЕРБ още по време на кампанията, когато бившият ректор на Софийския университет бе оставен сам да се бори срещу Радев преди 5 години.

Впрочем не е невероятно електоратът на Борисов да погледне и към Йотова – тя хем е опонент на ПП, които герберите възневидяха покрай сглобката, хем е от отбора на силните на деня, към които много избиратели предпочиткат да се ориентират.