Типично български модел е пенсионер едвам да си плаща храната и лекарствата, но да е милионер с апартаменти
Както писа “24 часа”, нетното финансово състояние на пълнолетните българи е по-голямо от това на чехите, поляците, румънцитe и турците. Това показва последното издание на традиционния доклад на швейцарската банка UBS “Глобален доклад за богатството 2025”. С други думи, България вече не е най-бедната страна в Европейския съюз според този индикатор за богатството.
Според данните средното богатство на пълнолетен българин се равнява на близо 48 хиляди евро – по-точно 47 798 евро. По този показател България се нарежда на 29-о място от 31 европейски страни, като зад нас остават Румъния (почти 45 хил. евро) и Турция (близо 30 хил. евро). По медианно богатство, което по-добре измерва масовите стойности в страната, България е на 27-о място от 31 страни,
с малко пред Чехия, Румъния, Полша и Турция
Водещите страни по средно богатство в Европа са Швейцария, Люксембург и Дания (около половин милион на човек), а по медианно богатство водачите са Люксембург, Белгия и Дания (над 200 хил. евро на човек). Най-богатите страни са в Северна и Западна Европа. Около една трета от страните са със средно богатство под 100 хил. евро на човек – това са основно страните от Източна Европа. Но пък те бързо напредват в последните години.
Авторите на доклада подчертават, че измерват богатство, а не доходи. По доходи страни като Чехия очевидно са по-напред от България – но невинаги доходите и богатството се подреждат по един и същи начин. Защото богатството зависи както от доходите, така и от нормата на спестявания, процента собствени жилища, цените на жилищата, нивата на задлъжняване и лихви и т.н. В показателя за богатство се включват финансовите активи и реалните активи, главно жилища. От това се изваждат дълговете, за да се очертае реалното богатство.
Богатството е по-малко видимо, отколкото доходите или потреблението, което често поражда изненади. Например човек, който кара стар автомобил и ползва стар телефон, няма да направи впечатление на богат, но всъщност може да е такъв, ако е собственик на акции или имоти.
Обратно, тези, които демонстрират богатство
със скъп автомобил или най-нов модел телефон, невинаги реално притежават богатство – понякога покупките са на лизинг и собственикът едва успява да си покрива месечните вноски.
Има го и типично българския модел: пенсионер едва си покрива разходите за храна и лекарства, но всъщност е милионер под формата на апартаменти и недвижима собственост.
Жилищата са основната причина за растежа на богатството в България. От една страна, над 86% от българите имат собствено жилище – което е нещо нормално за Източна Европа, където повечето страни са около 90%. От друга страна, жилищата бързо поскъпват, като България е в топ три по най-високо поскъпване през последната година (само Унгария и Португалия са малко по-напред). Всичко това се подхранва от силната кредитна експанзия – България на първо място в Европейския съюз по растеж на кредита за домакинствата.
Според редица изследвания жилищата заемат основен дял в инвестициите на българските домакинства – близо
3/4 от богатството на българите е заключено в жилища
Тази концентрация в недвижими имоти в България е в пъти по-голяма, отколкото в развитите страни като САЩ (30%) или Великобритания (42%). Там много повече се инвестира в пенсионни фондове, застраховки, инвестиционни фондове и директно на борсата. В добри времена и при кредитна експанзия жилищата поскъпват бързо и могат лесно да се продадат или заложат като обезпечение в банка – т.е. изглеждат като ликвидни активи. Но в лоши времена цените на имотите могат да спадат също толкова рязко, съответно трудно да се продават; имаме такъв спомен преди по-малко от две десетилетия.
В България друга популярна форма на съхранение на средства са банкови сметки и налични пари – по данни на БНБ средствата на домакинства в банки се увеличават с близо 20% на годишна основа до около 55 милиарда евро в края на 2025 г. За съжаление, средните лихви по разплащателни сметки клонят към нула, а лихвите по салда по депозити са средно около 0,3%, което също е близо до нулата и далеч под инфлацията. В този смисъл реалните лихви по депозитите и сметките са отрицателни след инфлация. Така че
и това не е добра инвестиция,
макар че носи сигурност и ликвидност.
От една страна, домакинствата основно инвестират в жилища и държат пари в сметки, от друга страна, банките също основно акцентират на жилищно кредитиране. Това в краткосрочен план е добре за имотния пазар, но останалите сектори на реалната икономика не получават достатъчно финансиране, за да инвестират и да растат. Скорошно изследване на МВФ разглежда стотици примери на имотен бум и показва, че това е един от основните проблеми – насочва се прекомерно финансиране в имотите и твърде малко в останалата част на икономиката. Колкото по-дълго продължи това състояние, толкова повече вреди на производителността на труда и стопанския потенциал на страната. Накратко – не може само жилища, нужни са и реални инвестиции.
Структурата на богатството в една страна не може да се промени бързо, но могат да се направят крачки към по-голяма диверсификация и разнообразяване на инвестициите. Време е да се даде
лесен достъп до държавни ценни книжа
на обикновения гражданин – чрез директни покупки онлайн или създаване на фонд на паричния пазар, който да конкурира депозитите в банките. След тази стъпка могат да се направят и следващи, които да насърчат инвестициите в реалната икономика.
В същото време данните на МВФ показват, че негативите от имотен бум се избягват, ако се охлади жилищният кредит и се сложат ограничения на задлъжняването. Сега, в добрите времена, е благоприятният момент за промени. Няма нужда да чакаме лошите времена, както стана преди две десетилетия.
