© Фокус |
Мира Радева, социолог и университетски праподавател, в интервю за аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“.
В епизод 49 на Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“ обсъждаме възможностите и вариантите за съставяне на правителство. Освен големият повод – резултатите от изборния ден, имаме и развитие: над 100 общественици и интелектуалци призоваха проевропейските партии да съставят кабинет. Такива призиви идват и от влизащите в парламента партии и от някои извънпарламентарни такива. За коалиции и правителство призова и лидерът на спечелилата със СДС партия – Бойко Борисов, но от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ тези дни не спират да повтарят, че не подкрепят правителство с мандат или участие на ГЕРБ. Вярно, за това говорят предимно съпредседателите на „Продължаваме промяната“ Асен Василев и Кирил Петков. Приглася им и Атанас Атанасов, докато иначе словоохотливият по такива въпроси Христо Иванов мълчи. Въпросът е: ще намерят ли израз в сформиране на правителство призивите за евроатлантическо мнозинство. Наш гост е социологът и университетски преподавател Мира Радева и държа много важното уточнение, че тя ни гостува в студиото заедно с нейното куче. Добре дошли в аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, г-жо Радева. Добре дошло и на кученцето.
Да, принцеса Леа. Тя е много спокойно куче – Голдън ретривър, те са водачи на слепи хора, знаем, те са много добри помощници на човека. Но пък от друга страна, тя е млада, те са емоционални и като чу вашият глас, и всъщност това я възбуди. Преди това беше спокойна. От друга страна, това е важна част от моята същност и моето ежедневие, тъй като аз ходя много по планините, тренирам. Целта ми е да правя 60-70 км дневно, защото много обичам и всички планини, но и маршрута Ком-Емине и съм си го поставила да бъда най-бързата най-възрастна жена, изминала Ком-Емине. Това ми е амбиция, а това е моят другар за планината. Така че и в София ходим пеш заедно.
И сте тук, в студиото, заедно. Все пак ти ще трябва да ни отговориш на въпросите. Как ще се излезе от патовата ситуация?
Как да кажа, аз винаги първо подхождам към живота с позитивна нагласа и винаги говоря пожелателно, т.е. искам да кажа, какво искам да се случи. Не се притеснявам да го кажа, защото всички изследвания показват, че мнозинството от избирателите искат да има кабинет. И аз смятам, че ние, когато даваме гласа си, когато даваме подкрепата си за политиците, очакваме от тях мъдрост, очакваме визия, очакваме лидерство. Не можем да очакваме избирателите да сочат пътя. Ние делегираме на други хора, на лидерите да покажат, кой е верният път. И в този смисъл, много ме възмути говоренето напоследък, изобщо тук тия две години ли станаха, в които всички чупят пръсти и казват как нищо не можело да стане, защото било много трудно. Ами, като е много трудно, да не се хващат с тая работа. Значи нашият народ има чудни поговорки – който го е страх от мечки, да не ходи в гората. Значи колкото и да е трудно, ние очакваме лидерите да са лидери, не да са само манекени на етикети: ние сме най-красивите, най-умните, най-добрите, най-честните, най-почтените – няма край на самохвалебствията. Дела, както казват, трябват не приказки – дела. Признавам и няма защо да го крия: за мен тези хора – не мога да говоря за всички, защото според мен сред тях има страшно много кадърни хора и съм сигурна в това, и с високо образование, но специално Кирил Петков загуби доверието ми от момента, в който се разбра, че той… аз няма да употребя лоша дума, защото съм позитивен човек, в който се разбра, че той някак си е забравил да провери, какво му е гражданството. И си мислех, ако този човек така безотговорно се отнася към въпроса за гражданството си и се затичва да заеме някакъв предложен му пост, без да погледне реално няма ли да изпадне в някаква колизия, някаква конфузия, какво ще прави по други въпроси.
Ние го видяхме като министър-председател, така че вашите опасения са се сбъднали.
Нека да е „твоите“, че обичам американския подход.
Ще говорим на „ти“, защото отдавна се познаваме.
Да. И за съжаление, опасенията ми се оказаха абсолютно верни. Тогава си спомням, че на изборите от 14 ноемврии в студиото на Нова моята реплика беше буквално,: трудно ми е да приема, че човек, който не си е направил труда да провери, ще става министър-председател. И си спомням, колко неодобрително ме гледаха много хора. Предполагам, че и сега има такива. Това няма значение. Въпросът е, че тези опасения, за жалост, се оказаха много основателни. И това лошо впечатление се засилва сега, защото от всички страни всички говорят за протегнати ръце. Ето, и Бойко Борисов го каза, и ДПС го казаха, и някак си и служебният кабинет, и Румен Радев – абсолютно всички като че ли започват да се обединяват около идеята, аз бих я нарекла, на смиреното. Защото нали сме християни – не може ли малко да се смирим, да си скрием малко егото, малко да започнем да гледаме на света през очите и на другите хора? Защото да, може би са много раздразнени Асен Василев и Кирил Петков, че ей така, дошли направо като паднали звезди от небето, изгряха за по-малко от пет месеца и очакват все да седят на небосклона. Ама други хора се изгрели, пък и малко по-дълго са останали. Аз смятам, че извън другото, чисто прагматично нямат интерес Асен Василев и Кирил Петков да се явяват на още едни избори, защото опасявам се, че резултатът им не само че търпи негативна тенденция, защото виждаме, че на два избора, където „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са събирали повече гласове поотделно, отколкото заедно – аз даже мога да ги цитирам и мога да кажа точно колко са, те сега имат по-лош резултат. Аз отсега им прогнозирам, че при едни следващи избори, пък били те и през есента евентуално с избора за местния вот, те ще получат още по-лош резултат, с когото и да се обединят, защото те вече създават усещане за липса на политическо мислене, за липса – още по-лошо – на лидерско мислене. Един лидер това трябва да знае – какъв ще е резултатът след 6 месеца, след 1 година, след 2 години, някак си всичките му действия да са подчинени на определена логика. Това нещо аз не го виждам в тези момчета. Те не са момчета – съжалявам, те са зрели мъже, само че поведението им много ми напомня момчетата.
Странно е, че и „Демократична България“ се връзва в техния хор.
Ами, не знам дали се връзва, защото всъщност в момента все още нямаме официална реакция от „Демократична България“.
Е, ген. Атанасов каза, че те няма да подкрепят правителство с ГЕРБ – солидаризира се с „Продължаваме промяната“.
Ето, само да ги цитирам гласовете, за които говоря.
Да.
През ноември 2021 г. „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са спечелили 840 000 гласа заедно. През октомври 2022 г. резултатът им спада на 692 000. През април 2023 г. те вече са с 620 000. Т.е. в рамките на тези две години, явявайки се на избори, двете формации са загубили 220 000 гласа. И само да кажа, че с 225 000 гласа БСП на тези избори, т.е. толкова, колкото те са загубили, БСП е всъщност с около 8-9% резултат. Значи представете си колко повече депутата щяха да имат, ако бяха запазили този резултат. Загубата на доверие е съвършено очевидна. Разбира се, самата БСП не е в много по-добра позиция, защото през април 2021 г. те са имали 480 000 гласа, а в момента тенденцията, негативната, при тях е доста драматична – над два пъти, 225 000. В този смисъл, явно е, че българинът започва все повече да залага на идеята, че така отричаният – и със сигурност с право, аз въобще не казвам, че някой е ангел в тая политика, защото такива няма, но ГЕРБ стабилизира резултата си и от 597 000 през ноември 2021 г., през април, сега, има 670 000 гласа, т.е. печели нови около 70-80 хиляди гласа.
Добре, Мира, ГЕРБ печели, но ще управлява ли?
И това е при ниски нива на активност, да. А ниските нива на активност очевидно са свързани с това, че хората просто се отегчиха и казват: каквото и да правим, все няма правителство, все няма успокоени. Аз обаче бих задала въпрос на ген. Атанасов. Удължаването на тази агония с липса на парламент, защото ние сме парламентарна република, на практика превръща държавата ни в президентска република и служебните кабинети управляват. Съгласен ли е ген. Атанасов с геополитическата линия, която води президентът Румен Радев? Това ли трябва да бъде насоката, в която трябва да се движи страната? Тезите на г-н Радев удовлетворяват ли го, това ли иска като развитие – да бъдем с Путин, или поне някак си да шикалкавим? Защото на мен така ми звучи – пред Европейския съюз така малко мажем, тук, при нас, пак мажем нещо.
Я не сакам, я да съм добре, я сакам на Вуте да му е зле. Аз мисля, че това е водещата максима.
И това е жалко. Това не е лидерско.
И това наистина е много, много жалко. При това положение каква коалиция, с чий мандат? Изобщо каква формула може да се намери? Една главоблъсканица тези дни от всички посоки ни залива.
Не, напротив, има много варианти, има много варианти. Включително – няма защо да се лъжем, и играта с кворума може да изиграе тази роля. Съвършено ясно е, че ГЕРБ, ДПС, евентуално части от „Демократична България“, евентуално части от БСП, защото БСП май още не са се произнесли, поне не съм чула официална позиция, „Има такъв народ“ – възможно е да се направи правителство. Въпросът е, че на страната й е нужна стабилност и устойчивост. А стабилност и устойчивост може да стане наистина с едно правителство от типа „национално спасение“, т.е. всички се обединяваме така, както казах, прибираме си егото в задния джоб. И ако останат в подобна изолирана позиция „Продължаваме промяната“, или по-скоро даже, защото там вече избухнаха някои крамоли – ако останат в подобна изолирана позиция Кирил Петков и Асен Василев, не мисля, че има много добра прогноза за тяхното политическо бъдеще. От друга страна, ясно е, че това остро политическо противопоставяне, тази концентрация на интереси – или си с ГЕРБ, или си с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, дава по-добри позиции за вота на местните избори. А ясно е, че „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ се целят най-малкото в двата големи града.
София и Пловдив?
Да, София и Пловдив. И понеже това са знакови места, кметът на София е четвъртият човек в държавата, той е много, много челна позиция… Знаем, че Йорданка Фандъкова няма да се кандидатира. Опитът на ГЕРБ да изкарва кандидат в последните 5 минути е изключително негативен и направо ще кажа глупав. Никъде по света не се прави това нещо. Ако искаш да печелиш избори, ти го заявяваш ясно поне 6 месеца преди вота.
Значи сега е време ГЕРБ да си заяви кандидата.
Кандидата, да, и да се започне кампания. Защото Йорданка Фандъкова аз лично смятам, че тя беше много добър кмет на столицата, най-малкото защото в тази невротична обстановка непрекъснато някак си внасяше дух на умереност, успокоеност, което е характерно и за жените в политиката – че не са така, като „ястреби“, да нападат, а са доста по-спокойни, по-умерени. И тя беше добре на тази позиция, но явно си дава сметка, че София има нужда от промяна, и затова тя каза, че няма да се кандидатира. Мисля, че е права в този смисъл. Но пък трябва да е ясно – ГЕРБ имат и друг шанс. Те могат да кажат: ние няма да издигаме кандидат…
Ще подкрепим?
Ще подкрепим някоя фигура.
Ето, вече арх. Виолета Комитова заяви, че ще се кандидатира – не знам дали могат да разчитат на нейната подкрепа.
Аз смятам, че Виолета Комитова носи подобен профил на доста спокойно говорещ, умерен човек, жена с опит в градоустройството от това, което разбираме. Но има един проблем – че тя се явява от името на една малка партия, която при това е нова и не успя да се пребори за парламента този път. И винаги такива кандидатури, които са на малки партии, те се явяват в пресата на големите. Т.е. ако ГЕРБ подкрепят някой кандидат, трябва да е евентуално кандидат на голяма партия, евентуално кандидатът. Не знам, колко е разумно това и може би е един вид разменна монета. Може би, понеже е ясно, че тоя път договорките ще се правят на тихо и вероятно така трябва – не знам, защото това пред камерите е просто нелепо… Те пак оставят истинските мотиви скрити, така или иначе. Така че очаквам, че е възможно „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ да кажат: ние ще ви подкрепим да кажем в някакъв кабинет, дори и с това да си излезем от парламента, т.е. с игра с кворума, но ако вие подкрепите наш кандидат за кмет на София. И тук сметката е сложна.
Което може да се случи така: правителство на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ и кмет на ГЕРБ, или обратното – правителство на ГЕРБ, кмет – на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“?
Да, да.
Е те не са много вариантите.
Това, което ме притеснява – признавам си, на всякакъв вид широка коалиция и договорки между партиите, е, че у обществото може би ще остане усещането за компромис на различни групи олигархични интереси.
Да, за пазарлък, за големия пазарлък.
Да.
На големите пари.
Да. И така или иначе, висящите сериозни съмнения за дълбоки корупционни процеси във високите нива на политика, те не само че няма да намалеят, ами ще се засилят. Но в случая бих казала, че май търсим най-малкото зло.
И кое е то?
Да. Ами, на първо време парламентът да си върне държавата. Ето, дори чест прави на Румен Радев, че и той каза „Бързо, бързо, нямаме време, трябва да се намери решение“. Не може ние да се окажем държавата най-трудно намерила съгласие. Не знам, какво трябва да се преглъща, но очевидно ще трябва.
И това е може би решението, но ако не се постигне, какво следва?
Не знам.
Избори?
Пак избори.
През лятото?
През лятото. И още по-голямо омерзение, вероятно спад на гласуващите, отново въпросите ще се решават от т.нар. твърди мнозинства, твърди избиратели. Може би ще има нов опит, нов някой чаровен принц да се появи, да ни омагьоса. То не е толкова лошо и това, като се замислиш.
Да, да, да.
Не е толкова лошо.
Като го няма в приказките, поне в политиката да се появи чаровния принц.
Но все ми се струва – поне аз така, с моето пожелателно мислене – все ми се иска да вярвам, че ще се намери решение сега.
Мира, искам да те попитам и за друго. За първи път на тези избори и през кампанията ние видяхме много сериозната роля на външнополитическия фактор. Почти през цялото време, паралелно с нашите си неща, вървеше сюжетът с американския посланик, чийто мандат вече приключи. Ето сега, точно в навечерието на сглобяване на кабинет, идва неговият приемник. Ще има ли някаква роля Американското посолство и европейските институции?
Те винаги имат роля, само че според мен в българското общество това е малко преекспонирано и това е пряко следствие от нашето ниско национално самочувствие. Ние, понеже винаги сме били малко залог на великите сили – това тръгва от Освобождението, а и отпреди това, е останал този комплекс, че някой друг едва ли не решава нашите въпроси. Но аз смятам, че политиците трябва да са слепи, за да не виждат това, което хората искат. Не им трябва американски посланик да им каже, че трябва да се сформира кабинет. Хората го искат, избирателите го искат.
Животът го иска.
Животът го иска, да. Ние трябва да възстановим демократичните правила, а те са, че когато хората са гласували и са взели определено решение, на ход са, отново ще кажа, лидерите да възприемат казаното от народа и да реализират мандата. Това е, което хората искат. Искаме работещ парламент, искаме работещо правителство, искаме да знаем кой носи отговорността за това, което се случва.
Цоня Събчева
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
