- Вместо това с едни европейски програми се финансират НПО-та, беседи, брошури
- Хората в Родопите са убедени, че инцидентите с тези хищници идват заради прекомерната им популация
- В България няма интегриран официален регистър за техния брой
Как се харчат милиони левове за подобряване на хранителната база на кафявата мечка и за преодоляване на конфликтите с хората. Има проекти, срокове, финансиране и какво ли не, но екземпляри от този вид продължават да убиват хора и животни.
Ако се съберат основните известни програми от последните 15 г., средствата за опазване на кафявата мечка в България вероятно надхвърлят 15 млн. евро. Повечето от тях са от европейската програма LIFE за финансиране в областта на околната среда и климата, програми на МОСВ и международни природозащитни организации.
Смолянското село Кутела буквално бе нападнато от НПО, специалисти по мечки и познавачи
на дивата природа, след като мечка уби Никола Шиков. Човекът отишъл за дърва в чертите на селото и бил нападнат от мечка.
Два месеца след драмата в Кутела тежко пострада и Галина Димитрова от село Малка Арда – била в гората за гъби, но скрита зад храст мечка я нападнала и свалила скалпа й. Галина оцеля по чудо.
Същото може да се очаква и след инцидента на Витоша преди дни, където на екопътека 35-годишен турист загуби живота си от лапите на мечка с малко мече. Младият мъж е починал от кръвозагуба след нападението. Разследващите открили пръчка, с която вероятно се е опитал да се предпази и да изгони хищниците, което е груба грешка според правилата за действие при среща с мечки в планината.
Макар нападенията над хора да остават редки, всеки подобен случай разтърсва обществото, особено като завърши трагично.
Причините за това са комплексни. На първо място е промяната в естествената среда. Горската сеч, разширяването на туристическата инфраструктура и човешкото присъствие в планинските райони постепенно ограничават спокойните местообитания на дивите животни. Мечките губят територии, а заедно с това и естествения си модел на поведение.
„Пред погледа на държавата се направиха много глупости – семинари, брошури, дипляни, беседи
из селата, кошове с катинарчета и др. Харчат се стотици хиляди левове без никакъв ефект. Ако тия пари се дадат за храна на мечките, например мармалад, и се садят плодни дръвчета високо в планината, те няма да слизат и да нападат в селата“, казват в Кутела.
В родопските села заговориха дори за мечкарска мафия, тъй като за тях проблемът не е абстрактен екологичен дебат, а ежедневен риск. Хората в региона възприемат защитата на мечките като политика, която поставя интересите на дивата природа над сигурността на местните жители. Натрупва се усещане за изоставеност и липса на ефективна държавна реакция.
МОСВ плати 130 хил. лв. на близките за смъртта на Шиков след съдебно решение. Галина Димитрова получи 50 хил. лв. за травмите си. Жената е жива, но дните минават в постоянен стрес от преживяното.
И в двата случая магистрати останаха изумени от противоречивите данни за числеността на популацията в Смолянска област, предоставени от МОСВ и от Районната дирекция по горите. Според съда не би могло да се направи дори приблизително точно заключение за реалната бройка на мечките, както и да се даде отговор на въпроса дали те са в допустимия запас.
В Родопите са убедени, че конфликтите идват от прекомерната им популация. Но колко точно са те? Отговорът зависи от това кого питаме – природозащитниците, държавата или НПО, които печелят от проекти за опазването им. Еколозите твърдят, че популацията е сравнително постоянна и се движи от 500 до 700 броя, като 300 от тях са в Родопите. В документи се сочи, че броят им може да надхвърля 1000. МОСВ даде точни данни за „24 часа“. В Западните Родопи има 174 индивида, в Рила – 53 индивида, Средна Стара планина – 33 индивида, Пирин – 28 индивида, а на Витоша, Плана и Верила – 18 индивида.
В България няма интегриран официален регистър за броя им. Данните се събират от горски стопанства и природозащитници, но официално такива не се събират на институционално ниво. Няма и единен регистър на щетите. Сигнали се подават на телефон 112 или до съответната РИОСВ, но няма интегриран официален регистър, който да позволява вземане на превантивни мерки, базирани на данни от предишни години.
Миналата година започна мащабен мониторинг на кафявата мечка за 1,6 млн. лв.
чрез ДНК анализ на събрани в природата проби – косми и екскременти. Целта е прецизно преброяване на популацията, определяне на нейния пол, численост и териториално разпределение. Пробите се събират по определен начин от горски, ловци и екозащитници срещу заплащане.
В Смолян се носят слухове, че и този модерен метод ще се опорочи. Казват, че един екскремент се чупи на парчета и се представя, че е намерен на друго място, за да се усвоят повече пари. На практика измамата е трудно доказуема, защото мечката е териториално животно, но територията е огромна – днес може да е в Мугла, а след дни край язовир „Батак“, т.е. на 80-90 км.
Освен от големия им брой в районите с най-много мечки негодуват и заради тромавата процедура при издаването на разрешително за отстрел на агресивни мечки. Сега то се дава на съответното горско стопанство, което се бави с дни къде се намира стръвницата, докато тя премине на територията на друго и не може да бъде открита след това.
През ноември 2025-а заради зачестили случаи на навлизане на мечки в населени места, е утвърден нов протокол, който регламентира действията на институциите. Документът бе подписан от бившите министри на земеделието Георги Тахов, на МВР Даниел Митов и на МОСВ Манол Генов. Протоколът създава координиран ред за реакция при появата на мечки в урбанизирани територии. Действията по него включват уведомяване на заинтересованите, обход на района, даване на инструкции за обезопасяване и прогонване на проблемния индивид или, ако се е оттеглил, наблюдение на района до 72 часа.
От опита си през годините хората в Родопите са убедени, че като се прогони мечката от едно място, тя ще отиде на друго, т.е. животното, което нападна туриста на Витоша, може да направи същото и на Верила, и на Плана.
В Смолянско от началото на 2026 г. до днес нападенията от мечки върху животни и в селското стопанство са 30. Още два сигнала, постъпили в РИОСВ за нападение, не са потвърдени, т.е. стопанинът не е представил достатъчно доказателства за щети. За същия период през 2025-а нападенията са били 25. Експертите казват, че броят е увеличен, тъй като тази година набезите към стопанствата започнали по-рано – още в ранна зима.
Годишно отрядът за реагиране към МОСВ се отзовава на между 120 и 150 сигнала за нанесени щети върху селскостопанско имущество. Животновъдите казват, че бързото установяване на щетите и изплащането им е най-функционалната мярка, засягаща конфликта човек – мечка през последните години.
Тарифата, по която се изплащат щетите, е спусната от министерството и е около и малко над пазарните цени. Напоследък обаче не било достатъчно намирането на трупа на животното, а трябвало да се намерят следи от лапите, останки като екскременти и косми. Ако е валял силен дъжд, доказателствата просто може да изчезнат.
Най-често мечката напада домашни животни през пролетта поради недостатъчната храна или наесен, когато трябва да натрупа мазнини. Атаките над домашни животни, които изкушават отделни мечки, съвпадат и с пашуването във високата планина през лятото или началото на есента.
Основни жертви са овце или говеда. Силният хищник убива дори и едрите жертви – обикновено с един или няколко удара в шията, гръбнака или главата, които често са счупени, а главата – раздробена. Мечката може да отнесе жертвата си, дори едри животни, на значителни разстояния.
Според екоинспектори в Смолян щетите от нападенията намаляват през последните години заради поставените електропастири, дадени на стопани в областта. След убийството на Никола Шиков преди 16 г. екоминистерството раздаде безвъзмездно около 200 електропастира. След проверки бе установено, че част от тях не се използват, и от екоинспекцията се заканиха да не плащат щети на стопани, които не са ги монтирали.
Сега електрическите заграждения се считат за надеждно средство, макар и да има случаи мечки да ги преодоляват. В селата с мечки наоколо, като Търън, Хасовица, Кутела и др., бяха поставени пилотно по проект първите в страната 20 контейнера за смет с катинар антимечка.
В Търън обаче, където бяха поставени контейнерите с катинари тип „бобър“, не е идвала нито една мечка до тях. „Катинар мечка не може да спре. Тя като реши да търси храна в коша, ще го разбие и пак ще я намери. Еколозите се разхождат по света, видят нещо и харчат пари да го прилагат у нас, без да са сигурни в ефекта. Само се хвърлят на вятъра пари“, казват кметовете.
Проектът с кошовете бе на неправителствени организации, финансиран от МОСВ. Кошовете „антимечки“ са въведени за първи път преди 40 години в САЩ. Там гризлитата се научили да се хранят от кошовете и с времето започнали да си ги отбраняват, като станали опасни за хората.
Никой не е използвал и спрейовете, които екоорганизации раздадоха в родопските села. „Нямаме информация дали все още някъде спреят е използван срещу мечки“, казват кметове.
Различни екоорганизации и министерството доставиха 200 спрея на частни лица, хотелиери, горски и работници от електроразпределителното дружество ДЕВНУ, които ходят в гората, за да прокарват просеки за жиците. Защитните аерозоли са доставени от САЩ.
Спреят, който всъщност е произведен в Канада за гризли, може да бъде използван само за възпиране на мечки, които атакуват или изглеждат близо до състояние да нападнат хора, се казва в упътването му. Производителят препоръчва още да не се търси сблъсък с мечки, защото препаратът само отблъсква мечката и е ефективен в някои неочаквани конфронтации, но не може да бъде полезен във всички ситуации или да предотврати всички наранявания.
Препоръчва се да не се пръска с него по предмети, палатки или хора – такава употреба няма отблъскващо действие върху мечките. Спреят има обхват до 9 метра, а опаковката се изпразва приблизително за 7,2 секунди.
Националният план за действие за кафявата мечка в България от 2008 до 2018 г. е бил с бюджет от 5 млн. лв., който се е ревизирал на всеки 2 г. и е имало допълнителни плащания. Във финансирането на дейностите освен заложените от бюджета на държавата средства са посочени още 5 източника на финансиране от европейски и международни донори.
Темата за мечките в Европа е особено чувствителна, тъй като в най-развитите държави на континента те въобще не се срещат в дивата природа. Мечки няма в Швейцария, Австрия, Германия и Нидерландия и намирането на финансиране за опазване на вида не е особено трудно.
Планът за периода 2024-2033 г. вече е с огромния бюджет от 24 301 120 лева. Успоредно с тези средства отделни горски структури също реализират високобюджетни проекти за мечките. От миналата година ЮЦДП- Смолян, реализира такъв на стойност 6 722 032 лева, като срокът за изпълнение на дейностите е до края на 2029 г.
Целта му е да се подобри състоянието и устойчивостта на горите спрямо болести и вредители, както и да се допринесе за подобряване на хранителната база на кафявата мечка (Ursus arctos).
В отговор на въпрос от „24 часа“ МОСВ посочи, че не финансира мониторинга на мечките директно. Той се координира от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) в рамките на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), съгласно утвърден от министъра график.
„В мониторинга участват ИАОС, РИОСВ, Дирекция „Национални паркове“ и представители на НПО, като всяка организация финансира участието си. За поделенията на МОСВ това става чрез съответните делегирани бюджети“, обясниха от ведомството.
