“За каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари!” Как ви звучи това? Чували сме го много пъти и някак си дълбоко в себе си сме раздвоени в усещането, да се съгласим ли категорично, или не, с това определение. От една страна усещаме, че не всичко е пари, но от друга виждаме, че без тях животът е невъзможен. А и не можем да си представим физическия ни живот без същността на парите. Защо? Защото без тях светът не може да оцелее и един ден. Друг е въпросът, че по-голяма част от хората считат, че това е основният смисъл на съществуването ни. Стремежът за пари така ни е зомбирал, че не смеем да излезем от това състояние, за да не загубим този устрем. Но пък наистина, може ли да живеем без пари? Да, има такива експериментатори, които се опитват да го правят, но лично аз все още не си го представям. Още повече, че в исторически порядък от време, парите или подобието на пари, като разменно средство, са на около 5 000 г. Независимо, че преди това животните и продуктите са били използвани като разменна единица. Черупките от миди са били толкова важни за бартерните отношения в Китай, че вероятно първоначалната концепция за парите е била базирана на тях. В Западна Африка пък племената са търгували с гривни от мед и бронз, вместо с пари. Инките издигнали империята си без каквито и да е монети или банкноти. Стоките се осигурявали от държавата, а жителите почитали златото и среброто – като част от религията си.
Идеята за парична единица възникнала и била използвана за пръв път в Месопотамия около 3000 г. пр. Христа. Месопотамският шекел се равнявал на определено количество ечемик и изпълнявал функциите както на разменно средство, така и на мярка за тегло. Неговото предназначение било да улеснява търговията – както при вноса, така и при износа на стоки.
Днес може да се каже, че парите движат света и светът се движи от пари! Животът е невъзможен без тях. В момента в света има около 1000 вида най-различни валути, в това число и виртуални парични единици, по-известни под общото название биткойни. Често пъти използваме жаргонно израза финикийски знаци. Въпреки, че днес за тяхното първоначално въвеждане претендират и други народи.
Разбира се, за парите, тяхната история и предназначение може да се пише много. Но целта на настоящата статия не е такава. Знаем реакцията на много хора, които казват, че не всичко е пари. Въпреки, че живеем в материалния свят и парите играят основна роля, то не всичко може да се купи с пари.
Норвежкият писател Арне Гарборг пише, че с пари „можеш да си купиш храна, но не и апетит; лекарства, но не и здраве; удобно легло, но не и сън; знания, но не и мъдрост; блясък, но не и красота; разкош, но не и уют; забавления, но не и радост; познати, но не и приятели; слуги, но не и лоялност“.
Парите са материя. Следователно, според физическите закони, парите съществуват в определена временна координата и притежават някаква енергия. Учени, решили да вникнат във физическата природа на парите, предложили следната формула: „Парите – това е време, разделено на енергия. Всичко е просто: парите за определен период от време определят движението на социалните и политически отношения и в действителност сами са носители на енергия.”
Въз основа на тази теза, учените твърдят например, че концентрацията на обема на пари на едно място води до намаляване на тяхната енергия. Те не трябва да залежават, а трябва да работят, независимо от това, дали става дума за семеен или държавен бюджет.
Ако зададем въпроса – с какво може да се помогне на света, освен с пари, отговорите вероятно ще бъдат разнопосочни и в голямата си част – насочени от консуматорската ни същност. Кабалистите казват, че на света са нужни не пари, а хора, които да разбират този свят. И тук изобщо не става въпрос за пари, а за човешки взаимоотношения. Парите са аналог на някаква сила, на някакви възможности, но ако те не вървят заедно с разума, то само вредят на този свят.
Мъдрите хора казват, че парите поробват човека. „Най-свободният човек е този, който няма нищо, но и нищо не му трябва”. Тук, разбира се, ще има много снизходителни усмивки, мислейки си, че ако сега спечеля, например милион долара, ще стана свободен. Тук веднага излиза наложилата се сред нас реплика: ”не ми давай акъл, а ми дай пари”… А къде е истината – в ума или в парите?
През всички времена хората са считали, че евреите винаги са притежавали някаква особена тайна за “привличане на пари”. В това са били обвинявани и кабалистите, без да се знае истинската същност на понятието „пари”. А алхимиците са се опитвали да формулират “златната формула” на основата на “древно митично учение”.
В нещо всички хора са прави. Кабалистите действително знаят “тайната на парите”. И тяхната тайна е в отдаването.
Според Кабала, парите са всеобщият еквивалент на човешките желания. Ако искам нещо, съм готов да дам за това нещо, каквото е необходимо и дори всичко, за да бъде удовлетворено желанието ми. За всяко наслаждение трябва да се плати, било с пари било то с усилия. Думата „пари” (на иврит – кесеф) има същия корен с думата за покриване (кесуф), т.е. покриване на егоизма ми. Аз покривам желанията си, за да ги удовлетворя, създавайки върху тях екран, чрез правилното им използване. Директното получаване в нашето затворено егоистично общество е невъзможно.
Парите са точно отражение на нашите желания: егоистични – ако са насочени към личен доход; и алтруистични – ако са насочени в полза на обществото. От нас зависи тяхното приложение. Те ще останат като индикатор за обмен на желания, дори – ако изчезнат в своя материален вид и останат само под формата на непаричен обмен. Това е измерението на нашите отношения. Парите са мярка.
Но как можем да измерим вътрешните усилия на човека, неговата радост, горчивина или важност? Как можем да измерим усилието и стремежа на човека към щастие, любов, отдаване, вътрешна уравновесеност? Тук парите не могат да бъдат мярка.
Според Кабала желанието е цялата материя в света. То обикновено се дели на 4 групи: неживо, растително, животинско и човешко. А в човека то се дели на телесни желания (храна, секс, семейство) и социални (богатство, уважение, знание). Поради това Кабала вярва, че именно след удовлетворяването на основните потребности на тялото, ако интегралното възпитание даде на хората необходимите умения за обществени взаимоотношения, всички в крайна сметка ще са щастливи и човечеството ще достигне до равновесие със себе си и с Природата.
В случая, понеже говорим за пари и желания, то според науката Кабала, когато човек има уравновесен възглед към парите – гледа на тях като на средство за постигане на дадена цел, а не като на самата цел, то животът ще придобие друг смисъл.
Обикновено в нашия консуматорски свят властта и парите се поставят под един знаменател. Но Кабала казва, че властта над другите е богатството в нашия физически свят. А властта над себе си, която ни съединява с Природата, е духовното богатство. Властта над себе си е власт над нашия егоизъм!
Какво излиза, че ако правилно насочим вектора на нашите желанията към другите в името на обществото, към хората около нас, животът ни ще придобие друг смисъл. И тогава парите, докато са част от нашия живот, ще бъдат не част от егоистичната ни консуматорска същност, а алтруистично средство за отношенията между хората. Може за някой да звучи утопично, но ние сме противоположна, егоистична проекция на Природата. Според науката Кабала, точно от тази противоположност трябва да осъзнаем себе си и отношенията си с другите. Това е и смисълът на съществуването ни и целия ни път от сътворението ни, та до ден днешен. Тогава ще разберем, че парите са една от формите на правилните взаимоотношения между нас. И единственото, което се изисква от всеки един е, как правилно да усвоим тези знания, дадени ни от хилядолетия, чрез многотомните кабалистични източници и как правилно да ги приложим във взаимоотношенията между нас. Парите са средство и ако правилно ги използваме по отношение на другите, то силата им ще е с многократно по-голяма стойност.
Георги ГРАДИНАРОВ
