Не знам защо, но тази тема някак си ми се въртеше в ума и колкото и да исках да я избегна, не успях. Може би защото и в живота думата я използваме много често, без да си даваме сметка какво влагаме в това. Вярата няма материално изражение, защото я усещаме извън петте си сетива. Това е определена убеденост и представа, че нещо ще се случи, или че нещо съществува, макар за него да има само косвени доказателства. Вярата излиза по някога извън рамките на рационалното мислене. Вярвам и толкова. Например, вярвам в съществуването на извънземни. Не, че съм ги виждал, но съм убеден в това. Или пък, вярвам в съществуването на доброто. И това ми е малко мъгляво и спорно, но вярвам, че за това сме създадени. Или вярвам, че това, което правя, ще ме направи утре по-богат, по-щастлив и т.н. Или пък вярвам в Бог. Това е наистина най-често срещаната вяра. Атеистите пък вярват в науката и човечеството, като движеща сила.
Човекът от началото своето разумно съществуване, та до ден днешен се вълнува за утрешния ден и въпреки неизвестността за него вярва, че той ще е по-добър от днешния. И колкото е по-силна вярата му, толкова силата и увереността му са по-големи.
Излиза, че вярата дава на човека увереност в това, че той може да постигне мечтаната цел, без да се отчайва от първите неуспехи. Вярата е необходима на всеки, за да не се отклони или откаже по средата на пътя. Без вяра в бъдещето, без вяра изобщо, попадаме в отчаяние, в безизходност и в униние.
Човекът наистина трябва да вярва, че колкото и нищожен да се счита, се явява частица от Природата и като такъв си има своя път на развитие. И само егоистичната му същност поставя под съмнение това.
Защо при животните не възниква такъв въпрос? Защото те не се притесняват за това, какво ще се случи в бъдеще. Животното се подчинява на инстинкта си и толкова. При човека този инстинкт не съществува, обратно, в него има тревожност, страхове и съмнения в бъдещето.
Човекът се отличава от животното именно с тревожността за бъдещето и с постоянни въпроси за утрешния ден, за смисъла на живота, за това какво е неговото предназначение? Какво ще се случи с децата му, с близки му и т.н. И макар тези въпроси да възникват подсъзнателно, именно те го отличават от животното. Вярата е необходима на човека, докато животното няма такава потребност.
Несигурността в бъдещето предизвиква в човека потребност да вярва, че над него има нещо по-голямо, по-силно, по-могъщо, за да се надява, най-малко, на неговата милост, на неговото състрадание и добро отношение. Това може да е Бог, Природа, Висша сила, съдба или каквото и да е вътрешно усещане за съществуването на нещо по-велико, могъщо, излизащо извън разума и логиката.
Човекът мисли, че ако не може да властва над утрешния си ден, но някой друг може, значи с този някой трябва да бъдат изградени добри отношения. Така постепенно е възникнало обожествяването на силите на природата, което, в крайна сметка, е довело до възникването на религиите.
Вярата в съществуването на нещо висше, нещо свръхестествено, е възникнала в зората на човечеството. Може да се каже, че потребността от вяра се е развила от появата на “Homo sapiens”, защото в тогавашния човек се е появил въпросът за това, какво го очаква в утрешния ден и как да си обясни всичко случващо се с него.
Вярата, обаче, има и не толкова положителна насоченост. Всички знаем колко жертви е принесло и продължава да принася човечеството в името на налагане над другите – моята вяра. И тук не става въпрос за несигурността за утрешния ден, а за егоистичното налагане на вяра в моя бог, в моята правота. От една страна казваме, че вярата е нещо лично, а от друга налагаме догми и постулати, извън рамките на знанието. Липсата на знание към това, в което вярвам, може да се определи като сляпа вяра. А Природата е една и нейните закони са едни и същи за всеки един от нас. И няма как моят бог е по-добър от другия. Или моята вяра да е по- силна от вярата на другия. Това са субективни усещания, не подлежащи на измерване или съпоставяне.
Вярата има и по-практични и насочени състояния в нашето ежедневие, като например: вяра в семейството, в децата, в демокрацията и т.н.
Науката Кабала също говори за вяра. „Какво е вяра – силата на отдаване. Какво е отдаване – да бъда по-висш от своето его, от желанието за получаване, което иска да придобие всичко. Да бъда над това получаващо желание, за което е необходима определена сила. Аз не знам от къде ще дойде това състояние, от горе, от долу, от дясно, от където и да е, но да работи върху мен, така че да бъде родено желание за отдаване в мен или поне желание да не завися от моето его, да бъда над него. И това се нарича сила на вярата над знанието.”
За разлика от нашия егоистичен свят, в който вяра се нарича приемането на предполагаемо явление за факт, в науката Кабала вярата означава усещането за Висша сила/Природа, Творец/.
Вярата – това е свойството отдаване – и придобивайки го, ние разкриваме общата сила, изпълваща света. Тогава ние я чувстваме, намираме се във връзка с нея, опознаваме я. И това се нарича знание. ”Човек вижда толкова, колкото знае” – е казал Гьоте.
За това Кабала говори за вяра над знанието. Намирайки се в егоистичната си природа, аз придобивам някакво знание, някакво мнение, натрупвам опит. Но, за да се издигна на по-висше духовно стъпало, на мен ми е нужна външна сила, която да ме промени и съответно да ме издигне на друго ниво на възприятието, което е над егоистичното – в свойството отдаване и това е вярата.
Именно това възприятие се нарича вяра, а нашето земно знание получаваме в себе си, в свойството получаване. Може да изглежда объркващо, но в Природата съществуват две сили – сила на отдаване и сила на получаване. Плюс и минус. И нищо друго. Дори цялата Менделеева таблица е съставена от два елемента – плюс и минус. А ние – като материална егоистична част от Природата, за да се издигнем на следващото ниво на развитие, трябва да използваме и знанията за всичко съществуващо, и вярата над тези знания. И науката Кабала обяснява всички процеси и състояния, през които трябва да преминем. Например: аз започвам да уча, знаейки за какво. Защо уча – за да придобия вяра. Какво е вяра – силата на отдаване. Какво е отдаване – да бъда по-висш от своето его. Веднага ще възникне въпросът, а защо ми е всичко това? На кого са нужни цялата тази сложна терминология и словосъчетания, като сила на отдаване, сила на получаване, вяра над знанието и т.н., и т.н.? Без тези знания животът ми няма ли да е по-опростен? В края на краищата, аз вярвам и толкова.
Науката Кабала е чувствена наука и като такава, тя обяснява всички състояния, през които преминава всеки един човек, а вярата е вътрешно състояние, което – наред със знанията, ни придвижва напред в нашето бъдещо развитие. Трябва да приемем факта, че ние сме духовни същества, облечени в материя и колкото и чудновато да звучи, нашето бъдещо състояние не е само в материалното ни благополучие, а в духовното ни осъзнаване. И термини като Вяра, Вяра над знанието, Вяра над разума все повече ще ни вълнуват.
Кабала е практична наука и всеки, имащ желание да научи повече за себе си, за това какво се случва с човечеството, за структурата на Мирозданието, може да изучава науката Кабала. Това е една необятна и интересна сфера от знание, в която интересуващият се ще навлезе в един нов и интересен свят, пълен с емоции и приятни изненади. В България, в градовете София, Пловдив, Варна и Добрич, които се явяват част от Международната академия по Кабала в Израел, се преподава и изучава науката Кабала. А и който желае да научи нещо повече за тази наука, може да посети сайта http://www.kabbalah.info/bg/.
Освен това, между 08.11. и 10.11.2019 год., България ще е домакин на Европейски конгрес по Кабала. Той ще се проведе в Боровец. Там ще присъстват стотици хора от Европа и света, изучаващи науката Кабала. На организираните научни конференции и срещи ще се представи пред обществеността какво изучава науката Кабала и как чрез нея всеки един от нас може да усети истинската същност на Природата. И този, който успее да се докосне до нея, ще разбере какво е това Висша духовна реалност и как чрез хилядолетната методика на Кабала може да се разкрие този прекрасен свят на любов и отдаване.
Георги ГРАДИНАРОВ
