Кое е по-лесно – да мразим или да обичаме, или пък да бъдем безразлични и бездушни към всичко случващо се около нас? Да бъдем емпатични или критични, обвиняващи, съдещи, или пък да бъдем глухи и слепи към емоциите и преживяванията на другите, нечувстващи нищо извън собствената си персона. Задавали ли сме си въпросите защо някои възприемат света емоционално, а други с безразличие? Защо не реагираме еднакво по отношение на обстоятелствата около нас?
Какъв е правилният отговор? Как да възприемаме света, емоционално или равнодушно да се отнасям към него? Да се съобразяваме с другите или само с нашето лично възприятие? Как – без да обръщаме внимание на външните обстоятелства, без да се вълнуваме от болката или радостта на околните, да възприемаме случващото се? Изобщо, възможно ли е?
Възможно ли е да бъдем само наблюдатели, без емоция, като че ли са ни поставили анестезия, при която да не изпитваме нито болка, нито радост или каквото и да е усещане?… Абсолютно безчувствени към околните. Не ни вълнува никой! Вълнува ни само нашия комфорт или в най-добрия случай комфорта на близките ни….! И какво лошо в това?! Ако съм емоционален, то ще е на първо място и ще личи, а ако съм безразличен, то какво по-добре от това?!
Нима част хората не са съсредоточени единствено и само в себе си, затворени в „собственото си пространство”, като че ли не са от този свят или не принадлежат към него? Като безчувствен орган от тялото, на който са му поставили упойка.
Как всъщност можем да бъдем безразлични например в ситуацията към хората, живеещи в района на земетресението в Република Турция и Сирия или да бъдем безразлични към ония хора в Украйна, над главите, на които падат бомби?
От една страна си казваме, че сме безсилни към природните бедствия и е нормално състраданието и взаимопомощта да е така силна. От друга страна, на базата на властолюбието и омразата се бомбардират хора и градове и умишлено се разрушават жилища и инфраструктура. И е нормално, да си задаваме въпроса „Защо“? Защо ни се случват тези неща? Да не говорим за некачествените, срутени сгради, причина за хилядите останали под руините.
А и не само това. Ежедневно попадаме в какви ли не ситуации, при които импулсивно или нарочно можем да реагираме емоционално, или пък да сме безчувствени и безразлични, например към нелепо загиналите при влаковата катастрофа в Гърция?
Трагедията има човешко лице и когато гледаме кадрите от спасителните операции или сълзите на оцелелите от земетресението, или от бомбардировките, не е възможно да не изпитаме състрадание към засегнатите, но и гняв към причинителите на войната и човешките трагедии.
„Светът около мен се разделя на близки и далечни на мен хора, нежива, растителна природа, животни. И зад всичко това стои още една, по-висша сила. Засега все още възприемам цялата видима реалност като странична, не отнасяща се до мен. Макар всичко това да са части от мен самия, които засега не усещам заради разделянето, което е настъпило в моето съзнание и усещане.” – Проф. Михаел Лайтман – ръководител на Международната академия по Кабала.
От друга страна в по-голяма част от нас напира неукротимо възмущение, при което ти се иска да изкрещиш в лицето на виновниците и дори да ги наругаеш. В същото време, дълбоко в себе си мислим, че никой не е застрахован от какъвто и да е вид природни бедствия и подобни трагедии. Във всички случаи винаги търсим причината за случващото се. И ако за сега не можем да предвиждаме земетресенията, то войната и конфликтите със сигурност зависят от нас. От най-безобидния конфликт, до войните с катастрофални последици.
Според кабалистичните източници, а вече и според голяма част от съвременните учени, е установено, че Природата е равновесна система, като на върха на пирамидата се намира човекът. Всичко, което се случва на неживо, растително и животинско ниво, зависи от човека. Всяка емоция – гняв, омраза, любов, ненавист и всичко, което можем да си представим като отношение едни към други, се отразява на това равновесие. За съжаление или не, в запазването на това равновесие няма невинни. Всички сме едно цяло, клетка от единен организъм, който има своето предназначение и замисъл. И понеже говорим за емоции, в това число и за безразличието и апатията, можем да си зададем въпроса, дали смисълът на нашето съществуване не е в това, да се борим против тази наркоза, против бездушието и тази безчувственост, при която не ни вълнуват проблемите на другите, защото „моите проблеми са ми достатъчни”?
Но дали пък гневът, омразата и ненавистта са по-полезни в такива моменти от равнодушието и безразличието?
В това отношение Далай Лама казва: „Не можем да преодолеем гнева и омразата, просто като ги потиснем. Нужно е активно да им противодействаме с търпение и толерантност.
Когато изпитваме търпение, то ние всъщност се борим с гнева.”
Да, гневът и омразата са емоции, които – ако бъдат оставени без надзор и внимание, само ще нараснат неимоверно.
Ако ги изразяваме и ги оставяме да се проявят безконтролно, това само ще увеличи силата им, а няма да ги потуши. За това към тези емоции трябва да подхождаме предпазливо и умно. За това се казва, че “От любовта до омразата има една крачка”.
Науката Кабала ни предава мъдростта на кабалистите, натрупана през хилядите преживяни години на човечеството. Това не е психология или магия, червени конци или някакви магически лекове, за да направи нашия живот по-добър. Не, но според Кабала, всичко, което ни се случва, е да разкрием нашият егоизъм и да осъзнаем, че той ни води в грешна посока. Посока, в която нарушаваме равновесната система, наречена Природа. Кабала ни разкрива, че всичко, което ни се случва и което се разкрива в нас като преживяване, било то състрадание, болка, гняв и какво ли още не, е целенасочено и си има своя замисъл. А това, че се чувстваме добре или зле от случващото се, е за да оценим, че всичко е вътре в нас, в отношението ни към заобикалящия ни свят и най-вече в отношенията към другите. И когато поправим омразата и ненавистта спрямо другите, то природата вътре в нас, която днес усещаме като хаотична и непредсказуема, земетръсна и войнствена, ще се уравновеси. Всъщност, мъдростта на Кабала ни показва пътя на всеки един от нас и ни казва как да се издигнем на друго състояние, където можем да бъдем щастливи, успешни и цялостни.
Кабалистите ни разкриват, че „цялата реалност е разделена на три части: „аз, духовната искра в мен, която не ми дава покой и желае да разкрия една друга реалност и светът около мен.”
И тук е нормално да се замислим, защо исторически сме се развили по този начин, а не по някакъв друг? Защо в далечното и близко минало сме страдали и защо въпреки еволюционното ни развитие и днес не се чувстваме достатъчно щастливи и удовлетворени? Какъв е смисълът на случващото се? Кабалистичните източници ни разкриват, че цялото ни развитие е, за да осъзнаем, че природата ни води към хармония, към това, човекът да възстанови равновесието вътре в себе си, а от там и в самата външна реалност, а не с мислите и действията си да предизвиква обратния ефект. И когато това се случи, тогава ще знаем как да се отнасяме към неживото, растителното, животинското и най-вече човешкото, т.е. на социално ниво.
Едва ли обаче с омраза, с гняв и ненавист това ще се случи! То няма да се случи и с войни, конфликти и противопоставяне! Още повече с обиди, обвинения и неприемане различията на другите. Равновесието не означава бездушие и безразличие към случващото се, а съпричастност и състрадание към околните.
И тук много хора ще се съгласят, че винаги се чувстваме по-добре, когато сме в добри отношения един към друг, независимо дали се отнася за близки или непознати, отколкото да се мразим и ненавиждаме. Нищо ново, нали?!
Ако се замислим, ще видим, че и годишните празници сме заложили като такива – празник на любовта, ден на доброто, ден на щастието, а няма ден на омразата и гнева или пък ден на бездушието и безразличието. Защо ли?…
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по Кабала
