Еквадорският национален отбор е много необичаен за южноамериканските играчи в международния футбол. Обикновено националните отбори от този континент се гордеят с жизнена атакуваща линия, докато защитата винаги е второстепенна и най-вече “издърпва каруцата от калта”.
В отбора на Себастиан Бекасесе е обратното: те нямат на кого да разчитат в центъра на атаката освен на 36-годишния Енер Валенсия, но имат няколко наистина изключителни играчи в защита.
Комбинираната стойност на Пиеро Инкапие, Мойсес Кайседо и Уилиан Пачо в Transfermarkt е 230 милиона евро – повече от две трети от цялата оценка на еквадорския национален отбор. Първите двама играят във Висшата лига и отдавна са във фокуса на вниманието, но Пачо, двукратен победител в Шампионската лига с “Пари Сен Жермен”, сякаш остава в сянка. Разбира се, мнозина знаят, че той е защитник от световна класа, един от най-добрите на своята позиция в света, но широката публика не го познава.
В младостта си Пачо показва обещаващ талант, но едва ли някой би могъл да предвиди, че ще се превърне в олицетворение на модерен централен защитник. Роландо Седеньо, президент на “Уракан де Кининде”, първия клуб на Уилиан, казва, че до 12-годишна възраст той лесно можел да играе в отбор с играчи с две до четири години по-големи. Самият Пачо обаче не обичал да прескача стъпки и предпочитал да учи систематично, поради което многократно отказвал трансфери в по-големи отбори.
“Той беше много интелигентно, дисциплинирано и точно момче. Рядко излизаше от вкъщи, лягаше си рано и вече на 12 години следеше диетата си. Беше убеден, че ще стане професионален футболист – имаше тази мечта”, казва Седеньо.
Пачо, висок и бърз играч, лесно изминава дълги разстояния, така че може да настигне нападател дори ако последният има преднина. Но според Ренато Пайва, бивш треньор на “Индепендиенте дел Вале”, клубът, към който Уилиан по-късно се присъединява, това често е ненужно: “Той рачиташе играта толкова добре, че не му се налагаше да се справя или да използва тялото си. Той вече беше отличен с топката, много бърз и технически много добър.”
Пайва бързо адаптира Пачо както към футбола за възрастни, така и към съвременните изисквания, поставени към защитниците: работа във висока линия, постоянен контакт с топката и бързо вземане на решения. Друг треньор, който е работил с него, Мигел Анхел Рамирес, обаче каза, че Уилиан бързо е пораснал и е имал някои технически затруднения. Освен това понякога се изнервял, защото прекалено обмислял решенията си на терена. Рамирес си спомня, че в първите си мачове викал Пачо на пейката и го успокоявал: “Пачито, успокой се, знаеш как да го направиш.” Треньорът дори казва, че когато Уилиан е бил нервен, ръцете му се потели.
Пачо е трябвало да порасне рано, отчасти поради лична трагедия. В деня на дебюта на Уилиан за мъжкия отбор майка му Гладис умира на 51-годишна възраст. Оттогава той носи този номер на гърба си. За националния отбор номерът е 6 —5+1.
“Това е моят начин да ѝ отдавам почит и това ми дава сили във всеки мач”, казва Пачо. “Майка ми почина от рак и носенето на тази фланелка ми напомня, че тя винаги е с мен. Чувствам присъствието ѝ на терена и това ми дава сили да продължа”, добавя той.
В “Индепендиенте дел Вале” бъдещият защитник на “Пари Сен Жермен” израства заедно с Кайседо и Инкапие. Заедно те печелят еквадорското първенство, Копа Судамерикана и привличат вниманието още в началото. През 2020 г. Моисес заминава за “Брайтън”, докато Пиеро през аржентинския “Тайерес” се озовава в “Байер” (Леверкузен). Година по-късно и Пачо е продаден. “Индепендиенте” може да се нарече основният пул за таланти на Еквадор – Кевин Родригес, Хоел Ордоньес и Кендри Паес сега са ключови играчи за националния отбор и всички са започнали в този клуб. През лятото на 2026 г. той печели 10 милиона евро от продажбите на млади играчи – Патрик Меркадо на “Севиля” и Джъстин Лерма на “Борусия” (Дортмунд), Така че процесът продължава.
“Кайседо е най-добрият ми приятел”, признава Пачо. “Преживяхме много заедно както на международно, така и на клубно ниво. Когато бяхме млади, дори споделяхме апартамент. Готвехме, миехме чинии, гледахме телевизия. Фактът, че той се премести в Европа преди мен, ме вдъхнови да последвам примера му”, разказва защитникът.
През януари 2022 г. Пачо преминава в “Антверпен” за 5,6 милиона евро и веднага демонстрира способността си да се адаптира към новите обстоятелства. Той се утвърждава в стартовия състав, печелейки белгийската лига и купа. Дори счупената китка не му пречи – носейки шина, той е викнат в националния отбор на Еквадор. Там отбелязва дебютния си гол и оттогава носи въпросната шина всеки мач, превръщайки я в свой талисман.
По-нататъшният напредък е още по-бърз. Само година по-късно той премина в “Айнтрахт” (Франкфурт) за 13,6 милиона евро, а година по-късно беше продаден на “Пари Сен Жермен” за 40 милиона евро. В момента Пачо се оценява на 80 милиона евро.
Уилиан Пачо от този момент
играе със специален номер – 51
