Онколози в областта на дерматологията в Съединените щати обявиха новина, която ще повлияе на лечението. Оказва се, че конкретното място, на което се появява рак на кожата, играе самостоятелна ключова роля за прогнозата, независимо от размера и стадия на тумора.
Новите клинични данни показват, че слепоочието и устата са двете най-опасни и едновременно анатомично сложни зони, които изискват особено внимание. Обяснява се с близостта до важни нервни окончания и риска от скрити остатъчни ракови клетки. Проучването, което прави класацията, е представено на Годишната среща на Американския колеж по хирургия на Мос в началото на месеца. То препоръчва пациентите с тумори в двете критични зони да бъдат подложени на много по-строго и интензивно проследяване след операцията спрямо болните с карциноми на други места по лицето.
Ракът на кожата е едно от най-разпространените онкологични заболявания в света. Най-често засяга областите, изложени непрекъснато на слънчевите лъчи – главата и шията.
Най-лоша форма на кожен рак е меланомът, който се развива в меланоцитите — клетките, отговорни за производството на меланин, пигмента, който придава цвят на кожата. Смятаните за по-малко агресивни немеланомни видове рак на кожата – плоскоклетъчен и базалноклетъчен карцином – обаче в цял свят зачестяват с епидемична скорост. В повечето случаи стандартното лечение е напълно успешно. Туморът се отстранява до здрава тъкан хирургически и човекът забравя. Не и една специфична група пациенти, при които заболяването се определя като високорисково. Това означава, че вероятността ракът да се завърне или да се разпространи в тялото е по-голяма от средното.
Плоскоклетъчният карцином, който е център на проучването, е вид тумор, който произлиза от плоските клетки на повърхностния слой на кожата.
В класическите ръководства по различни причини често като водещи рискови зони се изтъкваха ушите и скалпът. Новите данни поставят фокуса върху по-високия залог при хирургичното лечение на слепоочието и устата, по-специално долната устна. Клинично изследване, публикувано в Medical Journals Sweden, анализира резултатите при плоскоклетъчен карцином на главата и шията и също доказва, че агресивните тумори в тези зони изискват много по-дълбока ексцизия (изрязване), за да се намали вероятността от късни метастази.
В реалната клинична практика областта на слепоочието се третира по време на операция като изключително рискова за перманентно увреждане на клона на лицевия нерв. Това може да възпиращо за навлизане в достатъчно широки чисти граници при изрязването на образуванието.
Това обяснява защо основната опасност при високорисковия плоскоклетъчен карцином е рискът от метастази – разпространение на раковите клетки към други части на тялото. Най-често те се заселват в лимфните възли близо до слюнчената жлеза или в шията.
Статистиката показва, че при обикновените тумори рискът от разпространение е под 5%, но при високорисковите лезии той скача на 10-20%. Ако ракът се появи повторно на същото място – рецидивира, рискът става още по-голям.
А защо точно долната устна е обект на по-голяма загриженост? Проучвания показват, че тя е засегната 12 пъти по-често от горната. Долната устна стои по-напред, което я прави по-податлива на пряко излагане на слънце – водещата причина за плоскоклетъчен карцином на устните. А червената част на устната е по принцип много ранима, защото няма защитните космени фоликули, потни жлези и вроговени клетъчни слоеве, присъстващи на други повърхности на кожата. Това я прави по-уязвима към UV увреждане. Често е асимптоматична, а клиничната картина е много разнообразна – от червеникава кожна плака до язвичка с твърди, повдигнати ръбове.
Когато лезията е на горната устна, често това е базалноклетъчен карцином. Възниква от анормален растеж на базални клетки в епидермиса. Обикновено се проявява като бавнорастяща, лъскава или розова подутина.
Мъжете са от 3 до 13 пъти по-склонни да развият плоскоклетъчен карцином на долната устна. До голяма степен това е свързано с по-честото упражняване на професии на открито, липса на козметична защита на устните и пушенето.
Зоната с долната устна се смята за място с чувствителен потенциал за разсейки, като проучванията показват, че туморите на устната имат над два пъти по-висок риск от метастази в сравнение с други области. Докато туморите, разположени по слепоочието, челото и ухото, се групират поради техния директен лимфен отток към паротидната жлеза, устната се разглежда като самостоятелен и много сериозен рисков фактор за разпространение на заболяването в лимфните възли на шията.
За пациенти с кожен рак във високорисковите места стандартното изрязване на тумора понякога не е достатъчно. Основната причина тези точки да се считат за опасни е, че лезиите там по-често се разпространяват към регионалните лимфни възли, което значително влошава прогнозата. Проучването обсъжда т.нар. елективно, профилактично лечение на лимфните възли в зоната на слепоочието и устата. Това означава, че лекарите могат да предложат операция или лъчетерапия на лимфните възли дори ако те изглеждат здрави на пръв поглед, за да се унищожат евентуални невидими ракови клетки.
Рискът за рак на кожата, включително в двете най-рискови зони, е по-висок за хора със светла кожа, светла коса или за бивши пациенти, които са имали карцином в миналото.
