Тиха нощ във Феърфийлд, в западните предградия на Сидни (Австралия). В малка тухлена сграда десетина членове на Анонимни комарджии си помагат с кафе, чай и миниатюрни пайове с месо. Срещата се провежда в предградие, което е с един от най-ниските средни доходи в града и с най-високи нива на загуби от хазарт. Според правителствени данни една пета от 25-те най-печеливши хазартни клуба в щата Нов Южен Уелс са тук, пише „Гардиън“.
Един от тези клубове, Fairfield Returned and Services League (RSL), се намира само на 2 минути пеша.
Това е сграда, която напълно се разминава със скромните жилищни блокове и занемарената жп гара наблизо. Пешеходната алея вътре е осеяна с палми и папрати, има изискан фонтан и грандиозно фоайе. Изглежда нелепо, докато не осъзнаете, че заобикалящата я среда е
нейната кръвоснабдителна система
Вътре в клуба, точно откъм улицата, са разположени стотици слот машини.
Нов Южен Уелс е на второ място след Невада, където се намира Лас Вегас, по брой на слот машини. В Нов Южен Уелс има около 90 000 машини, което се равнява на една на всеки 88 души. В Невада с население от 3,1 милиона души има около 120 000. Но това е проблем в цялата страна. Австралия има по-малко от 1 % от населението на света. Според Австралийския институт в нея има 18% от световните покер – или слот машини. Най-големият производител на покер машини в света е австралийската компания Aristocrat.
Повечето от покер машините в света се намират в специализирани игрални зали, като например казина. Но 76% от тези, които не са в света, са в Австралия. Може би не е изненадващо, че австралийците са и най-големите губещи в света на глава от населението, като според Австралийския институт по здравеопазване и благосъстояние проиграват 25 млрд. долара годишно. Тази огромна сума се дължи отчасти на факта, че в Австралия повечето хазартни игри не се провеждат по време на големи нощи в лъскави казина, а тихо в кръчмите, които се намират на всеки ъгъл на улицата, или в местния RSL. В повечето щати кръчмата е по-известна с това, че в нея няма хазартни машини, известни в Австралия като поки, отколкото със самото си съществуване. Единственото изключение е Западна Австралия, където
машините са разрешени само в казината
Той има най-ниските загуби от хазарт на глава от населението в страната. А онлайн хазартът може да се играе отвсякъде. В доклад на Центъра за изследване на хазарта към Австралийския национален университет, публикуван през юли, се предупреждава, че онлайн хазартът в Австралия се е увеличил „експоненциално“, като една трета от анкетираните са залагали онлайн през последните четири месеца. Повечето от австралийските компании за онлайн хазарт са лицензирани в Северната територия, където данъците и таксите са по-ниски. На тази територия живеят само 1% от австралийците, а икономиката й възлиза на 32 млрд. долара.
През 2023 г. „Гардиън“ съобщи, че индустрията за онлайн залагания на стойност 50 млрд. долара се регулира до голяма степен само от шестима души в Дарвин – столицата на Северната територия. Тим Костело, главен защитник в Алианса за реформа в хазарта, сравни хазарта в Австралия с оръжията в САЩ. Подобно на контрола върху оръжията, мнозинството от австралийците искат по-строги закони за рекламата на хазарта. „63 цента от всеки долар, преминаващ през покер машина, идват от някой пристрастен“, заяви Костело. Няма окончателни данни за броя на самоубийствата, причинени от хазарт в Австралия, но въз основа на Хонконг, където
процентът на хазартните игри е по-нисък
вероятно става дума за около 20 %“. Напоследък националният разговор за хазарта става все по-шумен, предизвикан от лейбъристкото правителство на Австралия, което предлага частична забрана на рекламата на хазарт – далеч от препоръките на важен парламентарен доклад от 2023 г., призоваващ за пълна забрана.
Някои медийни компании лобираха пред правителството да наложи по-мека забрана поради опасения за приходите от реклама. Междувременно правителството се сблъсква с опозиция от страна на собствените си депутати, а независимите призоваха за свободно гласуване на пълната забрана. „Сякаш две реклами на тютюн на час биха били добре“, заяви Костело. Защитниците препоръчват хазартът да се третира като тютюнопушенето: като здравен проблем. Австралия забрани рекламите за тютюнопушене през 1992 г. Днес по-малко от един на всеки 10 австралийци пуши ежедневно.
Според проучване от 2022 г. три четвърти от тях са играли хазарт през последната година. Органът, който представлява компаниите за онлайн хазарт, се нарича Responsible Wagering Australia. Нейният главен изпълнителен директор Кай Кантуел заяви пред „Гардиън“, че организацията е „ангажирана с намаляване на излагането на деца и уязвими лица на реклами на хазарт, като същевременно продължава да подкрепя спортовете и телевизионните оператори
които разчитат на това финансиране
Изключително важно е да се постигне баланс, който да попречи на австралийците да се обръщат към незаконни офшорни доставчици“. Ако Австралия има национална религия, това е спортът – казва Костело.
А с доходоносните спонсорски договори на компаниите за залагания и високата гледаемост на рекламите спортът и хазартът са свързани. Но в хазарта няма нищо австралийско, казва Костело. „Имаме най-слабото регулиране от всички в света. Това е всичко, което има в него.“ Забраната на рекламите на хазарт ще защити децата, ще намали домашното насилие и според него е необходима за защита на австралийската култура. Ако гледате рекламите за спортни залагания, „те притежават „приятелство“. Във всяка реклама участват млади мъже и тя е „залагай с приятелите си“. Разпространението на рекламите на хазарт е сравнително ново явление. Когато през 2008 г. Върховният съд постанови решение в полза на компания за залагания, според Викторианската фондация за отговорно залагане се наблюдава „драматично увеличение“ на рекламите на хазарт.
„Това е първото поколение родители, на които се налага да обясняват на децата си, гледащи AFL или NRL, какво е мулти“, казва Костело, като има предвид залозите за няколко изхода, обединени в един – в крайна сметка просто предлагащи повече възможности за залагане. През последното десетилетие се наблюдава „значително увеличение“ на количеството реклами на хазартни игри, на които са изложени младите хора“, казва д-р Хана Пит, научен сътрудник по въпросите на здравеопазването в университета „Дикин“. Нейното изследване е установило, че възрастта, на която някои австралийски деца могат да разпознаят различните компании за спортни залагания, е 8 години. Възрастта, на която те могат да си спомнят конкретни промоции на тези компании, е 11 години. Докато членовете на ОС разказват историите си, става ясен огромният брой начини за прекъсване на поредицата от безгрижни игри за един ден, 6 години или 20 години. Можете да залагате на телефона си, в кръчми, клубове и пунктове за спортни залагания. Можете да залагате на спорт, политика, телевизионни риалити програми, коне,
хрътки, впрягове и покер машини
Един мъж каза, че се гордее със себе си, че отново спортува, въпреки че това означава, че всеки ден минава покрай няколко места, където би могъл да играе хазарт. Участниците са загубили бракове, попаднали са в затвора, проиграли са домовете си, загубили са работата си, семействата си, приятелите си и са страдали от наркотична зависимост. Една жена, която от 6 години не играе хазарт, е прекарала седмицата, наблюдавайки как брат й играе хазарт с 40 000 долара от пенсионните си спестявания. Мъж на 21 години вече се е опитал два пъти да се самоубие. Когато Мери, чието име е променено, е била на 40 години, съпругът й, тогава на 50, е бил диагностициран с ранна деменция и болест на моторния неврон. Скоро той вече живее в старчески дом. Тя започнала да се отбива в кръчмата на път за дома, когато го посещавала.
В кръчмата имало машини за покер и тя започнала да играе. И скоро не можела да спре. Отказала се е от платена работа, за да се грижи за децата им, а когато съпругът й умира, продава една от къщите им, за да свърже двата края. Изведнъж се оказало, че разполага с много пари в брой. Мери започва да остава в заведенията за хазарт до ранните часове на сутринта, оставяйки децата си, най-голямото от които е на 18 години, а най-малкото – на 6, да се хранят и грижат сами за себе си. В крайна сметка Департаментът за обществени услуги отнема децата от грижите й. Тя не е сигурна, че забраната на рекламата ще доведе до промяна. Мери каза, че начини за хазарт има „на всеки ъгъл“. 4 от децата й оттогава са се върнали под нейна опека, но най-голямата й дъщеря, която се е грижила за братята и сестрите си, когато Мери не е можела, все още не й е простила.
bgvoice.com
