Новата изложба на художника Андрей Янев „Тихи брегове“ беше открита днес в бургаската галерия „Неси“ на празника на града – Никулден. В интервю за БТА авторът обясни, че експозицията, изцяло съставена от акварели, е продължение на дългогодишната му връзка с морето и брега, които присъстват в творчеството му от десетилетия.
„Изложбата няма как да не е свързана с моя роден град, но идеята за нея се роди преди три години“, каза Янев. Той припомни, че тогава е показвал големи формати в изложба, наречена „От горната земя“, с куратор Пламен Петров, днес директор на Казанлъшката градска галерия, с когото впоследствие подготвят и цялата поредица от изложби за 60-годишнина на художника – в археологическия музеи в София, в Бачковския манастир, и последната – тук в Бургаската удожествена галерия „Петко Задгорски“. „Тогава реших да изчакам малко време, за да си отдъхне градът от моето постоянно присъствие в изложби. Реших този път да направя нещо ново и да отговоря въпроса на много хора за това защо показвам само по една картина и да този път да представя много и то само акварели.“
В „Тихи брегове“ художникът показва и особен детайл, характерен за предишните му изложби, но – свой текст от 1999 г., озаглавен „Моите брегове“ и поставен на видимо място в галерията, който е своеобразно поетично обяснение за връзката му с морето и неговия бряг.
„Морето винаги е било край мен и винаги пред мен. Ходил съм често сам на брега и продължавам да го правя – с повод и без повод. Ние бургазлии усещаме силата на морето зад гърба си, когато се обърнем към брега. Когато се обърнем към него, знаем, че то е силно, а когато черпим от силата му, ние също ставаме силни “, каза още Янев.
Художникът определя работата си като процес, сравним с движението на вълната: „Ние работим като вълната, която отмива пясък. Опитах да укротя тази енергия в техниката „мокро в мокро“, в която се изразявам и работя най-добре. Така се получават тихите преговори с водата.“ По думите му, когато се опитваме да се потопим в мъдростта на морето, което е на неопределен брой години, осъзнаваме, че сме песъчинки. „Няма как да не се почувствам част от тази вода и, както чух по-рано днес, и да поискам да бъда погален от нея“, каза още той.
За 60-годишнината си Янев прави кратка равносметка: „Единственото, което усещам, е, че имам още много да уча. Не знам дали имам време да го направя, защото този, който ме е създал, знае колко са ми дните. Те може да са като пясък, а може и да са като бряг – много или малко.“ В тази връзка цитира и думи на Карлос Кастанеда за това, че при раждането си смъртта е редом с нас и ни следва през целия си живот. „Когато сте в трудни моменти, обърнете се към Смъртта и попитайте дали ви е време. Тя ще отговори, че ако е време, ще ви потупа по рамото.“
Относно онова, което му предстои, той отбеляза, че то стои в неизвестността – също като морският хоризонт. „И друг път съм споделял, че винаги съм искал да направя перфектния хоризонт, защото това е недостижимо. Колкото повече го доближаваш, той толкова повече се отдалечава. Още не съм го постигнал, но ще продължа да се опитвам. Това е и моят хоризонт за бъдещето – ще се опитам да го направя перфектен.“
