-
Разговаряме с екскметицата на Добрич и ексобластната управителка Детелина НИКОЛОВА
Ако някой ми беше казал преди години, че ще даваме за пример Добрич – като град, в който нямаме сериозни проблеми с водата, или щях да го помисля за леко луд, или щях да се смея. Но – погледнато днес, през призмата на половин безводна България, следейки ежедневните репортажи, в които хора бедстват и нямат друг избор, освен да си изплачат болката пред обективите на столични телевизии, си давам сметка, че ние в Добрич сме като „бяла врана“. Защото – макар и не винаги чиста, макар и прекалено скъпа, от чешмите ни тече вода – без режим и без опасност утре въпросните чешми да пресъхнат. И понеже в последните години от родното ни битие свикнахме да критикуваме, мисля че е хубаво да споделим и нещо позитивно – а именно как се случи водният проект в Добрич, благодарение на който не сме на картата на бедстващите…
– Госпожо Николова, ако някой още не знае кой бе инициатор на т. нар. воден проект на Добрич и който изстрада неговото прокарване през институциите на България и Европейския съюз, сега можем да кажем, че това сте Вие. Затова и ще Ви помоля да открехнем на читателите поне част от истината. Нека не се забравят свършените добри дела. Особено във време, когато дори новото Народно събрание избра специална временна парламентарна комисия за решаване на водния проблем в страната.
– Инвестициите в сектор „Водоснабдяване“ са огромни, изпълнението изисква по-голям времеви период, защото финансирането е свързано с прединвестиционни проучвания, проектирания и съгласувателни процедури с няколко институции. Един от основните проблеми, не само в България, са огромните загуби на вода, поради остарялата водопреносна инфраструктура. България е на едно от водещите места в Европейския съюз по загуби на вода. Около 60 и повече процента водата се губи в мрежата. Затова са необходими значителни инвестиции за обновяване на водопреносната мрежа и съоръжения, а това изисква сериозна държавна подкрепа, както за ВиК дружествата /оператори/, така и за местните власти.
– Кога се нагърбихте с инициативата генерално да разрешите водния проблем на Добрич?
– В Добрич през 2012 г. министър Лиляна Павлова обяви 80 процента загуби на вода. Разпределителната мрежа на община Добрич е построена в миналия век – между 50-те и 70-те години. Около 70 процента от водопроводите са предимно с азбесто-циментови тръби и малко над 12 процента – стоманени. Загубите на вода са от амортизираните тръби и пробиви в сградните отклонения. Трудностите от честите аварии, липсата на вода и непрекъснатите ремонти на уличната мрежа бяха проблеми не само за гражданите, но и за ВиК оператора. Затова още в първия си мандат заложих като приоритет в моята програма реконструкция на водопроводната мрежа и пречиствателна станция Врачанци.
– На практика така ли започна маратонът за убеждаване на държавните и европейски институции за разрешаването на един не само значим, но е задълбочаващ се проблем за бита и икономиката на областния град, при това непосилен за общината ако се наеме тя сама със свои средства да го разреши?
– В това време в МРРБ /2003-2004 година/ бяха формирани две групи общини с проблеми по водопреносните мрежи. Нашата община не беше сред тях. Имало е запитване от министерството до общината преди да стана кмет, но тогавашното ръководство не е направило никакви стъпки или заявки. Затова организирах среща в МРРБ, при министър Валентин Церовски, последва друга – в Министерството на околната среда и водите – при Любка Качакова. Изяснихме ситуацията и говорихме за възможността Добрич да бъде включен в групите за техническа помощ. Във връзка с изясняване на всички проблеми и детайли относно състоянието на ВиК оператора и възможностите му за работа имахме многократни срещи с директора на ВиК Петър Ников. Междувременно МББР проведе среща на всички ВиК дружества от Североизточна България в Бургас. Настоях да участвам в тази среща, бях единствения кмет, участвал на срещата. Заедно с г-н Ников успяхме да убедим министър Церовски да бъдат предприети по-бързи действия относно това Добрич да бъде включен в групата на общините за техническа помощ по програма ИСПА /финансов инструмент за подпомагане на страните кандидатки за членство в Европейския съюз с приоритет инфраструктура, околна среда и транспорт в периода 2000-2006 година/.
– И кога дойде „божията вест“, че реалните прединвестиционни проучвания могат да започнат?
– В началото на 2006 година община град Добрич беше уведомена, че стартират прединвестиционни проучвания в сектор “Води“ от консорциум КОКС, който работеше с министерството на околната среда и водите. В целия процес се включиха както служители и специалисти на общината, така и на ВиК оператора. В същото време се открои проблемът за собствеността на пречиствателна станция Врачанци. В капитала на дружеството ВиК бяха само съоръженията, без актив земя. Това беше още един проблем, за решаването на който ни предстояха много трудности, много срещи, много действия, които ми отнеха близо година, през която обикалях между министерствата – на регионалното развитие, на околната среда, на земеделието и на икономиката. Трябваше да решим този казус и усилията ми бяха насочени в координиране на действията на екипите на различните министерство за придвижване на документите. Откровено казано, ако не бях настоятелна, щяхме много да изостанем и не знам колко години би трябвало да минат, за да се случат реалните резултати. Но в резултат – поземленият имот беше актуван от областния управител за държавна собственост.
– Интересно би било да споделите как успяхте да поразмърдате столичната бюрокрация?
– Действах на принципа на журналистите – проверявах по три пъти във всяко министерство и все някъде се късаше връзката, появяваха се проблеми, в краен случай притеснявах министрите, а не пропуснах и министър-председателя Борисов. Не ги оставях на мира, за да постигнем желаните резултати и да подготвим необходимите документи. За съжаление, непрекъснатата промяна в законодателството, транспонирането на европейките норми, определено забавяха напредъка на оперативна програма „Околна среда“ в България.
– Не вярвам да не имало бюрократични, а и не само, проблеми и с администрацията на Европейския съюз, която е изключително педантична по отношение на големите проекти…
– Няколко пъти Еврокомисията спираше програмата за България по две основни причини – ДДС като непризнат разход в стойността на проектите и собствеността на водопреносната и канализационни мрежи и съоръжения. Междувременно се сменяха и правителствата, които имаха различни подходи. За нас – общините, не оставаше нищо друго, освен да упражняваме натиск и много работа. Всеки кмет търсеше по своему подкрепа. Бавно се случваше транспонирането на европейските директиви за водите, околната среда и още други в нашето законодателство. Но да си признаем, че и политици, и служители от администрациите – както в местната власт, така и на национално ниво, постепенно израстваха, повишаваха знанията си и уменията да работят по проекти.
От консорциума КОКС получихме прединвестиционно проучване, анализ разходи-ползи, апликационна форма и работни чертежи във връзка с реализиране на мерки за реконструкция на водопроводната мрежа, канализация и модернизация на пречиствателна станция за отпадни води в село Врачанци.
Мащабният проект „Интегриран проект за подобряване на водния сектор в град Добрич – фаза 1“ беше депозиран в МОСВ на 30 ноември 2011 година. Общата стойност на проекта надхвърляше 50 милиона евро. След оценката му от експертите на управляващия орган на ОП „Околна среда“, проектът беше изпратен за оценка от ЕК в Брюксел на 5 януари 2012 година, именно заради високата стойност процедурата продължи дълго и предвид кратките срокове до края на програмния период /2007-2013 година/ МОСВ ни предложи споразумение, на база на което Община град Добрич започна процедури за избор на изпълнители за основните дейности. Проблем дойде след становище на Европейската комисия по въпроса за ДДС, а именно, че това е недопустим разход по правилата за усвояване на европейски фондове. Правителството на България трябваше за намери решение. През месец февруари 2012 година оперативната програма „Околна среда“ беше спряна. Всички тези процеси забавиха оценката, както и подписването на договор за безвъзмездно финансиране.
– И не се отчаяхте. Напротив, с по-голяма амбиция продължихте да воювате, образно казано, за питейната вода на добричлии.
– Предвид крайната фаза на програмния период и липсващо окончателно решение за одобряване на проекта от Европейската комисия, МС на свое заседание взе решение номер 148 от 5.03.2013 г., за даване на съгласие договарящият орган за оперативна програма „Околна среда“ да подпише договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на общините Добрич и Пловдив. Нещо повече, съгласно точна 2 на това решение, в случай, че безвъзмездната финансова помощ, одобрена от ЕК, е по-ниска от посочената в договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и в случай, че проектите не бъдат одобрени от ЕК, средствата трябваше да се осигурят от държавния бюджет. Тогава договорът за водния проект възлизаше на 105 438 795 лева, плюс 10 милиона лева съфинансиране от общината. Това решение не беше изпълнено по време на правителството на Пламен Орешарски. България – освен, че следваше да намери решение за възстановяване на ДДС-то, трябваше да промени и Закона за водите.
Стигна се до изменение и допълнение на закона с цел създаване основа за структурна реформа във ВиК сектора. И в средата на 209 /???/ година започна работата по създаване на Асоциациите по водоснабдяване и канализация. В тях членуват държавата и общините, като представител на държавата е областният управител. Асоциацията възлага, съгласно закона за водите стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, като за целта се сключват договори. Общините вече са съсобственици на ВиК системите на своя територия. Затова активите на мрежите и съоръженията се предаваха от ВиК операторите на общините. Този процес беше също много труден. Министерството на финансите, след доста лутане, изработи методология по възстановяване на ДДС на бенефициентите. Следваше преработване на проекта относно изключване на ДДС като признат разход и анализ на разходи-ползи. Окончателният проект трябваше да намери решение в новия програмен период за финансов ресурс. На 4 януари 2016 година МОСВ отправи покана към 4 общини – Асеновград, Добрич, Плевен и Пловдив, да реализират проекти за изграждане на ВиК мрежи и пречиствателни станции. Проектът за воден цикъл на община Добрич възлизаше на 114 901 132 лв. с ДДС, от които 86 227 183 лв. бе размерът на безвъзмездната финансова помощ по ОП „Околна среда“. Той предвиждаше да се направи пълна рехабилитация на над 80 км водопровод и над 6 км канализационни колектори, да се реконструират канално-помпени станции и модернизира пречиствателна станция за отпадни води край с. Врачанци. Крайната цел беше намаляване на загубите на вода повече от 36 процента. Изпълнението на проекта наистина доведе до намаление загубите на вода, което в бизнесплана на ВиК оператора води до намаляване на нейната цена. За област Добрич обаче проблемът с изпомпването на водата от сондажни кладенци остава, а оттам и цената на водата зависи от цената на електроенергията.
Реалното изпълнение на строително-монтажните работи започна в следващия мандат, при другия кмет.
– Г-жо Николова, с огромния си опит по реализирането на този най-голям проект за добричлии след 1989 година, навярно имате и Вашите препоръки към сега управляващите на общинско и национално ниво. Какви са те?
– Необходимо е въвеждането на мониторинг на водните източници, за да се следи тяхното състояние и да се прави прогноза за потреблението. Контролът върху използването на водата за индустриални и селскостопански нужди трябва да се гарантира устойчиво. Подобни мерки, реализирани в дългосрочна перспектива, считам, че могат значително да подобрят управлението на водния ресурс и да осигурят стабилно водоснабдяване в региона.
Има още квартали в Добрич, които се нуждаят от реконструкция. ОП „Околна среда“, както и МРРБ, разработват програми и мерки за инвестиции във водния сектор. А общините и операторите са тези, които разработват проектите и кандидатстват за финансиране. През 2015 година стартираха прединвестиционни проучвания на обособени територии от страна на МРРБ, с оглед подготовка на проекти във водния сектор, които ще се изпълняват от ВиК операторите. В проекта за област Добрич са заложени да се реконструират и новоизградят още водопроводи и канализации и 3 пречиствателни станции. Само за община град Добрич положихме усилия от страна на областна администрация да се изградят още вътрешни водопроводни мрежи 9531 метра и вътрешни канализационни мрежи – 2978 метра. В момента проектът се намира във фаза на оценка. Това ще допринесе за още намаляване загубите на вода и повишаване качествата на питейната вода, както и пречистване на водите, с оглед опазване на околната среда.
– Благодаря Ви за интервюто, което, смятам, че ще е полезно не само за общините в Добричка област, но и за още много общини в страната. Предполагам, че някои дори ще Ви потърсят за съвет и помощ.
Интервюто взе Сабина ДУКОВА
