КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА НА 12 ОКТОМВРИ

2013 г.

Катастрофа в Перу причинява смъртта на 50 човека.

2012 г.

Нобеловата награда за мир е присъдена на Европейския съюз за шест десетилетия защита правата на човека.

2011 г.

Умира Денис Ричи.

Той е създателят на програмния език С, както и един от ключовите разработчици на операционната система Unix. Езикът С е в основата на такива разпространени програмни езици като C++, Java, C#, Objective-C, Perl, Python и PHP. На базата на Unix е създадена операционната система Mac OS X, използвана в компютрите на Apple. Под влияние на Unix е създадена и операционната система Linux.

2011 г.

По данни на Съвета по правата на човека към ООН жертвите на вълненията в Сирия надхвърлят 3 хиляди, като сред тях има и 200 деца. Към 6 октомври жертвите са 2900. Загиналите сътрудници на специалните служби са над 1000.

2010 г. – Катастрофа на железопътен прелез в района на Никопол , 45 загинали, най-голямата катастрофа в историята на независима Украйна .

2005 г.

Китай изстрелва втория си пилотиран космически апарат – Шънджоу 6, на борда на който се намират астронавтите Фей Дзюнлун и Ние Хайшън.

2002 г.

Терористи взривяват две бомби в нощен клуб в курортния град Кута на остров Бали, като убиват 202-ма и раняват 209 предимно чуждестранни туристи. Атентатът е един от най-кървавите на индонезийска територия. Мнозинството от туристите са австралийци, а една пета от загиналите са индонезийци.

2000 г.

В Аден, Йемен терористи взривяват лодка, пълна с експлозиви, в близост до USS Cole. Убиват 19 моряци и раняват 37 души.

1997 г.

Умира Джон Денвър (псевдоним на Джон Хенри Дойчендорф) – един от популярните кънтри певци в САЩ през 70-те години. Роден е на 31 декември 1943 г. в Рокуел, САЩ. Учи архитектура, работи в проектантско бюро в Лос Анжелес, където започва и музикалната си кариера през 1964 г.; записва и първата си успешна песен. Избрана дискография: „Rhymes and Reason“ (1969 г.), „Poems, Prayers and Promises“ (1971 г.), „Rocky Mountain Hеight“ (1972 г.), „Back Home Again“ (1974 г.), „Windsong“ (1975 г.), „I Want to Live“ (1977 г.), „Autograph“ (1980 г.), „Perhaps Love“ (1981 г.), „Seasons of the Heart“ (1984 г.), „Dreamland Express“ (1985 г.), „One World“ (1988 г.), „Different Directions“ (1991 г.); „Reflections: Songs of Love & Life“ (1996 г.), „Forever John“ (1998 г.), „Christmas in Concert“ (2001 г.).

1992 г.

Земетресение с магнитуд 5.8-ма степен по Рихтер предизвиква мащабни разрушения на територията на Кайро. Бедствието убива 552 души, ранява 6500, а щетите са за над 600 милиона долара. Около 80 големи сгради се срутват. Трусът продължава една минута и е усетен на 425 километра в Йерусалим.

1990 г.

В периода 11 – 12 октомври Мишел Камдесю, генерален директор на Международния валутен фонд, е на посещение в София и дава положителна оценка на демократичните промени в България.

1986 г.

Срещата в Рейкявик между Роналд Рейган и Михаил Горбачов приключва без споразумение за контрол върху въоръженията.

1984 г.

Петима души са убити от бомба на Ирландската републиканска армия (ИРА) в Брайтън на конференция на английските консерватори.
Ирландската републиканска армия (ИРА) е ирландско национално революционно движение, създадено по време на Първата световна война. Движението е обявено извън закона през 1939 г. Ирландската републиканска армия извършва терористични актове в Северна Ирландия през 90-те години на ХIХ в. с цел прекратяване на разделението на Ирландия. Участва активно в конфликта между протестанти и католици в Северна Ирландия (1768-1792 г.). През 80-те години на ХХ в. социалдемократическата и лейбъристката партия оттеглят подкрепата си за ИРА, но екстремисткото й крило остава активно.

1980 г.

От 12 до 15 октомври на посещение в България е президентът на Гърция -Константинос Караманлис.

1980 г.

Умира Васил Стефанов Попов – български писател белетрист. Роден е на 29 юли 1930 г. Следва право в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1948-1950 г.). Работи като редактор в сп. „Наша родина“ (1954 г.), в-к „Народна култура“ (1957-1958 г.), „Литературен фронт“ (от 1973 г. завежда отдел „Белетристика“). Дебютира през 1951 г., но истинският му талант на разказвач проличава след 1956 г. и особено през 60-те години. Първата му книга е „Разкази“ (1959 г.). По-известни книги: циклите с разкази „Корените“ (1967 г.) и „Вечни времена“ (1973 г.); романът „Времето на героя“ (1968 г.), сборник с разкази „Това красиво човечество“ (1971 г.), романът „Низината“ (1977 г.). Други произведения: сборник с разкази „Човекът и земята“ (1962 г.), „Спокойствие“ (1972 г.), „Дайкири“ (1979 г.), „Самолет от Цюрих“ (1980 г.); повестта „Малката мина“ (1962 г.); пиесите „Легенда“ (1965 г.), „Кактусът“ (1971 г.), „Магистралата“ (1974 г.); есета, пътеписи, очерци, статии, литературни портрети, киносценарии, произведения за деца.

1975 г.

В периода 9 – 12 октомври в Пловдив се провежда Първият фестивал на българския късометражен филм.

1973 г.

Хуан Перон е избран за президент на Аржентина, а вицепрезидент става жена му Исабел.
Хуан Доминго Перон е роден през 1895 г. Президент е на Аржентина в периода 1946-1955 г. и 1973-1974 г. Създава Перонистката партия (1947 г., от 1958 г. се нарича Хустисиалистка партия). През 1955-73 г. е в емиграция. Умира през 1974 г. Съпругата му Исабел Перон (Мария Естела Мартинес) наследява президентския пост. През 1976 г. е свалена от власт от армията.

1968 г.

Екваториална Гвинея получава независимостта си след 190 години испанско управление. Оттогава в продължение на 20 години страната се управлява от президента Обиянг Нгуем Мбасого.
Екваториална Гвинея (República de Guinea Ecuatorial) е държава в Централна Африка, край Гвинейския залив. Столицата на Екваториална Гвинея е град Малабо. Площта на страната е 28 хил. кв. км. Екваториална Гвинея е с население от 504 000 души.

1964 г.

СССР изстрелва „Восход-1“ – първият в света космически кораб с повече от един човек на борда. Екипажът е Владимир Комаров, Константин Феоктистов и Борис Егоров.

1962 г.

Установени са дипломатически отношения с Алжирската демократична република.
Алжир е държава в Северна Африка с площ 2 381 714 кв. км и население 29 800 000 души. Столица е град Алжир. На север граничи със Средиземно море, на юг – с Мали и Нигерия, на изток – с Либия и Тунис, на запад – с Мароко.
Официалните езици са два: арабски и френски. Паричната единица е динар.

1960 г.

България признава независимостта на Република Мали, а на 23 октомври същата година се установяват дипломатически отношения с нея.
Република Мали е държава в Западна Африка. Площта й е 1 240 000 кв. км.; населението е 10 800 000 души (към 1996 г.) – бамбара, фулбе, сенуфо, малинке и др. 63% са мюсюлмани, останалите изповядват местни религии. Официален език е френският. Столица на страната е Бамако. Паричната единица е CFA франк. Административно Мали се разделя на 7 области. Законодателният орган е Национално събрание.

1944 г.

Обявява се декларация на ръководствата на отечественофронтовските партии, в която се заявява, че в Отечествения фронт могат да бъдат приети само политическите организации, които преди и на 9 септември вземат активно участие в борбата срещу фашизма. Другите партии и организации, които в решителния момент на борбата се оказват на страната и в помощ на фашизма, не могат да бъдат допускани в Отечествения фронт. Това се отнася и до демократи, либерали, гичевисти и радикали като партии въпреки декларациите на някои от тях, че сега, след 9 септември, са съгласни с програмата на Отечествения фронт и подкрепят политиката на Отечествено-фронтовското правителството… Въобще вън от Отечествения фронт няма демократични политически организации…“. Декларацията се подписва от Трайчо Костов, д-р Георги М. Димитров, Петър Попзлатев и Коста Лулчев. Многопартийната система остава затворена.

1944 г.

Атина, столицата на Гърция, е освободена от фашистка окупация по време на Втората световна война (1939-1945 г.).

1938 г.

В периода 12 – 14 октомври на посещение в София е германският стопански министър Вилхелм Функ. Сключва се споразумение за износ на български селскостопански продукти и внос на немски промишлени стоки и военни материали.

1937 г.

Двадесет и шест опозиционни водачи от „Петорката“, Демократическата партия, БЗНС “Пладне” и Националното социално движение с писмо до царя настояват да се възстанови политическият живот в страната.

1935 г.

Роден е Лучано Павароти – италиански оперен певец, тенор. Дебютира като певец с детски хор, с който печели международна награда, а през 1961 г. – и като солист. На 17 февруари 1972 г. на сцената на „Метрополитън Опера“, Ню Йорк, в постановката на операта „Дъщерята на полка“ („La Fille du Regiment“) изпълнява една от най-трудните тенорови партии. Лучано Павароти има особено успешни изяви заедно с Хосе Карерас и Пласидо Доминго („Тримата тенори“), както и с много поп и рок музиканти, с които записва албуми и изнася редица концерти. Безспорно той е един от най-талантливите и успели оперни певци – тенори, за всички времена.
Дискография: „Pavarotti in Concert [live]“ (1990 г.), „Rare Verdi Arias/Pavarotti Premieres Rare…“ (1990 г.), „In Concert [live]“ (1992 г.), „Rigoletto“ (1992 г.), „Verdi & Others“ (1992 г.), „Pavarotti & Friends“ (1993 г.), „Fortunate Pilgrim“ (1994 г.), „Christmas Favorites from the World’s Tenors“ (1995 г.), „Together for the Children of Bosnia“ (1996 г.), „For War Child“ (1996 г.), „Highlights: La Traviata & Rigoletto“ (1997 г.), „Pavarotti Magic: An Exclusive Recital“ (1997 г.), „The Voice“ (1997 г.), „In His Glory“ (1997 г.), „O Holy Night“ (1997 г.), „Christmas with Pavarotti“ (1997 г.), „World’s Favorite Arias“ (1997 г.), „Notte D’Amore“ (1998 г.), „Pavarotti Magic“, Vol. 2 (1998 г.), „For the Children of Liberia“ (1998 г.), „The Recital“ (1999 г.), „Pavarotti & Friends: For Guatemala & Kosovo“ (1999 г.), „Chrsitmas With Luciano Pavarotti“ (1999 г.), „Christmas With Luciano Pavarotti & Jose Carreras“ (1999 г.), „Romantic Arias“ (2000 г.), „Pavarotti & Friends for Cambodia & Tibet [live]“ (2000 г.).
Лучано Павароти умира на 6 септември 2007 г. след боледуване от рак на панкреаса. На поклонението в родния му град Модена присъстват над 100 000 души. Сред известните личности на опелото е и българското сопрано Райна Кабаиванска, която открива службата с „Аве Мария“. Павароти е погребан на 8 септември 2007 година в гробището „Монтали Рангоне“ в Модена.

1935 г.

Висшият военен съвет уволнява от армията 79 офицери, симпатизиращи на Дамян Велчев.
Дамян Велчев е политически и военен деец, генерал-полковник. Роден е на 20 февруари 1883 г. в Габрово. Завършва Военното училище в София, а по-късно следва право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Взема участие като офицер в Балканската война (1912–1913 г.) и в Първата световна война (1914–1918 г.). Един от създателите на Военния съюз, през 1922 г. той е избран в неговото ръководство. Участва в осъществяването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. От 1923 г. до 1928 г. е началник на Военното училище. Като ръководител на централното ръководство на Военния съюз е един от главните организатори и извършители на държавния преврат на 19 май 1934 г. Поради промяна в политическата обстановка в страната Велчев е изключен от Военния съюз и екстерниран в Югославия. През есента на 1935 г. се завръща нелегално в България. Обвинен в подготвянето на преврат, Дамян Велчев е арестуван и осъден на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. През 1940 г. е освободен в резултат на амнистия. Постепенно преминава на антифашистки позиции и възприема идеята за изграждане на Отечествения фронт. След 9 септември 1944 г. е министър на войната в правителството на Отечествения фронт. От септември 1946 г. до октомври 1947 г. е извънреден и пълномощен министър на България в Швейцария. Отказва да се върне в страната, поради което му е отнето българското поданство. Умира на 25 януари 1954 г. във Франция.

1933 г.

Родена е Бригита Василева Чолакова – българска журналистка. Завършва СУ “ Св. Климент Охридски”, специалност “Немска филология”. В БНТ е от 1971 г. Автор и водещ е на предаванията “ТВ-обектив”, “Пожелахте да видите”, “Стил”, “ТВ-неделник”, “Модена-ТВ”. Печелила е първи награди като водещ от конкурси на телевизията и радиото. Носител е на орден “Св. св. Кирил и Методий”. Умира на 6 септември 1999 г. в София.

1931 г.

Съставя се ново правителство на Народния блок начело с Никола Мушанов, водач на Демократическата партия.
В правителството на Народния блок, съставено през юни 1931 г., Никола Мушанов поема за трети път поста министър на вътрешните работи, но през октомври 1931 г. цар Борис III го назначава за министър-председател и министър на външните работи и изповеданията. След държавния преврат на 19 май 1934 г. продължава, макар и полулегално, политическата си дейност. Обявява се против въвличането на България във Втората световна война (1939-1945 г.) на страната на държавите от хитлеристката ос, но отказва и сътрудничество с комунисти и леви земеделци. В началото на септември 1944 г. дава съгласието си да стане член на кабинета на К. Муравиев, в който заема министерство без определен портфейл. След свалянето на кабинета (9 септември 1944 г.) е задържан и заради отрицателното му отношение към отечественофронтовската власт е държан дълги години в затвора, след което е въдворен в провинцията, където умира на 10 май 1951 г. Автор е на дневник и мемоари, част от които е публикувана.

1930 г.

В периода 5 – 12 октомври в Атина е свикана Първа балканска конференция за сътрудничество с участието на всички балкански страни. Българската делегация е водена от проф. Стефан Киров.

1928 г.

На председателя на Съвета на Обществото на народите се връчва изложение-протест на добруджанските българи против румънските изстъпления в Южна Добруджа през септември.

1928 г.

Роден е Рангел Петров Вълчанов – български режисьор и актьор. Завършва актьорско майсторство и режисура. От 1952 г. работи като актьор, асистент-режисьор и режисьор в СИФ – София. Като актьор дебютира при З. Жандов в „Тревога“ (1951 г.), след което се снима в: „Невероятна история“ (1964 г.), „Двойникът“ (1979 г., режисьор Николай Волев), „Карнавалът“ (1990 г., режисьор Иванка Гръбчева).
Рангел Вълчанов е автор и на редица документални филми: „Пътешествие между два бряга“ (1968 г.), „Юбилей“ (1983 г.), „Любомир Пипков“ (1984 г.), „Мечтателят“ (1982 г.), „Индия, любов моя“ (1983 г.), „Индия завинаги“ (1984 г.), „Спомени от бъдещето“ (1987 г.), „Нещо във въздуха“ (1993 г.). Режисьор е на ТВ-предаването „Как ще ги стигнем…“. Моно спектакъл „Лазарица“ (1998 г.). „За кервана и неговите кучета“ (документален, 1999 г.), „Юбилей 25“ (документален 1999 г.). Носител е на орден „Стара планина“ (1999 г.). Печели специалната награда на Международната академия за изкуства – Париж (1996 г.).

1927 г.

Вътрешната тракийска революционна организация се саморазпуска под натиска на властите и дейците й учредяват Комитет за свободата на Тракия с председател Димитър Маджаров (Маришки) и подпредседател Константин Георгиев.
Вътрешната тракийска революционна организация е националнореволюционна организация на тракийските българи, която се бори за автономия на цяла Тракия, която се оказва след края на Първата световна война (1914–1918 г.) вън от пределите на България. Организационните й структури са нелегални бойни групи, възглавявани от районни отговорници и пунктови началници. Формира и свои въоръжени чети, ръководени от войводи. Като цяло ВТРО се учредява на 17 септември 1923 г. от дейци на разтурената вече Българо-турска вътрешна тракийска революционна организация (БТВТРО). Установява контакти с легалните тракийски дружества в Хасково, Кърджалийско и Смолянско, а сформираните въоръжени чети съсредоточават своята дейност главно в пределите на Западна Тракия. Защитава тракийските бежанци от нападения на разбойници и контрабандисти, както и от грабежите на тютюневи комисионери. За набиране на материални средства облага с данък едрите тютюневи фирми. Само за няколко месеца, благодарение на местното население, се превръща в истинската власт в Югоизточна България. Дейността й продължава до лятото на 1926 г., когато поради неблагоприятни външнополитически условия се принуждава да се саморазпусне. Официално обаче прави това на 12 октомври 1927 г.

1924 г.

Умира Анатол Франс (псевдоним на Анатол Франсоа Тибо) – френски писател. Роден е на 16 април 1844 г. Член е на Френската академия (1896 г.). Литературната си дейност започва като журналист и поет. Сближава се с групата “Парнас”, публикува книгата “Алфред дьо Вини” (1868 г.), сборника “Златни поеми” (1873 г.) и драматичната поема “Коринтска сватба” (1876 г.). През 1879 г. пише повестта “Йокаста”. Известността му идва след публикуването на романа “Престъплението на Силвестър Бонар” (1881 г). През 70-те и 80-те години пише статии, предговори към издания на френски класици (сборник “Латинският гений”, 1913 г.). След 1905 г. издава романите: “Островът на пингвините” (1908 г.), “Седемте жени на Синята брада” (1909 г.), “Боговете са жадни” (1912 г.), “Въстанието на ангелите” (1914 г.). След Октомврийската революция (1917 г.) става един от защитниците и приятелите на съветската република, заедно с Абърдюс е автор на манифестите и декларациите на обединението “Кларте”. В последните години от живота си завършва цикъл спомени – “Малкият Пиер” (1919 г.) и “Живот в цветя” (1922 г.); работи над философските “Диалози под розите” (1917-1924 г., публикувана 1925 г.). През 1921 г. получава нобелова награда за литература.

1922 г.

Деветнадесетото народно събрание формира 9-членна анкетна комисия за правителството Малинов-Костурков.

1920 г.

Роден е Петър Незнакомов (псевдоним на Петър Димитров Димитров) – български писател. Завършва Военното училище в София (1942 г.) и работи като редактор в „Стършел“, „Литературен фронт“, Студията за анимационни филми, сп. „Отечество“. Член е на СБП. Автор е на хумористични разкази, повести, фейлетони, пародии, киносценарии, произведения за деца. Съставител е на хумористични и сатирични антологии. Избраните му разкази „Случаят Пенлеве“ излизат през 1970 г. Н.: „Чудомир“ (1969 г., 1976 г.), „Георги Кирков-Майстора“ (1977 г.), наградата на СБП (1985 г.). Съчинения: „Ах, тия хлапета“ (1971 г., 1981 г.), „Новогодишен фазан“ (1972 г.), „Барабанчикът на полка“ (1973 г., 1983 г.), „Ода за нахалството“ (1975), „Тунелът Суламанш“ (1975), „Разкази за петте океана“ (1976 г., 1979 г.), „Литературни пародии“ (1981), „Жреците на Талия. Моите литературни спомени“ (1984 г.), „Четиримата Дюма“ (1986 г.).

1913 г.

В периода 4 – 12 октомври, по време на Балканската война, българската армия повторно завзема Малкотърновско и Свиленград.
Балканската война е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз (1912-1913 г.) ) против Османската империя. Предизвиква се от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Неговото по-нататъшно обществено-икономическо и културно развитие се спъва както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен гнет.

1912 г.

Умира Ото Крюмел в Кьолн – германски океанограф. Роден е на 8 юли 1854 г. в Есен. Автор е на класификация за подразделението на Световния океан, основаваща се на морфологически и хидрологически признаци.

1904 г.

Роден е Георги Делчев Брадистилов – български математик, член-кореспондент на БАН (1967 г.). Завършва СУ “ Св. Климент Окхридски” (1927 г.), специализира в Сорбоната (1931-1932 г.) при Е. Картан и Ж. Адамар и в Мюнхенския университет (1937-1938 г.) при Л. Зомерфелд и К. Каратеодори; защитава докторат (1938 г.). Професор (от 1943 г.) и ръководител на катедра по математика в Държавната политехника (1945-1953 г.). Ръководител на катедра по висша математика и ректор (1962-1966 г.) на МЕИ (дн. Технически университет) в София. Автор е на повече от 70 научни труда и на учебници по висша математика за инженери. Умира на 18 юли 1977 г.в София.

1901 г.

Трети земеделски конгрес в София оформя окончателно БЗНС като политическа партия.

1901 г.

Теодор Рузвелт официално преименува “Изпълнителния дом” на “Белия дом”.
Белият дом е една от най-старите сгради във Вашингтон. Първоначално се нарича “Дворец на президента”, впоследствие – “Дом на президента”.
На следващата година започва реконструкцията и обзавеждането на самата сграда. Построени са нови офиси за президента и също така допълнително западно крило. До края на годината плановете са реализирани под ръководството на архитектите: Макким, Миид и Уайт.

1899 г.

Южноафриканската Бурска Република обявява война на Англия, след като бурите нахлуват в колониите Кейп и Натал. Следват военни успехи срещу безуспешните усилия на английския генерал Редвърс Булър. Бурите успяват да завладеят градовете Лейдисмит, Мафекинг и Кимбърли.
Водят се общо две такива войни – първата е от 1880 до 1881 г., а втората – в периода 1899 – 1902 г. Сраженията се водят между англичани и бури, които са с холандски произход и са наричани също африканери.

1896 г.

Роден е Еудженио Монтале – италиански поет и литературен критик, представител на литературно течение херметизъм. Избран е за пожизнен член на Италианския сенат (1967 г.). Нобелов лауреат за литература (1975 г.). Стихосбирки: “Раковини и сепии” (1925 г.), “Случайности” (1939 г.), “Буря и др. стихотворения” (1956 г.), “Сатура” (1972 г.) и др. Умира на 12 септември 1981 г. в Милано.

1886 г.

Ураганът “Индианола” и приливни вълни убиват 250 души, и разрушават едноименния град в Тексас. Това е един от най-силните урагани връхлитал Щатите.
Градът е основан през 1846 г. като Индиан Пойнт от Сам Адисън и Уилиам Куук. През 1849 г. получава името Индианола. Допреди разрушителен ураган през 1875 г. Индианола е едно от най-големите пристанища в Тексас. През 1887 г. градът е изоставен.

1883 г.

Роден е Иван Йовчев Снегаров – български историк, специалист по църковна история. Член-кореспондент на БАН (1933 г.), академик (1943 г.). Завършва Духовната семинария в Цариград (1906 г.) и Киевската духовна академия (1912 г.). През 1912-1926 г. е учител в Солунската мъжка гимназия, в Ямболското педагогическо училище, в Софийската семинария, в Първа мъжка и Първа девическа гимназии в София. Доцент по църковна история (1926 г.), професор (от 1933 г.) в Богословския факултет на СУ (от 1950 г. – Духовна академия). Автор е на 21 монографии, на 200 студии, на статии, рецензии, на популярни статии и отзиви. Научните му интереси са насочени към изучаване историята на Българската църква. Обстойните му изследвания в тази област го определят като най-добрия неин познавач. Най-голямото му научно дело е фундаменталното изследване “История на Охридската архиепископия”. Автор е на изследвания за българо-руските културни връзки до ХVIII в., за манастирски кондики. Пише биографиите на Неофит Рилски, Райно Попович и др. Умира на 1 март 1971 г.

1879 г.

Митрополит Григорий Доростоло-Червенски предава духовната власт над Северна Добруджа на Румънската православна църква.

1876 г.

Представители на Българското централно благотворително общество (Кириак Цанков и Панталей Наботков) се срещат с ръководството на Славянския комитет в Петербург и излагат готовността си да подготвят доброволчески отряди, които да навлязат в Северна България и оттам да атакуват в тил изпратената срещу Сърбия турска армия.

1875 г.

Високата порта обнародва султански ферман, с който се дават нови гаранции за продължаване на реформите в Османската империя.

1875 г.

Христо Ботев подава писмено заявление, че напуска БРК.
След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 г. Христо Ботев напуска БРК (това довежда и до разпускането на организацията), но той не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 г. той започва редактирането на последния свой в. „Нова България“, от който успява да издаде само един брой. След избухване на Априлското въстание 1876 г. Ботев застава начело на една чета и с нея преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия народ. След неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.

1875 г.

Умира Емануил Васкидович- учител, книжовник, обществен деец. Роден е в Мелник през 1795 г. Първоначално учи в родния си град, а след това продължава образованието си на о. Хиос. От 1815 г. става учител и основава светско училище в Свищов, в което преподава до 1845 г. и от 1854 г. до 1863 г. През 1846-1854 г. е учител в Плевен. Името му е свързано с взаимоучителната метода, която въвежда в Свищовското училище още през 1832 г. Емануил Васкидович оставя и голям брой учебници: буквар, гръцка граматика, читанка и др. Подпомага Неофит Бозвели да издаде през 1835 г. своето „Славеноболгарское детеводство за малките деца“. Обществената му дейност се изразява в различни мисии на градската община в Свищов до Влашко, Цариград, Виена и др.

1874 г.

Излиза последният 52-ри брой на в. „Независимост“. Поради финансови затруднения Любен Каравелов се принуждава да преустанови издаването на вестника.
Вестник “Независомост” е български вестник редактиран от Каравелов в Букорещ. Вестника излиза след спирането на в-к “Свобода” на 23 февруари 1873 година, от който са издадени 23 броя. Вестник “Независимост” изиграва голяма роля за революционното пробуждане на българите. Във вестниците “Свобода” и “Независимост” се публикуват всички повести и разкази на Любен Каравелов. На вестника сътрудничи и поета революционер Христо Ботев.

1870 г.

Умира Робърт Едуард Лий – американски военачалник, генерал. Командва армията на Конфедерацията (12-те южни щата) по време на Гражданската война в САЩ (1861-1865 г.). Участва в завоевателната война на САЩ срещу Мексико (1846-1848 г.) и в изтребителните войни против индианците в Тексас през 50-те години на ХIХ в. Ръководи потушаването на аболиционисткото въстание на Дж. Браун (1859 г.). В началото на юли 1863 г. войските на генерал Лий са разбити от северняците при Гетисбърг. На 9 април 1865 г. армията му капитулира пред генерал Грант при Апоматокс.

1867 г.

Роден е Стефан Михайлов Нерезов – български военачалник, генерал-лейтенант (1917 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885), след което завършва Военната академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник на оперативния отдел в щаба на действащата армия, а през Междусъюзническата война (1913) – началник на щаба на действащата армия. През Първата световна война командва 9-та пехотна Плевенска дивизия, която води боевете на Косово поле и на Дойранския фронт. В края на Първата световна война е командващ Първа отделна армия на Вардаро-дойранския фронт. От 1920 до 1921 г. е началник-щаб на българската армия. През 1921 г. е пенсиониран с чин генерал от пехотата. Загива при атентата в църквата „Света Неделя“ в София. Умира на 16 април 1925 г. в София.

1865 г.

Роден е сър Артър – английски биохимик. Член е на Лондонското кралско дружество (от 1909 г.). Учи химия (1882-1886 г.) в университета “Виктория” в Манчестър. През 1887-1888 г. е в Ерлангенския университет в Германия, където получава степен “д-р по философия”. От 1888 г. работи в университета “Виктория”, където завежда химическа лаборатории (от 1897 г.). Ръководител е на отдела по биохимия в Института по профилактична медицина (1907-1930 г.). От 1912 г. е преподавател по биохимия в Лондонския университет. През 1906 г. заедно с У. Бейлис основава сп. “Biochemical Journal”. Открива коферментите; изследва строежа и функцията на кофермента никотин-амидадениндинуклеотид. Нобелов носител за химия (1929 г., съвместно с Х. Ойлер-Хелпин) за изследвания върху алкохолната ферментация. Умира на 17 юни 1940 г. в Борн Енд, Бъкингамшър.

1860 г.

Британски и френски войски окупират Пекин, Китай, като опожаряват Летния дворец.
През октомври 1856 г. полицията на Гуанцзу обвинява британски кораб в контрабанда. Искайки повече търговски права, англичаните използват инцидента за нова офанзива и се втурват в така наречената “Опиумна война”. През 1857 г. те, подпомагани от французите, постигат военни успехи. След като китайското правителство отказва да ратифицира договора от Тиетсин, подписан през 1858 г., вражеските сили подновяват офанзивата.
Китайците се съгласяват да ратифицират договор, който отваря допълнителни търговски пристанища, позволява на чужди емисари да пребивават в Пекин, допуска християнски мисионери в Китай и отваря границите на страната. След по-късни преговори е узаконен вносът на опиум.

1810 г.

Кронпринцът на Бавария Лудвиг се жени за принцеса Тереза Саксонска Хилдбургхаузен. Събитието се превръща в ежегоден празник на бирата, известен днес като Октобер фест.

1798 г.

Роден е Педро I – бразилски император от 1822 до 1831 г. (през 1821-1822 г. регент). Под натиска на движението за независимост през 1822 г. обявява Бразилия за независима от Португалия конституционна монархия. Управлява като монарх деспот, игнорирайки конституцията, бори се срещу републиканското движение, поощрява проникването на чужди капитали в страната. Засилването на либералното движение го принуждава да се откаже от престола в полза на малолетния си син. Умира на 24 септември 1834 г. в Лисабон.

1771 г.

В Санкт Петербург е роден Михаил Андреевич Милорадович – руски генерал. Главен подбудител за опожаряването на Москва през 1812 г., извършено, за да не падне градът в ръцете на Наполеон I Бонапарт. Умира на 26 декември 1825 г.

1654 г.

Умира Карел Фабрициус (Карел Питърс) – холандски живописец. Учи в Амстердам при Рембранд (1641-1643 г.). Работи в Миден-Бемстер (1643 г.) и Делфт (1650 г.). Създава “Портрет на мъж с шлем”, музей в Гронинген. С пейзажните му картини (няма съхранени) е свързана и “Търговецът на музикални инструменти” (1652 г., Национална галерия, Лондон). Към неговите шедьоври принадлежат композицията “Часовой” и малката картина “Щиглец”.

1537 г.

Роден е Едуард VІ – крал на Великобритания (от 1547 г.) от династията на Тюдорите. Поради малолетната си възраст и слабото здраве практически не участва в управлението на държавата. Умира на 6 юли 1553 г. в Хемптон Корт в Гринуич.

1492 г.

Експедицията на Христофор Колумб достига за първи път Новия свят – след 33-дневно плаване корабите му достигат Бахамските острови. До края на дните си Колумб вярва, че е осъществил мечтата си да открие път към Индия, пътувайки в западна посока.

1428 г.

Английската армия започва обсадата на Орлеан по време на Стогодишната война. Продължилата седем месеца обсада на града бележи повратната точка във войната между Франция и Англия и прославя името на Жана д’Арк (известна още като Орлеанската дева).