КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1237 г. – Монголски войски, водени от Бату и Суботай нападат Източна Европа, като разбиват волжките българи и унищожават руските княжества 1919 г. – Провеждат се първите следвоенни общински избори. Спечелени са от БЗНС. 1941 г. – Японски бойни самолети бомбардират кораби на американския Тихоокеански флот в Пърл Харбър 1986 г. – В 16 ч. и 17 мин. е регистрирано земетресение в Стражица със сила VІ – VІІ степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник. 1988 г. – В резултат на земетресение в Армения загиват повече от 20 000 души. 1989 г. – В София е учреден Съюз на демократичните сили (СДС) 2006 г. – При тежка катастрофа между камион и автобус на моста близо до град Бяла загиват 18 души
ПРАЗНИЦИ:
- Международен ден на гражданската авиация
- Армения – Ден на памет за жертвите от земетресението (1988 г.)
- Колумбия – Ден на свещите (Día de las Velitas) – начало на коледните празници, посветен на непорочното зачатие на Дева Мария
- САЩ – Ден на възпоменанието (Пърл Харбър, 1941 г.)
- Русия – Ден на Ермитажа
- Украйна – Ден на местното самоуправление
2016 г. – Катастрофа на ATR 42 в Пакистан , 47 загинали
2016 – Умира Грег Лейк (р. 1947 ), британски рок музикант, автор на песни (групи King Crimson , Emerson, Lake и Palmer ).
2014 г. – Умира Манго, италиански певец (*1954 г.)
2012 г. – Умира У Йонг Гак (р. 1929 г. ), севернокорейски боец-подривник, прекарал най-дълго време в изолация в света.
2006 г.
На 7 декември 2006 година при тежка катастрофа между камион и автобус на моста близо до град Бяла загиват 18 души, а ранени са още 11. Правителството обявява 10 декември за ден на национален траур в памет на загиналите при катастрофата. |
2001 г.
Пожар унищожава сцената и декорите на Студентския дом, където се помещава Младежкият театър. |
2000 г.
В периода 7 – 11 декември в Ница се открива най-дългата и важна за бъдещето на Европейския съюз среща, която трябва да обсъди реформата в Европейския съюз и възможностите за разширяването му. Споразумението за разпределяне на гласовете на членовете на Европейския съюз в ръководните органи е постигнато много трудно. Според него след присъединяването си България ще получи 10 гласа в Съвета на министрите и 17 – в Европейския парламент. |
1995 г.
Сонда от космическия кораб „Галилео“ прониква в атмосферата на планетата Юпитер. Американската сонда навлиза в атмосферата на планетата със скорост 170 хиляди км в час. |
1992 г.
Умира Петър Борисов Чернев – български певец, композитор. Роден е на 4 февруари 1943 г. в Мъглиж. Завършва Естрадния отдел при Българската държавна консерватория през 1969 г. Особено популярен е в средата на 70-те години с авторската си песен “Заклинание”, която печели III-та награда на фестивала “Златен Орфей” (1975 г.). Същата година се представя в международния конкурс за изпълнители на фестивала и е отличен с наградата на ОНС – Бургас, а изпълнената от него песен – “Балада за българката” (музика Й. Колев) – със специалната награда. Специална награда получава и песента “Посвещение” (1974 г., музика Д. Вълчев). През 80-те години на ХХ в. работи с група “Черен Петър”. Занимава се с продуциране на музика. |
1989 г.
В София е учреден Съюз на демократичните сили (СДС) като коалиция от следните политически партии и организации: Независимо дружество за защита правата на човека в България, Национално движение „Еко-гласност“, Независима федерация на труда „Подкрепа“, Комитет за защита религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Комитет на репресираните след 1945 г., Федерация на независимите студентски дружества, Движение „Гражданска инициатива“, Българска работническа социалдемократическа партия (обединена) (от 5 януари 1990 г. – Българска социалдемократическа партия) и БЗНС „Никола Петков“. Скоро след това за членове на Съюза на демократичните сили (СДС) са приети и Радикалдемократическата партия, Зелената партия в България и Демократическата партия. За председател на Координационния съвет е избран Желю Желев, за секретар – Петър Берон, а за говорители – Румен Воденичаров и Георги Спасов. |
1988 г.
В резултат на земетресение в Армения загиват повече от 20 000 души. |
1988 г.
Умира Мирон Василев Иванов – български писател. Роден е на 1 юли 1931 г. в София. Завършва гимназия и фармация (1956 г.). Работи като редактор във в. „Вечерни новини“ (1955-1960 г.), в-к „Труд“ (1960-1970 г.), член на редакционната колегия на в-к „Стършел“ (1971-1988 г.), редактор в сп. „Септември“ (1971-1975 г.). Първите му публикации са фейлетони във в-к „Стършел“ от 1950 г.. Пише фейлетони, разкази, комедии, като критикува и осмива пороците в тоталитарното общество, опитвайки се да ги постави в един по-широк обществено-политически контекст. Създава около 30 книги, 30 радиопиеси, около 15 театрални сценарии за телевизията и естрадни програми. Съчиния: „Разсеяни убийци“ (1958 г.), „Какви времена доживяхме“ (1960 г.), „Просто да не повярваш“ (1962 г.), „Железни хора“ (в съавт. с П. Незнакомов, 1964 г.), „Делфините“ (1969 г.), „По суша и море“ (1971 г.), „Полуфабрикати“ (1971 г.), „Пуяк с брилянти“ (1973 г.), „Живей като другите и бъди благословен“ (1975 г.), „Новогодишни разкази“ (1975 г.), „Балканска епопея“ (1982 г.), „Един нищожен свръхчовек“ (1983 г.), „Наполеон под Вакарел“ (1985 г.), „Аероодисея“ (1987 г.), „Как да бесим вълци“ (1988 г.), „Византийски победи“ (1989 г.), „Как я пеем тази песен“ (1990 г.), „Ония сънни, радостни години“ (1990 г.), „Илирийски замък“ (1991 г.) и др. |
1986 г.
В 16 ч. и 17 мин. е регистрирано земетресение в Стражица със сила VІ – VІІ степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник. Загиват 3-ма и са ранени 80 души, а 80 % от жилищния фонд в община Стражица стават негодни за използване. Силно засегната е и община Попово. |
1982 г.
Във Форт-Уорт за първи път в света е изпълнена смъртна присъда чрез инжекция. Чарли Брукс става първият убиец, екзекутиран по този начин. Присъдата е изпълнена в затвор в Хънтсвил в Тексас. |
1979 г.
Умира Алипи Николов Матеев – български учен математик. Роден е на 17 май 1914 г. в с. Челопеч, Пирдопско. Завършва физика (1936 г.) и математика (1937 г.) в СУ. Специализира математика в Парижкия университет (1940 г.). Професор (1962 г.) в Катедрата по геометрия на СУ. Декан на Математическия факултет (1963-1967 г.), ръководител на Катедрата по обща и приложна математика (1958-1971 г.). Един от инициаторите за издаване на сп. “Математика” и пръв негов главен редактор (1962 г.). Работи по проблеми на диференциалната геометрия и обучението по математика. Трудове: “Върху някои въпроси на диференциалната геометрия на кривите и линейните повърхнини в елиптичното пространство” (1950 г.), “Върху някои основни теореми от теорията на конгруентните прави в елиптичното пространство” (1958 г.), “Специални конгруенции от прави в хиперболичното пространство” (1960 г., на фр. ез.) и др. |
1975 г.
Индонезийската армия завладява източната част на остров Тимор, където в последствие избухва гражданска война. |
1973 г.
Умира Петко Хр. Стоянов – български финансист, общественик, професор. Роден е на 30 ноември 1879 г. в Оряхово. Завършва право в Петербург, специализира финансови и стопански науки в Мюнхен. Професор по финанси в СУ и в Свободния университет. Виден деец на Радикалдемократическата партия. В началото на 1942 г. се присъединява към ОФ като “независим интелектуалец”. Министър на финансите в правителството на К. Георгиев. След 1945 г. преминава в опозиция. Народен представител в VI-то ВНС. На 1 юни 1947 г. депутатският му мандат е отнет. По-важни трудове: “Основни начала по финансовата наука” (1926 г.), “Митническа политика” (1932 г.), “Бюджетът на съвременната държава” (1938 г.), “Данъчно право” (1943 г.). |
1972 г.
САЩ изстрелват „Аполо 17“, последният кораб от серията. |
1965 г.
Вселенският православен патриарх Атенагор и папа Павел VI снемат анатемата, наложена на католическата църква, която довежда до разделянето на двете църкви в продължение на 900 години, наречено Велика схизма. По този начин християните са разделени на източни и западни. Разколът между Рим и Константинопол датира от 1054, когато папа Лъв IX и патриарх Михаил I се отлъчват един друг от църквата. Тази схизма е резултат от един дълъг период на разделяне между двете църкви. Основната причина е борбата за върховенство между римските папи и константинополските патриарси. За разделянето спомогнали и вече съществуващите разлики между западната и източната църква в догмите, обредите и организацията. Една от причините за започналото отделяне са културните различия между изтока и запада. |
1956 г.
Умира Петър Велев Генов – български поет и преводач. Роден е на 20 март 1882 г. в Котел. Следва в Рисувалното училище в София, посещава Франция, Италия, Швейцария. Един от основателите на СБП. Сътрудник на литературния печат. Съчинения: „В шума на горските извори“ (1922 г.), „Поеми“ (1934 г.), „Кервансарай“ (1935 г.), „Хемус”. |
1949 г.
Започва съдебен процес срещу Трайчо Костов (на снимката) и още 10 задържани, повечето от които видни стопански дейци. Те са обвинени в организиране на заговор срещу „демократичния държавен строй“, в издаване на държавна тайна на чужди разузнавания и във връзки с „титовистите“. Пред съда Трайчо Костов се отрича от изтръгнатите с насилие „самопризнания“ при следствието, а когато му е дадена последната дума, заявява, че никога не е бил в служба на английското разузнаване, не е участвал в „престъпните заговорнически планове на Тито и неговата клика“ и винаги се е отнасял „с уважение и почит към Съветския съюз“. Осъден е на смърт и е обесен на 17 декември 1949 г. Реабилитиран е след Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. |
1949 г.
Никита Сергеевич Хрушчов е назначен за секретар на ЦК на КПСС. |
1949 г.
Роден е Том Уейтс – американски композитор, певец и актьор. |
1942 г.
В САЩ е пуснат на вода най-големият военен кораб в света – линейния кораб “Ню Джърси”. Това е вторият боен кораб от този вид. Построен е от Филаделфийската корабостроителница. Строежът на кораба е спонсориран от съпругата на губернатора на Ню Джърси. Капитан на кораба е Карл Холдън. |
1942 г.
Роден е Тошо Тошев – български журналист и издател. Завършва специалност “Българска филогоия” в Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1967 г. Работи във вестник “Средношколско знаме”; литературен сътрудник е във вестник “Вечерни новини” (1970 г.); завеждащ отдел е във вестник “Народна младеж” (1970-1972 г.); главен редактор е в “Програмна редакция” на Българската национална телевизия (1978-1982 г.), главен редактор е на вестник “Труд”. Изпълнителен директор е на “Медия холдинг” АД. На 7 декември 2002 г. получава орден “Стара планина” I-ва степен. Автор е на книги, пътеписи и статии. |
1941 г.
Японски бойни самолети бомбардират кораби на американския Тихоокеански флот в Пърл Харбър, Хавайските острови, като унищожават голяма част от корабите и самолетите. С това започва Тихоокеанската кампания. Президентът Рузвелт определя 7 декември с фразата: “Дата, която завинаги ще остане белязана от позора”. |
1941 г.
Адолф Хитлер издава заповед за начало на операцията “Мрак и мъгла”, чиято цел е унищожението на “враговете на Райха” във Франция, Белгия и Холандия. |
1937 г.
Умира Антон Тодоров Страшимиров – български писател, белетрист, драматург, публицист. Роден е на 15 юни 1872 г. във Варна. Учи до V (IХ) клас в Разград, след това в Земеделско училище в Садово. През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география, запознава се отблизо с творчеството на Х. Ибсен, А. Стриндберг, М. Метерлинк. През 1898 г. е гимназиален учител във Видин. Заедно с д-р З. Димитров, д-р Н. Петков и В. П. Гочев редактира списание “Праг” (Видин). Учител е в педагогическото училище в Казанлък (1898-1900 г.); уволнен е от всички училища в България заради спречкване с кмета. Активно участва в македонското движение; четник е на Яне Сандански. Редактира вестник “Реформи”, орган на Върховния македонски комитет, списание “Звезда” и списание “Културно единство” (Солун). От 1902 г. до 1929 г. нееднократно е избиран за народен представител. Участва в Балканската война като редник. Редактира списание “Наши дни” (1921 г.), което отразява културния живот след войните. През 1926 г. под редакцията на Страшимиров започва да излиза вестник “Ведрина”, около който се обединяват писатели като Георги Караславов, А. Тодоров, К. Зидаров и др. Страшимиров започва литературната си дейност в края на 80-те години. За пръв път печата през 1889 г. Съчиненияа: “Смях и сълзи” (1897 г.), “Есенни дни” (1902 г.), “Прилепски светци” (1900 г.), “Среща” (1904 г.), “Свекърва” (1906 г.), “Апостолът на свободата” (1909 г.), “Песен на песните” (1910 г.), “Вампир” (1902 г.), “Роби” (1930 г.), “Цанко Дюстабанов” (1936 г.), “Висящ мост” (1911 г.), “Пропаст” (1936 г.), “Хоро” (1926 г.). |
1934 г.
В СССР е отменена купонната система за получаване на хляб, брашно и булгур. |
1928 г.
Роден е Ноъм Чомски – американски лингвист и философ на езика, основоположник на генеративното направление в лингвистиката. От 1955 г. преподава в Масачузетския технологически институт. Основният му принос е във философията на езика и се състои в разработката на трансформационен, пораждащ модел на езика, основан върху формализацията на понятието “граматично правило” като аналог на аксиомите и правилата на логическия извод в логическите формални системи и върху понятието “правило на интерпретацията” (сходно със съответните понятия в математическата теория на моделите и с “постулатите на значението” на Карнап) за естествения език. Обосновава концепцията за “универсалното граматично ядро” или набор от правила, общи за всички човешки езици. В методологичен план изследванията му са ориентирани не към натрупване на лингвистичен материал заради самото натрупване, а към обяснение на явленията на езика и речта в рамките на цялостна философска концепция. При него граматиката на езика и теорията са равнопоставени. Съчинения: “Американския интервенционализъм” (2001 г.). |
1928 г.
Роден е Никола Атанасов Корабов – български сценарист и актьор. Завършва ВГИК в Москва. Преподавател във Варненския свободен университет. Съвременните му творби носят патоса и илюзиите на новия живот – “Димитровградци” (1956 г., с Д. Мундров), “Гневно пътуване” (1971 г.). Един от първите, разработили в критичен план проблема за еснафството в “Малката” (1959 г.). Най-големите му постижения са в екранизациите – “Тютюн” (1962 г.), “Иван Кондарев” (1974 г.), “Юлия Вревска” (1978 г.), “Орисия” (1983 г.), отличаващи се с вярност и адекватност на образното мислене спрямо литературни първообрази, с желанието му да претвори драматичната съдба на народа и противоречивите и сложни човешки характери. Филмография: “Вула” (1965 г.), “Свобода или смърт” (1969 г.), “Копнежи по белия път” (1986 г.), “Поверие за белия вятър” (1990 г.), “Орисия” (2000 г., тв). |
1926 г.
Патентована е първата газова охладителна система. |
1920 г.
Умира Станка Николица-Спасо-Еленина – българска културна деятелка. Учи при Н. Икономов в Разград (неин съпруг от 1852 г.). Родена е през 1835 г. в с. Арнауд (дн. Пороище, квартал на Разград. Работи като учителка в девическите училища в Разград и Русе. Подпомага женското благотворително движение. Първата българска преводачка на Д. Обрадович и една от първите български поетеси. Поставя въпроса за еманципацията на жената и мястото й в семейството и обществото. Своеобразните си възгледи пропагандира чрез своето презиме, в което вплита имената на своя съпруг Никола, баща си Спас и майка си Елена. Подготвя за печат преводите на „Многострадална Геновева“ и „Касия царица“, които не успява да издаде. |
1919 г.
Провеждат се първите следвоенни общински избори. Спечелени са от БЗНС. |
1894 г.
Извършена е реконструкция на правителството на Константин Стоилов. Отстранени са либералите на Васил Радославов. |
1894 г.
Умира Фердинанд Мари дьо Лесепс (Lesseps) – френски дипломат. Роден е на 19 ноември 1805 г. във Версай. Юрист по образование. Заедно с египетския вицекрал Мохамед Саид паша организира прокопаването на Суецкия канал (открит на 17 ноември 1869 г.). |
1889 г.
Роден е Габриел Оноре Марсел – френски философ, драматург и литературен критик, основоположник на католическия екзистенциализъм. След завършване на Сорбоната преподава философия. Повлиян е от С. Киркегор, Шелинг, Бергсон, Джеймз. Приема католическата вяра (1929 г.). През 1950 г., когато папската енциклика осъжда екзистенциализма, нарича философията си “неосократизъм” и “християнски сократизъм”. Философията според него е “конкретна”, защото се опира на описанието на опита, на религиозните преживявания на личността. Отчуждението може да бъде преодоляно чрез универсалните християнски добродетели вяра, надежда и любов. В основата на неговите драми лежат религиозно-морални конфликти (“Отвореният свят”, 1933 г.; “Жажда”, 1938 г.; “Рим повече не е в Рим”, 1951 г.). Умира на 9 октомври 1973 г. в Париж. |
1889 г.
Роден е Константин Сагаев, (псевд. на К. Димитров Стаматов) – български театрален деец и писател. Учи право в СУ и Белград, завършва във Виена. Основател на първата българска драматична школа, съществувала до 1931 г. Автор на няколко книги в областта на театралната теория: “Елементи на драматическото изкуство” (1927 г.), “Театър за селото” (1930 г.), “Българската драматическа школа …” (1931 г.), “Българският Народен театър. 1931-1933” (I и II ч., 1934 г.). През 1931-1935 г. е директор на Народния театър и Народната опера. Редактира сп. “Обществена обнова”. Автор на: “Театър за деца и юноши”, приказни пиеси (1928-1929 г.), “Детският театър като дидактическо средство”, есе (1931 г.), “Прорези, драматически скици” (1934 г.), “Ронливи брегове, драски” (1934 г.). Умира на 27 август 1963 г. |
1882 г.
Състои се мисия на капитан Едуард Винсент в Пловдив с идея за обединение на Източна Румелия с Македония. |
1882 г.
Роден е Георги Михайлов Райчев – български писател белетрист. Писар в Стара Загора (1906-1907 г.), в III-та мъжка гимназия в София (1908-1910 г.), деловодител в IV-та мъжка гимназия (1910-1919 г.). Библиотекар в Министерството на финансите (1919 г.) и в Народното събрание. През 1923-1924 г. е командирован в Мюнхен. Работи като коректор, журналист и инспектор по читалищата при Министерството на просветата. Член на СБП. Като ученик започва да пише стихове на любовни и социални теми, сътрудничи на в-к „Справедливост“, сп. „Труд“, „Развитие“. Първия си разказ „Спътници“ обнародва през 1907 г. в сп. „Наш живот“ с псевдоним Г. М. Орлин. Сближава се с Д. Подвързачов, Н. Лилиев, Д. Дебелянов, К. Константинов, А. Страшимиров, Й. Йовков и др. Влиза в културния живот на столицата и трайно се свързва с тогавашната литературна бохема. Съчинения: „Любов в полето“ (1918 г.), „Мъничък свят. Бележник на един разлюбен“ (1919 г.), „Царица Неранза“ (1920 г.), „Греховна повест“ (1923 г.), „Разкази“ (кн. I., 1923 г.), „Песен за гората“ (1928 г.), „Еленово царство“ (1929), „Божи дарове“ (1930), „Легенда за парите“ (1931 г.), „Ягодова майка“ (приказки, 1933 г.), „Златният ключ“ (1942 г.) и др. Умира на 18 февруари 1947 г. в София. |
1881 г.
Умира Димитър Иванов Горов – български търговец, борец за национална свобода. Роден е на 28 юни 1840 г. в Пещера. Брат на А. Горов. Сближава се с Л. Каравелов, В. Левски, А. Кънчев, Ст. Стамболов, Хр. Ботев и др. дейци на революционното движение. Дава значителни средства организирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), поддържа хъшовете в Румъния, а през 1875 г. наема къща за Гюргевския революционен комитет, наричана от апостолите „казармата“. Финансира издаването на „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова. Книжка първа“ (1875 г.) и „Песни и стихотворения от С. Стамболова“ (1877 г.). Спомоществовател при организирането на четите на Т. Стоянов и Хр. Ботев. Заедно със съпругата си И. Горова придружава Ботевата чета от Гюргево до Бекет (Ботев му предава прощалните писма до семейството и приятелите си). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) разпродава имуществото си и се присъединява към руската армия като преводач. След Освобождението (1878 г.) живее в Трявна, с. Дерманци, Ловешко, и Плевен. Умира в крайна нищета, по-късно тленните му останки са пренесени и погребани в родното му място Пещера. |
1874 г.
Стоян Заимов избягва от заточение в Диарбекир. |
1869 г.
Роден е Стефан Стефанов Славчев – български офицер, ген.-майор. Завършва Военното училище в София (1889 г.) и Артилерийска инженерна апликационна школа в Торино, Италия (1896 г.). Служи в артилерията и в Софийски артилерийски арсенал (1897 г.). Командва батарея в 6-ти артилерийски полк (1900 г.) и служи в Артилерийската инспекция (1903 г.); служи като помощник-началник по техническата част в Артилерийската инспекция (1909 г.) и помощник-командир на Софийски крепостен батальон (1910-1911 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на тежката крепостна артилерия и началник на артилерията в III-та армия, която се проявява при атаката на Одринската крепост (1913 г.). След войните е началник на Технически отдел в Артилерийската инспекция (1914 г.). През I-та Световна война (1915-1918 г.) командва тежка артилерийска бригада в I-ва армия (1915 г.), след което е началник на артилерията в Щаба на действащата армия (1916-1918 г.). Уволнен е от армията (1919 г.); преподава артилерия във Военното училище, професор по артилерия в Генералщабната академия. Автор на книги и учебници. Умира на 29 юни 1965 г. в София. |
1863 г.
Роден е Пиетро Маскани – италиански композитор. Възпитаник е на Миланската консерватория, където е ученик на Понкиели и на Саладино. След като дирижира оркестрите на различни малки италиански сцени, става директор на музикалния музей “Личео Росини” в Пезаро (1895-1902 г.). Неговата опера “Селска чест” е представена в Рим през 1890 г. Автор е на оперите “Ирис” (1898 г.), “Паризина” (1913 г.), “Малкият Марат” (1921 г.) и други, на оперети, произведения за оркестър, филмова музика. Маскани е един от основоположниците на оперния веризъм. Умира на 2 август 1945 г. |
1861 г.
От името на българското население в София на турския управител е връчен протест, в който се настоява Доротей да освободи заемания от него митрополитски пост. |
1858 г.
Васил Левски се замонашва в Сопотския манастир „Свети Спас“ под името Игнатий. |
1835 г.
Между Нюрнберг и Фурт е открита първата немска железопътна линия. |
1827 г.
Роден е Сайго Такамори – японски държавник, самурай, герой от епохата Мейджи, връща на власт империята, но погубва самурайската класа; почитан е от японците като светец. Преди да навърши 40 години се прочува като командир на група самураи от феода Сацума, разквартировани в Киото. Позицията му на императорски телохранител му спечелва лидерски статут между съзаклятниците срещу шогуна. На 3 януари 1868 г. командваните от Сайго Такамори части превземат двореца на шогуна, а императора прочита знаменития указ за “Реставрацията Мейджи”. Следва кратка гражданска война между шогуна и войските на императора, командвани от Сайго Такамори. През май императорските войски влизат в Едо, преименуват града на Токио, а императорът лично го обявява за столица на Япония. През ноември 1868 г. привържениците на шогуната са разгромени окончателно. След победата Сайго Такамори се оттегля в Сацума и не участва в новото императорско управление. През 1869 г. императорът му дава титлата “принц”. Сайго Такамори се завръща на политическата сцена през 1871 г., за да приеме командването на Императорската гвардия (10 000 доброволци) и активно участва в разпускането на самурайското опълчение, във връщането на феодите обратно на империята и в създаването на префектури. Включен е в Държавния съвет (Даджокан); през лятото на 1872 г. е един от първите в Япония, получили чин “генерал”. През 1873 г. Сайго Такамори напуска Държавния съвет след конфликт по проблема с Корея; основава частно училище за самураи в Кагошима (към 1877 г. има около 20 000 ученици). През 1876 г. избухват въстания на самураи и правителството подозира Сайго Такамори като инициатор На 29 януари 1877 г. негови ученици превземат арсенала на флота в Кагошима, започват бойни действия. На 24 септември 1877 г. правителствените войски атакуват за последен път крепостта на Кагошима. Сайго Такамори е смъртно ранен, по предварителна уговорка един от верните му сподвижници го обезглавява. Загубата на войната и смъртта превръща Сайго Такамори в мъченик и национален герой. За японския народ личността му е апотеоз на националния характер, блестящ пример за конфликта “гири-нинджо” (“дълг-чувство”), отличителна черта на японската идентичност. Още в края на ХIХ в. Сайго Такамори е легенда, а японците вярват, че не е мъртъв, а се е оттеглил и очаква по-добри времена. |
1812 г.
Роден е Чарлс Дикенс – английски писател. Автор е на множество романи („Коледни разкази“, „Дейвид Копърфийлд“, „Малката Дорит“, „Приключенията на мистър Пикуик“ и др.). Много от произведенията му са преведени на български език. Умира на 9 юни 1870 г. |
1810 г.
Роден е Теодор Шван – немски цитолог и физиолог. Основава клетъчната теория. Разработва физиологията на храносмилането, открива пепсина през 1836 г. Описва клетъчния строеж на различни тъкани. Подпомогнат от М. Шлайден, създава клетъчната теория, формулирана в труда му “Микроскопски изследвания за съответствието в структурата и ръста на животните и растенията” (1839 г.). Умира през 1882 г. |
1787 г.
Делауеър става първият щат, подписал Декларацията за независимост. |
1783 г.
Министър-председател на Великобритания става Уилям Пит-Младши – най-младият премиер в историята на страната (той е само на 24 години). Остава на този пост 18 години. През 1804 г. година отново идва на власт, но умира в началото на 1806 година, на 46-годишна възраст. |
1769 г. – Руската императрица Екатерина II учредява „ Военния орден на Свети Великомъченик и Победоносец Георги “.
1732 г.
Открит е лондонският театър “Ковънт Гардън”. |
1718 г.
Родена е Анна Леополдовна – „владетелка“ на Руската империя при Иван VI Антонович (9.11.1740-25.11.1741), дъщеря на мекленбург-шверинския херцог и Екатерина Ивановна (дъщеря на цар Иван V Алексеевич). Живее в Русия от 1722 г. През 1739 г. се омъжва за принц Антон Улрих Брауншвайг. Малолетният й син е обявен за наследник на руския престол (Иван VI), а за негов регент е назначен Ернст Бирон. След дворцов преврат регентка на Иван VI става Анна Леополдовна. Отстранена е от власт от Елисавета Петровна. Живее под арест до края на живота си. Умира на 7 март 1746 г. Холмогори. |
1698 г.
Умира Андреа Гуарниери – най-възрастният представител на майсторите от семейството. Първите си инструменти изработва в стила на Амати, а по-късно променя модела. Цигулките му се отличават с нежен, но много силен звук. |
1678 г. Луис Енпен става първият европеец, открил Ниагарския водопад .
1254 г.
Умира Инокентий ІV, Сим***до Фиески, граф на Лаваня – папа от 25 юни 1243 г. Роден е през 1195 г. в Генуа. Произхожда от стар генуезки аристократичен род. Професор е по канонично право в Болоня. Ръкоположен е за кардинал през 1227 г.; след дълги и оспорвани борби е избран за папа (1243 г.). Опитва се да уреди отношенията си с германския император Фридрих II, но не успява. Свиква Вселенски събор в Лион (1245 г.), на който формално го отлъчва от Църквата. В събора участват около 150 епископа от Франция, Италия и Испания. При закриването му францисканци и доминиканци са натоварени да разпространяват решенията му в християнския свят, включително да проповядват кръстоносен поход срещу сарацините и Фридрих II. |
1237 г.
Монголски войски, водени от Бату и Суботай нападат Източна Европа, като разбиват воложките българи, а после унищожават руските княжества. |
1083 г.
Съставен е типикът (книга, която съдържа реда на църковните служби) на Бачковския манастир “Св. Богородица”, изграден със средства, дарени от Григорий Бакуриани. Той е грузинец по произход и командир на византийската армия в Европа – най-високата длъжност в императорската армия. Манастирът е построен в подстъпите към Родопите в долината на река Чая и получава името си от близкото българско село Петрич – “Св. Богородица Петричка”. Ктиторът дарява на манастира значителен брой имоти в околните селища и в по-далечни региони. В типика основното условие на дарителя е в него да служат само грузински монаси, а достъпът на ромеи да бъде забранен. С времето Бачковският манастир се утвърждава като най-големия религиозен и духовен център за населението от Западна Тракия и Родопите. |