КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 27 ЮЛИ

Умира поетът Христо Фотев (1934 – 2002). Роден е в Истанбул през 1934 г. Завършва фабрично-заводско училище в Сливен през 1951 г. Моряк е на моторен кораб от 1953 г. до 1954 г., художник е в стенописно ателие в Ямбол (1957 г. – 1959 г.); драматург е на театъра “Адриана Будевска”, Бургас (1961 – 1962); творчески секретар е на Дружеството на бургаските писатели (1964 – 1990); главен редактор е на алманах “Море” (от 1990). Носител е на националната литературна награда. “П. К. Яворов”, Чирпан (1992), литературната и морална награда “Атанас Яранов” (1993), наградата за цялостна творческа дейност “Пеньо Пенев” (1994); “Златен Пегас”, Бургас (1994); национална литературна награда за поезия “Иван Николов”, Пловдив (1995) и други.

Творби: “Баладично пътуване” (1961), “Лирика” (1965), “Сантиментални посвещения” (1967), “Пристанище” (1969), “Обещания за поезия” (1978), “Венецианска нощ” (1989), “Литургия за делфините” (1981), “Аполис” (1993), “Над съня” (1995), “Пейзаж от думи” и др.

Лидерите на босненските сърби, хървати и мюсюлмани се срещат в Женева в опит да осуетят взаимно плановете си за разделянето на вече обхванатата от война разпаднала се Югославия.

Въоръжените конфликти в Югославия започват след отделянето на Словения и Хърватия от Федерация Югославия на 25 юни 1991 г. В периода 29 февруари – 1 март 1992 г. се провежда референдум за независимост в Босна и Херцеговина, бойкотиран от сърбите. Бившата югославска република е разделена на 52 окръга за мюсюлманите, 37 – за сърбите и 20 – за хърватите. С намеса на югославската армия е създаден Сръбски автономен район в Крайна. На 2 септември 1992 г. се провежда референдум за сръбска автономия. Създадена е Република Сръбска в Босна и Херцеговина с център Пале. Следват нови въоръжени сблъсъци между националните общности, дипломатическа намеса на Европейския съюз и изпращане на силите на ООН (ЮНПРОФОР). На 21 септември 1993 г. САЩ, Русия, Испания, Франция и Великобритания поемат инициативи за съвместни действия, преговарят с президентите на Босна и Херцеговина, Хърватия и Югославия. Страните не приемат предложените проекти за споразумение и следват нови религиозни и етнически сблъсъци. През март 1994 г. във Вашингтон е подписано споразумение между босненския президент Алия Изетбегович и хърватския президент Франьо Туджман. През април 1994 г. сръбската артилерия обстрелва мюсюлманския анклав Горажде в Източна Босна, обявен за „зона на сигурност“. Американски самолети бомбардират сръбските позиции. Предложенията на т.нар. Контактна група (САЩ, Русия, Франция, Германия, Великобритания) за разделяне на босненските територии (51 % за мюсюлманите и хърватите, обединени в Мюсюлманско-хърватска федерация, и 49 % за босненските сърби; Сараево остава под контрола на ООН) не довеждат до прекратяване на военните действия. На 12 октомври 1995 г. след мирни преговори по инициатива на САЩ е постигнато споразумение за прекратяване на огъня. На 1 ноември 1995 г. в Дейтън, САЩ, президентите на Хърватия, Босна и на Мюсюлманско-хърватската федерация подписват споразумение за прекратяване на войната. На 14 декември 1995 г. в Париж президентите на Босна, Хърватия и Сърбия подписват договор за мир в Босна.

Американският Конгрес открива процедура по импийчмънт на президента Ричард Никсън във връзка с аферата “Уотъргейт”. По-късно Никсън подава оставка. Импийчмънт е процедурата за привличане към отговорност от законодателен орган на държавния глава и други висши длъжностни лица в някои държави за измяна, вземане на подкуп и други тежки престъпления. Възниква във Великобритания през 1376 г.

Аферата ”Уторгейт” включва незаконните действия на Комитета на Републиканската партия за избор на президент при избирателната кампания през 1972 г., когато опитват да монтират подслушвателно устройство в щабквартирата на Демократическата партия в хотел “Уотъргейт” във Вашингтон. Ричард Никсън не успява да докаже убедително, че няма нищо общо с аферата.

Умира Александър Цанков (1879 – 1959) – български общественик, политик, държавник, публицист, академик. Александър Цанков е роден на 29 юни 1879 г. Министър-председател е на България от 9 юни 1923 г. до 3 януари 1926 г. Председател е на XXI и XXII Народно събрание между 1926 г. и 1931 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специализира държавни науки и политическа икономия в Мюнхен, Бреслау (Вроцлав) и Берлин. Александър Цанков е професор по политическа икономия в Софийския университет; член е на Българската академия на науките. Започва политическата си дейност като социалдемократ. Между 1921 г. и 1923 г. е ръководител на Народния сговор и на Демократически сговор (от август 1923 г.). Министър е на народното просвещение в периодите между 1923 г. и 1926 г. и между 1930 г. – 1931 г. Александър Цанков създава партията “Народно социално движение през 1932 г., разтурена след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. Автор е на “Икономическа история на България” (заедно с проф. Д. Мишайков), “Политическа икономия” (1931) и др. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. емигрира в Германия, където оглавява създаденото от него Задгранично представителство на България. В края на `40-те години заминава за Буенос Айрес. През 1945 г. е осъден задочно на смърт от Народния съд и лишен от политически и граждански права. Общото събрание на Българската академия на науките възстановява посмъртно членството му през 1993 г. Автор е на “България в бурно време. Спомени” (издадена 1998).

Австрия възстановява суверенитета си след 17-годишна окупация от чуждестранни войски.

Федерална република Австрия е държава в Централна Европа, разположена по горното и отчасти по средното течение на р. Дунав и североизточните разклонения на Алпите. Образувана е след разпадането на Австро-Унгарската империя през 1919 г. Площта на Австрия е 83 858 кв. км., а населението и е 8 078 000 жители, според преброяване проведено 2002 г. В пределите на Австрия живеят австрийци, словенци, хървати, чехи, словаци и унгарци. 84% от населението й са католици, а 6% са протестанти (лутерани). На север страната граничи с Чехия и Словакия, на изток с Унгария, на юг с Хърватска, Словения и Италия, а на запад с Швейцария и Лихтенщайн. Официалният език е немски. Столицата и е Виена. Състои се от 9 провинции: Виена, Долна Австрия, Горна Австрия, Залцбург, Форарлберг, Бургенланд, Щирия, Каринтия и Тирол. Глава на държавата е федерален президент. Законодателен орган е двукамарен парламент и Национален федеративен съвет. Австрия е член на Европейския съюз от 1 януари 1995 г. Австрия е промишлено-аграрна страна. От 12 ноември 1918 г. Австрия е федеративна демократическа република, чиято федерална конституция е в сила от 10 ноември 1920 г. През март 1938 г. Германия окупира Австрия (аншлус). Освободена е през 1945 г. След капитулацията на Германия е разделена на 4 окупационни зони. В резултат на мирния договор между СССР, САЩ, Великобритания и Франция, от една страна, и Австрия, от друга, на страната е върнат статутът на независима република (15 май 1955 г.). На 26 октомври 1955 г. Австрийският парламент приема Закон за постоянен неутралитет на Австрия. От 1945-1966 г. на власт са коалиционни правителства на Австрийската народна партия и Австрийската социална партия.

В Панминчжон е подписано примирие между ООН, Северна Корея и Китай, което слага край на тригодишната война в Корея. В нея загиват 1,6 милиона корейци и китайци и над 118 хиляди войници на ООН. Южна Корея отказва да подпише споразумението, тъй като не е съгласна с разделението на страната. Войната завършва без победител. Страната остава разделена.

Първият реактивен самолет, английският “Де Хавиланд комет“”, извършва първия си полет.

В периода 27 юли – 3 август се провежда посещение на правителствена делегация начело с Георги Димитров в Югославия. В Блед Димитров и Тито обсъждат договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между двете страни, въпроси на стопанското сътрудничество, транспорта, двувластните имоти и някои митнически облекчения. В центъра на вниманието е и македонският въпрос – постигната е договореност за „културно сближаване“ на населението в Пиринския край с НРМ чрез създаване на „македонски театър“, „македонски книжарници“ и изучаване в училище на „македонски език и история“. Решено е да не се води пропаганда за незабавно присъединяване на Пиринска Македония към МНР, а този акт да се обвърже с подписването на съюзен договор и връщането на Западните покрайнини на България.

На 26 и 27 юли в Залцбург А. Хитлер и Й. Рибентроп приемат последователно румънския и българския премиер и уговарят връщането на Южна Добруджа на България.

Роден е Дончо Цончев – български писател.

Дончо Цончев завършва геология в Софийски университет “Климент Охридски” през 1959 г. От 1951 г. до 1953 г. работи като зидар. В периода между 1959 г. и 1963 г. е геолог в Родопите и Странджа. Учител е в София (1963-1966 г.), геолог в Министерството на горите (1966-1968 г.), завеждащ редакция в издателство “Народна младеж” (1968-1970 г.), заместник-главен редактор е на “Профиздат” (1970-1973 г.), завеждащ отдел “Българска литература” (1973-1989 г.) в сп. “Съвременник”, директор на списание “Лов и риболов” (от 1989 г.), основател и директор на вестник “Наслука” (от 1991 г.). Публикува в периодиката от 1956 г. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор е на разкази, новели, повести, драми – “Мъже без вратовръзки” (1966 г.), “Роман на колелета” (1970 г.; 1974 г.), “Червени слонове” (1970 г.), “Опасни типове” (1971 г.), “Почти любовна история” (1972 г.), “Принцовете” (1976 г.; 1991 г.), “Ако можехме да ги чуем” (1977 г.), “Звезден прах” (1981 г.), “Къщата на песните” (1985 г.), романовата трилогия “Жълтата къща” (1982-1986 г.), “Дневникът на един геолог” (1989 г.), “Циганинът” (1991 г.), “Ние, децата на голямата лъжа” (1992 г.).

Роден е Наум Шопов – български театрален и киноактьор.

Наум Шопов дебютира в киното в “Бедната улица” (1960 г.). Постига големи успехи на сцените на Театъра на Българската армия. Особено запомнящи се са театралните му роли в спектаклите: “Делото “Дантон” (1977 г., Театър на Българската армия), “Сън” (1989 г., Народен театър “Ив. Вазов”), “На дъното” (1998 г., Народен театър “Ив. Вазов и други. Носител на награда за актьорско майсторство на Прегледа на пиеси с младежка тематика в Пловдив през 1968 г.; на две награди “Аскеер” за мъжка роля; на много награди от Съюза на актьорите в България и др. Едни от най-известните филми с негово участие са: “Двама под небето” (1962 г.), “Инспекторът и нощта” (1963 г.), “Крадецът на праскови” (1964 г.), “Вълчицата” (1965 г.), “Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1971 г.), “Нона” (1973 г.), “Вилна зона” (1975 г.), “Вечни времена” (1975 г.) “По дирята на безследно изчезналите” (1977 г.), “Топло” (1978 г.), „Капитан Петко войвода” (1981 г.), “Под едно небе” (1982 г.), “Константин Философ” (1983 г. – 1986 г.), “За госпожицата и нейната мъжка компания” (1984 г.), “Горски хора” (ТВ, “Тишина” (1990 г.), “О, Господи, къде си?” (1991 г.), “Мълчанието” (1991 г.), “Граница” (1994 г.), “Вагнер” (1998 г.), “На дъното”, “Магьосници” (1999 г.), “Последно кино” (2002 г.), и др.

Гръцките офицери Каламбакис и Доксакис избиват 17 арестувани българи от селата Търлис, Ловча и Каракьой (Търлиски инцидент). На 12 януари 1925 г. България настоява за международна анкета. Докладът на Де Ровер и Корф от 2 май разобличава гърците и е приет от Съвета на Обществото на народите.

Джон Джеймс Рикард, Фредерик Бантинг, Чарлз Хърбърт Бест и Джон Маклауд изолират молекулата на инсулина.

Английският физиолог Джон Джеймс Рикард е роден на 6 септември 1876 г. в Клъни, Шотландия и умира на 16 март 1935 г. в Абърдийн. Учи в университети в Абърдийн и Лайпциг. От 1918 г. Рикард живее в Канада. Изучава диабета. През 1922 г. заедно с Ф. Бантингъм и други открива инсулина. Лауреат е на Нобелова награда за физиология и медицина през 1923 г.

В София е роден Хаим Нисим Бенадов – български писател с будна обществена съвест и чувство за хумор. Политзатворник по време на монархофашисткия режим в България. Участва в списването на седмичника „Брод“, сборник „Земя“ на Л. Стоянов, съредактор е на литературния седмичник „Хоровод“. Негови съчинения са: „Нощна София“ (1931), „Нощи в кабаре“ (1934), „Хора от низините“ (1939), „Чехословакия в борба за свобода“ (1953), „Има ги всякакви“ (1962) и др.

В сградата на Висшето училище в София по инициатива на проф. Любомир Милетич българските политически партии основават Благодетелна комисия за подпомагане на страдащите македонци с почетен председател митрополит Симеон Варненско-Преславски, с председател професор Димитър Агура и с членове Александър Радев, Димитър Петков, Димитър Вачов, Тодор Влайков и Андрей Ляпчев.

Любомир Милетич е филолог и общественик, член на Българската академия на науките. Милетич е роден в Щип. Следва славянска филология в Загреб, като завършва обучението си в Прага. Той е един от създателите на Висшето училище в София (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“) и полага много грижи за неговото издигане. От 1888 г. до 1892 г. е преподавател, а след това между 1892 г. и 1934 г. е професор и ръководител на катедрата по славянска филология. През 1903 г. – 1904 г. е избран за декан на Историко-филологическия факултет, а през 1900 г. – 1901 г., 1921 г. – 1922 г. Милетич е избран и за ректор на университета. Той участва и в управлението на Българската академия на науките като председател на Историко-филологическия му клон между 1901 г. и 1915 г., подпредседател между 1911 г. и 1925 г. и председател от 1926 г. – 1937 г. на Управителния съвет на Българската академия на науките. Освен това Любомир Милетич между 1928 г. – 1937 г. е председател на Македонския научен институт, като дълги години е и редактор на списание „Македонски преглед“. Той пръв чете лекции по сравнителна граматика на славянските езици и поставя началото на славянското езикознание в България. Изследва езика, бита и историята на българските преселници в Трансилвания, Банат, Влашко и Молдова. Проучва историята на българския език и българската диалектология и най-вече на източните говори. Автор e на редица трудове: „Книжнината и езикът на банатските българи“, „Източните български говори“, „Разорението на тракийските българи през 1913 г. година“, „Седмиградските българи и техният език“ и др.

В периода 21 – 27 юли 47 делегати от 62 учителски дружества основават Български учителски съюз с печатен орган вестник „Съзнание“, посрещнат остро от просветния министър Константин Величков.

Роден е британският авиоконструктор Джефри де Хавиланд (1882 – 1965). Неговите самолети изиграват решаваща роля за английската авиация през двете световни войни.

В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) части от отряда на Осман паша (на снимката) завладяват Ловеч.

Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е война между Русия и Турция, довела до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на българската държава. Предизвикана е от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.), с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание (1875 г.), Априлското въстание (1876 г.) в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

В периода 25 – 27 юли в гр. Браила, Румъния се провежда годишното събрание на Българското книжовно дружество.

Чрез трансатлантически кабел, положен от парахода “Грейт ийстърн”, се установява телеграфна връзка между САЩ и Англия.

В Чирпан е роден Георги Данчов – Зографина – български живописец, поборник и обществен деец. Близък сътрудник на Васил Левски. Заточен от турското правителство в Диарбекир, откъдето след 3 години успява са избяга в Русия. По време на Руско-турската освободителна война участва активно в Българското опълчение. След Освобождението участва в Румелийския преврат, член е на Временното правителство в Пловдив. Избиран е многократно за народен представител. Известен е като живописец преди Освобождението и в първите години след него. Рисува икони за църквите в Пловдив, Чирпан, Стара Загора, Казанлък, за музеите паметници в Пордим, Горна Студена и др. Оставя живописни портрети на Ботев, Левски, Д. Петков, на пловдивските първенци Х. Гьока и Х. Калчо и др. Изработва литографните портрети на видни личности, а през 1890 година редактира хумористичния в-к „Таласъм“. В Художествената академия – София са запазени някои негови литографии, между които „Русалки“, „съчинена и каменописана“.

В Манчестър умира Джон Далтън – английски физик, химик и естествоизпитател. Член е на Лондонското кралско дружество от 1822 г. Той е основател на класическата атомна теория; пръв въвежда понятието атомно тегло. Прочува се с изследванията си върху еластичната сила на водната пара, съразмерната тежест на простите тела и др. Изследва върху себе си неспособността да се различават известни цветове, наречена по-късно далтонизъм.

В Пятигорск, Кавказ умира Михаил Юриевич Лермонтов – бележит руски писател и поет.

Лермонтов е роден в Москва на 15 октомври 1814 г. На 12 години е настанен в Московския университетски пансион, където се запознава с образци на руската и чужда литература, става почитател на Пушкин и Байрон. На 16 години започва да следва в Московския университет, от където е изключен след 2 години заради разногласия с професорите. Постъпва в юнкерското кавалерийско училище. След 2 години получава назначение в лейбгвардейския хусарски полк в Царско село. Името му става известно в Русия със стихотворение, посветено на смъртта на Пушкин през 1837 г. Лермонтов е преместен на служба в Кавказ, а не след дълго е върнат в Петербург. През 1840 г. заради дуел със сина на френския консул отново е преместен в Кавказ, където участва в похода срещу черкезите. Бележитият руски поет е убит в кавказкия гр. Пятигорск в дуел. Въпреки ранната си смърт Лермонтов оставя в наследство забележително творчество: лирика – „Ангел“ (1831 г.), „Русалка“ (1832 г.), „Смъртта на поета“ (1837 г.), „Бородино“ (1837 г.), „Молитва“ (1837 г.), „Поет“ (1838 г.), „Дума“ (1838 г.), „Три палми“ (1839 г.), „И скучно, и тъжно“ (1840 г.), „Мъгли“ (1840 г.), „Валерик“ (1840 г.), „Завещание“ (1840 г.), „Въздушният кораб“ (1840 г.), „Родина“ (публикувана 1890 г.), „Прощавай, немита Русия“ (публикувана през 1890 г.), „Сън“ (1841 г.), „Тамара“ (1841 г.), „Пророк“ (1841) и други.; поеми – „Измаил бей“ (1832 г.), „Литвинка“ (1832 г.), „Хаджи Абрек“ (1833 г.), „Аул Бастунджи“ (1833 г. – 1834 г.), „Боярин Орша“ (1835 г. – 1836 г.), „Сашка“ (1835 г.), „Песен за цар Иван Василиевич, младият опричник и търговец Калашников“ (1838 г.), и други, драми – „Испанци“ (1830 г.), „Странният човек“ (1831 г.), „Двама братя“ (1834 г. – 1836 г., публикувана 1842 г.) и други; проза – „Вадим“ (1832 г. – 1834 г., незавършен роман), „Княгиня Лиговска“ (1836 г., незавършен роман), „Герой на нашето време“ (1839 г. – 1840 г.), очерци. През 1840 г. излиза сбирката „Стихотворения“.

Роден е френският писател и драматург Александър Дюма – син (1824 – 1895). Най-известното му произведение е „Дамата с камелиите“.

Високата порта отправя ултимативно искане към Русия да й върне Кримския полуостров и да признае Грузия като васално на султана владение. В ултиматума се настоява и за гарантиране равни права на руските и на турските търговци.

Французинът маркиз Лафайет пристига в Америка и се включва в борбата на колониите за тяхната независимост. По-късно той се завръща във Франция и взема участие в революцията от 1789 г.

Войната за независимост на 13-те английски колонии избухва поради задълбочаващия се конфликт между тях и Метрополията. В резултат е създадена независимата държава САЩ. Военните действия започват на 19 април 1775 г. със сраженията при Лексингтън и Конкорд. На 4 юли 1776 г. американският Конгрес приема Декларацията за независимостта на САЩ.

В началото британските войски имат надмощие, но победата на американците в битката при Саратога през октомври 1777 г. води до обрат в хода на войната. Към американската армия, командвана от Джордж Вашингтон, се присъединяват и доброволци от европейските държави. На 19 октомври 1781 г. английската армия капитулира. С подписването на Парижкия мирен договор от 1783 г. Англия признава независимостта на САЩ.

В гр. Фокшани започват преговорите за подписване на мирен договор между Русия и Турция. Освен воюващите страни в мирната конференция участват представители на Австрия и Прусия.

Войните, водени в района на Черно море и Балканския полуостров, където се сблъскват интересите на Русия и Турция, са свързани с изострянето на международните противоречия в Близкия изток (т. нар. Източен въпрос) и засилването на експанзията на Русия в балканските страни, опирайки се на националноосвободителните движения на угнетените християнски народи. Русия се стреми да получи излаз на Черно море и да предпази своите южни области, които много често са обект на турска експанзия. Управляващите руски среди отделят огромни средства и сили за решаване на близкоизточните проблеми в своя полза. По време на войните с Турция бунтовническите движения на Балканите ангажират значителни турски сили и така създават стратегически простор за по-широко руско настъпление. В резултат на войните от 1710 г. – 1713 г., 1735 г. – 1739 г., 1768 г. – 1774 г. и 1787 г. – 1791 г. Русия се превръща в черноморска държава и укрепва своите позиции на Балканите. С Кючуккайнарджишкия мирен договор от 1774 г. Русия в резултат на победата във войната получава правото да закриля християнската църква, да дава подслон на балкански бегълци, да бъде официален покровител на християнските народи в Османската империя.

С войните през XIX в. (1806 г. – 1812 г., 1828 г. – 1829 г. и 1877 г. – 1878 г.) Русия се стреми да утвърди своето влияние на Балканите, и да завладее Проливите. Обективно войните допринасят за освобождаването на балканските народи. Във втората Екатерининска война (1787 г. – 1791 г.) се сформират няколко доброволчески полка. Русия се страхува, че подобни хомогенни военни части, изградени на национален принцип, могат да породят неочаквани политически усложнения, и се отказва от сформирането на такива команди. Българските доброволци се бият при крепостта Очаков, при овладяването на гр. Фокшани, на р. Римник, при крепостта Измаил. След войната от 1787 г. – 1791 г. Влашко и Молдова стават полунезависими под покровителството на руските императори, а след войната от 1806 г. – 1812 г. Сърбия получава автономия във вътрешните си работи. С Одринския мирен договор след войната от 1828 г. – 1829 г. Сърбия, Влашко и Молдова получават автономия, а Гърция – независимост. С Руско-турската освободителна война от 1877 г. – 1878 г. България е освободена от турско робство.

Умира Вечелио Тициан (Ticiano Vecellio) – италиански живописец, представител на Венецианската живописна школа от късния Ренесанс. Роден е около 1477 г. / 1487 г. / 1490 г. Ученик е на Дж. Белини, изпитва влиянието на Джорджоне. Майстор е на многообразната красота на света, чийто идеал е жизнерадостният ренесансов човек: “Флора” (1515 г.), “Земна и небесна любов” (1515 г.), “Вакханалия” (1515-1518 г.), “Бакх и Ариадна” (152 г.), “Въвеждането на Мария в храма” (1534-1538 г.), “Венера Урбинска” (1538 г.). След 1540 г. работи предимно портретна живопис, която се характеризира с правдивост на изобразените характери и с богата колоритна гама: “Ла Бела” (1536 г.), “Пиетро Аретино” (1545 г.), “Иполито Риминалди” (около 1548), “Карл V” (1548 г.) и др. Късните му творби са на антични и религиозни теми: “Похищението на Европа” (около 1559 г.), “Св. Магдалена” (около 1560 г.), “Св. Себастиан” (около 1570 г.), “Оплакване на Христа” (1573-157 г.).

Българският цар Михаил ІІІ Шишман и сръбският крал Стефан Урош ІІІ сключват еднодневно примирие, докато войските им са една срещу друга на хълмистото поле при Земен. Ден по-късно, на 28 юли българската войска се пръска да търси храна. Каталаните – наемници и част от сръбската войска, командвана от бъдещия цар Стефан Душан, нападат българите и ги разгромяват. В битката загива и българският цар Михаил III Шишман. Погребан е в църквата „Св. Георги“ в с. Старо Нагоричане. Михаил III Шишман е последният български владетел, водил политика към установяване на военна и политическа хегемония на България на Балканския полуостров.

Основана е столицата на Русия – Москва. Най-големият в страната политически, промишлен, научен и културен център. Разположен е на река Москва. Около Москва се формира най-голямата в Русия градска агломерация. Москва е най-големият транспортен възел на Русия, в който се събират 11 железопътни, 13 шосейни линии, има 3 речни пристанища, 4 летища. В Москва има 76 висши учебни заведения (вкл. 2 университета), 31 професионални театри, над 70 музея и др. В Москва се намира най-голямата в страната библиотека.

За първи път градът се споменава в летописи от 1147 г. От ХIII в. е столица на Московското княжество, а до 1712 г. – на Руската държава. След пренасянето на столицата в Петербург през 1712 г. Москва запазва значението си на втора столица. От 1918 г. Москва отново е столица на Русия, а от 1922 г. – на СССР. Градът става свидетел на тежки отбранителни битки по време на нашествията на Наполеон I (1812) и Хитлер (1941). Градът е запазил архитектурни паметници от ХIV-ХХ в. Домакин е на ХХII Олимпийски игри през 1980 г.

Умира Св. Климент Охридски – първият български епископ, който проповядва словото Божие на славянски език. Климент Охридски e роден около 840 г. Архиепископ, учител и книжовник, един от учениците на братята Кирил и Методий. Предполага се, че е роден в югозападните български земи. Знае се, че като ученик на братята Кирил и Методий взима участие във Великоморавската мисия. След смъртта на Кирил през 869 г., придружава Методий от Рим до Панония и Великоморавия. След неговата смърт през 885 г. заедно с Горазд застава начело на борбата против немското католическо духовенство в Панония и Великоморавия. Климент Охридски е принуден да напусне пределите на тези две западнославянски княжества, след 885 г. заедно с Наум, Горазд, Сава и Ангеларий се отправя на изток и през Белград пристига в България. Тук е посрещнат много радушно от княз Борис I, който управлява от 852 г. до 889 г. и бива изпратен за учител в югозападните български земи – областта Кутмичевица. Установява се в Охрид (откъдето е наречен и Охридски) и създава там Охридската книжовна школа. За период от 7 години между 886 г. и 893 г. Климент Охридски успява да подготви 3500 ученици. През 893 г. е ръкоположен за пръв славянски архиепископ в Дрембица, или Великия, поради което му е прибавена и титлата Велички. Книжовното му дело е изключително голямо, както по своя обем, така и по значение. Предполага се, че Климент Охридски е автор на около 75 поучителни и похвални слова и на двете пространни жития на Кирил и Методий. Той е един от инициаторите и участниците в създаването на кирилицата (като по-опростен вариант на глаголицата). Съчиненията му получават широко разпространение във всички славянски страни. Книжовното му наследство се усвоява от Русия, Сърбия и Румъния. На негово име е наречен Софийският университет – първото висше учебно заведение, открито в България след Освобождението. Името му носят още Университетското издателство в София.