КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 26 ОКТОМВРИ

В интервю за вестник „Труд“ главният секретар на СДС Христо Бисеров иска оставката на Иван Костов, като го атакува заради коалиционната му политика. Като негови съмишленици се изявяват Евгений Бакърджиев, ръководител на СДС-София и Йордан Цонев, председател на Бюджетната комисия на Народното събрание и член на НИС на СДС. Отговорът на ръководството на СДС е, че няма условия за криза във властта. Още същия ден на съвместно заседание на ръководството на СДС и Народен съюз Христо Бисеров подава оставка като главен секретар на СДС и като председател на Комисията за сигурност на Народното събрание, а Йордан Цонев – като член на НИС и като председател на Бюджетната комисия.

Тържествено е открито строителството на най-големия съвместен българо-турски строителен проект — каскадата Горна Арда.

В градинката пред „Кристал“ в София се провежда демонстрация на независимото сдружение „Екогласност“. Активисти на движението се събират, за да организират подписка на гражданите до Народното събрание за спирането на строителството на хидропроектите „Рила“ и „Места“. 22-ма души насила са качени от полицията в автобуси и са закарани в южния парк, мястото за което Столичният народен съвет (СНС) е дал разрешение. По това време в София паралелно се провежда Европейската среща по опазване на околната среда на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ).

Умира Боню Ангелов ( Б. А. Стоянов) – литературен историк. Роден е на 6 януари 1915 г. в с. Ягода, Старозагорско. От 1967 г. е професор в Института за литература при БАН. Автор е на множество изследвания върху Кирило-Методиевата проблематика, Паисий и неговата епоха, руско-българските културни отношения. Съавтор е на учебници за училищата и учителските институти.

Президентът на Сирия Хафез ел Асад пристига на тридневно посещение в България. Подписани са спогодби за икономическото и научно-техническо сътрудничество.

Организацията за освобождение на Палестина (ООП) е призната за единствен законен представител на палестинския народ по време на седмата среща на Арабската лига в Рабат, Мароко.

Умира Семьон Михайлович Будьони – руски военачалник от украински произход, маршал на СССР от 1935 г.

Четиримата от групата “Бийтълс” получават в Бъкингамския дворец лично от кралица Елизабет Втора ордените на Британската империя.

Бийтълс (на английски The Beatles) е английска музикална поп и рок група от Ливърпул, призната за една от най-влиятелните групи в историята на поп музиката. Нейни членове са Джон Ленън (1940-1980 г.), Джордж Харисън (1943-2001 г.), Пол Маккартни (1942 г.) и Ринго Стар (1940 г.). Тяхната музика, начин на поведение и стил на обличане доминират 60-те години и поставят началото на нови модни тенденции. Имат продадени над 1.3 милиарда албума. През 2004 г. списанието Ролинг Стоун (Rolling Stone Magazine) поставя Бийтълс на първо място в списъка си на 100-те най-добри изпълнители на всички времена.

Умира Иван Гошев (И. Г. Иванов) – български духовник, археолог, историк и учен; академик от 1945 г.

Роден е Емил Кошлуков – български политик, председател на политическа формация “Новото време”. През 1985 г. завършва Английската гимназия в Пловдив. От 1985 г. до 1988 г. излежава присъда в Старозагорския затвор за опит да организира бунт в казармата. През 1989 г. става студент по английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. На 14 ноември създава Федерацията на независимите студентски дружества и е избран за неин координационен секретар. Участва като делегат на СДС на Националната кръгла маса през 1990 г. През 1996 г. завършва “Политология” в университета “Санта Барбара” в Калифорния, САЩ. От 1997 г. до 1998 г. работи в консултантска фирма по политически анализи. Бил е член на Българското сдружение за честни избори и граждански права. Изпълнителен директор на Българския самарянски съюз. Неформален лидер на групата “Новото време”, създадена през 2000 г. Заместник-координатор е на предизборната кампания на Коалиция НДСВ през 2001 г. Член-учредител е на партия НДСВ от 6 април 2002 г. Депутат от Стара Загора в 39-то НС (Парламентарна група на НДСВ). Член е на Временната проучвателна комисия по религиозните въпроси. Председател е на Комисията по въпросите на гражданското общество в 39-то НС. На 11 юли 2004 г. е избран за председател на политическа формация “Новото време”.

Героят на Съветската армия от Втората световна война – маршал Жуков е свален от всички заемани от него държавни постове и е обвинен, че спомага за изграждането на култ към собствената си личност.

В София е открит Полски културен и информационен център.

Умира Никос Казандзакис – гръцки писател. Завършва с отличие Атинския университет, подготвя първата си книга “Змия и лилия”, печели драматургичен конкурс. Аспирант е в Париж от 1907 г., слуша лекциите на А. Бергсон в Колеж дьо Франс. От 1921 г. до 1923 г. е в Берлин. Пътува много: СССР (бивш), Франция, Испания, Япония, Китай, Англия и др. Изгонен от Гърция през 1947 г., отлъчен от Църквата заради романа си “Последното изкушение”. Автор е на философските драми “Никифор Фока” (1927 г.), “Христос”, “Одисей” (1928 г.), “Мелиса” (1939 г.), поемата “Одисей” (1938 г.), трилогията “Прометей” (след 1945 г.), на романите “Алексис Зорбас” (1946 г.), “Христос отново разпнат” (1950 г.), “Последното изкушение” (1952 г., лит. основа за едноименния филм на М. Скорсизи), “Капитан Михалис” (1953 г.) и др. Лауреат на Международната награда за мир за 1956 г., кандидат за Нобелова награда за литература.

В София започват преговори между правителствените делегации на България и КНДР, завършили с договор за оказване на безвъзмездна помощ от страна на България за възстановяване на разрушенията от Корейската война 1950-1953 г.

Държавната музикална академия в София се преобразува в самостоятелно висше учебно заведение и е преименувана в Българска държавна консерватория.

Националния комитет на Отечествения фронт приема декларация за преструктуриране в единна политическа организация, чиято програмна цел да е „изграждане на социализма“, а в конституционния проект да се извършат сериозни промени в социалистически дух.

Родена е Хилари Клинтън – държавен секретар на САЩ в администрацията на президента Барак Обама, бивш сенатор от щата Ню Йорк в Сената на САЩ и съпруга на 42-ия президент на САЩ Бил Клинтън.Първа дама на САЩ в периода 1993 – 2001 година.

Роден е Вячеслав Криштофович – руски кино режисьор. Автор на “Самотна жена”, “Ребро на Адам”.

Роден е Андрей Кокошин – бивш първи заместник на министъра на Русия, секретар на Съвета за безопасност, депутат на Госдумата. Професор, член-кореспондент на Руската Академия на науките.

Роден е Боб Хоскинс – английски актьор (“Кой смени зайчето Роджър?”, “Бразилия”, “Мона Лиза”).

Умира Аркадий Петрович Гайдар (псевдоним на А. П. Голиков) – руски писател. През 1918 г. става доброволец в Червената армия. Едва 16-годишен командва полк. Гайдар пише детска литература. Сред по-известните му произведения са „Школа“ (1930 г.), „Далечни страни“ (1932 г.), „Военна тайна“ (1935 г.), „Съдбата на барабанчика“ (1939 г.). Популярна е повестта му „Тимур и неговата команда“ (1940 г.). В първите дни на Великата отечествена война е специален кореспондент на вестник „Комсомолска правда“. От есента на 1941 г. е в партизански отряд в тила на немците, където е убит.

В Добрич e учредена Българска окръжна община с председател д-р Т. Бъчваров в съответствие със Статута на малцинствата от 4 август 1938 г. и с мемоара на българите до румънското правителство от 18 август същата година.

Започва учредителен конгрес на Младежкия демократически сговор.

Роден е Мохамед Реза Пахлави – шах на Иран от 16 септември 1941 г. до 11 февруари 1979 г. Като владетел на Иран приема титлите шахиншах (Цар на царете) и ариамехр (Светлина на Иран). Като Мохамед Реза Шах той е вторият монарх от династията Пахлави и последният шах на иранската монархия. Поддържа много добри отношения със западните европейски държави, САЩ и Израел. Реза Пахлави води постоянна политика на модернизиране на икономиката, включително на аграрното производство. По време на така наречената Бяла революция Реза Пахлави въвежда изискване за образование на ислямските свещеници, което, заедно с даването на избирателни и други граждани права на жените, нарушава старите ислямски традиции в държавата и му създава врагове сред религиозната общност. Политиката на икономически растеж през 60-те и 70-те години е съпроводена с тоталитарен тип управление, с прозападни свободи на личността, с което Пахлави влиза в остри противоречия с ислямските фундаменталисти в страната и в края на краищата довежда до Ислямската революция в Иран от 1979 г., при която властта в страната се поема от аятоллах Хомейни, а Пахлави е изгонен от Иран. Умира на 27 юли 1980 г. в Египет.

Умира Цезар Риц – собственик на хотел в Париж, който става образец за лукс и елегантност.

Роден е Франсоа Митеран – президент на Франция от 1981 г. до 1995 г. През 1946 г. образува партията Демократичен и социалистически съюз на Съпротивата. Председател е на Федерацията на демократичната и социалистическата левица (1965-1968 г.). Митеран е първи секретар на Френската социалистическа партия (1971-1981 г.). Заместник-председател е на Социалистическия интернационал (1972-1981 г.). Франсоа Митеран умира на 8 януари 1996 г.

Умира Хиробуми Ито – японски държавен деец, дипломат. Ръководи съставянето на японската конституция от 1889 г. (в сила до 1946 г.). Министър-председател е в годините: 1885-1888 г., 1892-1896 г., 1898 г. и 1900-1901 г. Изиграва голяма роля в организацията на политическите партии в Япония и върху политиката на японската монархия от края на ХIХ в. – началото на ХХ в. През 1900 г. организира партията Сейюкай. Като ген. резидент в Корея през 1906-1909 г. подготвя анексията на страната от Япония. Убит от корейски патриот.

В Пловдив започва конгрес на одринските благотворителни братства, който се изказва за еволюционна борба и учредява Съюз на одринските благотворителни братства с печатен орган вестник „Одрински глас“ (от 12 януари 1908 г.) и с Управителен съвет в състав: Христо Господинов – председател, Димитър Попниколов – подпредседател, А. Попкиров – секретар и Ст. Урумов – касиер.

Умира Колоди (псевдоним на Карло Лоренцини) – италиански писател. Карло Лоренцини е роден през 1826 г. във Флоренция. Участник е в национално-освободителното движение и в революцията от 1848 г. Автор е на разкази, публицистични очерци, комични сценки (“Наброски” 1880 г.; “Очи и носове” 1881 г.; “Весели разкази” 1887 г.). Световна известност има неговата детска повест “Приключенията на Пинокио. История на марионетките” (1880 г.). По мотиви от “Приключенията на Пинокио” руският писател А. Н. Толстой създава своята детска повест “Златното ключе” (1936 г.).

Роден е Антон Иванов – български комунистически деец. Член на БРСДП (т.с.) от 1904 г. През 1902 г. постъпва във флотската школа във Варна; служи във флота до 1907 г., след което се премества в София. Член е на ЦК на ОРСС. През 1910 г. е избран за член на градската комунистическа организация в София. От 1918 г. до 1923 г. е секретар на Софийската комунистическа организация и на Окръжния комитет на БКП. Депутат е от 1919 г. до 1923 г. Член е на Висшия партиен съвет от 1919-1920 г., на ЦК на БКП от 1921 г. Включва се в подготовката на Септемврийския селски бунт от 1923 г. През 1923 г. и 1925 г. е арестуван; съден по процесите срещу антидържавни терористични действия на БКП. През септември 1925 г. е освободен под гаранция. Емигрира в СССР. Работи в Задграничното бюро на ЦК на БКП във Виена от 1927 г. до 1931 г.; завежда Българския сектор на ИККИ (1933 г.). До 1935 г. е преподавател в КУНМЗ. От 1935 г. е отговорен секретар на Задграничното бюро на БКП, като работи едновременно и в Балканския сектор на ИККИ. Участва в дейността на VII конгрес на Коминтерна (1935 г.). През 1940 г. се завръща нелегално в България; взема участие в VII пленум на ЦК на БКП (през 1941 г.), на който е избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Арестуван е (1942 г.) след провала на ЦК и Централна военна комисия на БКП. На 23 юли е осъден на смърт от Софийския военен полеви съд. Разстрелян заедно с Н. Вапцаров, П. Богданов, А. Попов, А. Романов и Г. Минчев

Роден е Малчо Николов – български литературен критик. От 1908 г. следва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Участва в Балканската (1912-1913 г.) и Междусъюзническата война (1913 г.). Работи като учител и инспектор в МНП. Редактира списание „Българска реч“. Ученик на Ив. Шишманов, М. Арнаудов, д-р К. Кръстев и Боян Пенев; попада под влияние на немската формалистична школа. Автор е на учебници по литература. Някои съчинения: „Лириката на Яворов“ (1921 г.), „Кървава песен“ (1923 г.), „Литературни характеристики на българските писатели от Ботева до Дебелянова“ (1927 г.), „Литературни характеристики и паралели“ (1928 г.), „Из съкровищата на нашата поезия“ (1937 г.), „Творческият път на Й. Йовков“ (1938 г.), „Иван Вазов. Животопис и оценка на цялото му творческо дело“ (1939 г.), „Пенчо Славейков. Живот,личност, дело“ (1940 г. ), „П. К. Яворов. Човекът и творецът“ (1940 г. ), „Хр. Ботев. Човекът, поетът и публицистът“ (1940 г.), „История на българската литература от Петко Славейков до наши дни“ (1941 г. ), „От Т. Траянов до Н. Вапцаров“ (1957 г. ), „По върховете на руската литература“ (1961 г. ), „Житейски и литературни. спомени“ (1967 г.).

Роден е Стилиян Чилингиров – български писател, поет, културно-просветен деец. Работи като учител по немски и български език във Втора мъжка гимназия в София, в Народната библиотека в София, редактор е на вестник „България“ (1911 г.), редактор на списание „Бразда“ (1914-1915 г., съвместно с Д. Мишев), секретар на Прогресивнолибералната партия и депутат в XV обикновеното НС. Напуска партията след Междусъюзническата война (1913 г.). Поддиректор и директор е на Народната библиотека в София, директор е на Етнографския музей (1923 г.). Той е един от основателите на Съюза на българските писатели и е негов председател от 1941 г. до 1944 г. Печата за пръв път през 1898 г. в детското списание „Звездица“. Автор е на драми, пътеписи, романи, разкази и стихосбирки. Първата му стихосбирка излиза през 1901 г. – „Блянове и тъги“. Пише романи, съставя антологии, христоматии и читанки за прогимназиите. Автор е на биографии, спомени, пътеписи, студии по история на Българското възраждане, етнография, фолклор, педагогика, читалищно дело. Превежда литература от немски език. Стилиян Чилингиров умира през 1962 г.

Роден е Андрей Белий – руски писател, един от водещите деятели на символизма.

По време на разпита на тетевенския учител Иван Лилов Фурнаджиев на Софийския процес властите получават първите конкретни сведения за Васил Левски. „Той е от Карлово – казва Иван Лилов. – Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светло-кестеняви мустаци, а очите му (са) големи и пъстри.“

Роден е Филип Миронов – руски военачалник. През Гражданската война в Русия е командир на бригада, на дивизия, командващ група войски (1918-1919). Командир на Втора конна армия през 1920 г.

Умира Вилхелм Гризингер – германски психиатър и невропатолог, един от основоположниците на научната психиатрия. Вилхелм Гризингер е роден през 1817 г. в Щутгарт. Професор е по вътрешни болести и психиатрия в Тюбинген от 1847 г.; завежда Катедрата по психиатрия и невропатология от 1864 г. Разработва цялостна теория и създава учението за психичните заболявания на основата на общопатологични и клинични принципи. Според Гризингер формите на психично разстройство са стадии на единен патологичен процес. Създател е на Берлинското научно дружество на невропатолозите и психиатрите, основава списание „Archiv für Psychiatrie und Nervenheilkunde“ през 1868 г.

Роден е Генко Иванов Мархолев – български офицер, генерал-майор. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като доброволец в първи пехотен Софийски полк. Проявява се в боя при Гургулят, където е тежко ранен. След войната постъпва във Военното училище и като юнкер участва в преврата на 9 август 1886 г., за което е разжалван и изпратен да дослужва като редник в армията. По-късно е амнистиран, продължава образованието си и завършва Военното училище като кавалерист. През Балканската война командва лейбгвардейския полк. През Първата световна война е командир на кавалерийската дивизия.

В Женева се създава Международният Червен кръст.

Международният Червен кръст е организация за оказване помощ при военни действия, природни бедствия, хуманитарни катастрофи, епидемии и други.

Организацията е основана в Швейцария по инициатива на Ж. Дюнан. Дейността на Червеният кръст се регламентира от Женевските конвенции и се основава на седем принципа: хуманност, безпристрастност, неутралност, независимост, доброволност, общовалидност и уникалност. В организацията членуват над 148 държави.

Роден е Александър Гучков – руски политик, основател на партията на октябристите. Председател е на Госдумата (1910-1911 г.), военен министър на временното правителство (1917 г.).

Италианският революционен деец Джузепе Гар***ди обявява Виктор Емануил за крал на Италия, след като разгромява войските на Неаполитанското кралство. Джузепе Гар***ди (1807-1882) е италиански генерал и национален герой на Италия. Той е един от водачите на революционно-демократичното крило в националноосвободителното движение, борещо се за обединение на Италия „отдолу“. Гар***ди участва в републиканското въстание на Рио Гранде през 1839 г. Бори се за обединението на Италия срещу австрийците, Неаполитанското кралство и папството, а през 1870-1871 г. участва във войната на Франция срещу Прусия. В негова чест са издигнати паметници в Италия и Франция.

Роден е Димитър С. Тончев – български политик, юрист. Учи в Николаевското реално училище в Русия, завършва Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса. През 1883 г. е назначен за помощник-прокурор и председател на Пловдивския департаментален съд. Присъединява се към източнорумелийската Либерална партия. След Съединението е народен представител, председател на III ВНС и на V ОНС. Заема постовете министър на правосъдието от 12 декември 1888 г. до 20 септември 1891 г., министър на търговията и земеделието от 19 май до 2 октомври 1894 г., министър на общите сгради от 18 януари до 1 октомври 1899 г., както и от 1 октомври 1899 г. до 27 ноември 1900 г., министър на външните работи от 27 ноември 1900 г. до 9 януари 1901 г. и министър на финансите от 4 юли до 20 декември 1913 г., както и от 23 декември 1913 г. до 21 юни 1918 г. След Първата световна война е осъден на доживотен затвор; амнистиран е през 1923 г. Лидер е на Младолибералната партия. Основава и редактира “Съдебен вестник” (1885 г.) и в-к “Пловдив” (1886-1907 г.), сътрудничи на вестниците “Марица”, “Южна България”, “Борба” и “Свободно слово” (в периода 1893-1894 г.), на сп. “Наука” (1881-1884 г.) и др. Автор е на съчинения по юриспруденция.

Роден е Станимир Стефанов Станимиров – български педагог и книжовник. Завършва в Киев духовна семинария и академия. Той е дългогодишен учител, директор на Априловската гимназия, на Софийската мъжка и девическа гимназия. Ректор е на Духовната семинария в Цариград, директор на Дворцовата гимназия. Автор е на: “Учебник по история на българската черкова” (1894 г.), “Учебник по история на християнската черкова” (1897 г.) и др.

Роден е Христо Цонев Луков – български офицер, генерал-майор. Завършва Военното училище в София през 1880 г. Служи в пехотата – осми, двадесети и седми пехотен полк. Произведен е в звание полковник през 1902 г. Продължава службата си в Интендантското ведомство. По време на Балканската война е етапен комендант в с. Стралджа. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) командва новосформираната тринадесета пехотна дивизия и в състава на Трета армия воюва със сърбите. По време на Първата световна война е началник на етапно и транспортно отделение в Главното тилово управление. След войната излиза в запаса, но е зачислен в опълчението.

Роден е Димитър Моллов – български лекар-хирург и политик от Прогресивнолибералната, по-късно от Народната партия. Той е един от основоположниците на системата на здравеопазването в България след Освобождението. Министър на просветата през 1883-1884 г. За кратко е и кмет на София (1895-1896 г.). Димитър Моллов е един от организаторите на здравното дело в България. Той е създател на първия здравен закон (1879 г.), председател на Върховния медицински съвет (1879-1882 г.), един от инициаторите за основаването на Александровска болница в София, основател на Българския червен кръст (1883 г.), заместник главен лекар на Българската войска (1884-1887 г.), съосновател (1901 г.) и пръв председател на Българския лекарски съюз. През 1881 г. Моллов става дописен, а през 1884 г. – действителен член на Българското книжовно дружество. Той е и негов подпредседател (1898-1911 г.) и председател на Природо-медицинския клон (1884-1898 г., 1900-1911 г.).

Роден е Василий Василиевич Верешчагин – руски художник. Учи в Петербургската художествена академия от 1860 г. до 1863 г. и в Париж от 1864 г. до 1865 г. Взема участие в Руско-турската война от 1877-1878 г., в която е ранен. Загива по време на Руско-японската война, при потъването на руския броненосец „Петропавловск“. Василий Верешчагин е автор на повече от 800 картини, които се съхраняват в най-големите световни музеи. Пише мемоарни книги и статии по въпросите на изкуството. Творчеството на Верешчагин е насочено срещу войната. Автор на “Апотеоз на войната”, “Вратите на Тамерлан”, “Победените”.

Роден е Натанаил Охридски и Пловдивски (Нешо Стоянов Бойкикев) – български висш духовник, книжовник, участник в национално-освободителното движение, член на БКД от 1884 г. Учи в Скопие, Самоков и Прилеп. Приема монашество в Зографския манастир през 1837 г. Учи в Духовната академия в Киев от 1851 г. Учителства в Зографския манастир, а след това е управител на имотите на Добровецкия манастир в Молдавия през 1869 г. Натанаил Охридски е пръв екзархийски митрополит в Охрид, обвинен е от турската власт за бунтовник и е принуден да напусне епархията. Управител е на Ловешката епархия (1879-1891 г.), митрополит в Пловдив (1891-1906 г.). Поддържа връзка с Георги С. Раковски и Васил Левски; Натанаил Охридски е един от организаторите на Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г. Автор е на религиозни съчинения. Натанаил Охридски умира през 1906 г.

Роден е Еварист Галоа – френски математик, основоположник на съвременната алгебра. Неговите работи са основа за Теорията на Галоа – основен дял във висшата алгебра. Той пръв въвежда термина група, обозначавайки пермутационна група и по същество изгражда цялата теория на крайните алгебрични полета, наричани в негова чест полета на Галоа. Умира на 31 май 1832 г.

Роден е Хелмут фон Молтке – немски фелдмаршал, граф, идеолог на немския милитаризъм, началник на пруския и германския генщаб (1858-1888 г.). Извършва пълна реорганизация на пруската армия, довела до превръщането на страната в първостепенна европейска сила и направила възможно обединението на Германия.

Роден е Вук Стефанович Караджич – сръбски филолог, етнолог, фолклорист и историк. Той пръв осведомява научната общественост в Европа и цял свят за съществуването на българския език, като обнародва 27 народни песни от Разложко. Съставя първата граматика на българския език под заглавие “Додатък към санктпетербургските речници”.

Във Филаделфия се провежда Първият Континентален конгрес. Той приема т.нар. Декларация за правата, в която се изразява остър протест срещу дискриминационната английска политика. В отговор на този документ английският крал започва военни действия срещу колониите.

Роден е Жорж Жак Дантон – френски държавник, един от лидерите на Френската революция през 1789 г. Член е на Парижката комуна и помага за подготвянето и организирането на преврата от август 1792 г., атака срещу Тюйлери и поражението на монархията. В новата република той става министър на правосъдието и фактически оглавява Временния Изпълнителен Съвет. Член е на Конвента (Народното събрание). Той ръководи първия Комитет за обществено спасение (април – юли 1793 г.), създаден от Конвента като главен управляващ орган на Франция. Убит е от политическите си противници през 1794 г.

Роден е Доменико Скарлати – италиански композитор. Смята се, че е учил при композиторите Гаетано Греко, Франческо Гаспарини и Бернардо Пасквини, всички от които са оказали голямо влияние върху неговия музикален стил. Скарлати започва с композиции и органистика в кралската капела в Неапол през 1701 г. През 1709 г. отива в Рим на служба на полската кралица в изгнание Мария Казимиера, където среща Томас Роузингрейв, които по-късно прави възможен горещия прием на сонатите на Скарлати в Лондон. В това време Скарлати вече бил челист. В Рим той композирал няколко опери за театъра на кралица Казимиера. Дори бил и капелмайстор в църквата „Св. Петър“ от 1715 до 1719 г. а по-късно пристигнал в Лондон, за да представи операта си „Нарцис“ в Кралския театър. През 1720 или 1721 г. Скарлати заминава за Лисабон, където работи като учител по музика на принцеса Мария Магдалена Барбара. После, през 1725 г., се връща в Неапол и по време на едно от посещенията си в Рим през 1728 г. се жени за Мария Катерина Джентили. През 1729 г. той отива в Мадрид, за да преподава музика на принцеса Мария Магдалена Барбара, която се омъжва за член на испанското кралско семейство. Така тя става кралица на Испания и Скарлати остава в Испания през следващите двадесет и пет години, през което време му се раждат пет деца. След смъртта на съпругата му през 1742 г. се жени повторно за испанката Анастасия Хименес. По време на престоя си в Мадрид Скарлати композира около 500 клавирни сонати. Умира в Мадрид на 71-годишна възраст.

Започва въстанието за освобождение от византийско владичество начело с братята Асен и Петър.

Започва Втората славянска обсада на Солун, след като 5-хилядна славянска войска обгражда града. Според историческите извори по това време славяните вече системно се стремят да овладеят и заселят Солун. Втората обсада е кратка. Славяните разчитат на изненадващо нападение, но съпротивата на жителите и на местния гарнизон ги принуждава да се оттеглят след кръвопролитно еднодневно сражение.