КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1899 г. – Основан е испанският футболен клуб “Барселона” („Barcelona“), 1912 г. – В Бахчекьой при Чаталджа се подписва примирие между въоръжените сили на България, Сърбия и Черна гора, от една страна, и тези на Османската империя, от друга. 1914 г. – България обявява своя неутралитет в Първата световна война. 1945 г. – В Нюрнберг започва международният съдебен процес /20 ноември 1945 г. – 1 октомври 1946 г./ срещу извършители на особено жестоки нацистки военни престъпления. 1947 г. – ООН приема резолюция за създаването на територията на Палестина на две държави – еврейска и арабска, а Йерусалим е обявен за международна зона.
ПРАЗНИЦИ:
- УНИЦЕФ – Световен ден на децата (от 1954 г.)
- Бразилия – Ден на Зумби (последен лидер на държавата на робите-бегълци Киломбо дос Палмарес)
- Виетнам – Ден на учителя
- Мексико – Годишнина от революцията (1910 г.)
- Денят на индустриализацията на ООН и.
- Ден за възпоменание на транссексуалните хора .
- Русия – Ден на транспортния работник
2022 г. – Започва Световното първенство по футбол в Катар.
2020 Г. – Почива Ириней (р. 1930 г. ), архиепископ на Печ, митрополит Белградско-Карловачки и патриарх на Сърбия, предстоятел на Сръбската православна църква (2010-2020 г.).
2016 г. – Почива Константинос Стефанопулос (р. 1926 г. ), президент на Гърция (1995-2005 г.).
2006 г.
Иван Ценов допълва, че проектът за изграждането на моста между Видин и Калафат в момента е на фаза избор на изпълнител и до края на годината той трябва да бъде избран. След това в началото на 2007 година трябва да бъде изготвен техническия проект и лятото и есента да започне реалното строителство като мостът трябва да е готов през 2010 година. Проектът за изграждането на Дунав мост-2 е на стойност 163 милиона евро, а целият проект включително и прилежащата инфраструктура на моста е на стойност 226 милиона евро. |
2006 г.
|
2003 г. – В Истанбул избухват няколко бомби като антентат срещу британски институции, при което загиват 27 души.
2003 г. – В Москва е учредено международно евразийско движение.
1998 г.
|
1996 г.
|
1995 г.
Даяна Спенсър е принцеса на Уелс. Родена е в аристократично семейство на 1 юли 1961 г. Баща й е осмият лорд Спенсър и след неговата смърт през 1975 г. тя наследява титлата лейди Даяна Спенсър. След развода на родителите си през 1969 г. Даяна остава да живее при баща си в семейната къща в областта Сандрингам, където се запознава с кралското семейство. Даяна и Чарлз започват да излизат заедно през 1980 г. Принц Чарлз й предлага брак през февруари 1981 г. Сватбата им се състои на 29 юли 1981 г. От брака си двамата имат двама сина принц Уилям Артур Филип Луис (1982 г.) и принц Хенри Чарлз Албърт Дейвид (1984 г.). През юли 1996 г. Чарлз и Даяна оповестяват решението си да се разведат. Разводът става факт на 28 август 1996 г. В течение на години принцеса Даяна развива огромна благотворителна дейност. Лейди Даяна умира на 31 август 1997 г. при автомобилна катастрофа във Франция. |
1990 г.
Андрей Романович Чикатило е роден на 16 октомври 1936 г. в украинското село Яблочное. След като завършва военна служба през 1960 г., той се премества в Родионово-Несветаевски и работи там като телефонен инженер. През 1971 г. получава научна степен в областта на литературата посредством задочни курсове, и става учител в Новошахтинск. Чикатило остава на тази длъжност, местейки се от училище в училище, тъй като постоянно постъпват оплаквания за неприлични опити за физическо насилие. Чикатило създава свой собствен стил за подбор на жертви, като говори на автобусни спирки и ЖП гари с избягали от дома деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си. През 1984 г. те наброяват 15. Властите вземат решението да се усилят мерките – да се увеличи броя на патрулите и да се разположат цивилни полицаи на много обществени транспортни спирки. Чикатило е разпознат, защото се държи подозрително на автобусна спирка в Ростов. Арестуван е и задържан. Признат е за виновен и осъден на една година. Освободен е през декември 1984 г. след като прекарва три месеца в затвора. На 6 ноември 1990 г. Чикатило убива и осакатява Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от полицията, но в последствие пуснат на свобода. На 20 ноември 1990 г. той е арестуван. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и описва петдесет и три изнасилвания и убийства, извършени от него. Той признава, че е пил от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях. Съдебният процес срещу него се състои на 14 април 1992 г. Въпреки неговото странно и смущаващо поведение, съдът намира, че той е в състояние да издържи процеса, който приключва през юли и присъдата е отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52 от 53-те убийства, и е осъден на смърт за всяко едно престъпление. Чикатило е разстрелян на 14 февруари 1994 г. |
1979 г.
|
1977 г.
Мохамед Ануар ел-Садат е египетски политик и президент на страната (1970-1981 г.). Член на организацията „Свободни офицери“, участва в Юлската революция в Египет. Влиза в състава на Революционния съвет. Председател на Националното събрание (1960-1969 г.), вицепрезидент на Обединената арабска република (1964-1968 г. и 1969-1970 г.). През 1979 г. подписва във Вашингтон сепаративен мирен договор с Израел в рамките на Кемпдейвидските споразумения (1978 г.). Носител на Нобелова награда за мир за 1978 г. На 6 октомври 1981 г. е убит в столицата Кайро от ислямисти по време на военен парад. |
1976 г.
|
1975 г.
|
1970 г.
|
1969 г.
|
1962 г.
Джон Фицджералд Кенеди е американски политик, президент на САЩ от 1961 г. до 1963 г. Кенеди завършва икономика в Харвардския университет. През 1941-1945 г. служи във военноморския флот на САЩ в Тихия океан. По-късно – през 1945 г. се занимава с журналистика. В годините между 1947 и 1953 г. е член на Палатата на представителите в Конгреса на САЩ от щата Масачусетс (от листата на Демократическата партия). От 1953 до 1961 г. е сенатор. През 1960 г. той побеждава на изборите кандидата на Републиканската партия Р. Никсън. На 20 януари 1961 г. встъпва в длъжност президент на САЩ. Вътрешната програма на президента е свързана с ускоряване на темповете на икономически растеж, ограничаване на расовата дискриминация и пр. Във външната политика администрацията му сменя доктрината за “масираното възмездие” с доктрината за “гъвкавото реагиране”. Призовава за укрепване на военните блокове и за нарастване на военната мощ на САЩ, намесва се в решаването на спорни международни проблеми по пътя на преговорите, обявява се за по-реалистичен подход в отношенията със СССР. През 1963 г. кабинетът на Кенеди подписва Московския договор за забрана на изпитанията с ядрено оръжие в трите сфери. Политическият курс на Кенеди предизвиква нападки от страна на крайно реакционните кръгове на САЩ. Убит е на 22 ноември 1963 г. в Далас, щат Тексас. Погребан е в Арлингтънското национално гробище. |
1959 г.
|
1953 г.
|
1947 г.
|
1945 г.
Умира Френсис Уилям Аштън– английски физик, член на Лондонско кралско дружество (1921 г.). Той е лауреат на Нобелова награда за физика през 1922 г. Роден е на 1 септември 1877 г. Завършва Бирмингамския и Кеймбриджкия университети. От 1909 г. преподава в Бирмингамския университет, а от 1920 г. е член на „Тринити Колидж“ в Дъблин. С Дж. Дж. Томбън първи доказва съществуването на стабилни изотопи на неона (1913 г.). Конструира мас-спектрометър, с помощта на който открива 213 устойчиви изотопа на химически елементи и определя относителната им разпространеност. През 1925 г. създава мас-спектрограф, с чиято помощ възпроизвежда точната маса и дефектите в масата на редица изотопи. |
1945 г.
Международният военен трибунал е създаден съгласно Декларацията за отговорността на нацистите за извършваните зверства, приета на Московската конференция /30 октомври 1943 г./, и Договора между правителствата на СССР, САЩ, Великобритания и Франция за съдебно преследване и наказване на главните военни престъпници от европейските страни на Оста /08 август 1945 г./. Пред Трибунала са привлечени 24 нацистки ръководители. Проведени са 403 открити съдебни заседания, на които освен подсъдимите са разпитани 116 свидетели, разгледани са десетки хиляди писмени свидетелски показания и повече от 4 000 документални доказателства. На 30 юли 1946 година завършват изказванията на главните обвинители, а на 30 септември 1946 година е обявена присъдата. Трибуналът осъжда Гьоринг, Рибентроп, Кайтел, Калтенбрунер, Розенберг, Франк, Фрик, Щрайхер, Заукел, Йодал, Цайс-Инкварт и Борман /задочно/ на смърт чрез обесване; Хес, Функ и Редер на доживотен затвор; Ширах и Шпеер – на 20 години; Нойрат – на 15 години и Дьониц на 10 години строг тъмничен затвор. Делото срещу парализирания Круп е прекратено, а Лай се самоубива в Нюрнбергския затвор. Фрич, Папен и Шахт са оправдани. Смъртните присъди са изпълнени през нощта на 16 октомври 1946 г. в Нюрнбергския затвор. Няколко часа преди това Гьоринг се самоубива в килията си. |
1940 г.
Тристранният пакт е сключен на 27 септември 1940 г. за срок от 10 години между Германия, Италия и Япония. Той предвижда разделяне на света на зони на влияние. Държавите, които са го подписали, се задължават да си оказват подкрепа с всякакви политически, икономически и военни средства, ако някоя от страните бъде нападната от друга държава, която “в днешно време не участва в европейската война и в китайско-японския конфликт”. Договорът не засяга политическото положение, “съществуващо в днешно време между всяка от трите договарящи се страни и Съветска Русия”. Към пакта се присъединяват Румъния, Словакия, България, Финландия, Испания, Тайланд, Хърватско, Манчжоу-Го, китайското правителство на Ван Цзинвей. |
1935 г.
|
1929 г.
Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) се прокламира като нова политическа сила в страната, възприела изцяло основните принципи на Лениновото учение. Тя заема отрицателна позиция към управлението на БЗНС (1919-1923 г.), счита самия БЗНС за партия на селската буржоазия. От тези позиции тя не взема участие в подкрепа на земеделското правителство по време на държавния преврат на 9 юни 1923 г. В периода 1939-1940 г. БКП се слива заедно с Работническата партия в Българска работническа партия. Под това име тя действа в годините на Втората световна война. След нападението над СССР от хитлеристка Германия (22 юни 1941 г.) тя застава начело на въоръжената съпротива в страната. По нейна инициатива започва организирането на партизански чети и отряди, формирането на бойни групи в градовете и по-големите села, създаването на нелегалната радиостанция „Хр. Ботев“ и пр. Съществен успех в усилията и за по-нататъшното организиране на съпротивителните сили в страната е създаването на Отечествения фронт (юли 1942 г.). Под нейно непосредствено ръководство се организира подготовката и провеждането на политическата промяна в страната на 9 септември 1944 г. |
1927 г.
|
1926 г.
|
1925 г.
|
1925 г.
|
1925 г.
Умира Стефан Жеромски – полски романист и драматург. Първият му роман е „Гарвани ще ви разкъсат“. Основната му творба е „Пепелища“ (1902-1903 г.) – лирико-епична история на Наполеоновите войни. Жеромски е автор на романите: „История на греха“ (1908 г.), „Красотата на живота“ (1912 г.), „Вярната река“ (1912 г.), „Борбата срещу Сатаната“ (трилогия; 1916-1919 г.), „В началото на пролетта“ (1924 г.) и др.; повести: „Доктор Пьотр“ (1894 г.), „Сизифов труд“ (1897 г.), „Лъч“ (1897 г.); разкази; драми: „Роза“ (1909 г.), „Сулковски“ (1910 г.) и др.; художествена публицистика. |
1922 г.
|
1920 г.
Роден е Михаил Лъкатник ( псевдоним на Михаил Георгиев Арнаудов) – български поет. Той учи в Софийската търговска гимназия. Дебютира със свои стихотворения през 1940 г. Под псевдонима Лъкатник публикува през 1943 г. в сп. „Златорог“. По време на Отечествената война е военен кореспондент. Работи като редактор във в-к „Народна войска“ (1944-1945 г.), „Литературен фронт“ (1945-1946 г.), „Септемврийче“ (1947-1949 г., 1957-1960 г., 1963-1968 г.), в Радио София (1950-1953 г.), в издателство „Български художник“ (1961-1962 г.). Главен редактор е на сп. „Славейче“ в периода 1969-1974 г. Автор е на книги за деца и юноши – стихотворения, поеми, приказки, фейлетони, разкази, на приключенския роман „Белият кораб“ (1958 г.). Михаил Лъкатник умира на 3 октомври 1974 г. |
1917 г.
|
1917 г.
|
1915 г.
|
1914 г.
|
1912 г.
|
1910 г.
|
1910 г.
Мексиканската революция от 1910 – 1917 г. е предшествана от 30-годишна диктатура на Порфирио Диас, който се крепи на силна армия, полицейски апарат, висше духовенство. Те владеят земята, а 90% от селяните са безимотни. През 1910 г. избухва въстание, ръководено на север от Ф. Виля и П. Оронсо и на юг – от Е. Сапата. През май 1911 г. П. Диас е свален от власт и Ф. Мадеро става президент; Е. Сапата и П. Оронсо продължават борбата. Февруари – 1913 г. генерал В. Хуерта организира военен преврат; Ф. Мадеро е убит. През юли 1914 г. ген. В. Хуерта избягва. Ф. Виля с помощта на Е. Сапата окупира столицата, но армията му е разбита от войските на В. Каранса, командвани от А. Обрегон. Установен е военен режим на В. Каранса. Провежда се аграрна реформа. Революцията завършва през 1917 г., когато е приета нова конституция. Властта е в ръцете на военните, осъществили революцията. |
1889 г.
Умира на 28 септември 1953 г. в Сан Марино, САЩ. |
1885 г.
|
1885 г.
Източна Румелия е област на територията на днешна Южна България, създадена по силата на Берлинския договор (1878 г.). Наречена е така по предложение на английската делегация на Берлинския конгрес с цел да се заличи българският й облик. Разположена е на север до билото на Стара планина, на изток – до Черно море и Странджа планина, на юг – до Родопите, и на запад – до Ихтиманска Средна гора, с териториална площ 32 978 кв. км и столица – Пловдив. Според чл. 13. на Берлинския договор Областта остава под пряката политическа и военна власт на султана, но се ползва с административна автономия. Начело на администрацията и стои генерал-губернатор, наричан още главен управител. По религиозна принадлежност той трябва да е християнин, и се назначава за срок от 5 години от султана, със съгласието на Великите сили. Според чл. 15. от същия договор султанът поема задължението да охранява границите на Областта и да държи войски в нея. Устройството на властта се възлага на Европейска комисия за Източна Румелия. Предвидено е международните актове – договори, конвенции и др., които Високата порта ще сключва с правителствата на други държави, да бъдат в сила и за Областта. Турското правителство запазва правата си и над намиращите се на територията ЖП линии. |
1872 г.
Неделя Петкова основава женското дружество “Възрождение” в Солун. Тя е родоначалник на девическото образование в България. Неделя Петкова, известна като баба Неделя, е родена в Сопот на 13 август 1826 г. Учи в продължение на 3 г. в местния женски манастир. Дълги години учителства из различни краища на българските земи, като основава женски училища в София, Велес, Солун и др. Участва в борбата за църковна национална независимост. По молба на Васил Левски извезва знамето на Българския революционен централен комитет. Ушива знамето на въстаниците от Пиянечко по време на Априлското въстание 1876 г. След Освобождението разгръща просветна дейност сред българомохамеданите в Родопите. Умира в София на 1 януари 1894 г. |
1867 г.
Умира Пьотр Карлович Клодт (Клодт фон Юргенсбург) – руски скулптор и леяр. Той е роден на 5 юни 1805 г. в Санкт Петербург. От 1829 г. посещава Петербургската художествена академия, където от 1838 г. е професор и завежда леярната работилница. В произведенията на анималистичната монументална скулптура и малката пластика не скъсва докрай с класическите традиции. Сред популярните му произведения са: 4-те групи укротители на коне на Аничковия мост (бронз, 30-те год. на ХIХ в.), паметниците на И. А. Крилов в Лятната градина (бронз, гранит, 1848-1855 г.) и на Николай I (бронз, 1856-1859 г., съвместно със скулптурите Н. А. Рамазанов и Р. К. Залеман) в Санкт Петербург и др. |
1859 г.
Роден е Рачо Минчев Хаджиев – военен деец, полковник. Учи в Априловската гимназия в Габрово, а след Освобождението завършва Елисаветградското военно училище (1881 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на 5-та запасна дружина от 4-ти пехотен Плевенски полк, с която действа във Видинския гарнизон. Той е командир на деснофланговия участък, включващ войските в редута Баба Вида в боевете за защита на крепостта (11 – 13 ноември). По-късно е командир на 17-ти пехотен Доростолски полк (1904 г.). През Балканската война (1912-1913 г.) участва в атаката на Чаталджанската позиция и в овладяването на Одринската крепост. Рачо Минчев Хаджиев умира на 4 март 1925 г. в София. |
1858 г.
Умира на 16 март 1940 г. в Морбака. |
1813 г.
Умира на 7 март 1891 г. във Виена. |
1805 г.
Лудвиг ван Бетовен (на немски: Ludwig van Beethoven) е немски класически композитор, представител на Виенската школа, важна фигура в преходния период между класицизма и романтизма. Смятан за един от най-великите композитори в историята на музиката. Роден е на 16 декември 1770 г. в град Бон, Германия. На 26 март 1778 г., едва осемгодишен, изнася първия си концерт пред публика в Кьолн. През юни 1784 г. е назначен за органист в Курфюрската капела. През 1792 г. Бетовен се премества да живее във Виена, където взима уроци от Йозеф Хайдн, Албрехтсбергер и Салиери. Все още не е известен като композитор. Във Виена концертира като пианист и пише музика до влошаването на слуха си. Освен от прогресиван загуба на слуха композиторът страда и от остра форма на тинитус. Автор на 9 симфонии (последната с хор във финала, по Ф. Шилер), 5 концерта за пиано и оркестър, Концерт за цигулка и оркестър, операта „Фиделио“, увертюри „Леонора“ № 1, 2, 3, „Егмонт“, „Кориолан“, Тържествена меса (Missa solemnis), 32 сонати за пиано, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и много др. Умира във Виена на 26 март 1827 г. |
1710 г.
Руско-турската война от 1710-1713 г. е в следствие от разгрома на шведските войски (съюзници на Турция) в Полтавската битка (1709 г.) по време на Великата северна война (1699-1721 г.). След бягството на шведският крал Карл ХII в Турция през 1710 г. в ултимативна форма Русия иска предаването му. В отговор султанът изпраща царските пратеници и руския посланик П.Толстой в затвора на Седемкуловия дворец в Истанбул, а на заседание на Дивана (парламента) е решено да се започне война с Русия. През май-юни 1711 г. руската армия под командването на Петър I, в съюз с молдовския владетел Кантемир, навлиза в Молдова (Прутския поход), но близо до гр. Яс е обкръжена от превъзхождащите ги турски сили и пониса големи загуби. Петър I успява да сключи Прутското примирие (подписано на 12 юли 1711 г.), според което Русия връща на Турция Азов, задължава се да събори крепостта в Таганрог и т.н. Турция пък се задължава да отпрати Карл ХII. С по-слаби действия войната продължава до 1713 г. с подписването на Адрианополския (Одринския) мир, който потвърждава условията на Прутското примирие. |
1541 г.
Жан Калвин е роден на 10 юли 1509 г. в Ноайон, Франция. Той е представител на християнската Реформация, основател на калвинизма. Калвин получава богословско и юридическо образование. Под влияние на Мартин Лутер се присъединява към протестантството и се отрича от Католическата църква през 1533 г. Поради преследванията на протестантите във Франция, Калвин избягва в Швейцария през 1534 г. През 1536 г. издава в Базел съчинението “Наставление за християнската вяра”, в което излага новото вероучение. През същата година се премества в Женева, където вече се е утвърдила Реформацията. През 1538 г. е изгонен от Женева и заминава за Страсбург. Три години по-късно отново се завръща в Женева и остава там до края на живота си като оглавява новото направление на протестантството – калвинизма. Под влиянието на Калвин женевската градска управа приема нова форма на църковната организация, която с някои изменения е приета от калвинистките общини и в други страни. Назначен за съветник на правителството, Калвин оказва въздействие върху гражданския живот, успявайки да наложи строг надзор с въвеждане на задължително присъствие на църковните служби, забраняване на развлеченията, танците, ярките дрехи и др. Заедно с това се налага крайна нетърпимост към католицизма и към други реформационни течения – особено към анабаптизма, а последователите им са обвинявани в безбожие. Тези мерки достигат крайност, като противниците на учението на Калвин са преследвани и наказвани дори със смърт. Жак Калвин умира в Женева на 27 май 1564 г. |
1531 г.
|
303 г.
Умира Дазий Доростолски – един от най-известните мъченици на Христовата вяра по българските земи през късната античност. По произход е тракиец, войник в римския ХI Клавдиев легион, базиран в Доростол (дн. Силистра). Екзекутиран е по време на гоненията при съвместното управление на императорите Диоклетиан и Максимиан. В негова чест са издигани храмове и параклиси в различни части на империята. В края на VI в. жители на Доростол отнасят мощите му в Анкона, Италия, където и днес се пази неговият каменен саркофаг. |
284 г.
Диоклециан (пълно име Гай Аврелий Валерий Диоклециан) е римски император от 20 ноември 284 г. до 1 май 305 г. Роден е около 245 г. в Далмация. Установява домината, осъществява административните реформи за стабилизиране на империята, засилва армията. Успешно воюва с алеманите, сарматите, персите (завладява Армения и Месопотамия). Преследва жестоко християните. Умира в Салона през 316 г. |